№ 34144
гр. София, 24.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №
20231110168495 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от 02.05.2024 г., подадена от ответника „................“ АД, чрез
пълномощника му юрк. И. Н., с искане за изменение на постановеното по настоящото дело
Решение № 6556 от 11.04.2024 г. в частта за разноските, с която дружеството е осъдено да
заплати в полза на пълномощника на ищцата – адв. Г. М. сумата от 400 лева като
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство с довод за прекомерност
на така определения и присъден размер. В молбата се посочва, че настоящото производство
не се отличава с фактическа и правна сложност, приключило е в рамките на едно съдебно
заседание, на което не е присъствал процесуалния представител на ищцата, а единственото
представено доказателство е копие от договор за кредит. Поддържа се, че съгласно
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъде
справедлив и обоснован, съразмерен на извършената правна защита и съдействие и на
вложените усилия. Ответникът счита, че за съда не съществува задължение да определя
възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗАдв съгласно правилата на НМРАВ, като в практиката на
СЕС е прието, че съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното от
адвоката по делото с възможност да намали адвокатското възнаграждение под минималния
размер, определен съгласно Наредбата – в т.см. Решение по дело С-438/22 г. на СЕС от
25.01.2024 г. Ето защо и при съобразяване на конкретния предмет на спора по същество,
който не е сложен, липсата на многобройни факти се отправя искане за намаляване на
размера на присъденото адвокатско възнаграждение под минималния такъв, установен в чл.
7, ал. 1, т. 4 от Наредбата.
В депозирания по делото писмен отговор по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, обективиран в
молба-становище от 29.05.2024 г., процесуалния представител на ищцата С. Р. – адв. Г. М.
оспорва молбата на ответника, считайки за неоснователно искането му за изменение на
решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение. Счита, че
това искане на съответства на заявеното с отговора на исковата молба за намаляване на
размера на възнаграждението до минималния такъм, следващ от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че предвид броя на предявените искове
поначало се следват три адвокатски хонорара – арг. чл. 2, ал. 5 от Наредбата, както и, че по
делото е присъдено възнаграждение под минималния размер от 1000 лева, предвид
1
неоценяемия характер на исковата претенция. Наред с това намира за неоснователни
твърденията на ответника относно липсата на фактическа и правна сложност на делото,
посочвайки, че в случая исковата молба е изготвена с високо ниво на качество и
професионализъм, аргументацията и доказателствата са съвършени, като са положени и
много усилия, включително чрез анализ на много документи, довели до уважаване на
предявения иск. В отговора се излага, че Решението на СЕС по дело С-438/22 г. не намира
приложение по отношение на договорите за безплатна правна помощ, сключени по реда на
чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв, като представляваното лице не притежава качеството на
потребител, който да дължи възнаграждение за предоставена услуга. Счита, че дори при
неприлагане на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приложение следва да намери правния обичай – арг. чл. 5 ГПК. Посочва се, че за същия
период съгласно правния обичай е установено по неоценяеми искове да се дължи
възнаграждение в размер на не по-малко от 600 лева. В отговора на молбата се съдържа
оспорване на представителството на ответника в производството по депозиране на молбата
по 248, ал. 1 ГПК. С тези доводи пълномощникът на ищцата – адв. М. отправя искане за
оставянето й без уважение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, намира
следното от фактическа и правна страна:
Процесното искане с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК се явява редовно и
процесуално допустимо, като релевирано в законоустановения двуседмичен срок по чл. 248,
ал. 1 ГПК и от легитимирана страна с правен интерес – ответника по делото във връзка с
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
насрещната страна за оказана от него безплатна правна защита. В тази връзка и с оглед
оспорването, направено с отговора на молбата, съдът намира за необходимо да отбележи, че
същата е депозирана от „................“ АД, чрез пълномощник юрк. Н., с учредена
представителна власт спрямо дружеството съгласно представено по делото пълномощно с
нотариална заверка на подписа с рег. № 9637/31.10.2022 г. (л. 42 от гр. дело № 4463/2023 г.
по описа на РС-Перник), поради което съдът намира, че в настоящото производство,
развИ.що се по реда на чл. 248 ГПК след приключване на устните състезания и след
постановяване на крайния съдебен акт, не следва да задължава ответната страна за
представяне на пълномощното в оригинал (предвид и нотариалната му заверка), респ.
доказателство относно притежаваното качество юрисконсулт от лицето, чрез което е
депозирана молбата, каквото искане е направено в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК и каквото
оспорване не е проведено в рамките на исковия процес.
По същество искането се явява неоснователно, предвид следните съображения:
С постановеното по настоящото дело Решение № 6556 от 11.04.2024 г. е уважен
предявеният от С. Н. Р. срещу „................“ АД, ЕИК: .................... установителен иск по чл.
26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1 и предл 3 ЗЗД и е прогласена нищожността на клаузата на чл. 20
от договор за кредит „Бяла карта“ от 23.10.2021 г., сключен между С. Н. Р. и „...............“ ООД
(с правоприемник „................“ АД), предвиждаща заплащането на неустойка при
неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1 за предоставяне на обезпечение.
С Решението на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2
ЗАдв „................“ АД е осъдено да заплати на адв. Г. М. М. от Софийска адвокатска колегия с
личен № **********, с адрес: гр. .................. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита по делото в полза на
ищцата.
В мотивите на съдебното решение в частта относно разноските е посочено, че на
2
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗАдв и с оглед
отразеното в представения договор за правна защита и съдействие от 15.04.2023 г. (л. 27 от
първоначално образуваното гр. дело № 04463/2023 г. по описа на Районен съд – Перник)
представителство на ищцата от пълномощника й безплатно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3,
предл. 2 ЗАдв в полза на същия следва да бъде присъдена сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на
ищцата. В съдебното решение съдът е изложил съображенията, поради които е определил
възнаграждението в посочения размер, а именно: липсата на фактическа и правна сложност
на делото, определена от вида на предявените искове, при условията на евентуалност, и
ангажираните доказателства в процеса, обстоятелството, че се касае за защита по предявени
искови претенции, произтичащи от едно спорно правоотношение и имащи една цел – да се
признае нищожността на съответна договорна клауза на различни правни основания,
определяща и сходния предмет на доказване по делото, поради което за осъществената
защита по тези претенции на пълномощника на ищцата се следва едно възнаграждение,
приключване на делото в рамките на едно открито съдебно заседание, от една страна.
Съобразено е и отделеното време, усилията на процесуалния представител, изразяващи се в
депозиране на искова молба и молба по хода на делото, без процесуално представителство в
съдебното заседание. Взети са предвид и съображенията в Решение на СЕС по дело № C-
438/22 от 25.01.2024 г., преодоляващи ограниченията на Наредба № 1/2004 г. по отношение
на минималния размер на адвокатското възнаграждение по съответните дела.
Съдът намира, че не е налице основание за промяна на така формираните изводи, като
във връзка с конкретно наведените доводи, счита за необходимо да отбележи, че съгласно
разпоредбите на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗАдв адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица и на роднини, близки или на
друг юрист, в който случай, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.
Предмет на производството по настоящото дело са предявени – при условията на
евентуалност установителни искове за прогласяване нищожността на конкретна договорна
клауза – на чл. 20 от договор за кредит „Бяла карта“ от 23.10.2021 г., сключен между С. Н. Р.
и „...............“ ООД (с правоприемник „................“ АД), предвиждаща заплащането на
неустойка при неизпълнение на задължението по чл. 15, ал. 1 за предоставяне на
обезпечение.
В настоящия случай ищцата е представлявана от пълномощника си именно на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, предл. 3 ЗАдв съгласно отразеното в договора от
15.04.2023 г. за оказване на правна защита и съдействие - безплатно на посоченото
основание.
Действително, с оглед даденото разрешение в Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г.
по дело С-438/2022 г. по отправено преюдициално запитване при определяне размера на
подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято
полза е разрешен спорът и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв, съдът не е
обвързан от посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери, като
възнаграждението следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна
сложност на делото, и действително извършената работа – в т. см. и Определение № 1016 от
6.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4123/2023 г., IV г. о., ГК.
Ето защо, съдът намира, че от значение при определяне на размера на следващото се
адвокатско възнаграждение са както предмета на делото, така и извършените процесуални
действия от страна на процесуалния представител и участието му в процеса на доказване.
3
Съдът, съобразявайки горните разрешения, както и вземайки предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото, обусловена от конкретния предмет на исковите
претенции, насочен към оспорване действителността на една договорна клауза на различни
основания (при условията на евентуалност), липсата на ангажирани многобройни и
разнородни доказателства и приключване на делото в рамките на едно открито съдебно
заседание, без допълнително събиране на доказателства, от една страна, както и конкретно
извършените действия от процесуалния представител на ищцата, изразяващи се в
депозиране на искова молба и молба по хода на делото, без представителство в о.с.з., счита,
че определеният и присъден размер на адвокатското възнаграждение от 400 лева е
справедлив такъв, при отчитане на положените усилия от пълномощника на страната,
поради което и не следва да бъде намаляван.
Ето защо, молбата на ответника по чл. 248, ал. 1 ГПК с искане за изменение на
решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото адвокатско
възнаграждение в полза на пълномощника на ищцата, се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника „................“ АД, обективирано в
молба от 02.05.2024 г., за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № 6556
от 11.04.2024 г. в частта за разноските, в която „................“ АД е осъдено да заплати в полза
на процесуалния представител по пълномощие на ищцата – адв. Г. М. сумата от 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна адвокатска защита
по делото в полза на ищцата, чрез неговото намаляване до сумата от 200 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4