Решение по дело №7190/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              22.10.2018г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                       ЧЛЕНОВЕ :          ГАЛИНА ТАШЕВА

 

                                                                     АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при участието на секретар Антония Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 7190 по описа за 2018г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 18.01.2018г., гр.д.13054/13г., СРС, 52 с-в отхвърля предявения от Р.А.Г. срещу „Е.“ АД иск с правно основание чл.49 ЗЗД за сумата 13 250 лв. - обезщетение за имуществени вреди от незаконно уволнение, причинило оставане без работа на ищеца за периода 01.06.2004г. - 10.07.2008г.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца Р.А.Г.. Счита, че след като актовете за уволненията му са отменени от съда като незаконни, явно при издаването им ответникът като работодател действа недобросъвестно, поради което дължи обезщетение за причинени имуществени вреди. Погасителната давност за предявяване на иска тече от връчване на влязлото в сила съдебно решение за отмяна на второто уволнение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се  уважи иска.

         Въззиваемият – ответникът по иска „Е.“ АД.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявен е иск с правно основание чл.49 вр. чл.45, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Безспорно е, че ищецът Р.А.Г. двукратно е уволняван от ответника „Е.“ АД през 1998г. и през 2003г., като впоследствие е възстановяван на работа от съда с влезли в сила решения съответно от 1999г. и 2008г.

При незаконно уволнение работодателят дължи обезщетение за имуществени вреди единствено по специалния ред на чл.225, ал.1 КТ и без превишаващи вреди по общия исков ред. Принципно, неговата отговорност за извършено в разрез с изискванията на трудовото законодателство неправилно уволнение по смисъла на чл.344, ал.1, т.1 КТ няма за последица твърдения от ищеца извод, че е виновно извършено от съответния ръководител и не винаги може да се разшири в деликтна отговорност. Изключение е налице, когато се докаже лично виновно извършено уволнение от длъжностното лице при недобросъвестно използване на служебно положение, за да постигне лични или други неслужебни цели, когато му е известно, че липсват основания за уволнение  (т.1 от ППВС № 4/30.10.1975г.; решение № 317/19.06.2006г., ВКС, III г.о. и решение № 600/07.07.2009г., гр.д.348/08г., ВКС, IV г.о.). В случая, не се доказва лична заинтересованост на ръководителя от виновно извършено уволнение, нито недобросъвестно използване на служебно положение за свои собствени цели, нито злоупотреба с власт в личен интерес, поради което искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Основателно е възражението за погасяване на иска по давност. Когато деецът е известен, началният момент на изискуемостта и на общата 5-годишна погасителната давност е моментът на увреждането, без да е необходима покана – чл.114, ал.1 вр. ал.3 вр. чл.84, ал.3 и чл.110 ЗЗД. Спрямо иска за обезщетение за непозволено увреждане от незаконно уволнение, давността започва да тече от прекратяване на трудовото правоотношение. Признаването на уволнението за незаконно е само един от елементите относно противоправността на деянието, но не променя горните изводи относно изискуемостта на вземането (решение № 287/01.11.2012г., гр.д.1560/11г., ВКС, ІІІ г.о.). В случая, искът за обезщетение за имуществени вреди, вследствие на незаконните уволнения от 1998г. и 2003г., бива предявен едва през 2013г., далече след изтичане на срока по чл.110 ЗЗД, поради което следва да се отхвърли и като погасен по давност.

         Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият не установява и не претендира деловодни разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.01.2018г., гр.д.13054/13г., СРС, 52 с-в.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването на преписа на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:  1.                       2.