Р Е Ш Е Н И Е
№ 457
град Пловдив, 29.02. 2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, Десети състав, в
открито заседание на тридесети ноември през две хиляди и петнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря П.Ц.
като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2306 по
описа за 2015 година, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118,
ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалба на В.Р.В., с ЕГН **********
и с адрес: ***, против Решение № 2153-15-38 от
14.08.2015 година на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без
уважение жалбата на В.В. срещу Разпореждане № ********** Протокол № ПР-679 от
09.04.2015 година на длъжностното лице по чл. 98 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но чрез пълномощника си в писмено
становище поддържа жалбата и прави доказателствени искания. В жалбата се сочи,
че решението е постановено в нарушение на чл. 35 от АПК при неизяснена
фактическа обстановка, в нарушение на административните правила – чл. 34 от АПК
и на чл. 36 от АПК при пренебрегване на служебното начало. С писмена молба
претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът по
жалбата – Директор на ТП на НОИ Пловдив, чрез
юрисконсулт В. намира жалбата за неоснователна, претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд -
Пловдив, Х състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата, събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, и
взе предвид доводите на страните, намира жалбата за допустима, а разгледана по същество
за неоснователна, поради следното:
Предмет на оспорването от В.Р. е Решение № РД-2153-15-38/14.08.2015 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му
срещу Разпореждане №**********/ПР-679/09.04.2015 г. на Ръководителя на
"ПО" при ТП на НОИ - Пловдив.
В.Р.В. е подал заявление с вх.№ МП-85843/16.12. 2014
г. като е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.
Към заявлението В. е представил документи за
осигурителен стаж - трудова книжка №
1586/20.01.1972 г. и обр. УП-3 № 32-00-323/ 08. 12.2014 г. /л.112/,
издаден от осигурител "Тракия-РМ" ЕООД гр. Пловдив.
В представения обр. УП-3 № 32-00-323/08.12.2014 г.
осигурителят "Тракия-РМ" ЕООД е предложил осигурителният стаж на В.
от 12.03.1986 г. до 24.04.1990 г. на длъжност "шофьор на автобус -
сменник, извозващ работници със замърсено работно облекло" да се зачете от
първа категория по т. 4”д” от /ПКТП отм./.
В хода
на административното производство се извършила проверка в осигурителя от
контролните органи при ТП на НОИ Пловдив, с оглед правилната категоризация на
положения труд.
В резултат на проверката се установило /и по тези факти не се спори/, че
за периода 01.04.1986 г. - 30.09.1989 г. В.Р.В. фигурира в разплащателните
ведомости на Автостопанство с. Стряма, в списъчния състав на Рудник "Шести
септември" в с. Царимир, като участък "Царимир" е обект за добив
и преработка на радиоактивни вещества.
От съхранените в досието на работника заповеди за посочения период се съдържат данни за получавани от В.
на допълнителни възнаграждения за условия на труд и ползван по-висок размер на
платен годишен отпуск.
В тази връзка по отношение на осигурителният стаж на В.
от 01.04.1986 г. до 30.09.1989 г. административният орган го е зачел от втора
категория по т. 61”а” от / ПКТП отм./ за работа в условия на йонизиращи
лъчения.
Жалбоподателят възразява като навежда твърдения, че
този стаж следва да се зачете като такъв от първа категория по т.4”д” от ПКТП/отм./
Другия спорен период е този от 12.03.1986 г. до
31.03.1986 г. и от 01.10.1989 г. до 24.04.1990 г., за който В.В. фигурира в
разплащателните ведомости на АТП с. Стряма, звено “Автобусни шофьори”.
Административният орган, след анализ на документация
при осигурителя е приел, че няма писмена първична документация, от която да се
установи кои обекти на МГК „Октомври" е обслужвал, извозвал ли е работници
със замърсено работно облекло и дали трудът му е бил в условията на йонизиращи
лъчения.
От „Тракия – РМ” е издаден нов обр. УП-3 №
32-77/07.04.2015 г. /л.111/, с който се анулира предходно издадения обр. УП-3 №
32-00-323/08.12.2014 г. и в който осигурителният стаж от 01.04.1986 г. до
30.09.1989 г. - 03 г. 06 м. е предложено да бъде зачетен от втора категория по
т. 61а от отм. ПКТП, а за осигурителния стаж от 12.03.1986 г. до 31.03.1986 г.
- 19 дни и от 01.10.1989 г. до 24.04.1990 г. - 6 м. 24 дни, след като няма предложение за категоризиране, е зачетен от трета категория труд.
Относно спорния въпрос
касаещ категоризацията на положения труд за периода - от 12.03.1986г. до 24.04.1990г., по делото
се назначи ССЕ, която да направи преглед първични документи съхранявани в „Тракия-РМ” ЕООД, с оглед преценката за работа
при вредни условия.
Няма
спор между страните, с оглед констатацията на вещото лице, че в личното трудово
досие на жалбоподателя В.Р.В. ***-РМ” ЕООД не са налице длъжностни
характеристики и щатни разписания отнасящи се за спорния период от 12.03.1986г. до 24.04.1990г.;
В архива на „Тракия-РМ” ЕООД се
съхраняват Разчетно-платежни ведомости за трудово възнаграждение на работниците
и служителите /ведомост за заплати/ на МГК „Октомври”, АТП с.Стряма, звено
„Автобуси” и „Автобусни шофьори” отнасящи се за спорния период от 12.03.1986г.
до 24.04.1990г. като във ведомостта фигурира името на жалбоподателя В.Р.В.,, но
не е отбелязан вида на заеманата от лицето длъжност.
По ведомостта за изплатени заплати за
месец март 1986г. на В.Р.В. са изплатени възнаграждения - за
работа при по-трудни условия /отдалечени/; - за работа при вредни условия, а за
периода 12.03.1986г.-31.03.1986г. на В. е изплатено допълнително трудово
възнаграждение за „вредност”.
Във ведомостта за заплати на АТП “Стряма”,
Автостопанство с.Стряма, Рудник “6-ти септември”, звено Автобусни шофьори, за период
от 01.10.1989г. до 24.04.1990 година, фигурира името на В.Р.В., но не е отбелязан вида на заеманата
от лицето длъжност.
По ведомостите за изплатени заплати за
периода от 01.10.1989г. до 24.04.1990 година на В.Р.В. е изплащано допълнително
трудово възнаграждение за „вредност” за целия период.
От
неоспореното заключение на вещото лице, се установява, че няма обективни данни
възоснова, на които да се обоснове разлика за мястото на АТП с.Стряма, звено „Автобуси” и звено
„Автобусни шофьори” и АТП с.Стряма, Рудник „6-ти септември” в структурата на
МГК „Октомври”.
Отбелязванията
касаят само структурни промени, като с въвеждането от месец април 1986г. на
наименованието АТП с. Стряма, Рудник „6-ти септември” /с.Царимир/ се уточнява
мястото на работа на шофьорите звено „Автобуси” и звено „Автобусни шофьори”.
Във
ведомост за заплати на МГК „Октомври”, Автостопанство с.Стряма, месец март 1986
година фигурират звена: автобуси, киселиновози, смоловози, самосвали, обслужващи, монтьори и звено
Рудник “6-ти септември”, последният запис относим към спора и В.В..
Във
ведомост за заплати на АТП “Стряма”, Автостопанство с.Стряма, Рудник “6-ти
септември”, за периода от април 1986г. в т.ч. и период от 01.10.1989г. до
24.04.1990 година, фигурират звена:
автобуси, киселиновози, смоловози,
самосвали, обслужващи, монтьори.
С
Наредба № 027 от 15.05.1974 г. е определен кръгът на лицата, работещи
непосредствено в обсега на рентгенови лъчи, радиоактивни вещества и други
източници на йонизиращи лъчения, като определените размери на изплащаните
допълнителни възнаграждения са критерий и доказателство за определяне на
категорията труд при пенсиониране. Съгласно Наредбата работещите в йонизираща
среда - І категория (от I до IV група) са изплащани допълнителни възнаграждения
в размер от 25 до 40 лева, като трудът на тези лица е от втора категория труд
по т.61 от ПКТП (отм.).
Трудът на работещите в йонизираща среда – II категория ( от I до III група), на
които са изплащани допълнителни възнаграждения в размер от 10 до 20 лева и на
работещите в йонизираща среда - III категория е допълнителен платен годишен
отпуск от 10 дена е трета категория по т. 66 от ПКТП (отм.).
Трудовите
функции в предприятията за добив, обогатяване и преработка на радиоактивни,
редкометални и други минерални суровини, са се осъществявали на трите нива на
организация (приложение на ПМС № 163/1992 г.) - участък, минно добивно
предприятие (МДП) и в конкретния случай "Тракия - РМ" ЕООД, съответно
районно управление (преди преобразуването).
Степента
на досег с вредните за здравето вещества и лъчения при осъществяване на
различните трудови функции е била различна по степен на трите нива от
организацията, контрола и ръководството на процеса. На ниво участък, където е
ставало прякото извличане на радиоактивните метали, досега със вредните за
здравето на човека вещества е бил пряк, непосредствен и непрекъснат през цялото
осъществяване на трудовите функции. При това положение за тези работници, ИТР
до началник участък включително, е предвидена специална категоризация по т. 4д от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 40 на
МС от 23.08.1968 г. за подобряване здравното състояние и трудоспособността на
работниците от някои тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането
на работната сила /ПМС № 40 / 68 г.),
според която посочените лица добиват право на пенсия за изслужено време и
старост при възраст 45 години и трудов стаж 15 години, ако са работили
най-малко 7 и половина години в такива обекти.
Проявлението
на така описаната вредна среда върху трудова дейност не се установи да е
съпътствала В.В. през периода - 01.04.1986 г. до 30.09.1989 г.
На
второто ниво на организация, осъществяването на трудовите функции от работници
и инженерно-технически работници до
ръководител (директор) включително в производство за добив и преработка на
радиоактивни вещества, макар и да не са осъществявани непрекъснато на
участъците и да не са свързани пряко с добива на уранови суровини, изпълнението
на трудовите функции е налагало такъв досег с вредни вещества и радиоактивни
метали, щото т. 2 от ПКТП (отм.);
да предвиди, положеният от тях труд да бъде зачетен при условията на първа
категория труд. Влиянието на вредни вещества и лъчения е било най-ниско по
отношение на осъществяването на трудовите функция по отношение на работниците и
служителите на третото организационно ниво на организация, контрол и ръководство.
Но
все пак осъществяването на тези трудови функции по необходимост е налагало
досега до тази вредна за здравето среда, поради този причина ПКТП (отм.);
предвижда за тази категория работещи, пенсионирането да се извършва при
условията на т. 61а от ПКТП,
т.е. при условията на втора категория труд, т.е за работата на трите нива на
организация в уранодобивната дейност, са предвидени първа, съответно втора категория
труд, но не и трета. Последно цитираната
правна норма предвижда втора категория труд за всички работещи на територията
на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно
хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, без
да поставя изискване за заеманата длъжност (готвач, шофьор, чистач,
счетоводител и т.н.), тъй като работещите на територията на посочените обекти,
в това число и шофьори на автобуси, макар и да не са пряко свързани с добива и
преработката на радиоактивни вещества, няма как да бъдат изолирани от
радиоактивни и други вредни лъчения.
При това положение, осигурителния стаж на В. от
01.04.1986 г. до 30.09.1989 г. правилно е зачетен от административният орган
като такъв от втора категория по т. 61”а” от / ПКТП отм./ за работа в условия
на йонизиращи лъчения, но неправилно е отказано зачитането на труда от втора
категория за периода – 12.02.1986 г. – 31.03.1986г. – 19 дни и от 01.10.1989 до 24.04.1990 г. – 6
м. и 24 дни.
При така установеното и чрез добавяне на труда от втора
категория в размер на 7 м. и 13 дни /към признатия – 13г. 08м. и 14 дни/,
условията по пар.4, ал.1 от ПЗР на КСО не биха се проявили по отношение на В.Р.В.,
досежно изискуемия се стаж от втора категория – 15 години, а това като краен резултат
на приключилият правен спор, обосновава необходимостта да се отхвърли жалбата
като неоснователна.
При този изход
на делото, направеното искане от
ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение явява
основателно и следва да бъде уважено като й се присъди сума в размер на 300 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Р.В., с ЕГН ********** и с адрес: ***, против Решение № 2153-15-38 от 14.08.2015 година на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № **********
Протокол № ПР-679 от 09.04.2015 година на длъжностното лице по чл. 98 от КСО
при ТП на НОИ – Пловдив.
ОСЪЖДА В.Р.В., с
ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати
на ТП на НОИ Пловдив, сумата от 300лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния
административен съд на Република България, в 14-дневен срок от получаването на
съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ