Решение по дело №7596/2016 на Районен съд - Плевен

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. П., 19.06.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.ският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на 19.05.2017година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова гр. д. № 7596 по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”Е.М.” ЕООД, ***, против М.Г.В., ЕГН**********, за признаване за установено спрямо ответника, че дължи сумата в размер на 555.85лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 02.08.2016г. до окончателното изплащане на сумите, както и направените разноски.  Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д №5831/2016г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че на 03.01.2013г., в гр. П., между “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД, и ответника, е сключен договор за отпускане на стоков кредит № 1054624, по силата на който на М.Г.В. е отпусната сумата от 835лв. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора и не е върнал уговорената сума за главница и застрахователна премия чрез уговорените в договора месечни вноски. Твърди се, че на 18.10.2013г., “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД, е сключило с ищеца ”Е.М.” ЕООД/към този момент в орг. форма на ООД/, договор за цесия, по силата на който е прехвърлено и вземането към ответника. Твърди се, че длъжникът е уведомен за станалата цесия на 01.11.2013г. и е предприел доброволно изпълнение към ”ЕОС МАТРИКС” в размер на 228.45лв., но след 03.08.2015г. е прекратил доброволното изпълнение. Твърди, че с оглед обстоятелството, че задължението е изцяло падежирало и изискуемо, претендира заплащането на цялата сума от 555.85лв. Претендира и направените деловодни разноски в исковото и заповедното производство.

Ответникът не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 5831/2016год. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато по заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.

 Вземането на ищеца произтича от сключен договор за договор за отпускане на стоков кредит № 1054624 от 03.01.2013г., по който “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД, е отпуснал на ответника М.Г.В. сумата от 835лв. за закупуване на телевизор Филипс и устройство Сони. В конкретния случай договорът е материализиран в писмена форма, подписан е от представител на ищеца и от ответника, включва и застрахователна премия от 36.00лв. за целия период от кредита. Редовността и авторството на подписите не са оспорени в хода на съдебното дирене. Ищецът доказва реалното изпълнение по договора с представената фактура от 03.01.2013г., от която е видно, че от „КиК електроникс“ ЕАД на името на ответника са закупени телевизор Филипс и устройство Сони, на стойност 800.25лв., заплатени по следния начин – 1.25лв. в брой и 799.00лв. – от кредита Уникредит Кларима. От приложения препис на договор за цесия от 18.10.2013г., е видно, че кредитора “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД е прехвърлил на ищеца ”ЕОС МАТРИКС”, вземания. Те, съгл. т. 1.2 от договора за цесия са индивидуализирани в Приложение № 1, което включва вземания към 18.10.2013г., и в тях е и вземането от ответника в размер на 784.30лв. За извършената цесия са изпратени две уведомителни писма от ищеца, който е бил надлежно упълномощен от цедента да уведомява длъжниците за сключения договор за цесия, като и писма са били връчвани на ответника на 01.11.2013г. на два негови адреса. Обстоятелството, че длъжникът е бил уведомен за цесията и е знаел кой е кредитора по задължението му по сключения на 03.01.2013г. договор, се потвърждава и от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза, която сочи, че след прехвърляне на задължението, при цесионера ”ЕОС МАТРИКС” са постъпвали плащания по това задължение в общ размер от 328.45лв. на датите 21.12.2013г., 08.01.2015г. и 03.08.2015г., отчетени, и невключени в иска. В хода на делото е извършено още едно плащане, с което обаче са покрити задължения, които не са предмет на настоящия установителен иск. Заключението на експертизата, която се кредитира от съда, и се поддържа от вещото лице в съдебното заседание, е, че е налице незаплатена главница от 555.85лв. Налице са и други начисления като задължения на ответника, но те не се предендират.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: Установи се безспорно в производството по делото валидно  възникнало облигационно правоотношение между ищеца, в качеството на кредитополучател и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД, в качеството на кредитор по сключен между тях договор за отпускане на стоков кредит № 1054624 от 03.01.2013г. Установи се също така, че са останали непогасени задължения на кредитополучателя спрямо кредитора в сочените в исковата молба размери. Налице е договор за цесия на това задължение, за което кредитополучателя е бил надлежно уведомен и дори е предприел действия по погасяване на задължението към новия кредитор – ищеца ”ЕОС МАТРИКС”, което представлява и извънсъдебно признание на факта за знание у длъжника за промяната на кредитора. Следва да се отбележи, че и при липса на доказателства за уведомяване и частично плащане, всички документи, касаещи наличието на договор за цесия и упълномощаване от страна на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”АД,спрямо ищеца - той да извършва уведомяването по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, са връчени на ответника заедно с исковата молба на 26.05.2016г. и по този начин, към датата на устните състезания по делото, ответникът отново би се счел за надлежно уведомен за прехвърляне на вземането към ищеца по делото. Същевременно, и възражението на ответника в заповедното производство – че няма сключен договор със заявителя, би имало значение единствено при възражение за плащане на първоначалния кредитор преди уведомяването, а такова твърдение и за исковата сума, в случая липсва. С оглед на изложеното, съдът намира, че ищецът в настоящето производство е активно легитимирана страна, с оглед на установеното качество на кредитор спрямо ответника М.Г.В.. Както  бе посочено по-горе, по делото се установи, че от страна на ответника, няма постъпило плащане именно на претендираните суми, плащане на други текущо възникнали вземания не се отразява на дължимостта на исковата претенция.

Поради изложеното, следва да се приеме, че предявеният иск за установяване на дължимостта на главница и лихви след датата на подаване на заявлението, е основателен и следва да се уважи изцяло.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 185.00 лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца в заповедното производство, които възлизат на 25.00лв.

По изложените съображения, П.ският районен съд

 

Р      Е      Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ М.Г.В., ЕГН**********, адрес: ***, ДЪЛЖИ на кредитора “Е.М.” ЕООД, ЕИК131001375 със седалище ***, представлявано от управител Р.И.М.-Т., сумата от 555,85лв., дължими по Договор за отпускане на стоков кредит №1054624 от 03.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението - 02.08.2016г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 3724/3.8.2016г. по ч.гр.д. № 5831/2016г.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, М.Г.В., ЕГН**********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Е.М.” ЕООД, ЕИК131001375 със седалище ***, представлявано от управител Р.И.М.-Т., разноски в исковото производство в размер на 185.00лв.

ОСЪЖДА М.Г.В., ЕГН**********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “Е.М.” ЕООД, ЕИК131001375 със седалище ***, представлявано от управител Р.И.М.-Т., разноски по ч.гр.д. № 5831/2016г. на ПлРС в размер на 25.00лв.

Решението подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: