РЕШЕНИЕ
№…………/15.03.2022
г.
Гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав,
в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година
в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Габриела
Владова, като разгледа докладваното от
съдия Атанас Маджев т. д. № 381/2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 286605/02.03.2021 г., подадена от „Я.“
ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** срещу „С.и.“ ЕООД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. *****.
Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно
съединяване са следните осъдителни искове:
1/ иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 940,00 лв., представляваща остатък от незаплатено възнаграждение по чл.
6, ал. 1 от договор за строителство от 12.07.2017 г., сключен между страните, ведно
със законната лихва, считано от 02.03.2021 г. – датата на депозиране на исковата
молба в съда – до окончателното погасяване на главния дълг и
2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 487,92 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислена върху непогасения остатък от вземането за възнаграждение по
чл. 6 от договор за строителство от 12.07.2017 г. за периода от 13.07.2017 г.
до 02.03.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ищец и ответник са встъпили в
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен на 12.07.2017 г.
договор за строителство. В рамките на същото ищецът в качеството му на изпълнител
приел по възлагане на ответника със собствен труд и материали да построи сграда
в поземлен имот разположен в гр. София, кв. Дървеница и в частност да построи и
предаде на „С.И.“ ЕООД срещу заплащане на определено възнаграждение –
Апартамент В 402, със застроена площ от 176, чиято подробна индивидуализация е
направена в исковата молба. Поддържа се, че ищецът изпълнил надлежно поетото от
него задължение, като сградата, където се намира и недвижимия имот, била
построена и въведена в експлоатация по установения нормативен ред с издаване на
съответното разрешение за ползване. Сочи се, че ответникът-възложител се е
обвързал със задължението да заплати за така възложената работа сума в размер
от общо 209 780 лв. с вкл. ДДС, чието заплащане да се извърши на три вноски,
както следва: сумата от 50 000 лв. – в деня на сключването на договора, сумата
от 100 000 лв. – в срок до 30.10.2017 г. и сумата от 59 780 лв. – в срок до
31.12.2017 г. Възложителят обаче осъществил само частично плащане на
уговореното възнаграждение за сумата от 158 840 лв., като това било направено с
шест плащания в периода от 10.04.2017 г. до 23.12.2019 г. Оставала необслужена
главница в размер на сумата от 50 940 лв. Това вземане не било погасено от
възложителя независимо от настъпилия падеж за неговото плащане. Допълва се, че
за срока на забавата, допусната от ответния-възложител, в правната сфера на
ищеца възникнало и право на обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът
очертава, че забавата се отнасяла за следните периоди: 12.07.2017 г. –
31.10.2017 г. /забавена главница в размер на 12 761 лв./ с произтекло
задължение за лихва за забава в размер на 313,23 лв.; 30. 10.2017 г. –
08.11.2017 г. /забавена главница в размер на 112 761 лв./ с произтекло
задължение за лихва за забава в размер на 313,23 лв.; 08. 11.2017 г. – 31.12.2017 г. /забавена
главница в размер на 97 159,35 лв./ с произтекло задължение за лихва за забава
в размер на 1457,39 лв.; 31.12.2017 г. – 20.06.2019 г. /забавена главница в размер
на 156 939,35 лв./ с произтекло задължение за лихва за забава в размер на 23
410,11 лв.; 20.06.2019 г. – 20.07.2019 г. /забавена главница в размер на 116
939,35 лв./ с произтекло задължение за лихва за забава в размер на 1 006,98
лв.; 20.07.2019 г. – 23.12.2019 г. /забавена главница в размер на 86 939,35
лв./ с произтекло задължение за лихва за забава в размер на 3 791,52 лв.; и
23.12.2019 г. – 02.03.2021 г. /забавена главница в размер на 50 940 лв./ с
произтекло задължение за лихва за забава в размер на 5 999,60 лв., или общ
размер на дължимото обезщетение за забава възлизал на сумата от 36 372,29 лв.
Настоява се за присъждането на разноски извършени от ищеца в пределите на
настоящото производство.
В срока по чл. 367 от ГПК ответната страна – „С.И.“ ЕООД, чрез
пълномощника си – адв. Т. депозира писмен отговор на
исковата молба, като оспорва предявените от ищеца осъдителни искове като неоснователни.
Поддържа се, че ответното дружество изцяло е изплатило дължимото вследствие на
сключения договор за строителство с ищеца възнаграждение, като дори се касаело
до плащане извършено над уговорения размер. Пояснява се, че задължение на „Я.“
ЕООД е било да изгради и предаде в напълно завършен вид апартамент 402 /в т.ч.
врати, настилки, завършени инсталации/. Възразява се и за това, че договорът за
строителство от 12.07.2017 г. не е подписан от пълномощника на управителя на
дружеството-възложител – С.С., съответно се възразява
по съдържанието на договора. По отношение начина на плащане на възложената
работа и сроковете на нейното извършване се посочва, че действително общото
уговорено възнаграждение, подлежащо на плащане от възложителя, възлизало на
сумата от 174 817,00 лв., както и 20% ДДС върху тази данъчна основа, но се
възразява по очертаните от ищеца срокове за разплащането на така уговореното
възнаграждение. Ответникът застъпва тезата, че е изплатил целия размер на
задължението си произтичащо от коментирания в исковата молба договор, като
прави разбивка на осъществените от него погашения, а именно : на 10.07.2017 г.
– сума от 23 469,96 лв.; на 12.06.2017 г. – сума от 13 769,04 лв.; на
20.07.2017 г. – сума от 40 000 лв.; на 24.07.2017 г. – сума от 9 823,32 лв.; на
08.11.2017 г. – сума от 15 601,65 лв.; на 09.11.2017 г. – сума от 10 000 лв.;
на 16.11.2017 г. – сума от 10 000 лв.; на 20.07.2018 г. – сума от 30 000 лв.;
на 20.06.2019 г. – сума от 40 000 лв. и на 23.12.2019 г. – сума от 36 000 лв.,
или общо 228 663,97 лв. Ответникът отбелязва четири плащания в размер на общо
69 823,32 лв., които не се посочени от ищеца в ИМ /всички от 2017 г./, но
настоява те да са произвели погасителен ефект по отношение обслужването на
уговореното възнаграждение. Заявява се, че част от плащанията са осъществени,
чрез предоставяне на пари в брой на лицето – М.К. /технически ръководител на
обекта/, който в качеството на служител на ищеца впоследствие ги е предал на
същия. Възразява се и по предявения за разглеждане акцесорен иск за присъждане
на обезщетение за забава в плащането на главния дълг, като се сочи, че същия е
неоснователен, заради несъществуването на главно вземане в полза на ищеца. В
хипотеза, че бъде прието ищецът да е носител на заявеното за присъждане
вземане, то ответника навежда възражение за съдебно прихващане с насрещно свое
парично вземане, по което задължен е ищеца, произтичащо от допусната забава в
изпълнение предмета на договореното. Позовава се на това, че в срок до
31.12.2018 г. възложеният за строителство недвижим имот /апартамент В 402/ е
трябвало да бъде завършен до етап – издаден акт 15. Била допусната обаче забава
от поне 1 година, доколкото до 26.03.2018 г. ищецът бил изгради сградата до
етап – груб строеж, а едва през 2019 г. е бил издаден акт за установяване
годността на сградата, съответно акт 16 е бил издаден на 06.01.2021 г. Според
чл. 15 от договора за строителство страните били предвидили, че при забава на
изпълнителя с повече от месец относно възложеното му изпълнение, то същия дължи
на възложителя неустойка в размер на сумата в размер на ОЛП + 2 % върху
стойността на дължимата и неплатена до този момент сума, а ако забавата
продължи повече от 6 месеца, то за възложителя възниква правото да отстрани
изпълнителя и да възложи изпълнението на недовършените дейности на други
изпълнител, като наред с това неизправният изпълнител възстановява неусвоената
сума, както и неустойка за забава в размер на 10 % върху неусвоената сума. Застъпва
се, че в случая „Я.“ ЕООД е в положението на втората разписана хипотеза –
допусната забава над 6 месеца. Подчертава се, че страните не са установили
какво влагат под понятието „неусвоена сума“, както и начина на нейното
формиране. Ответната страна смята, че формирането на размера на следващата
ѝ се неустойка трябва да се подчини на правилото, че тя възлиза на 10% от
общата уговорена стойност на възнаграждението, а именно 10 % от 209 780 лв., или 20 978 лв., съответно сумата от
115 379 лв., вкл. неустойка в размер на 10 489 лв. и 104 890 лв. – 50 % от
цялата сума, която не е била усвоена при изпълнение на договора. На следващо
място ответната страна формулира оспорване по отношение валидността на
издадения на 27.11.2019 г. акт 15 на сградата при довод, че на същия е даден
вид да е подписан от определени субекти, но в действителност три от лицата не
са изпълнили подписите, които е даден вид да изхождат от тях. Това означавало,
че включително и понастоящем изпълнение от ищеца – „Я.“ ЕООД не е налице,
защото няма предаване на сградата, където е разположен апартамента с акт 15,
поради нищожността на последния.
В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е упражнено процесуалното му право по чл.
372 ГПК за подаване на допълнителна искова молба, като отчитайки въведените в
отговора на ответника постановки и възражения ищеца е пояснил и допълнил
първоначалната си искова молба. Дружеството настоява на обстоятелството, че на
12.07.2017 г. страните са се обвързали с договор за строителство сключен в
писмена форма, като предметът му е този очертан в първоначалната искова молба,
съответно, че след надлежното изпълнение на същия от страна на ищеца-изпълнител
той е получил частично погашение от ответния възложител на вземането си за
възнаграждение, като необслужения остатък от същото възлиза на сумата от 50 940
лв. Ищецът внася корекции в претенциите си за начислени обезщетения за забава в
плащането на уговореното възнаграждение по облигационната връзка, като редуцира
същото от първоначално заявения му общ размер от 36 372,29 лв. на сумата от 11
955, 20 лв. Опонира се по наведените от ответника допълнителни плащания в
размер на сумата от 52 000 лв. и 4 000 евро, като се сочи, че ангажираните с
отговора писмени документи не удостоверяват надлежно факта на подобно
погасяване, защото в една част парите евентуално са били платени в полза на
лице, което няма качеството пълномощник на изпълнителя, а по отношение на
сумата от 40 000 лв. за която се поддържа да е издаден приходен касов
20.06.2019 г. се сочи, че последния не е подписан от законния представител на
дружеството-ищец Ж.В.. Що се касае до сключването на договора за строителство
от 12.07.2017 г. ищецът смята, че няма съществено значение, дали същия е
подписан от законните представители на страните по него, защото предвид
упоменаването му в платежните документи за осъществените във връзка с
изпълнението му плащания, то същия е бил потвърден по чл. 301 ТЗ. Ищецът
настоява, че между него и ответникът е бил сключен само един договор за
строителство и това е именно този от 12.07.2017 г. По отношение процедурата по подписване на акт
образец 15 от 27.11.2019 г. ищецът
подчертава, че същият е бил предаден за събиране на подписите на инж. В.М.,
която е съпруга на С.С., защото ответното дружество
се явява фирмата – проектант. В заключение ищецът счита, че е изпълнил в цялост
задължението си построяването на съответния недвижим имот – апартамент, което
го легитимира като носител на уговореното насрещно вземане за възнаграждение,
част от което не е било заплатено от ответника.
В пределите на срока по чл. 373 ГПК ответната страна – „С.И.“ ЕООД, чрез
процесуалния си представител – адв. Т. се е
възползвала от правото си да подаде допълнителен отговор с оглед упражнената от
ищеца допълнителна искова молба. С него са оспорени допълнителните доводи на
ищеца развити в допълнителната искова молба, като отново е изказана позиция за
неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Ответната страна поддържа
тезата си, че е осъществила пълно погашение на паричните си задължения
произтичащи от договора за строителство, сключен на 12.07.2017 г., като
изтъква, че плащанията на сумите са извършени посредством лице, работещо за
ответника – М.К., а по отношение сумата описана в приходен касов ордер от
20.06.2019 г., като дори самият ищец правел признание в обстоятелствената част
на исковата молба. Въвежда се и твърдението, че ищецът не разполага със
счетоводни документи относно всички извършени в негова полза плащания по
коментирания договор, защото законният му представител – В.е отказвал да
получава плащания по банков път, като показателен за това е и фактът, че
данъчни фактури от ищеца са издадени само за признаваните за осъществени от
ответника плащания, но не и за останалата част от поддържания за непогасен
остатък, каквото задължение дружеството е имало според уговорките в договора. В
това число тези фактури да се изпратят за плащане на възложителя – ответник. По
въпросът свързан с надлежното подписване на изработения акт – образец 15,
правейки анализ на изявленията на ищеца в ДИМ смята, че същият индиректно
признава, че този акт не е подписан от посочените в първоначалния отговор трима
инженери, което означавало, че същият е нищожен и не произвежда нормативно
предвидените за неговото издаване правни последици. На следващо място не
отговаряло на истината изнесеното от ищеца твърдение, че проектант на сградата,
където се намира възложения за строителство апартамент е ответника и това било
лесно установимо от приложените по делото писмени документи.
С определение № 264142/12.08.2021 г. по искане на „С.И.“ ЕООД на
основание чл. 220 във вр. с чл. 219, ал. 1 ГПК съдът
е допуснал М.А.К. да бъде привлечен по делото като трето лице-помагач на
страната на ответника.
С протоколно определение от 10.12.2021 г. съдът е допуснал поисканото от
ищеца с молба вх. № 357031/20.10.2021 г. изменение на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като е приел, че същият е предявен в общ размер за сумата от
26 487,92 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва, начислена върху непогасения остатък от вземането за възнаграждение на
изпълнителя за периода от 13.07.2017 г. до 02.03.2021 г., формирана като сбора
от следните суми: сумата от 28,36 лв. – лихва за забава върху главница от
12 761 лв. за периода от 13.07.2017 г. до 20.07.2017 г., сумата от 161,69
лв. – лихва за забава върху главница от 72 761 лв. за периода от 31.10.2017
г. до 07.11.2017 г., сумата от 857,39 лв. – лихва за забава върху главница от
57 159,34 лв. за периода от 08.11.2017 г. до 31.12.2017 г., сумата от 6
529,11 лв. – лихва за забава върху главница от 116 939,34 лв. за периода от 31.12.2017
г. до 19.07.2018 г., сумата от 12 968,45 лв. – лихва за забава върху главница
от 86 939,34 лв. за периода от 20.07.2018 г. до 07.01.2020 г. и сумата от
5 942,92 лв. – лихва за забава върху главница от 50 939,34 лв. за периода
от 08.01.2020 г. до 02.03.2021 г. За разликата над сумата от 26 487,92 лв.
до първоначално предявения размер на сумата от 36 372,29 лв. ищецът е оттеглил
иска, в резултат на което производството е прекратено в съответната част с
протоколно определение от 10.12.2021 г., влязло в сила на 18.12.2021 г.
С протоколно определение от 10.12.2021 г. съдът е допуснал поисканото от
ответната страна изменение на упражненото при условията на евентуалност
възражение за прихващане, като е приел, че същото е предявено до пълния размер
на исковите претенции, а именно за сумата в размер от 209 780,40 лв.,
представляваща неустойка по чл. 15, ал. 2 от договор за строителство от
12.07.2017 г.
Софийски градски съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
По делото е представен е нотариален акт № 177, том III, рег. № 8239, дело № 396/2017 г. на нотариус С.Т.,
с район на действие Софийски районен съд, рег. № 65 в НК, видно от който на
12.07.2017 г. между „Я.“, в качеството на продавач, представлявано от
управителя Ж.В., от една страна и от друга „С.И.“ ЕООД, в качеството на купувач,
представлявано от С.С., упълномощен от управителя на
дружеството Ели Божилова, е сключен договор за продажба, по силата на който продавачът
се е задължил да учреди и прехвърли в полза на купувача право на строеж върху
собствен на продавача поземлен имот с идентификатор 68134.1602.6277, находящ се
в гр. София, СО, р-н „Студентски“, ул. *****за изграждане на апартамент № 402,
находящ се на четвърти етаж, секция В, със застроена площ от 176,04 кв.м.,
заедно с 4,931% идеални части от общите части на сградата, заедно със
съответните части от правото на строеж върху мястото, в многофункционална
жилищна сграда, съгласно разрешение за строеж № 58/09.10.2015 г. СО – район
„Студентски“ и съгласувани проекти от 08.10.2015 г., срещу което купувачът се е
задължил да заплати продажна цена в размер на сумата от 45 000 лв.
Представен е договор за строителство от 12.07.2017 г., сключен между „С.И.“
ЕООД, в качеството на възложител, и „Я.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, с
който възложителят, като притежател на право на строеж, възлага на изпълнителя,
който от своя страна приема и се задължава в срок до 31.12.2018 г., със
собствени сили и материали, съгласно разрешение за строеж № 58/09.10.2015 г.,
издадено от СО – р-н „Студентски“, да построи и предаде на възложителя следния
недвижим имот: апартамент № В 402, находящ се във вход В, разположен на
четвърти жилищен етаж, кота +11,40, със застроена площ от 176,04 кв.м., заедно
с припадащите се 4,97% идеални части от общите части от РЗП на сградата,
находящ се в „Многофункционална жилищна сграда с гаражи и подземен паркинг“,
която е в процес на строителство в урегулиран поземлен имот с идентификатор I-197,198, 1460, находящ се в гр. София,
СО, р-н „Студентски“, ул. „*****. Степента на завършеност, в която изпълнителят се е
задължил да построи процесния недвижим имот, е дефинирана в чл. 10, ал. 1 от
договора, както следва: А/ стени и тавани – гипсова шпакловка, под – циментова замазка;
бани и тоалетни: под – циментова замазка, стени – подготвени за фаянс, тавани –
мазилка; трапезария и кухненски бокс: под – замазка; стени и тавани –
шпакловка, балкони – плътни – изпълнени 100%, Б/ ВиК
инсталация изпълнена с полипропиленови тръби, до
тапа, включително и вертикални щрангове; отоплителна инсталация – до тапа;
електро, интернет, телефонна, зввънчева, домофонна и гръмоотводна инсталация, съгласно одобрени
проекти по съответните части; В/ PVC дограма –
трикамерна стъклопакет, врати – външни блиндирани, топло и хидро
изолация – по проект. В чл. 15, ал. 2 от договора е предвидено, че в случай, че
изпълнителят се забави с повече от шест месеца с изпълнението на строителството,
възложителят има право да отстрани изпълнителя, като възложи изпълнението на
неизвършените строителни и довършителни работи по договора на когото намери за
добре, в който случай изпълнителят дължи на възложителя възстановяване на
неусвоената сума, както и неустойка за забава в размер на 10% върху неусвоената
сума. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора за изпълнение на възложената му работа
на изпълнителя се дължи възнаграждение, възлизащо в общ размер на сумата от 209
780 лв. с включен ДДС, платима съгласно чл. 7 от договора, както следва: сумата
от 50 000 лв. – в деня на сключване на договора, сумата от 100 000
лв. – в срок до 30.10.2017 г. – и сумата от 59 780 лв. – в срок до 31.12.2017
г. В чл. 14, ал. 1 от договора е предвидено, че при забава на възложителя при плащане
на възнаграждението съгласно уговорените сроковете, в негова тежест се
начислява лихва за забава в размер на законната лихва за срока на забавата.
Като писмено доказателство по делото е ангажирана квитанция от 10.04.2017
г. към приходен касов ордер № 122, издадена от „Я.“ ЕООД, с която се
удостоверява получаването на плащане в размер на сумата от 12 000 евро,
извършено от С.С., с посочено в документа основание
за извършване на плащането „вноска за ап. 402 В, жил.
сгр., гр. София, кв. Дърв.“.
Квитанцията носи печата на дружеството и подпис на неговия касиер.
Представена по делото е също и квитанция от 12.06.2017 г. към приходен
касов ордер № 123, издадена от „Я.“ ЕООД, удостоверяваща получено от
дружеството плащане в размер на сумата от 7 040 евро, с вписано основание
за извършване на плащането „вноска за ап. № 402 в жил
.сгр., гр. „София“, кв. „Дървеница“. Квитанцията носи
печата на дружеството и подпис на неговия касиер.
Представена е фактура № 1152/20.07.2017 г., издадена от „Я.“ ЕООД,
удостоверяваща вземане на дружеството към „С.И.“ ЕООД за сумата от 40 000
лв. с вкл. ДДС, с посочено във фактурата основание за издаването ѝ
„плащане по договор за строителство от 12.07.2017 г.“.
Представено е платежно нареждане от 21.07.2017 г., видно от което „С.И.“
ЕООД е извършило банков превод в полза на „Я.“ ЕООД в размер на сумата от
40 000 лв., с посочено в платежния документ основание „плащане по договор
от 10.07.2017 г. за изграждане и довършителни работи за ап. 402, жил. сграда, ул. „*****.
Съгласно разходен касов ордер, издаден на 24.07.2017 г. се удостоверява извършването на две плащания,
съответно в размер на сумата от 4 000 евро и на сумата от 2 000 лв.,
които суми е отразено да са броени на лицето - М.А., като в документа е извършено
следното отбелязване: „Я.“ ЕООД, гр. София, кв. „Дървеница“, на обект“. При извършена по реда на чл. 183 ГПК проверка при
съпоставяне на приетия като писмено доказателство по делото в заверен от
ответното дружество препис разходен касов ордер от 24.07.2017 г. с представения
в открито съдебно заседание оригинал на документа се констатира разминаване,
като в горния десен ъгъл на оригинала се съдържа следният текст: „апартамент
402 квартал Дървеница“, който отсъства в преписа по делото.
Видно от приложена за доказателство по делото квитанция от 08.11.2017 г.
към приходен касов ордер № 127, издадена от „Я.“ ЕООД се удостоверява
получаването на плащане в размер на сумата от 7 977 евро, извършено от С.С., с посочено в документа основание за извършване на
плащането „ап. 402 В в жил.
сгр., гр. София, кв. Дърв.“.
Съгласно представен разходен касов ордер, издаден на 16.11.2017 г.
се удостоверява факта на получаването на сумата от 10 000
лв. от М.К. в офис на „Я.“ ЕООД в ж.к. „Дървеница“ със следното отбелязване:
„платени в брой за ап. 402В“. В горното бяло поле на документа се съдържа и
следното отбелязване: „+10 000 лв. – платени на Ж.в офиса на 09.11.2017
г.“. Разходният касов ордер носи два подписа, съответно за броил и получил
сумата.
Приета за доказателство по делото е и фактура № 1182/20.07.2018 г.,
удостоверяваща вземане на „Я.“ ЕООД към „С.И.“ ЕООД за сумата от 30 000
лв. с вкл. ДДС, с посочено във фактурата основание за издаването ѝ
„плащане по договор за изгр. и довърш.
работа за ап. 402В и ап. 403В в жил. сграда, гр.
София, кв. Дървеница“.
Според платежно нареждане датиращо от 20.07.2018 г. се констатира
обстоятелството, че „С.И.“ ЕООД е извършило превод по банкова сметка *** „РАЙФАЙЗЕНБАНК
/БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД с титуляр „Я.“ ЕООД в размер на сумата от 30 000 лв.
Представена по делото е фактура № 1120/23.12.2019 г., удостоверяваща
вземане на „Я.“ ЕООД към „С.И.“ ЕООД за сумата от 36 000 лв. с вкл. ДДС, с
посочено във фактурата основание за издаването ѝ „плащане по договор за строителство
за изграж. и довърш. работи
за ап. 402В и ап. 403В в гр. София, кв. Дървеница“. Между страните по делото не
е спорно, че ответното дружество е извършило плащане на сумата по посочената
фактура посредством два броя платежни нареждания, всяко от които за сумата от по
18 000 лв. с посочено основание „Пл. по фактура 1120/23.12.2019 г. по
договор Пл. по дог. от 07.2017 г. изгр. ап. 402 и
403“.
По делото е представена заповед № РСТ18-РА50-3/23.01.2018 г. на арх. Й.В.–
главен архитект на СО – район „Студентски“ – с която, е допуснато съществено
изменение в одобрения инвестиционен проект към разрешение за строеж №
58/09.10.2015 г. за обект „Многофункционална жилищна сграда с местоположение
УПИ I-197, 198, 1460, кв. 15, м. „Дървеница“ при
условията на чл. 154, ал. 2, т. 5 и 6 и чл. 142, ал. 6, т. 2 ЗУТ, с преработка
на кота „11,00м/ + 11,40 м. апартамент № В 402, като промяната се състои в
разделяне на апартамента на два нови апартамента с № 402 и № 403 с общ вход,
коридор и усвояване на част от югоизточната тераса, чийто обем ще се преведе
към площта на спалните и дневните помещения, придадената част ще остане под
45º-та равнина на покрива и откритите тераси ще се покрият с декоративни перголи, съгласно одобрен и съгласуван от район „Студентски“
инвестиционен проект въз основа на доклада за оценка на съответствието ѝ
със съществените изисквания към строежите.
Представен е акт образец 14 от 26.03.2018 г. за
приемане на конструкцията за строеж „Многофункционална жилищна сграда с
местоположение УПИ I-197, 198, 1460, кв. 15 В, м. „Дървеница““ с идентификатор
68134.1602.6277 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-38 от 10.07.2012 г., на
изпълнителния директор на АГКК.
По делото е представен нотариален акт № 4, том I, рег. № 256, дело № 4/2019 г. на нотариус С.Т., с
район на действие Софийски районен съд, рег. № 65 в НК, видно от който на
14.01.2019 г. между „С.И.“ ЕООД, в качеството на продавач, представлявано от С.С., упълномощен от управителя на дружеството Ели Божилова,
от една страна и от друга Е.А.Б.и Д.Н. М., в качеството на купувачи, е сключен
договор за продажба, по силата на който дружеството се е задължило да прехвърли
собствеността върху притежаван от него самостоятелен обект в сграда, а именно
апартамент № 403, находящ се на четвърти надпартерен – пети етаж, секция В, със
застроена площ от 96,00 кв.м., заедно с 2,69% идеални части от общите части на
сградата, заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху
мястото, находящ се в сграда с идентификатор 68134.1602.6277.2.20, изградена в
груб строеж, в поземлен имот с идентификатор 68134.1602.6277, находящ се в гр.
София, СО, р-н „Студентски“, ул. „*****, срещу което купувачите са се задължили
да заплатят продажна цена в размер на сумата от 117 500 лв.
Представен е акт образец 15 от 27.11.2019 г. за
установяване годността за приемане на строежа относно „Многофункционална
жилищна сграда с местоположение УПИ I-197, 198, 1460, кв. 15 В, м. „Дървеница““
с идентификатор 68134.1602.6277 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-38 от
10.07.2012 г., на изпълнителния директор на АГКК.
Представено е удостоверение № 6/06.01.2021 г. за въвеждане в експлоатация
на строеж: „Многофункционална жилищна сграда“, четвърта категория, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 68134.1602.6277, УПИ I-197, 198, 1460, кв. 15В,
район „Студентски“ – СО, с административен адрес: ж.к. „Дървеница“, ул. „*****.
По делото е изслушано заключение на съдебно-графологична
експертиза, изготвено от вещото лице Г.М., от което се установява, че подписите
в графа „възложител“ и в долните бели полета на приетия като писмено
доказателство по делото договор за строителство от 12.07.2017 г. са положени от
лицето - С.Г.С.. По отношение на подписите за „проектанти: 1. Арх. А.В., 4.
Инж. Ц.Д., 5. Инж. А.А.и 6. Инж. Л.Ш.“ в представения
за изследване и приет като писмено доказателство по делото констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежа от
27.11.2019 г. се установява, че същите не са положени, съответно от лицата А.И.В.,
Ц.И.Д., А.Л.А.и Л.С.Ш..
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, изготвено
от вещото лице М.А. /същото е структурирано в две части с дадени отговори по
въпроси формулирани от ищеца, съответно от ответника/, което съдът кредитира и
съобразява при формиране на изводите си относно спорните материални права
заявени от ищеца и изследвани по делото. По въпросите поставени от ищеца заключението
установява, че при заявената от ищеца поетапна изискуемост на вземането му за
възнаграждение по договор за строителство от 12.07.2017 г. в общ размер на
сумата от 209 780 лв., разсрочено както следва : сумата от 50 000 лв.,
изискуема в деня на сключване на договора (12.07.2017 г.), сумата от 100 000
лв., изискуема в срок до 30.10.2017 г. и сумата от 59 780 лв., изискуема в срок
до 31.12.2017 г., както и при съобразяване на признатите от ищеца плащания, а
именно: плащане в размер на 12 000 евро (с левова равностойност от 23 469,96
лв.), извършено на 10.04.2017 г., плащане в размер на 7 040 евро (с левова
равностойност от 13 769,04 лв.), извършено на 12.06.2017 г., плащане в
размер на 40 000 лв., извършено на 21.07.2017 г., плащане в размер на
7 977 евро (с левова равностойност), извършено на 08.11.2017 г., плащане в
размер на 30 000 лв., извършено на 20.07.2018 г. и в размер на 36 000
лв., извършено на 08.01.2020 г., или общият размер на извършените погашения
възлиза на сумата от 158 840,66 лв.
Изчислено е, че формираният непогасен
остатък от вземането за възнаграждение възлиза на сумата от 50 939,34 лв. Въз основа на изложените твърдения от ищеца
свързани с настъпване поетапната изискуемост на уговореното възнаграждение и
извършените погашения, както и при допускането, че ответното дружество се е
намирало в забава за целите срокове, обхванати от отделните искови периоди,
вещото лице изчислява обезщетението за забава уговорено в чл. 14, ал. 1 от
договора равно на законната лихва за забава, в общ размер на сумата от
26 487,92 лв., формирана както следва: сумата от 28,36 лв. – обезщетение
за забава върху главница от 12 761 лв. за периода от 13.07.2017 г. до
20.07.2017 г., сумата от 161,69 лв. – обезщетение за забава върху главница от
72 761 лв. за периода от 31.10.2017 г. до 07.11.2017 г., сумата от 857,39 лв. –
обезщетение за забава върху главница от 57 159,34 лв. за периода от 08.11.2017
г. до 31.12.2017 г., сумата от 6 529,11 лв. – обезщетение за забава върху
главница от 116 939,34 лв. за периода от 31.12.2017 г. до 19.07.2018 г., сумата
от 12 968,45 лв. – обезщетение за забава върху главница от 86 939,34 лв. за периода
от 20.07.2018 г. до 07.01.2020 г. и сумата от 5 942,92 лв. – обезщетение за
забава върху главница от 50 939,34 лв. за периода от 08.01.2020 г. до
02.03.2021 г. Отговорите дадени по въпросите формулирани от ответника са при
съдържание, че към датата на издаване на фактури с № 1152 и № 1182 от
20.07.2018 г. дружеството – „С.И.“ ЕООД не е било регистрирано по ЗДДС,
съответно такава регистрация вече е била налична за този правен субект към
датата на издаване на фактура № 1120 от 23.12.2019 г., но дружеството не е
ползвало данъчен кредит. При прегледа на цитираните три фактури издадени от „Я.“
ЕООД ставало ясно, че единствено във
фактура с № 1152 не е записан процента на начисления ДДС, но
изчисленията показват, че същия възлиза на стойност от 20 % от данъчната
основа. Констатирано е, че трите фактури с № 1152 и № 1182 от 20.07.2018 г.,
както фактура с № 1120 от 23.12.2019 г. издадени от „Я.“ ЕООД са били
осчетоводени от „С.И.“ ЕООД с фактурирани стойности от 40 000 лв.,
30 000 лв. и 36 000 лв. Посочено е, че сумите по тези фактури са били
разплатени от „С.И.“ ЕООД чрез банкови преводи чрез ползването на негова
банкова сметка *** „ПИБ“ АД, съответно са постъпили по банкова сметка *** - „Я.“
ЕООД открита в „ЦКБ“ АД, клон – Хасково. Допълнено е и това, че издадените от „Я.“
ЕООД и коментирани по-горе ри броя фактури са били отразени в дневниците за
продажби водени от дружеството, съответно фигурират в подадените от него
справки-декларации по ЗДДС. Що се касае до издадените от „Я.“ ЕООД три броя
приходни касови ордери за средства получени от „С.И.“ ЕООД се установява, че те
са осчетоводени при дружеството, което ги е издало, като общият размер на
изплатените с тях суми е осчетоводен по кредита на сметка – Разчети със
собственици. От вещото лице е констатирано и това, че всички направени от
страна на „С.И.“ ЕООД към „Я.“ ЕООД
плащания по договор за строителство от 12.07.2017 г. възлизащи в размер на
158 840,66 лв. /посочени в отговора на първи въпрос поставен от ищеца/
възлизащи общо на сумата от 158 840,66 лв., са намерили отражение в общата
сума на оборотите в оборотните ведомости на „Я.“ ЕООД съставени за периода от
2017 г. до 2019 г., вкл.
Разпитан, свидетелят Н. заявява, че е запознат с ищцовото дружество, като
познава неговият собственик – г-н Ж.В., с когото са приятели. Запознат е с
процесната жилищна сграда, находяща се в ж.к. „Дървеница“, гр. София, в която
получил два апартамента като „обезщетение“ за прехвърлянето на притежаваната от
него земя. Спомня си, че по план строителството на сградата трябвало да започне
през 2014 г., но поради закъснение стартирало през следващата година, а акт 16
бил издаден едва през 2019 или 2020 г. Относно причините за забавянето
свидетелят изтъква липсата на персонал, както и проблеми с външните връзки –
вода, електрозахранване. Твърди, че в качеството му на възложител е подписал
констативен акт 15 за установяване годността за приемане на строежа. На въпроса
дали познава М.А.К. свидетелят отговаря утвърдително, като посочва, че същият
бил много добър работник и помагал в дейността на г-н В.– движел основните му
неща.
Други доказателства от значение за спорните права, които са предмет на
преценка в настоящото производство не са ангажирани от страните.
При така установените
факти следва да се формират изводите за основателността на предявените искове.
По иска с правно
основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД
Предмет на разглеждане в производството е вземане на ищеца за заплащане
на непогасен остатък от възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между
тях договор за изработка. Основателността на посочената претенция е обусловена
от наличието на облигационна връзка между страните по делото, по силата на
която ищецът да се е задължил да изпълни възложената му от ответното дружество
работа, а последното е поело задължение да заплати на ищеца възнаграждение в
претендирания размер.
Съдът намира, че по делото се установява, че между „С.И.“ ЕООД, от една
страна, в качеството му на възложител, и „Я.“ ЕООД, от друга, в качеството на
изпълнител, е учредена облигационна връзка, произтичаща от сключен между тях
договор за строителство, представляващ подвид на договора за изработка. Този
релевантен факт е установим от приетия, като писмено доказателство по делото договор
за строителство от 12.07.2017 г., подписан от представители на страните по
сделката, а именно - от С.С., упълномощен от
управителя на дружеството-възложител, и Ж.В., управител на изпълнителя. Този
договор манифестира постигнатото общо съгласие на страните за сключването му, в
т.ч. за съдържанието на всички съществени елементи на договора за изработка, а
именно – вида на възложената работа и размера на уговореното възнаграждение. От
заключението на съдебно-графологичната експертиза се потвърждава, че подписите
в графа „възложител“ и в долните бели полета на договора са положени от С.Г.С.,
с което се опровергава възражението на ответника-възложител, че договорът не е
подписан от надлежен негов представител и не го обвързва с правните си
последици.С оглед така създаденото договорно правоотношение ищецът е обременен
със задължение имащо предмет – със собствени сили и материали, съгласно
разрешение за строеж № 58/09.10.2015 г., издадено от СО – р-н „Студентски“, в
срок до 31.12.2018 г. да построи и предаде на възложителя следния недвижим
имот: апартамент № В 402, находящ се във вход В, разположен на четвърти жилищен
етаж, кота +11,40, със застроена площ от 176,04 кв.м., заедно с припадащите се
4,97% идеални части от общите части от РЗП на сградата, находящ се в
„Многофункционална жилищна сграда с гаражи и подземен паркинг“, която е в
процес на строителство в урегулиран поземлен имот с идентификатор I-197,198,
1460, находящ се в гр. София, СО, р-н „Студентски“, ул. „*****. Срещу
изпълнението на така възложената работа възложителят се е задължил да заплати
на изпълнителя възнаграждение, възлизащо в общ размер на сумата от 209 780 лв.
с включен ДДС, което възнаграждение е уредено да е платимо в сроковете и
размерите разписани в чл. 7 от договора, както следва: сумата от 50 000 лв. – в
деня на сключване на договора, сумата от 100 000 лв. – в срок до 30.10.2017 г.
– и сумата от 59 780 лв. – в срок до 31.12.2017 г.
При извършване на съпоставка между крайния срок за завършване на
строителството и предаване на обекта на възложителя, а именно до 31.12.2018 г.,
и падежа на последната вноска от уговореното възнаграждение – 31.12.2017 г. –
се установява, че в случая е налице уговорка за антиципирано изпълнение на
задължението за възнаграждение, чиято изискуемост настъпва преди изпълнението,
респ. приемането на възложената работа. С оглед коментираната особеност на
процесното облигационно отношение възникването на задължението за заплащане на
уговореното възнаграждение се абстрахира от изпълнението на възложената работа
и приемането ѝ от възложителя, като се обуславя единствено от
настъпването на уговорените падежи. Ако изпълнителят изобщо не изпълни
възложената му работа или изпълнението му страда от недостатъци, то уговореното
възнаграждение отново ще е станало дължимо и изискуемо на уговорените падежи, като
за възложителят ще се породят правата по чл. 265 ЗЗД, упражняването на част от
които е от естеството да даде отражение върху въпроса за дължимостта, респ.
размера на уговореното възнаграждение, но при отсъствието на релевирано възражение
в този смисъл, в случая, доколкото се касае за изискуемостта на уговореното
възнаграждение, не е необходимо изследване на въпроса за изпълнението и приемането
на възложената работа.
Между страните по делото не е спорно, а и от представените доказателства
– квитанция от 10.04.2017 г. към приходен касов ордер № 122 и квитанция от
12.06.2017 г. към приходен касов ордер № 123 – се установява, че още преди сключване
на договора и настъпване на изискуемостта на първото плащане с предвиден падеж
на 12.07.2017 г., възлизащо в общ размер на сумата от 50 000 лв.,
ответното дружество-възложител на работата е осъществило в полза на ищеца-изпълнител две плащания, които са
ориентирани към погасяване на бъдещото му задължение по договора за
строителство. Тези плащания са реализирани на 10.04.2017 г. и 12.06.2017 г. и
възлизат съответно в размер на сумите от 23 469,96 лв. и 13 769,04 лв., или
общо на 37 239,00. Посоченото идва
да покаже, че към датата на сключване на договора и настъпване падежа на
първата вноска по него – 12.07.2017 г. непогасеният
остатък от същата възлиза на сумата от 12 761 лв.
Следващото плащане, за което между страните не се спори да е извършено,
датира от 21.07.2017 г., когато ответното дружество е превело по сметка на
ищеца сумата от 40 000 лв. за погасяване на задължение в същия размер по
фактура № 1152/20.07.2017 г. с посочено в последната основание за издаването
ѝ: „плащане по дог. за строеж от 12 юли 2017 г.“. Размерът на това
плащане надвишава изискуемият остатък от задължението по първата вноска и
предхожда настъпването на падежа на втората, с оглед на което същото е погасило
изцяло непогасеният остатък от първата вноска в размер на сумата от 12 761
лв., както и е намалило все още неизискуемото задължение за втората вноска в
общ размер на сумата от 100 000 лв. с 27 239 лв., в резултат на което размерът
на последната е редуциран до сумата от 72 761 лв.
Спорен между страните по делото е въпросът дали на 24.07.2017 г.
ответното дружество успешно е заплатило на ищеца сумите от 4 000 евро и
2 000 лв., като ищецът оспорва извършването на това плащане. За да
установи факта на поддържаното плащане ответникът –възложител е ангажирал за
доказателство по делото препис от разходен касов ордер, издаден на 24.07.2017
г., в който е отразено извършването на две плащания, съответно в размер на
сумата от 4 000 евро и на сумата от 2 000 лв., получени от М.А., като в
документа е извършено следното отбелязване: „Я.“ ЕООД, гр. София, кв.
„Дървеница“, на обект“. При извършена по реда на чл. 183 ГПК проверка обаче при
съпоставяне на приетия като писмено доказателство по делото в заверен от
ответното дружество препис разходен касов ордер от 24.07.2017 г. с представения
в открито съдебно заседание оригинал на документа се констатира разминаване,
като в горния десен ъгъл на оригинала се съдържа следният текст: „апартамент
402 квартал Дървеница“, който отсъства в преписа по делото. Предвид посоченото
несъответствие коментираното писмено доказателство следва да се преценява с
оглед съдържанието, което същото има в преписа по делото без да се съобразява
добавката, която е констатирана при проверката на оригинала, тъй като няма
яснота, кога същата е извършена и дали автор на това изявление е субекта издал
разходния касов ордер. Предвид посоченото няма основание да се приема, че
плащането осъществено от „С.И.“ ЕООД касае изпълнение на негово задължение
произтичащо от договора за строителство сключен на 12.07.2017 г. На
самостоятелно основание от съдържанието на упоменатият документ установяващ
получаване на суми от 4 000 евро и 2 000 лв. се установява, че същите са борени
на третото лице-помагач – М.А., но няма данни същият да е бил надлежно
натоварен от изпълнителя – „Я.“ ЕООД да го представлява, като приема плащания
от негово име по договора за строителство. По делото няма и доказателства, от
които да се установи, че макар и без да разполага с представителна власт,
впоследствие действията на ТЛП да са потвърдени от изпълнителя-ищец, с
евентуално осчетоводяване плащането на тези суми за погасяване задължения
на „С.И.“ ЕООД към „Я.“ ЕООД. Няма
доказателства, дори и да не разполага с представителна власт ТЛП да е предало
получените от него суми в полза на „Я.“ ЕООД за да се разсъждава, дали чрез тях
е осъществено успешно погасяване на част от паричния дълг формиран, като
възнаграждение по договор 12.07.2017 г. Казаното означава, че обсъжданото
плащане реализирано от „С.И.“ ЕООД с издадения на 24.07.2017 г. разходен касов
ордер не обуславя извод за погасяване на дълг по договора от 12.07.2017 г., в
частност на част от исковата претенция предявена за присъждане.
В съответствие с чл. 7 от договора за строителство падежът на втората
вноска от задължението за заплащане на уговореното възнаграждение е настъпил на
30.10.2017 г., като при съобразяване на извършените до този момент плащания,
непогасеният остатък от същата възлиза на сумата от 72 761 лв. Между
страните не се спори относно извършеното на 08.11.2017 г. погашение в размер на
сумата от 15 601,64 лв., довело до намаляване на размера на втората вноска
до сумата от 57 159,34 лв.
Спорни на следващо място по делото са въведени от ответника две плащания,
всяко от които за сумата от по 10 000 лв., за които се поддържа да са
извършени съответно на 09.11.2017 г. и на 16.11.2017 г. В подкрепа на
твърденията си за извършване на посочените плащания ответникът ангажира разходен
касов ордер, издаден на 16.11.2017 г., удостоверяващ получаването на сумата от
10 000 лв. от М.К. в офис на „Я.“ ЕООД в ж.к. „Дървеница“ със следното
отбелязване: „платени в брой за ап. 402В“, като в горното бяло поле на
документа се съдържа и следното отбелязване: „+10 000 лв. – платени на Ж.в
офиса на 09.11.2017 г.“. Ордерът носи два подписа, като за броил сумата се е
подписал С.С., а за получил – М.К.. По отношение на
първото от отразените в разходния документ плащания, действително се
установява, че същото е извършено с цел погасяване на съответната част от
задължението на възложителя по процесния договор за строителство от 12.07.2017
г., както и че е получено от М.К., доколкото документът носи неговия подпис. Съгласно
чл. 76, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на
кредитора или на овластено от него, от съда или от
закона лице, като в противен случай то е действително само ако кредиторът го е
потвърдил или се е възползувал от него. В случая макар и получилият плащането
действително да е служител на „Я.“ ЕООД, по делото не се установява той да
разполага със съответна представителна власт – за получаване на плащания от
името на своя работодател – като твърденията на ответника за устното му
упълномощаване от управителя на ищцовото дружество остават недоказани. Не се
установява и ищецът да е потвърдил така извършеното плащане, нито то да е
отишло в негова полза, поради което не може да се приеме, че същото разполага с
погасителен спрямо процесното задължение ефект. Доколкото се отнася до
съдържащото се в горното бяло поле на разходния ордер изявление за извършено
по-рано – на 09.11.2017 г. – спрямо управителя на „Я.“ ЕООД плащане в размер на
сумата от 10 000 лв., доколкото документът не носи негов подпис, не може
да се приеме, че спрямо него действително е било извършено такова плащане,
съответно че то е довело до погасяване на паричен дълг с източник договор за
строителство от 12.07.2017 г.
Съгласно чл. 7 от договора за строителство падежът на последната трета
вноска от задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, възлизаща в
размер на сумата от 59 780 лв., е настъпил на 31.12.2017 г., като при
съобразяване размера на непогасения остатък от втората вноска, възлизащ на
сумата от 57 159,34 лв., общият непогасеният остатък от дължимото
възнаграждение по коментирания договор от 12.07.2017 г. възлиза на сумата от 116
939,34 лв.
Между страните не се спори относно извършено на 20.07.2018 г. от
ответника в полза на ищеца погашение на вземане за част от възникнало парично
задължение за възнаграждение дължимо по договора за строителство от 12.07.2017
г., което е погашение е последица от реализирано плащане на сумата от 30 000
лв., довело до намаляване на размера на общото задължение до сумата от 86
939,34 лв.
На следващо място от ответното дружество се прави позоваване за успешно извършено на 20.06.2019 г. спрямо ответника
плащане в размер на сумата от 40 000 лв., получена от управителя на
дружеството-изпълнител, като плащането било насочено към погасяване на
съответната част от договореното възнаграждение по процесния договор за
строителство от 12.07.2017 г. С протоколно определение от 10.12.2021 г. обаче по
реда на чл. 183, ал. 1, изр. второ ГПК единственото представено в подкрепа на
така поддържаното плащане доказателство е изключено от материалите по делото,
поради непредставяне на документа в оригинал или официално заверен препис при
поискването му от страната, която го е ангажирала и желае да се ползва от него.
Така твърдението на ответника за извършване на посоченото плащане остава
неподкрепено от наличните по делото доказателства, поради което следва да бъде
прието за неосъществил се юридически факт.
Между страните не се спори, а и от наличните по делото доказателства се
установява, че на 08.01.2020 г. ответникът-възложител е извършил в полза на
ищеца-изпълнител плащане по действащия договор за строителство от 12.07.2017 г.
в размер на сумата от 36 000 лв. с
цел погасяване на част от възнаграждение, съгласно издадена фактура № 1120/23.12.2019
г. В резултат на това плащане втората вноска от уговореното възнаграждение,
чийто остатък възлиза на сумата от 27 159,34 лв., е погасена окончателно,
като с разликата над тази сума до пълния размер на извършеното плащане е
погасена съответната част от задължението по последната вноска, с което нейният
размер е редуциран до сумата от 50 939,34
лв.
По делото не се установяват последващи погашения, с оглед на което непогасеният
остатък от вземането за възнаграждение по чл. 6 от процесния договор за
строителство от 12.07.2017 г., възлиза в размер на сумата от 50 939,34 лв.,
като в тези предели осъдителният иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи.
За разликата над сумата от 50 939,34 лв. до пълния предявен за присъждане размер
от 50 940 лв. искът на „Я.“ ЕООД срещу „С.И.“ ЕООД се явява неоснователен
и като такъв трябва да бъде отхвърлен.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
С оглед паричния характер на задължението на възложителя за заплащане
възнаграждение за изпълнение на възложената работа, при допусната от последния
забава на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в негова тежест възниква задължение за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
При настъпване на падежа на първата вноска от вземането на ищеца за възнаграждение
по чл. 6 от процесния договор за строителство, възлизаща в общ размер на сумата
от 50 000 лв., предварително заплатена от възложителя е била сумата от
37 239 лв., като с оглед периодичния характер на вземането, от деня следващ
неговия падеж, т.е. от 13.07.2017 г., възложителят се счита в забава по
отношение на непогасения остатък от
вноската в размер на сумата от 12 761 лв. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода от 13.07.2017 г.
до 20.07.2017 г. върху задължението от 12 761 лв. в тежест на ответника се
е начислила законна лихва за забава в размер на сумата от 28,36 лв. На
21.07.2017 г. от ответника-възложител е извършено погашение в размер на сумата
от 40 000 лв., с което изцяло е погасен изискуемият остатък от
задължението по първата вноска, като остатъкът от извършеното плащане се отнася
за погасяване на съответната част от задължението по все още неизискуемата
втора вноска, възлизаща в общ размер на 100 000 лв., в резултат на което
нейният размер е намален до сумата от 72 761 лв.
С настъпване на падежа на втората вноска на 30.10.2017 г. и отсъствието
на своевременно плащане от длъжника, считано от следващи ден – 31.10.2017 г. –
ответникът-възложител е изпаднал в положение на забава, като за периода от
31.10.2017 г. до 07.11.2017 г. върху непогасения остатък от задължението по
втората вноска в размер на сумата от 72 761 лв. в негова тежест се е
начислила законна лихва за забава в размер на сумата от 161,69 лв.
На 08.11.2017 г. ответникът е извършил плащане в размер на сумата от
15 601,64 лв., с което е погасена съответната част от остатъка от
задължението по втората вноска, като размерът на последната е намален до сумата
от 57 159,34 лв. За периода от 08.11.2017 г. до 31.12.2017 г. върху тази
сума е начислена законна лихва за забава, която заключението на
съдебно-счетоводната експертиза изчислява обезщетението да е размер на 857,39 лв.
С настъпване на падежа на последната трета вноска, възлизаща на сумата от
59 780 лв., на 31.12.2017 г. и отсъствието на своевременно плащане от
длъжника, считано от следващия ден – 01.01.2018 г. –
същият е изпаднал в забава по отношение на нея, като общият размер на
забавената главница се е увеличил до сумата от 116 939,34 лв. За периода от
01.01.2018 г. до 19.07.2018 г. законната лихва за
забава, начислена в тежест на ответника, върху тази сума възлиза в размер на 6 496,62
лв.
На 20.07.2018 г. ответникът е извършил плащане в размер на сумата от
30 000 лв., с което е погасена съответната част от следващото се на
изпълнителя възнаграждение, като размерът на последното е намален до сумата от
86 939,34 лв. За периода от 20.07.2018 г. до 07.01.2020 г. върху тази сума
е начислена законна лихва за забава, която заключението на съдебно-счетоводната
експертиза определя в размер на сумата от 12 968,45 лв. В резултат на последното
извършено от ответника плащане в размер на сумата от 36 000 лв., датиращо
от 08.01.2020 г. размерът на главницата е редуциран до сумата от 50 939,34
лв., като за периода от 08.01.2020 г. до края на исковия период – 02.03.2021 г.
– върху тази сума е начислена законна лихва за забава в размер на 5 942,92
лв.
От изложеното следва, че общият размер на законната лихва за забава акумулирана
за закъснението в погасяване на вземането за възнаграждение по чл. 6 от
процесния договор за строителство от 12.07.2017 г. за периода от 13.07.2017 г.
до 02.03.2021 г. възлиза на сумата от общо 26 467,43 лв., до който размер
предявеният от „Я.“ ЕООД срещу „С.И.“ ЕООД иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер на иска за сумата от 26 487,92 лв. същият подлежи на отхвърляне.
По приетото за
съвместно разглеждане в производството съдебно възражение за прихващане
упражнено от ответника – „С.И.“ ЕООД :
Предвид формираният от съда извод за частична основателност на предявените осъдителни искове за присъждане на вземания по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то следва да се възприеме за сбъднато вътрешно-процесуалното условие за разглеждане на предявеното при условията на евентуалност възражение за прихващане с насрещно вземане на ответника.
В случая ответникът иска да се
извърши съдебно прихващане между евентуално дължимия от него паричен дълг
/възнаграждение по договор за изработка и обезщетение за забава в срочното му
изпълнение/ с негово насрещно вземане срещу ищеца-изпълнител, възлизащо в общ
размер на сумата от 209 780,40 лв., представляващо подлежащ на връщане неусвоен
остатък по договор за строителство от 12.07.2017 г. и неустойка за допуснатата
забава в размер на 10 % от неусвоената сума
– чл. 15, ал. 2..
Съгласно чл. 15, ал. 2 от процесния договор за строителство в случай, че
изпълнителят се забави с повече от шест месеца с изпълнението на
строителството, възложителят има право да отстрани изпълнителя, като възложи
изпълнението на неизвършените строителни и довършителни работи по договора на
когото намери за добре, в който случай изпълнителят дължи на възложителя
възстановяване на неусвоената сума, както и неустойка за забава в размер на 10%
върху неусвоената сума.
Видно от изложеното за възникване на предявеното за прихващане от
ответника активно вземане по чл. 15, ал. 2 от договора за строителство е
необходимо да се установи, че уговореният краен срок за приключване на
строителството е бил надхвърлен от строителя с повече от шест месеца по
причина, за която същият отговаря, както и възложителят да е отстранил
строителят от изпълнението и да е възложил изпълнението на неизвършените
строителни и довършителни работи по договора на трето лице.
В чл. 5 от договора е предвидено, че строителството на сградата, където е
позициониран обекта – апартамент е следвало да приключи в срок до 31.12.2018 г.
В същото време, видно от ангажирания по делото акт образец 16 се констатира, че
сградата е била въведена в експлоатация едва на 06.01.2021 г., т.е. срокът за
изпълнение на възложените строителни дейности възприет в договора за
строителство не е бил спазен, като закъснението е повече от 2 години. По делото
не се установява допуснатата от строителя забава да се дължи на обстоятелства
извън неговия контрол, поради което в началото на шестия месец след договорения
краен срок за приключване на строителството за възложителя действително е
възникнала възможността да отстрани строителя от изпълнението, като възложи
довършването му на трето лице. В случая обаче от ответникът не се твърди,
съответно и по делото не се установява, строителят да е бил отстранен от
изпълнението поради допуснатата забава. Напротив, установява се, че ищецът е бил
оставен да завърши строителството на сградата и в частност на апартамента
визиран в договора от 12.07.2017 г., както и че независимо от допуснатата
забава строителните дейности са приключили успешно и обектът е бил въведен в
експлоатация. Казаното означава, че независимо
от допуснатата от ищеца забава в изпълнението на възложените му строителни
дейности, в резултат на което за възложителя е възникнала възможността да го
отстрани от изпълнението, като възложи довършването му на трето лице, ответното
дружество не се е възползвало от тази си договорна възможност, а напротив
оставило е ангажирания от него строител-ищец да завърши повереното му с
договора от 12.07.2017 г. построяване на апартамент. Строителните дейности са
приключили окончателно на 06.01.2021 г., когато обектът е въведен в
експлоатация, с което цялата „сума“ по смисъла на чл. 15, ал. 2 от договора
трябва да се разглежда, като усвоена. Така неотстраняването на ищеца от
изпълнението на възложените му строителни дейности и последвалото успешно
приключване на строителството изключва възникване материалната претенция на
възложителя по чл. 15, ал. 2 от договора за възстановяване на неусвоената сума,
както и заплащането на неустойка в размер на 10% върху нея.
По изложените съображения упражненото от ответника и прието за
разглеждане възражение за съдебно прихващане с насрещно вземане за сумата от 209
780,40 лв., се явява неоснователно и не може да произведе целения процесуален
ефект за погасяване на вземанията предмет на главните искове предявени от ищеца
относно вземанията по чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от 50
939,34 лв. и 26 487,92 лв., съответно подлежи на отхвърляне с настоящото
решение.
По отговорността за
разноски направени в производството :
С оглед крайния изход на разглеждания спор право на разноски се поражда
за всяка от страните, които своевременно са въвели процесуално искане за присъждане
на такива с оглед участието им по делото, придружено от доказателства за
реалното им извършване. Общият размер на установените като извършени от ищеца
разноски възлиза на сумата от 7 910,50 лв., от които 3 492,50 лв. –
държавна такса, 3 768 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, 650 лв. –
депозит за вещи лица. Съразмерно на уважената част от предявените искове в
полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат присъдени
разноски в размер на сумата от 7 908,33 лв., като плащането им трябва да
се възложи на ответника. Последният на свои ред доказва извършени разноски в
размер на сумата от 2 000 лв., от които 800 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение, и 1 200 лв. – депозит за вещи лица, като съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да му бъдат присъдени разноски в размер на сумата от 0,55 лв. Участващата в
производството подпомагаща страна изначално няма право на разноски независимо
от изхода на делото – чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Възраждане“, ул. *****, да заплати в полза на „Я.“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 50 939,34 лв., ведно със законната лихва,
считано от 03.03.2021 г. до окончателното ѝ
погасяване, представляваща остатък от незаплатено възнаграждение по чл. 6, ал.
1 от договор за строителство сключен на 12.07.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над сумата от 50 939,34 лв. до пълния му предявен размер
от 50 940,00 лв.
ОСЪЖДА „С.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Възраждане“, ул. *****, да заплати в полза на „Я.“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 26 467,43 лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху непогасения остатък от вземането за
възнаграждение по чл. 6, ал. 1 от договор за строителство от 12.07.2017 г. за
периода от 13.07.2017 г. до 02.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 26 467,43 лв. до пълния предявен му предявен размер
от 26 487,92 лв.
ОТХВЪРЛЯ прието за съвместно разглеждане в производството възражение за съдебно прихващане упражнено от ответника
„С.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, р-н
„Възраждане“, ул. ***** срещу „Я.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:*** имащо за предмет заявено от „С.И.“ ЕООД към „Я.“ ЕООД, ЕИК *****
насрещно вземане в общ размер на сумата от 209 780,40 лв., произтичащо от
клаузата на чл. 15, ал. 2 от договор за строителство сключен на 12.07.2017 г.
предвиждаща възстановяване на неусвоената сума по изпълнението на повереното
строителство наред с неустойка за забава в размер на 10 % от неусвоената
сума.
ОСЪЖДА „С.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Възраждане“, ул. *****, да заплати в полза на „Я.“ ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7 908,33 лв. – разноски по делото съразмерно на уважената част
от предявените искове.
ОСЪЖДА „Я.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати в полза на „С.И.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. ***** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 0,55 лв. – разноски по делото съразмерно на отхвърлената
част от предявените искове.
Решението е постановено при
участието на М.А.К., с ЕГН **********,
със седалище и адрес на управление:***, като трето лице-помагач на страната на
ответника - „С.И.“ ЕООД, с ЕИК *****.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: