Р Е Ш Е Н
И Е
Номер ІІІ-113 28.10.2019 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На
първи октомври година
2019
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Калина
Пенева
2. Кремена Лазарова
Съдебни заседатели:
Секретар Жанета Граматикова
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 1250 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 28559/02.07.2019г. на БРС от „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Марин Деспов Деспов поотделно,
чрез ю.к.А.Благоева против решение № 1477/11.06.19г. по гр.д.№ 6629/18г.
по описа на БРС, с което е отхвърлен искът на дружеството против П.В.Б., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, за установяване на вземането на търговеца за
подробно описаните в диспозитива на атакуваното решение суми, за които се е
снабдил със заповед № 2017 от 01.06.2018г. по ч.гр.д.№ 4055/2018г. на БРС за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК. Твърди се основателност
на иска. Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което
искът бъде уважен. Въвежда подробни аргументи. Няма доказателствени искания.
Моли за присъждане на разноски.
Въззиваемият П.В.Б., уведомен чрез
назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, оспорва въззивната жалба. Не ангажира нови
доказателства, няма доказателствени искания. Не претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Районният съд е разгледал иск с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК.
Районният съд е разгледал искове с
правни основания чл.422 ГПК вр. с чл.79 ЗЗД, чл.9 и сл ЗПК, вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86, чл.92 с.з.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред БРС е образувано по
искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД против П.В.Б.. Ищецът е твърдял, че е частен правоприемник – по договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 07.11.2014г., на „Аксес Файнанс“ ООД,
ЕИК: *********, което дружество е сключило договор за кредит „Бяла карта“ с Б..
Дружеството е правило неколкократни опити да обяви цесията на длъжника, но
изпращаните уведомления не са реално връчени, с отразяване, че пратката не е
потърсена от получателя. Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задълженията
по договора от страна на въззиваемия, цялата сума по кредита е станала
автоматично предсрочно изискуема на 06.09.2017г., като считано от тази дата
кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден
забава върху общия размер на задължението си. Длъжникът не е извършил плащане въпреки
договорените клаузи. Ищецът е депозирал заявление по реда на чл.410 ГПК за сумите
от 1200лв. главница; 97.20лв. договорна лихва за периода 29.04.2017г. – 06.07.2017г.;
такса разходи за събиране в размер на 77.50лв.; такса разходи за дейност на
служител: 120лв.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение – 240лв. за
периода 06.06.2017г. – 06.07.2017г.; обезщетение за забава 103.36лв. за периода
06.09.2017г. – до 30.05.2018г. включително, както и законната лихва върху
главницата за периода от подаване на заявлението – 31.05.2018г. до
окончателното й изплащане; разноски по заповедното производство в размер на 36.76лв.
д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. Заявлението е уважено. Издадена е
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парично вземане за горните суми. При
връчването й от съда е установено, че от повече от 3 години въззиваемият не
живее на посочения по заповедта, а съответно и по договора за кредит, адрес.
Така връчването е извършено по реда на чл.47, ал.5 ГПК. На основание чл.415,
ал.1, т.2 ГПК на кредитора е дадено указание да установи вземането си по исков
ред. Ето защо по реда на чл.422, вр. с чл.415 ГПК е предявен настоящият иск, с
който кредиторът желае да установи вземането си от Б. за упоменатите суми.
Въззивникът твърди, че са дължими. Ангажирани са доказателства.
Искът е оспорен от ответника чрез
назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК. В
депозирания в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор е заявил, че исковата
претенция е неоснователна. Излага аргументи. На първо място заявява, че цесията
не е съобщена на длъжника надлежно и не може да му бъде съобщена чрез
назначения му от съда особен представител по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди и нищожност
на цесията, поради липса на посочена цена за прехвърляне на вземането между
„Аксес файнанс“ ООД и въззивника.
На следващо място твърди липса на реално
предаване на заемната сума от страна на заемодателя. Оспорва и настъпването на
предсрочна изискуемост.
Оспорва като нищожен – сключен в
нарушение на добрите нрави, договора, също и клаузата на чл.4 за размера на ГПР,
като се позовава на прекомерност. Заявява, че неустойката по чл.21 в размер на 240лв. е нищожна, поради
прекомерност на сумата, както и тази по чл.22, ал.4 и ал.5 от договора - в
случай, че в срок до 3 дни от настъпване на падежната дата за съответния месец,
без да е заплатено текущото задължение, заемателят не осигури поръчител,
отговарящ на определени условия. Твърди, че клаузата за неустойка е уговорена в
противоречие с функциите на неустойката, уредени в чл.92 ЗЗД, а също така цели
заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Ангажира доказателства.
По основателността на заведения иск и на
въззивната жалба съдът прие следното:
Видно от изложението на исковата молба и
отговора срещу нея, страните не оспорват сключването на приложения на стр.5 по делото
договор за кредит „Бяла карта“ от 26.04.2017г., с който „Аксес файнанс“ ООД е предоставило
на П.Б. револвиращ кредит в максимален размер от 1200лв., а кредитополучателят
се е задължил през целия срок на валидност на договора да погасява текущото си
задължение до всяко второ число на текущия месец. Срокът на договора е 6
години, съгласно чл.4, ал.1, т.1 и условията по кредита са подробно описани в
него.
По повод възраженията на въззиваемия, съдът
се запозна подробно с договора и ангажираните писмени доказателства. Видно от
назначената и приета по надлежния ред СИЕ, одобреният в полза на
кредитополучателя лимит от 1200лв. е усвоен изцяло, като от страна на Б. не са
постъпвали никакви погасителни вноски.
Това, според съда, е напълно достатъчно,
за да обоснове твърдението на въззивника за реалното предаване на сумата. Ето
защо възражението не е основателно и не може да доведе до извод за отхвърляне
на иска за заплащане на главницата.
Що се отнася до сключването на договора
за цесия, посредством който настоящият въззивник се легитимира като кредитор
(стр. 19 и сл. по делото) и съобщаването й: първото въведено възражение относно
липсата на посочена в договора цена на придобитите права от страна на настоящия
въззивник е неоснователно. В случая става въпрос за прехвърляне на множество
вземания за една обща сума – обичайно процент от дължимите от длъжниците
плащания, като какъв ще бъде този процент е определено в чл.3 от договора за
цесия. Ето защо оплакването за липса на договорена цена и като резултат от това
– нищожност, не бе обосновано.
На следващо място следва да бъде
коментирано съобщаването на цесията. От събраните писмени доказателства се
установява, че прехвърлянето на вземането в полза на настоящия въззивник не е
съобщено на длъжника лично. Изпратените до него уведомления не са връчени с
отбелязване, че пратката е непотърсена, а също така от посещението на
длъжностно лице при БРС за връчване на съобщение за издадената заповед за
изпълнение на парично задължение се установява, че лицето се е изместило от
адреса.
Това, обаче, не води до заключение за
недължимост на сумата. В този смисъл е установената и трайна съдебна практика -
Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Росица Божилова, Определение № 802 от 28.10.2015 г. на ВКС по
т. д. № 186/2015 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова. След като
исковата молба е счетена за редовно връчена на процесуалния представител на
Захариев и към нея са приложени уведомленията за цесията, следва да се счита,
че с получаване на документите той е надлежно известен за новия си кредитор.
Възражението, че е представляван от особен представител, назначен от съда, а не
от законен такъв или от избран от него представител, не е достатъчен аргумент,
за да приеме съдът, че цесията не е съобщена. С назначаването на особен
представител на въззиваемия всички процесуални действия в производството следва
да се считат за редовно и надлежно извършени и законът не предвижда изключения.
Ето защо, след като особеният представител е получил книжата по делото, съдът
приема, че е налице уведомяване на длъжника, както е прието и в Решение № 198
от 18.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 193/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Кристияна Генковска.
Действително, при приложение на т.18 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК може да се
направи извод за липса на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит. В
същото време съдът съобрази разпоредбата на чл.3 от договор за кредит „Бяла карта“,
предвиждаща задължение за кредитополучателя ежемесечно да погасява сумата на
текущото си задължение, включваща усвоена и непогасена главница, лихви и други
разходи. При така описаното и в съобразяване с тълкуването на закона, извършено
с Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019г. на ВКС по т. д. № 8/2017г., ОСГТК,
съдът приема, че може да бъде направен категоричен извод за дължимост на сумата
на главницата и договорната лихва. Тук съдът отбелязва, че въведеното оплакване
за нищожност на договорения ГПР не е основателно. При разпоредбата на чл.19,
ал.4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне
размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на
БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че договореният
ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница.
По договора е предвидената неустойка по
чл.21 в размер на 240лв., дължима в случай, че в срок от 3 дни от неизпълнение
на задълженията си по договора на падежа заемателят не осигури предвиденото в
договора обезпечение: поръчителство от физическо лице – поръчител, който да
отговаря на няколко условия, едно от които – да има минимален осигурителен
доход от 1500лв., постоянен трудов договор от минимум 6 месеца, да няма други
задължения към кредитни институции или поне да има статус „Редовен“ в ЦКР и др.,
да не е поръчител по друг активен договор за паричен заем с „Аксес Файнанс“ ООД.
Както става ясно от изложението в отговора срещу исковата молба нищожността се
претендира поради ред причини, една от
които – противоречие с добрите нрави, а също така – заобикаляне на закона.
При обсъждането на клаузата за
неустойка, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тя има превантивна
функция – т.е. да гарантира изпълнение на поетото задължение, на следващо място
– обезпечителна такава и на трето място – да служи като обезщетение.
За да е действителна клаузата, тя следва
да не противоречи на добрите нрави. В законодателството не се съдържа дефиниция
за понятието „добри нрави“, но е общоприето, че това са критерии за поведение,
установени в обществото и наложили се като норми на държание, с които хората се
съобразяват и ги зачитат, поради вътрешното си убеждение. Включването в договор
на клаузи, които са неизпълними изначално, сочат на противоречие с добрите
нрави, доколкото това неизпълнение се санкционира със заплащане на неустойка. В
случая, според настоящия състав, поставеното от кредитодателя условие, за да
отпадне заплащане на неустойката от страна на заемателя, е практически
неизпълнимо. Изискването е в тридневен срок от настъпване на забава от страна
на кредитополучателя да бъде осигурен гарант, работещ на постоянен и безсрочен
трудов договор от минимум 6 месеца, с минимален осигурителен доход в размер на
1500лв., който да не е заемател или поръчители по друг договор за заем, сключен
със заемодателя, да няма задължения към други банкови и финансови институции
или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ да е със статус не по-лош от
„Редовен“ и да подпише договор за поръчителство.
Условието да бъде осигурен подобен поръчител,
който да се съгласи да гарантира издължаването на заема от страна на Б., отговарящ
на всички изброени по-горе условия и с високи нетни трудови възнаграждения, с
добър кредитен рейтинг, според настоящия състав, не може да бъде изпълнено в
краткия 3-дневен срок по договора, а това означава автоматично възникване на
задължението за заплащане на неустойка.
Ето защо настоящият състав приема, че
условието, включено в хипотезите на чл.21 от договора за кредит „Бяла карта“,
сочи на противоречие с добрите нрави и като такова не произвежда правно действие.
Приложението му би довело до заобикаляне на императивните разпоредби на ЗПК за
максималния размер на дължимата от заемателите лихва.
Налага се заключение, че сумата на
неустойката в размер на 240лв. е недължима и искът в тази част не е основателен.
Същото се отнася и до санкциите по чл.22,
ал.4 от договора – за заплащане на сума в размер на 2.50лв. на ден за действия
по събиране на задълженията и по чл.22, ал.5: 120лв. такса за служител, който
да осъществява и администрира дейността на извънсъдебно събиране на задължения.
Първата сума е договорена за всеки ден забава, като наред с нея се начислява и
неустойката по чл.21. Начисляването на двете суми, според съда, също е в
противоречие с добрите нрави, доколкото принудителното събиране на суми става единствено
по реда на ГПК и направените в изпълнителното производство разноски отново ще
са за сметка на длъжника. Ето защо включването на клауза за разноски за
действия, които не могат да доведат до удовлетворяване на кредитора, сочи на
заобикаляне на закона и противоречие с общоприетите норми за добросъвестност
при упражняване на законни права.
При всичко така описано и като се
съобрази с извършената и приета СИЕ, БОС приема, че искът е основателен и
доказан за главницата от 1200лв., договорната лихва в размер на 97.20лв. за
периода 29.04.2017г. – 06.07.2017г., мораторна лихва в размер на 89.34лв. за
периода 06.09.2017г. – 30.05.2018г., както и законната лихва върху главницата
за периода от подаване на заявлението – 31.05.2018г. до окончателното изплащане
на задължението.
Разноските по заповедното производство са
в размер на 36.76лв. д.т. и 50лв. юрисконсултско възнаграждение. За исковото
производство въззивникът е направил разноски общо в размер на 1116.62лв. и
претендира 700лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Юрисконсултското възнаграждение следва
да се зачете по 100лв. за всяка инстанция, определено от съда по реда на чл.78,
ал.8 ГПК.
БОС приема, че съобразно уважената част
от иска въззиваемият следва да бъде осъден да заплати съответната част от разноските
за заповедното производство и по исковото, които общо възлизат на 993.20лв.
С оглед всичко изложено по-горе, следва постановяване
на решение в този смисъл.
Водим от всичко описано и направените
правни изводи, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1477/11.06.19г. по
гр.д.№ 6629/18г. по описа на БРС, в частта, с която е отхвърлен искът на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда
„Лабиринт“, ет.2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Марин
Деспов Деспов поотделно против П.В.Б., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, за установяване на вземането на търговеца от П.В.Б., ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** по договор за кредит „Бяла карта“ от 26.04.2017г.,
сключен между него от една страна и от друга „Аксес Файнанс“ ООД, за сумата
от 1200лв., представляваща дължима
главница; договорна лихва в размер на 97.20лв. за периода
29.04.2017г. – 06.07.2017г., мораторна лихва в размер на 89.34лв.
за периода 06.09.2017г. – 30.05.2018г., както и законната лихва върху главницата
за периода от подаване на заявлението – 31.05.2018г. до окончателното изплащане
на задължението, които вземания са цедирани на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД и за тях е издадена заповед № 2017 от 01.06.2018г. по ч.гр.д.№
4055/2018г. на БРС за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК,
както и в частта, с която е отказано присъждане на съответните разноски
по производството и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.В.Б., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Марин Деспов Деспов поотделно, по
договор за кредит „Бяла карта“ от 26.04.2017г., сключен между него от една
страна и от друга „Аксес Файнанс“ ООД,
сумата от 1200лв.,
представляваща дължима главница; договорна лихва в размер на 97.20лв.
за периода 29.04.2017г. – 06.07.2017г., мораторна
лихва в размер на 89.34лв. за
периода 06.09.2017г. – 30.05.2018г., както и законната лихва върху главницата за периода от подаване на
заявлението – 31.05.2018г. до окончателното изплащане на задължението, които
вземания са цедирани на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и за тях е
издадена заповед № 2017 от 01.06.2018г. по ч.гр.д.№ 4055/2018г. на БРС за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА
П.В.Б., ЕГН: **********, с постоянен
и настоящ адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Марин Деспов Деспов поотделно, направените
разноски в заповедното и за двете инстанции на исковото производство, съобразно
уважените части от исковете в общ размер
от 993.20лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1477/11.06.19г. по
гр.д.№ 6629/18г. по описа на БРС в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: