Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Каварна 01.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 11 по описа на КРС за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Административнонаказателното производство по чл.59 и следващите от ЗАНН е образувано по жалба на И.Т.С. ЕГН ********** ***,чрез адв.М.З.Т.-ДАК срещу Наказателно постановление № 19-0283-000305/29.11.2019г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Добрич РУ Каварна,с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150/сто и петдесет/ лева на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят релевира доводи за несъставомерност на вмененото му във вина нарушение с мотив,че констатациите на административнонаказващият орган са неправилни и неверни.В жалбата се твърди още,че не са налице признаците на вмененото на въззивника нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП,както от обективна,така и от субективна страна.Чрез процесуалния си представител,поддържа жалбата пледирайки да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно,постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.
Въззиваемата страна не изразява становище по жалбата,като АНО редовно призован не се явява в съдебно заседание.
След преценка доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна,с оглед събраните доказателства по делото,Съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В АУАН № 315/12.11.2019г. е констатирано, че на 10.11.2019г. около 15.55ч. в с.*** улица „***“ в близост до Кметството в посока ***жалбоподателят И.Т.С. ЕГН ********** *** управлява лек автомобил марка „***“,модел „***“ с рег.№ ***негова собственост,след като е лишен да управлява МПС по административен ред.
Описаната в обстоятелствената част на АУАН № 315/12.11.2019г. фактическа обстановка намира потвърждение в показанията на свидетеля-А.А.К..
Актосъставителят е приел,че с обективираното в акта административно нарушение жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.150а ал.1 от ЗДвП.
На 29.11.2019г. е издадено обжалваното наказателно постановление,като административнонаказващият орган е възприел фактическата обстановка установена с АУАН,квалифицирал е нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП и е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,налагайки му на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 150/сто и петдесет/лева.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение неговата законосъобразност,обоснованост и справедливост на наложеното наказание,прави следните изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна.
Въз основа на законосъобразен АУАН е издадено НП от компетентен орган и съдържащо всички изискуеми в чл.57 от ЗАНН реквизити в сроковете по ЗАНН.В него е отразено описаното в АУАН.Правилно в АУАН и в НП е посочена конкретната дата на извършване на нарушението,обстоятелства при които е извършено нарушението.
Производството е от административно-наказателен характер,при което е необходимо да се установи налице ли е деяние,което представлява административно нарушение по смисъл на чл.6 от ЗАНН,същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно-предпоставките са абсолютни,като тежестта на доказване лежи върху административнонаказващия орган.Следва да се има предвид,че отразеното в акта за административно нарушение не се счита за доказано,т.е. за безспорно установено.Това е така,тъй като по силата на чл.84 от ЗАНН в административно наказателното производство са приложими правилата на НПК,а съгласно чл.16 от НПК обвиняемият/в административно наказателното производство това е лицето,посочено като нарушител/ се счита за невинен до доказване на противното.Това означава,че в тежест на административно наказващия орган /по аргумент от чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.103 ал.1 от НПК/,тъй като именно той е субекта на административно наказателното обвинение,е да докаже по безспорен начин пред съда,с всички допустими доказателства,че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето посочено като нарушител.
Съставът за който въззивникът е бил наказан,а именно за извършено нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП,безспорно изисква особен субект-водач за осъществяване на цитирания административнонаказателен състав.
Съгласно сочената за нарушена в обжалваното НП разпоредба на чл.150а ал.1 от ЗДвП-За да управлява моторно превозно средство,водачът трябва да притежава свидетелство за управление валидно за категорията към която спада управляваното от него моторно превозно средство,да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,както и свидетелството му на управление да е в срок на валидност,да не е временно отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно,тъй като е изгубено,откраднато или повредено.
За съставомерността на нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП е необходимо от обективна страна,лицето да управлява моторно превозно средство,след като свидетелството му за правоуправление на МПС е временно отнето по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП в настоящата хипотеза.
Временното отнемане на СУМПС е уредено в чл.171 т.1 от ЗДвП,но видно от събраните в производството доказателства наложената ПАМ/принудителна административна мярка/ с предходната заповед № 19-0819-000370 от 16.02.2019г. на ОД на МВР Варна временно е било отнето СУМПС,но до предоставянето на сключена валидна застраховка.Такава е сключена на 23.03.2012г.,видно от представената справка от информационната система на Гаранционния фонд,поради което е отпаднало основанието за лишаването на въззивника от право по административен ред.Друго самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно постановление е и факта,че не е извършено нарушението за което е съставен АУАН и заповед за налагане на ПАМ,тъй като не са изпълнени субективните признаци на състава на нарушението по чл.150а ал.1 от ЗДвП.Видно е,че ЗППАМ е връчена на наказаното лице на 28.11.2019г.,т.е след датата на вмененото му нарушение по чл.150а ал.1 от ЗДвП.Действително съгласно разпоредбата на чл.172 ал.6 от ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка,т.е. предвидено е предварително изпълнение на ЗППАМ.За да осъществи субективния състав на нарушението по чл.150а от ЗДвП обаче,наказаното лице следва да знае,че спрямо него има издадена ЗППАМ,а в случая това не е така.Действително с АУАН от 16.02.2019г. е отнетно СУМПС,но това отнемане е само фактическо и само по себе си не е основание за търсене на отговорност.Ангажирането на отговорността по приложената от АНО разпоредба изисква издаване на индивидуалния административен акт от компетентно за това лице и съобщаването на ЗППАМ на адресата,а това не може да се приеме,че изпълнено с отнемането на СУМПС,със съставянето на АУАН.
В случая по делото липсват каквито и да е било доказателства,че жалбоподателя е нарушил забраната визирана в чл.150а ал.1 от ЗДвП,а именно да не управлява МПС при временното му отнемане по реда на чл.171 т.1 от ЗДвП.
При това положение няма как да бъде ангажирана и неговата отговорност,доколкото не се установи,че има извършено административно нарушение по визирания текст от страна на въззивника по делото.
С оглед изхода на спора и изрично стореното в тази насока искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя и на основание чл.63 ал.-3 от ЗАНН във връзка с чл.143 ал.1 от АПК съдът следва да присъди на И.Т.С. разноски по делото във вид на възнаграждение на един адвокат в размер на 300 лева,съгласно представеното адвокатско пълномощно,като претендирания размер не надвишава размера определен с разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът в настоящия си състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0283-000305/29.11.2019г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР Добрич РУ Каварна,с което на И.Т.С. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 150/сто и петдесет/ лева на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА РУ Каварна към ОДМВР Добрич да заплати на И.Т.С. ЕГН ********** *** сумата от 300/триста/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: