РЕШЕНИЕ
№ 162
гр. В., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
Членове:В.Й.М.
Г.П.Й.
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело №
20221300500205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Л. К. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.В., ж.к. „К.Б.“, бл.19, вх.“Ж“, ет.4, ап.11, чрез адв.-
пълномощник К. Г. от АК-В. и заявен съдебен адрес : гр.В., ул.“Ц.А. II”, №3, ет.3, офис 35
против Решение №446 от 12.04.2022г., постановено по гр.д. №252/2021г. по описа на
Районен съд-В..
С обжалваното решение Районен съд-В. е осъдил Л. К. П., ЕГН **********, адрес :
гр. В., ж.к.“К.Б.“ бл. *, вх. *, ап. *, да заплати на „Б.И.-*“ ООД, ЕИК : *, адрес : гр. С.,
ул.“Г.И.“ № *, ет. *, ап. *, следните суми, както следва:
Сумата от 3 517,16лева - лихва от 01.04.2019г. до 31.07.2019г. в размер на 1% месечна
лихва върху стойността по фактура № */01.04.2019г., издадена по Договор за доставка на
минерални торове от 01.03.2019г.
Сумата от 1 760,81 лева - лихва от 30.04.2019г. до 31.07.2019г. в размер на 1%
месечна лихва върху главницата по Договор за доставка на минерални торове от
08.04.2019г.
Сумата от 3 212,90лева - лихва от 26.09.2019г. до 10.02.2021г. в размер на 2% месечна
лихва върху неплатена главница по фактура № */30.04.2019г., издадена по Договор за
доставка на минерални торове от 08.04.2019г.
1
Сумата от 9 756,75лева- остатък от главница по Договор за доставка на минерални
торове от 08.04.2019г., както и сумата в общ размер на 5 740,00лв. разноски по
първоинстанционното производство и разноски по обезпечителното производство.
Жалбоподателят обжалва изцяло първоинстанционно решение на РС-В..
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.
Излага се, че ВРС е приел, че „ Съгласно § 1, т. 5 от ДП на КСО "Регистрирани
земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат
растителна и/или жИ.тинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по
установения ред. С регистрирането си като земеделски производител физическото лице не
придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. Той не
е отделен правен субект. Като физическо лице и като земеделски производител той е
единствен носител на права и задължения. Регистрирането на земеделските производители
се извършва на основание Наредба № 3 от 29.01.1999 г. Съгласно чл. 3, ал. 1 от тази наредба
физическите лица, които осъществяват земеделска дейност могат да се регистрират като
земеделски производители.”
Излага се, че неправилно първоинстанционният съд приел, че предявените искове
били основателни, обратно на наведените от него възражения относно липсата на
доказателства за дата на доставките на торове, предвид неоформяне на приемателно-
предавателните протоколи с дата, както и на събраните по делото писмени доказателства,
съдебно - счетоводна експертиза и на установената фактическата обстановка по делото.
Поддържа се, че обжалваното решение е необосновано, поради липса на мотиви,
необсъждане на всички относими и допустими доказателства, събрани по делото и
необсъждане на наведените с писмения отговор възражения .
Излага се, че е заплатил дължимите по договорите суми, макар и да има някакъв
остатък, който не е в размера на предявените искове. Посочва се, че искането очертавал
предмета на делото, като исковете са предявени за посочените суми и фактури, а не за суми,
предявени по други фактури или въз основа на други документи.
Поддържа се, че от допълнителното заключение по счетоводната експертиза се
установявало, че не осчетоводени при него дебитни известия били в размер на 9756,75лв.
но те са за други фактури - Фактура №**********/24.11.2016г.; Фактура № */22.05.2017г. и
Фактура №**********/08.03.2017г., които не са предмет на делото. В тази насока посочва,
че претендираната от ищеца главница представлявала задължения по дебитни известия,
издадени по други фактури, различни от тези, предмет на делото и съответно нямащи нищо
общо с фактура №*/30.04.2019г.
Твърди се, че не са му връчени и не е получил посочените дебитни известия, както и
не е подписал същите и съобразно Закона за ДДС не са го задължили по никакъв начин,
предвид липсата на връчване.
Излага се, че предвид изложените в жалбата доводи предявения иск по отношение на
2
главницата бил неоснователен и недоказан, като поради неоснователността на главният иск
за претендираната главница, неоснователни се явявали и претенциите за лихва върху нея.
Поддържа се, че от приложената по делото заявка било видно, че доставката е
следвало да бъде извършена до 31.03.2019г., но от представения към договора приемо -
предавателен протокол не е видно, кога е извършена доставката и кога течния тор /УАН/ от
150 тона му е доставен , като по делото нямало данни в тази насока. Излага се още, че
приемо - предавателния протокол не бил оформен по надлежния ред, нямал автентична дата
и липсвали данни за получателя. Не било спорно, че доставка е извършена, но нямало
надлежни доказателства кога тази доставка е извършена и дали в случая се дължи лихва в
размер на 1% или съответно 2%. Не било ясно как съдът е установил, че дължимата лихва е
2%, след като нямало дата на доставката.
Излага се, че мотивите на съда били неправилни и аналогични и по договор за
доставка на минерални торове от 08.04.2019г. В чл.2 от същият било уговорено, че заяваката
на стойност 22 922 евро с ДДС се заплаща ведно с 1% месечна лихва върху стойността на
заявката, начислена към датата на издължаване, но не по-късно от 31.07.2019г., след тази
дата месечната лихва става 2% до окончателното погасяване на задължението. От
приложената заявка било видно, че доставката е следвало да бъде извършена до
30.04.2019г., но от представения към договора приемо - предавателен протокол не е видно,
кога е извършена доставката и кога течния тор /УАН/ от 100 тона му е доставен. По делото
липсвали данни в тази насока липсват, а приемо - предавателния протокол не бил оформен
по надлежно, нямал дата и липсвали данни за получателя.
Посочва се, че по договора от 01.03.2019г., ищцовото дружество е издало фактура №*
от 01.04.2019г. на стойност 84 075 лева с включен ДДС, на която падежната дата за плащане
е 31.07.2019г. и това е крайна дата за издължаване от него.
По договора от 08.04.2019г., ищцовото дружество е издало фактура №* от 30.04.2019г. на
стойност 55 080,24 лева с включен ДДС, на която падежната дата за плащане е 31.07.2019г.
и това е крайната дата за издължаване от него.
По тези фактури е извършил две плащания, установени със съдебено - счетоводна
експертиза, а именно : сумата от 129 455, 24 лева на 25.06.2019г. и сумата от 5101, 85 лева
на 14.10.2019г. или общо 134 557,09 лева.
Излага се, че ако имал задължение към ищеца те не били в размера и на основанието
посочено в решението.
Навежда доводи, че не дължи лихва за плащане, преди настъпването на датата на
падежа. Претендирала се лихва за периода от 01.04.2019г., до 31.07.2019г. и лихва за
периода от 30.04.2019г.до 31.07.2019г. по фактури, чийто падеж настъпвал на 31.07.2019г.,
т.е. преди настъпване на падежа на плащането, което било недопустимо.
Поддържа се, че извършил плащане на 25.06.2019г., преди падежиране на
издадените фактури, поради което счита, че предявените искове били неоснователени и
недоказани.
3
Излага се, че ищцовото дружество е изпратило две дебитни известия на електронна
поща:Дебитно известие №* от 01.08.2019г. за сумата от 3 517, 16 лева и Дебитно известие
№* от 01.08.2019г. за сумата от 1 760, 81 лева, които осчетоводил на 01.12.2019г. Не е
заплатил сумата от 1 760,81 лева по второто дебитно известие. Посочва, че към момента
неизплатените суми на ищцовото дружество са в размер на 5 277, 97 лева, но тази сума не е
кореспондира на сумите по предявените с исковата молба искове които е осъден да заплати
с обжалваното решение.
Прави възражение за прекомерност на разноските, които е осъден да заплати с
обжалваното решение в размер на 5 740,00 лева и отправя искане да бъдат намалени до
техният минимум.
Прави искане съдът да постанови решене, с което да отмени решението на ВРС и да
постанови ново, с което да отхвърли исковете. Отправя искане за присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба не са представени доказателства и не са направени
доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника по
жалбата „Б.*“ ООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. СС., ул. „З.“, №9, чрез
адв.-пълномощник Г. Б. и заявен съдебен адрес: гр. С., ул. Г.И. №*, ет.З, ап.14,
с който по същество се оспорва въззивната жалба. Навежда доводи за правилността на
първоинстанционното решение. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно. Не представя доказателства и не прави доказателствени
искания. Прави искане за присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в
рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери
спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1
от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Пред РС-В. са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.
1, предложение първо от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД от „Б.И -*" ООД, ЕИК : *. адрес : гр. С.,
ул.“Г.И.“ № *, ет. *, ап. *, против Л. К. П., ЕГН **********, адрес : гр. В., ж.к.“К.Б.“ бл. *,
вх. *, ап. * за заплащане на суми, произтичащи от Договор за доставка на минерални торове
4
от 01.03.2019г. и от Договор за доставка на минерални торове от 08.04.2019г.,както следва:
за сумата от 3 517,16лева - дължима лихва по договора от 01.03.2019г., за периода от
01.04.2019г. до 31.07.2019г.; за сумата от 1 760,81лева - лихва от 30.04.2019г. до
31.07.2019г.; за сумата от 3 212,90лева - лихва от 26.09.2019г. до 10.02.2021г.; за сумата от 9
756,75лева - остатък от главница, като последните три вземания са по Договора от
08.04.2019г.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът и настоящ
въззивник Л. К. П., ЕГН ********** е подал отговор. В отговора на исковата молба са
наведени възражения за недопустимост на предявените искове, като предявени против
ненадлежна страна. Излага се, че страна по посочените договори е Частен земеделски
производител Л. К. П.. Оспорва основателността на исковете. Посочва се, че от приемо -
предавателните протоколи не са оформени по надлежния ред и от тях не се установявало
кога са извършени доставките на тор на ответната страна. Посочва, че е извършено плащане.
Моли да бъде отхвърлен иска.
Страните са били в търговски отношения и сключили Договор за доставка на
минерални торове от 21.09.2016г., Договор за доставка на минерални торове от 24.02.2017г.,
Договор за доставка на препарати за растителна защита от 01.03.2017г., които договори са
изпълнени от всяка от страните, съответно са направени доставки и извършени плащания.
Между страните по делото не е спорно, че през 2019г. са сключили двата процесни
договора за покупко-продажба на стоки с въведеното съдържание- Договор за доставка на
минерални торове от 01.03.2019г. и Договор за доставка на минерални торове от
08.04.2019г.
По Договор за доставка на минерални торове от 01.03.2019г. Въззиваемото
дружество, като продавач е доставило на въззивника, като купувач торовете съобразно
заявката и договорната цена.Видно от приложената заявка, дата на доставка е заявена до
30.04.2019г. Между страните е съставен примателно-предавателен протокол, без дата на
доставките, удостоверяващ доставката на стоката /торовете/ от ищеца/продавача на
ответника/купувача. За извършената продажба ищецът/продавач е издал фактура №
*/01.04.2019г. на получателя/ответника на стойност 84075,00 лева с включен ДДС на
продавача, осчетоводена от ищеца и ответника, съгласно ССЕ. Стойността по фактурата е
платена със сумата по платежно нареждане на 25.09.2019г. когато е извършен превод от
ответника на сумата 129455,24лева. Начислената лихва при ищцовото дружество за периода
от 01.04.2019г. до 31.07.2019г. е в общ размер на 3517,16лева и е издало на ответника
Дебитно известие №*/01.08.2019г. за сумата, което не е заплатено от ответника и е отразено
в крайното салдо от счетоводна сметка „Доставчици“ съгласно ССЕ.
По Договор за доставка на минерални торове от 08.04.2019г. Въззиваемото
5
дружество, като продавач е доставило на въззивника, като купувач торовете съобразно
заявката и договорната цена.Видно от приложената заявка дата на доставка е заявена до
30.04.2019г. Между страните е съставен примателно-предавателен протокол, без дата на
доставките , удостоверяващ доставката на стоката /торовете/ от ищеца/продавача на
ответника/купувача. За извършената продажба ищецът/продавач е издал фактура №
*/30.04.2019г. на получателя/ответника на стойност 55080,24 лева с включен ДДС на
продавача, осчетоводена от ищеца и ответника, съгласно ССЕ. На 25.09.2019г. е погасена
част от стойността по фактурата до размера от 45323,49лв. със суми постъпили по сметка на
ищеца по платежно нареждане на ответника за 129455,24лева, съгласно ССЕ. Неплатената
част от главницата по фактурата е в размер на 9756,75лева, съгласно допълнителното
заключение на вещото лице /отговорите на въпроси №6 и №7 в допълнителното
заключение/.
Начислената лихва при ищцовото дружество за периода от 30.04.2019г. до
31.07.2019г. при 1% месечна лихва е в общ размер на 1760,81лева и е издал на ответника
Дебитно известие №*/01.08.2019г. за сумата, която не е заплатена от ответника и е отразено
в крайното салдо от счетоводна сметка „Доставчици“ в счетоводството на ответника,
съгласно ССЕ. За периода от 26.09.2019г. до 10.02.2021г. дължимата лихва в размер на 2%
месечно, съгласно чл.2 от договора, изчислена върху размера на неплатената главница в
размер на 9756,75лева, възлиза на сумата от 3212,90лева, която е отразена в счетоводството
на ищеца, но не е отразена в счетоводството на ответника.
По делото са приети заключенията на вещото лице изготвило съдебно-счетоводната
експертиза и допълнителната експертиза, които съдът кредитира, като компетентно
изготвени и обосновани. Вещото лице е дало заключения по поставените задачи.
Посочените от вещото лице дебитни известия, издадени от ищеца и не осчетоводени при
ответника и издадени през 2017г., с основание „корекция на цена“ са за сумата в общ размер
на 9 756,75лева. Същите дебитни известия са по фактури с номера : № */22.05.2017г.,
№ **********/24.11.2016г., №**********/08.03.2017г. Към 31.12.2017г. по
счетоводните регистри на ответната страна няма задължения към ищеца. През 2018г. няма
направени доставки, т.е. към 01.01.2019г. няма неплатена сума по счетоводни данни на
ответната страна.
Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на ищеца са отразени всички
издадени фактури и дебитни известия за периода, счетоводството е водено редовно.
Съгласно заключението на вещото лице в счетоводството на ответника не са
осчетоводени дебитни известия на обща стойност 9 756,75лева.. Към 01.01.2019г.
задълженията на ответника към ищеца възлизат на стойност 9 756,75лева. Ответната страна
е извършвала плащания по дължими фактури и дебитни известия без посочено основание
за договор или фактура. По счетоводни данни на ответната страна към 01.01.2019г.
ответникът няма задължения към ищеца. Съобразно канстатациите на вещото лице съдът
приема, че счетоводството на ответника не е водено редовно.
6
Вещото лице е установило, че ищцовото дружество е издало на ответника Дебитни
известия с номера: №*/20.09.2019г. на обща стойност с начислено ДДС в размер на
2019,41лева към фактура № */30.04.2019г., Дебитно известие №*/20.09.2019г. на обща
стойност с начислено ДДС в размер на 3082,44лв. към фактура № */01.04.2019г.Общата
стойност на тези дебитни известия е 5101,85лв. и са погасени със сумата преведена от
ответника на ищеца с преводно нареждане от 14.10.2019г. на същата стойност.
Съгласно заключенията на вещото лице по поставените задачи неплатените
задължения на ответника към ищеца по процесните два договора са за неплатена част от
главница е в размер на 9756,75лв.по фактура №*/30.04.2019г. и договор от 08.04.2019г.
Размерът на лихвата по Договор от 01.03.2019г. е 3517,16лв. Размерът на лихвата по договор
от 08.04.2019г. от 1% към 31.07.2019г. е 1760,81лв. Натрупаната лихва върху остатъка на
неплатената главница от 9756,75лв. за периода 26.10.2019г. до 10.02.2021г. при 2% месечна
лихва е в размер на 3212,90лв.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна и в законният срок, поради което е
допустима.
По същество Окръжният съд приема въззивната жалба за неоснователна.
ВОС напълно споделя изложените от ВРС мотиви на обжалваното решение и на
основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Предявените искове са с правна квалификация по чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.318 от ТЗ
и чл.86 от ЗЗД.
Наведените във въззивната жалба възражения са индентични с наведените в отговора
на исковата молба. Настоящата инстанция намира наведеното възражение за недопустимост
на предявените искове срещу въззивната страна за неоснователно. Условията и редът за
регистриране на земеделските стопани са регламентирани в Наредба №3 от 29.01.1999 г. за
създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Съгласно чл. 3 от наредбата,
на регистрация подлежат физически лица, навършили 18 години, които стопанисват
земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Регистрацията
се извършва в областната дирекция "Земеделие" (ОДЗ) по постоянния адрес на физическото
лице. От приложеното копие на регистрационна карта на земеделски производител на
Областна дирекция „Земеделие“-В. се установява, че въззивникът е регистриран земеделски
стопанин - физическо лице.
Съгласно § 1. т. 5 от ДП на КСО "Регистрирани земеделски стопани и
тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или
жИ.тинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. С
регистрирането си като земеделски производител физическото лице не придобива
7
правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. Той не е отделен
правен субект. Като физическо лице и като земеделски производител той е единствен
носител на права и задължения и отговаря с цялото си имущество.
Между въззиваемото дружество „Б.И.-*“ ООД и въззивника Л. К. П. е възникнало
валидно облигационно отношение по двата процесни договора за търговска продажба по см.
на чл. 318 и сл. ТЗ във вр. с чл. 183 и сл. ЗЗД, по силата на които „Б.И.-*“ ООД, като
продавач, се е задължило да прехвърли на въззивника, като купувач собствеността на
минерални торове, течен тор /УАН/, срещу съответните цени, който купувачът се е
задължил да заплати.
Договорът за търговска продажба носи родовите белези на обикновената продажба,
уредена в чл. 183 и сл. ЗЗД. Търговската продажба е двустранен, възмезден, неформален,
консенсуален и комутативен договор. Нейното действие е облигационно - вещно. Основните
елементи са предметът и цената. Предмет на търговската продажба са стоките - движими
вещи, които са в обръщение при търговския обмен - чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Макар по обективния критерий на чл. 1 от ТЗ, сключеният договор да не е търговска
сделка, същият се явява такава по субективния критерий на чл. 286 от ТЗ, тъй като може да
се приеме наличието на оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 от ТЗ - че ищецът – търговец
е сключвал договор за покупко-продажба с ответника, като физическо лице – земеделски
стопанин, каквито доводи е навел и в депозираният отговор на исковата молба, че е действал
като купувач и земеделски производител с оглед предмета на дейността си. От приложените
по делото фактури е видно и се установява, че ответника има идентификационен номер по
ЗДДС/BG**********/. Съдът приема, че сключените договори представляват търговски
сделки по смисъла на чл. 287 от ТЗ, който регламентира, че разпоредбите за търговските
сделки се прилагат и за двете страни, когато за едната от тях сделката е търговска и не
следва друго от този закон.
С оглед предмета на търговска сделка и поетите от страните права и задължения,
същата следва да се квалифицира като търговска продажба по чл. 318, ал. 1 от ТЗ, тъй като е
сключена с оглед занятието на договарящите, а няма за предмет стоки за лично потребление(
арг. от чл. 318, ал. 2 от ТЗ).
При търговската продажба, както и при всяка продажба, задължението на продавача е
да предаде на купувача закупената вещ, а на купувача – да заплати цената.
Настоящата инстанция приема възражението на въззивника за неустановена дата на
доставките по двата договора за неоснователно и единствено като защитна теза, доколкото
същият не посочва изрично деня на доставките, но и не отрича получаването на стоката по
договорите, не е оспорил приложените по делото писмени доказателства-договир, заявки,
приемо-предавателни протоколи, фактури, дебитни известия и заключенията по изготвените
съдебно-счетоводни експертизи.
Въззивникът/ответникът/ е неизправна страна, като не е заплатил на въззиваемото
8
дружество /ищеца/ цената на закупените и получени стоки по процесните фактури в деня на
покупката, доколкото в приложените фактури е посочен деня на данъчното събитие. Денят
на покупка по фактура № */01.04.2019г. на стойност 84075,00лева по договор от 01.03.2019г.
е 01.04.2019г. Заявката по този договор е до 31.03.2019г. въззивникът с подписа си, положен
в приемо-предавателния протокол е удостоверил получаването на стоката. Съгласно чл.9 от
договора въззивникът, като купувач, се е задължил да получи стоката франко кантара на
стопансия двор и след представяне на заявка, запис на заповед и приемо-предавателен
протокол за извършената доставка на тора. Следва да се отбележи, че по делото въззивника
не е оспорил нито един от приложените документи по делото , включително и фактурата в
която е отразено данъчното събитие, денят на покупката – 01.04.2019г. Вещото лице е
установило, че фактурата е осчетоводена от ответника, а на 25.09.2019г. е извършил
плащане към ищеца с платежно нареждане за сумата от 129 455.24лв.с което е платена,
погасена стойността на покупката, макар и да е вписано в платежното нареждане друг
несъществуващ номер на фактура.
Денят на покупка по фактура № */30.04.2019г. на стойност 55080,24лева по договор
от 08.04.2019г. е 30.04.2019г. Заявката по този договор е до 30.04.2019г. въззивникът с
подписа си, положен в приемо-предавателния протокол е удостоверил получаването на
стоката. Съгласно чл.9 от договора въззивникът, като купувач, се е задължил да получи
стоката франко кантара на стопансия двор и след представяне на заявка, запис на заповед и
приемо-предавателен протокол за извършената доставка на тора. Въззивникът не е оспорил
нито един от приложените документи по делото , включително и фактурата в която е
отразено данъчното събитие, денят на покупката – 30.04.2019г. Вещото лице е установило,
че фактурата е осчетоводена от ответника, а на 25.09.2019г. е извършил плащане към ищеца
с пратежно нареждане за сумата от 129 455.24лв. с което е извършено частично погасяване
на дължимата сума по фактурата до размера от 45323,49лв. и е останала неплатена част от
главницата по фактурата в размер на 9756,75лева.
В договорите страните са уговорили договорна лихва от деня на продажбата до
заплащане на цената на стоката.
Съгласно чл.2 от договорите, чието съдържание е индентично, продавачът /ищецът/
се е задължил да достави на купувача /ответника/ в срок до 31.03.2019г. по първия договор и
в срок до 30.04.2019г. по втория договор минерални торове индивидуализирани в
приложение №1 и неразделна част от договора, съгласно отправена от купувача към
продавача заявка на стойност 45900евро с включено ДДС по първия договор и 29922 евро
с включено ДДС по втория договор, ведно с 1% месечна лихва върху стойността на заявката,
начислена към датата на издължаване, но не по-късно от 31.07.2019г, след тази дата
месечната лихва става 2% върху стойността на заявката до окончателното погасяване на
задължението.
Като не е платил покупната цена в деня на продажбите, посочени по-горе,
въззивникът, като купувач дължи и уговорената договорна лихва в размерите и сроковете
посочени в цитираната клауза.
9
Вещото лице е дало заключение за размерите на съответните лихви, претендирани от
ищцовото дружество и за неплатената главница по фактура № */30.04.2019г. , която
главница е в размер на 9 756,75лева.
Въззивникът дължи лихва на ищцовото дружество в размер на 1% месечно за периода
от 01.04.2019г. до 31.07.2019г. върху стойността по фактура №*/01.04.2019г., издадена по
Договор за доставка на минерални торове от 01.03.2019г., възлизаща в общ размер на
3517,16лева, за която стойност ищецът е издал на ответника Дебитно известие
№*/01.08.2019г. и сумата не е заплатена от въззивника/ответника/, съгласно заключението
на вещото лице.
Въззивникът дължи лихва на ищцовото дружество в размер на 1% месечно за периода
от 30.04.2019г. до 31.07.2019г. върху стойността по фактура №*/30.04.2019г., издадена по
Договор за доставка на минерални торове от 08.04.2019г., в размер на 1760,81лева, за която
стойност ищецът е издал на ответника Дебитно известие №*/01.08.2019г. и сумата не е
заплатена от въззивника, съгласно заключението на вещото лице.
Въззивната страна дължи на ищцовото дружество и договорната лихва в размер на
2% месечно изчислена върху неплатената част от главницата в размер на 9756,75лева по
фактура №*/30.04.2019г. за периода от 26.09.2019г.,датата на частичното погасяване на
задължението по фактурата, до 10.02.2021г. дата на предявяване на исковете в съда,
съгласно заключението на вещото лице.
По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а съдебният акт – потвърден, като правилен и обоснован.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 78 от ГПК жалбоподателят Л. К. П. ще
следва да бъде осъден да заплати на насрещната по жалбата страна „Б.И -*" ООД, ЕИК : *
сторените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 1872лв., изплатено
адвокатско възнаграждение съобразно приложеният по делото списък за разноски и договор
за правна помощ и съдействие от 27.06.2022г.
Настоящата инстанция взе предвид, че предявените пред първоинстанционният съд
искове са с предмет неизпълнение на търговски сделки и тяхната цена е под 20000лв. поради
което и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
По изложените съображения, В.ският ОС
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 446/12.04.2022г., постановено по гр.д.№252/2021год.
по описа на Районен съд-В..
ОСЪЖДА Л. К. П., ЕГН ********** с адрес : гр. В., ж.к.“К.Б.“ бл. *, вх. *, ап. *, да
заплати на „Б.И.-*“ ООД, ЕИК: *, със съдебен адрес: гр. С., ул.“Г.И.“ № *, ет. *, ап. *, сумата
от 1872 лв./хиляда осемстотин седемдесет и два лева/, разноски за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11