РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 370
гр. Пловдив, 02.03.2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, ХХV състав в
публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2710 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.226 от АПК във връзка с
чл.215 и следващите от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Оспорва се Заповед №РД-21-817 от 10.09.2021г.
на кмета на Район „Централен“, с която, на основание чл.225а, ал.1 от ЗУТ във
връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на незаконен
строеж, представляващ “пристройка към съществуваща сграда с идентификатор 5**84.522.583.2,
находяща се в УПИ І-583, кв.260 по плана на кв.“Триъгълника“, имот с
идентификатор 5**84.522.583, с административен адрес: ул. *** № **, гр.
Пловдив.
Жалбоподателят К.М.К., с постоянен адрес:***, представляван
от адвокат П.Д.Д. моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна и издадена
при непълнота на доказателствата. Твърди, че описаната „незаконна постройка“ всъщност представлява
затворена тераса на всеки от етажите. Прави възражение за търпимост. Представя
писмени и гласни доказателствени средства. Претендира разноски.
Ответникът Г. С. Кмет на Район „Централен“, община
Пловдив оспорва жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
страните по делото и след преценка на събраните по делото доказателства,намери
за установено следното:
Жалбата е постъпила на 01.10.2021г. чрез общинската
администрация, а оспорваната заповед е връчена лично на жалбоподателя на 21.09.2021 г., видно от приложеното по
делото известие за доставка (л.32). Следователно жалбата е подадена в срок, от
адресат на акта, поради което и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорваната заповед е постановена на основание чл.225а
ал.1 от ЗУТ, съгласно която, кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл.225 ал.2 или на части от тях. Заповедта
се публикува в Единния публичен регистър по устройство на територията по чл.5а.
Разпореденият за премахване строеж е приет като такъв V
(пета) категория, при която кметът на община Пловдив или упълномощено от него
лице, се явява административният орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност да издаде заповед от вида на оспорената за строеж от тази
категория. В случая е налице Заповед № 21 ОА 1412/10.06.2021 г. (л.46) на кмета
на общ. Пловдив, с която по т.22.8. това правомощие е предоставено на кмета на
район Централен при общ. Пловдив.
При преценка на формалните изисквания съдът установи,
че заповедта е издадена в писмена форма, подписана от издателя си и мотивирана
с изложени, както фактически, така и правни основания за издаването си.
Не се констатират допуснати при издаването на акта
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта се
предхожда от констативен акт, който е задължителен етап в административната
процедура, съгласно чл.225а ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на
жалбоподателя и на същия е осигурена възможност за депозиране на възражение в
законово предвидения и указан 7-дневен срок – вх. № Към 94012-32575(2) от
19.08.2021 г.
Установява се, че административното производство е
предхождано от издаването на констативен протокол от 14.07.2021 г. (л.41),
издаден от работна група при район Централен, общ. Пловдив, с който е
обективирана проверка на обект, находящ се на адрес: - гр. Пловдив, ул. „***“ №
**. Констатацията е, че пристройката на същия административен адрес, не е
премахната.
Към протокола е приложено писмо изх. № ОП10-18396(10)
от 13.07.2021 г. (л.42) на главен архитект на район Централен, което е в
отговор на поискано становище от директор дирекция „СМСТИ“ при район Централен,
общ. Пловдив относно приложимостта на §127 ал.1 от ЗИД на ЗУТ по отношение на
процесния строеж. В писмото се излагат доводи за неприложимост на на §127 ал.1
от ЗИД на ЗУТ.
На 22.07.2021 г. е съставен Констативен акт № 98
(л.36), в който се посочва, че имотът е
собственост на К.К. с НА № 149, том 10, д. № 4791/1978 г. (л.17), с НА № 147,
том 8, д. № 6684/1988 г. (л.19), с НА № 14, том 6, д. № 2339/1978 г. (л.18), на
К. Д. и П. Д. – като за последните двама не е предоставен акт за собственост;
собственост на строежа – на К.К., за който е прието, че е възложител, липсват
строителни книжа – одобрен проект или становище и ситуационна скица, разрешение
за строеж и протоколи по правилника за капитално строителство и/или Наредба №
3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
В акта е посочено, че при проверката е установена изградена двуетажна
пристройка с площ около 15 кв. м. към югоизточната фасада на сграда с ИД 5**84.522.583.2
в УПИ Iо плана на кв. „Триъгълника“, имот с ИД 5**84.522.583, с административен
адрес: - гр. Пловдив, ул. „***“ № **, а помещението към първия етаж се
ползва за жилищни нужди, което го квалифицира като строеж по смисъла на §5 т.38
от ДР на ЗУТ, а съгласно чл.137 ал.1 т.5
с. з. – строеж от пета категория. Нарушението е квалифицирано като
такова по чл.148 ал.1 от ЗУТ, като е посочено, че строежът има градоустройствен
статут, но не попада нито в приложното поле на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ, нито в
това на § 127 ал.1 от ЗИД на ЗУТ, с което е нарушена разпоредбата на чл.225
ал.2 т.2 от ЗУТ. Предвид тези констатации, в акта е прието, че строежът е
незаконен и подлежи на премахване по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ.
На 19.08.2021 г. от страна на К.К. е депозирано
възражение срещу така съставения КА вх. № Към 94012-32575(2) от същата дата
(л.21).
На 10.09.2021 г. е издадена и оспорената заповед. В
мотивите си административният орган приема, че се касае за двуетажна пристройка
към югоизточната фасада на сградата с идентификатор 5**84.522.582.2, за същата
няма строителни книжа, строежът не попада в хипотезата на §127,ал.1 от ПЗР на
ЗИД на ЗУТ и подлежи на премахване. В диспозитива на заповедта е разпоредено
премахването на „пристройка към съществуваща сграда“.
Прави впечатление разминаването между конкретиката в
мотивите на заповедта и нейния диспозитив. В мотивите се посочва,че се касае за
двуетажна пристройка от около 15 кв.м.,а нареденото за премахване е пристройка
без описание на етажността и квадратурата. Това разминаване би било преодолимо,
ако не се установяваше, че се касае за строеж реализиран в различни периоди от
време, част от който е част от цялата сграда така, щото не може да се отдели и
да се разглежда като пристройка.
Така, видно от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кретидира като
компетентно изготвено и неоспорено от страните, в кадастралната основа на всички налични
планове от 1954 г. до действащия от 1998 г. на мястото на процесния строеж има
отразен обект със сигнатура "навес". Ширината на този навес съвпада с
ширината на измерения от експертизата на място процесен строеж. Дължината на
навеса, графично измерена, заема приблизително половината от дължината на
фасадата на сградата. Тази дължина съвпада с дължината на старата тераса към
втория етаж. Според експерта може да се приеме, че отразеният в кадастралните
планове "навес" представлява пространството под съществуващата тераса
на втория етаж, което очевидно отдавна е било пригодено за ползване към
помещенията от жилищната сграда. Но тази констатация означава и,че част от
наредената за премахване „пристройка“ всъщност по-скоро е приобщена тераса на
втория етаж и така,както е наредено премахването ще означава да се премахне и
тераса от основната сграда,за която няма констатации да е незаконна. Това е така,
защото при оглед на място се установява от вещото лице, че югозападната фасада
на жилищната сграда не е измазана и е достъпна за визуален оглед от съседния
имот, което дава възможност да се направи преценка за начина на изпълнение на
конструкцията на сградата и в частност на терасата към втория етаж. Плочата на терасата
не е допълнително изпълнена към вече построената сграда, а е стъпила в нейния
ограждащ зид и това изпълнение очевидно е станало още по време на
строителството на сградата. Тънкият зид върху плочата, разположен по имотната
граница от югозапад е цял по дължината на калканната стена от край до край.
Участъкът от този зид, който е върху терасата, не е иззидан допълнително, което
се установява от наличната "превръзка" на зидарията. Всички тухли са
еднакви по вид - единични плътни керамични. На същото място под плочата има
идентичен зид, изграден от същите тухли, но при него има фуга по ъгъла на
сградата, което означава, че той е изпълнен допълнително след построяване на
сградата.
Категоричното заключение на вещото лице е, че плочата
към втория етаж, с дължина 3,86 м. и ширина 1,54 м. е част от конструкцията на
жилищната сграда и е изпълнена при нейното строителство. Преграждането по ръба
на тази плоча по линията на имотната граница също е от времето на
първоначалното построяване на сградата. Допълнителни са доливката на плочата от
2,03 м. до фасадата и преграждането с бетонови тухли на първия етаж. Съответно,
допълнителен е обемът над доливката, изпълнен към втория етаж.
Според вещото лице изпълнението на строежа се е
случило преди 1987 г. Плочата към жилището на втория етаж в частта за дължина
3,83 м. е част от сградата, а тя, заедно с навеса са отразени в кадастралния
план още през 1954 г., което е аргумент за това,че строителството е преди тази
година.
Според вещото лице доливката на плочата с дължина 2,03
м. е във физическо състояние, което показва, че е на повече от 20-30 години. В
целия процесен строеж има смесване на стара зидария от времето на построяване
на сградата и видимо по-нова стена от бетонови тухли на първия етаж, поради
което, не може еднозначно да се определи една точна година на изпълнение на
целия описан процесен строеж, определен в мотивите на обжалваната заповед като
"двуетажна пристройка".
Според вещото лице описаната "двуетажна
пристройка" не следва да се разглежда като един общ строеж, в който да е
включена и плочата на терасата на втория етаж, която е изпълнена още с
построяването на сградата и е част от нея, както конструктивно, така и
функционално. Не следва да се приема като част от общия строеж и затварянето на
терасата върху плочата по линията на имотната граница от югозапад, тъй като
зидарията върху терасата е част от общата ограждаща стена на втория етаж, т.е.
пак е част от самата сграда.
Само на база на тези констатации съдът приема, че така
нареденото премахване на незаконен строеж е незаконосъобразно, тъй като според
описания в заповедта обем,подлежащ на премахване, в него се включва и част от
основната сграда, а именно тераса, която самият орган не приема за незаконна, а
и защото обективно не съществува такава пристройка към съществуваща сграда, а
различни части от плоча и части от зидове към плоча и зид на съществуващата
сграда.
Вещото лице е категорично, че процесният строеж
включва и преустройства след построяването на жилищната сграда - долята плоча,
преграден зид на първия етаж от бетонови тухли, затваряне на терасата на втория
етаж с дограма и оформяне на кухненски бокс, но те не могат да бъдат смесвани
със съществувалите преди това части от конструкцията на сградата и
функционалното предназначение на помещенията от времето на нейното построяване
преди 1954 г. В съдебно заседание
вещото лице доуточнява, че не е налице цяла двуетажна пристройка към
сградата, а има различни етапи на строителството – стара тераса, която
съществува в плановете от 1954 г., на която е имало и едно преграждане със зид
в страни, по-късно стават преграждания под нея, след това има едно удължаване
на плочата на терасата, след това има едно преграждане долу, на пространството
под тази разширена тераса, и най-накрая, върху терасата има затваряне и
изпълнение сега на кухненски бокс, вече с ламарина и дограма. Заключението на
експерта е, че няма цял един строеж – двуетажна пристройка, а всичко е правено
на части – в него има законни и незаконни такива, които ги няма отразени никъде
и очевидно представляват незаконно строителство; всичко е една смесица,
материалите също са най-различни, което дава основание да се приеме, че това не
е цял един строеж.
Изводите и констатациите на вещото лице кореспондират
със събраните гласни доказателствени средства.
Според свидетеля С.П.Ж. стоманобетонната плоча е стара
и свързана. Зидарията е цялостна, без прекъсвания, без фуги, изпълнена с
еднороден материал, със стари плътни керамични тухли, като зидарията върви
изцяло по редовете и е непрекъсната там, където е така наречената тераса. По
негови лични впечатления се касае за тераса и проход, които с годините са били
затворени и приобщени. Плочата си продължава вътре в самата конструкция и
зидовете са едно цяло, и обемът е един и същ, и това, което е изпълнено на
място, което е видял, е правено поне преди 20-30 години, когато тъй е посетил
имота.
От показанията на свидетеля Х.К.Т.се установява, че
познава К.М.К. от 1963 г., когато отишъл да живее на тази улица и като станали
съседи, и играели. Живеели на няма и 500м
един от друг. Знае неговата къща на ул. „***“ № **. Когато се запознали
с него и можел да влиза в къщата, тогава му направило впечатление, че на втория
етаж има една тераса, която била направена на тоалетна и баня.
Общият извод е,че строеж,така както е нареден за
премахване точно в същия вид няма. Налице е приобщена тераса и пространство под
нея, което някога е заснето като навес,но също е приобщено. Това като краен
резултат обаче не е пристройка. Плочата на терасата не е допълнително
изпълнена, а е част от конструкцията на жилищната сграда и е изпълнена при нейното строителство, което
се отнася и до преграждането по ръба на тази плоча по линията на имотната граница,
също е от времето на първоначалното построяване на сградата. Те няма как да
бъдат премахнати. Ето защо оспорваната заповед ще следва да се отмени. При
преценка наличието на незаконно строителство следва да се уточни от страна на
административния орган коя част от констатираното строителство е такова,
представляващо тераса и зид към нея, изградени със самата сграда на основното
застрояване и коя част или по-скоро кои зидове, респ. покрив и стени подлежат
или не подлежат на премахване. Въпросът относно наличието или не на търпимост
не следва да се изследва в рамките на настоящото производство именно защото е
налице несъответствие между действителното фактическо положение и вида на
строежа и това, което е наредено за премахване. За търпимост може да се говори
единствено и само по отношение на допълнително извършваните строителни
работи,но не и по отношение на терасата със зид към нея, която обаче също е
включена в обема на наредения за премахване строеж.
Ето защо оспорваната заповед следва да се отмени.
При този изход на спора в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски, които се констатираха в размер на 1 360.00
(хиляда триста и шестдесет) лв., представляващи – 10 лв. внесена държавна
такса, 450 лв. възнаграждение за вещо лице и 900 лв. заплатено възнаграждение
за един адвокат.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване на К.М.К., ЕГН **********,***, Заповед
№ РД-21-817 от 10.09.2021г. на кмета на Район „Централен“, Община Пловдив, с
която, на основание чл.225, ал.2 т.2 от ЗУТ, е разпоредено премахването на
незаконен строеж, представляващ “пристройка към съществуваща сграда”, находящ
се УПИ І-583, кв.260 по плана на кв. „Триъгълника“, с административен адрес:
гр. Пловдив, ул. “***” №**.
ОСЪЖДА Община Пловдив да заплати на К.М.К., ЕГН **********,***
1 360.00 (хиляда триста и шестдесет)
лв., разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: