РЕШЕНИЕ
№
218
гр.
Пловдив, 07.02.2023год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XV състав в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в състав :
СЪДИЯ:
МАРИЯ НИКОЛОВА
при
секретаря М.Г., като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2484 по описа за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от АПК, вр. с чл.30а, ал.3 от Закона за опазване на обществения ред
при спортни мероприятия /ЗООРПСМ/.
Образувано е по жалба на С.Т.И., ЕГН **********,***, против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 11 от 14.09.2022 г. на Началника на
Пето РУ към ОДМВР – Пловдив, с която за нарушение на чл.21.т.7 от ЗООРПСМ и на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ на С.Т.И.
е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната и в чужбина за срок от 18 месеца.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваната ЗППАМ е незаконосъобразна
и неправилна. Твърди, че действително е присъствал на посочения футболен мач,
като в края на първото полувреме част от феновете на ПФК „Ботев“ започнали да
буйстват и запалили факли/димки в сектора който се намирал. И. сочи, че се
задимило и започнал да кашля и някой му подал маска, която той намокрил и си
сложил на лицето. В този смисъл твърди, че не е допуснал умишлено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗООРПСМ. Иска отмяна на
заповедта. Не претендира разноски.
Ответникът- Началник на Пето РУ към ОДМВР – Пловдив, в
писмено становище оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне.
Съдът като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
За
допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 14.09.2022
г. /сряда/, така както е отразено в нея, а жалбата е подадена чрез органа на
19.09.2022г. /понеделник/, т.е. в предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Приобщен по делото е Акт № 11 от 14.09.2022г. за
констатиране на противообществена проява извършена в нарушение на разпоредбите
на ЗООРПСМ. Констатациите, изложени в акта се свеждат до следното: На 03.09.2022
г., около 20:50 часа, в гр. Пловдив в спортен обект – стадион „Локомотив“
находящ се в парк „Лаута“, по време на провеждане на футболна среща от девети
кръг на „Първа професионална футболна лига“ между отборите на ПФК „Локомотов“ –
Пловдив и ПФК „Ботев“ – Пловдив, като посетител на мероприятието С.Т.И., по
време на провеждане на спортното мероприятие вътре в обособената зона за феновете
на ПФК „Ботев“ – Пловдив носи маска прикриваща лицето му. В съставения Акт е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.21,
т.7 от ЗООРПСМ. Актът е подписан от нарушителя с възражение, че си е сложил
маската за да се предпази от дима на димка.
Въз основа на така съставения акт и констатираното с него
нарушение е издадена оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, с която на основание чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ на С.Т.И. е наложена забрана за посещение на
спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от 18 месеца.
Като част от административната преписка са представени: Докладна
записка рег.№2372р-17989 от 13.09.2022г. на полицейски инспектор група 02;
докладна записка рег.№ 2372р-17605 от 08.09.2022г.; сведение на началник сектор
СПС към отдел ОП; сведение от В.Ц.– служител група 02 при сектор СПС към отдел
ОП; призовка; сведение на С.Т.И..
С Разпореждане от 11.10.2022г., съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните.
При
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Оспорената заповед за прилагане на принудителната
административна мярка по ЗООРПСМ е издадена от компетентен орган - Началник на Пето РУ към
ОДМВР – Пловдив, съобразно нормата на чл.30, ал.1 от ЗООТПСМ. Съгласно
териториалния обхват на Пето РУ-Пловдив (посочен на интернет страницата на МВР),
територията около стадион „Локомотив“ находящ се в
парк „Лаута“, където е установено и извършено нарушението, попада в обхвата
на посоченото РУ, поради което именно началника на Пето РУ-Пловдив е материално
и териториално компетентен за издаване на процесната заповед.
Заповедта е издадена в писмена форма, в
предвидения в чл.30, ал.1 ЗООРПСМ срок от 24 часа от съставянето на акта
по чл.26, ал.1 от ЗООРПСМ.
Материалноправната предпоставка за налагане на принудителна административна
мярка е извършването на противообществена проява (спортно хулиганство), чиито
проявления са посочени в разпоредбата на чл.21 от ЗООРПСМ. В конкретния случай,
административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на
чл.21, т.7 от ЗООПРСМ, изразяващо се в носенето на маски и
действия за напълно прикриване на лицето или на части от него, което затруднява
разпознаването.
По отношение на носенето на маска от страна на жалбоподателя,
не се формира спор между страните. Възражението на жалбоподателя е по отношение
на причината за носенето на маската, а именно пусната димка от страна на
феновете на ПФК „Ботев“. Това твърдение обаче остана недоказано. Съдът с
протоколно определение от 15.11.2022г. допусна двама свидетели на жалбоподателя
при режим на довеждане именно за установяване на обстоятелствата за пуснатите
димки по време на мача. Свидетелите не бяха доведени за следващо съдебно
заседание проведено на 02.12.2022г. и въпреки дадената възможност същите не
бяха доведени и за заседанието проведено на 24.01.2023г. Приложените
по делото писмени доказателства – докладни записки и сведения, съдържащи данни
за извършената от С.И. противообществена проявата не бяха оборени от
жалбоподателя. В този смисъл, следва да се приеме за безспорно установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение на чл.21,
т.7 от ЗООПРСМ.
От друга страна обаче, настоящия съдебен състав счита, че при
налагане на процесната ПАМ са допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно
разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗООРПСМ, за установяване извършването на
противообществени прояви по този закон или на престъпления от общ
характер може да се използват и видеозаписи и/или фотоснимки, направени при
провеждането на спортното мероприятие. Според ал.2 на цитираната разпоредба, видеозаписите
и/или фотоснимките по ал.1 се приобщават чрез съставяне на протокол, подписан
от органите по чл. 26, ал. 1 и от специалист-технически помощник. Видно от
съдържанието на докладна записка рег.№ 2372р-17605
от 08.09.2022г., както и на сведение на началник сектор СПС към отдел ОП и на
сведение от В.Ц.– служител група 02 при сектор СПС към отдел ОП, в
конкретния случай този ред не е спазен. Извършен е оглед на видеозаписите без
да е съставен нарочен протокол за прегледа им.
На следващо място разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ
предвижда за извършени противообществени прояви по чл. 21, т.
1 – 10 да се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на
спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години. В
случая ответния орган е наложил забрана за посещение на спортни мероприятия в
страната и в чужбина за срок от 18 месеца, т.е. към предвидения в закона среден
размер, без да излага мотиви за продължителността на срока, за който е наложена
мярката. Преписката не съдържа документи, в които да са изложени съображения
защо ПАМ следва да се наложи за срок по-голям от минималния, като такива
например могат да бъдат и други извършени от жалбоподателя противообществени
прояви, но данни в тази насока не се съдържат по преписката. В тежест на АО е да установи всички фактически
основания, породили не само необходимостта от налагане на ПАМ, но и нейната продължителност,
което в случая не е сторено. Както посочва и ВАС в свое решение № 9601
от 14.07.2020 г. по адм. д. № 4082/2020 г., за да бъде законосъобразен актът за налагане на ПАМ, той
трябва да е издаден в съответствие с целта на закона, а това означава принудата
да бъде насочена единствено към осъществяване на непосредственото
предназначение на мярката. Според мотивите на ВАС, органът е длъжен да приложи най-леката мярка, щом и с
нея ще се постигне целта на закона, а в случаите, когато налага по-тежка мярка,
то следва да изложи обосновани мотиви, защо прави това.
Вярно
е, че в оперативната самостоятелност на административния орган е да определи
срока за който се налага принудителната административна мярка, в рамките на
предвидените от закона граници, от една до две година, но ако е определен над
минималния предвиден в закона срок следва да са изложени мотиви. Липсата на
мотиви, когато органът действа при оперативна самостоятелност е основание за
отмяна на издадения административен акт.
В
друго свое решение №
2908 от 25.02.2020 г. по адм. д. № 9310/2019 г. ВАС приема, че в случаите
когато заповедта за налагане на ПАМ не
съдържа никакви съображения относно определяне на максималния срок за налагане
на ПАМ е немотивирана. Вярно е, че с оспорената в настоящото
производство ПАМ не е определен максималния срок
за налагане на ПАМ, но същият е в средния размер предвиден от законодателя, за
който отново не са изложени мотиви от органа. След като определ я срок над минимума, административният орган
следва да изложи мотиви, че именно този срок е най-подходящ за осъществяване на
целите на ПАМ, установени в чл. 22 от ЗАНН – да въздейства
превантивно и превъзпитаващо на нарушителя.
В
своята практика ВАС, разграничава случаите при които размерът на наложената
мярка е определен над предвидения в закона минимум без ответния орган да излага
мотиви и приема, че размерът на ПАМ съответства на тежестта на нарушението, но се
касае за други нарушения, по-тежки случаи на противообществени прояви различни
от настоящото, като например: носенето на бокс, който може да се използва като
оръжие и е опасен за здравето и живота на околните; нарушение по чл.21, т.8 от
ЗООРПСМ, което е станало достояние на широк кръг от хора и е придобило
международен отзвук.
Необходимо
е да се отбележи, че срокът, за който се налага ПАМ е елемент от самата мярка,
тъй като принудителната мярка не може да съществува самостоятелно без за
нейното действие да бъде определен срок. Именно поради това, този срок, като
елемент от ПАМ следва да се определи от органа, който прилага ПАМ. Непосочването
на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна
мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава
съда от възможност да установи дали актът, в тази му част, е в съответствие с
целта на закона, следователно налице е порок, обосноваващ незаконосъобразност
на оспорената заповед.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
жалбата за основателна, съответно оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 11 от 14.09.2022 г. на Началник Пето РУ към ОДМВР –
Пловдив, като незаконосъобразна следва да бъде отменена.
Доколкото разноски не са претендирани своевременно от
жалбоподателя, то такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №
11 от 14.09.2022 г. на Началника на Пето РУ към ОДМВР – Пловдив, с която на
основание чл.25, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на
спортни мероприятия на С.Т.И. е
наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за
срок от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок
от съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/