№ 121
гр. Средец, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сирануш С. Артинян
при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева
като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Гражданско дело №
20222170100223 по описа за 2022 година
Производство по чл.145 и следващите от АПК.
Делото е образувано по жалба, подадена от С. П. Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
против мълчалив отказ на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас да се
произнесе по Заявление № ПО-09-06-135/05.04.2022г.
Жалбоподателят твърди, че е приобретател на наследствени права по силата на
Договор за продажба на наследство от 04.04.2022г. Сочи, че като правоимащо лице подал
Заявление с вх.№ ПО-09-06-135/05.04.2022г. до Областна Дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас
за получаване на рентно плащане за стопанската 2019/2020г. за имоти в землището на село
Дюлево, община Средец, които били включени в Заповедта по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ, като
към него представил изискуемите документи. Твърди, че със Заповед № РД 11-356 на
Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас от 30.09.2019г. в регистъра на белите петна за
2019/2020г. за собственик на имотите били записани наследници на Я. С. Д. Релевира
доводи, че подаденото заявление е следвало да бъде разгледано от административния орган.
Отправя искане за отмяна на мълчаливия отказ на директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – гр.Бургас да се произнесе по Заявление № ПО-09-06-135/05.04.2022г. и да
бъде върната преписката на административния орган за произнасяне по направеното искане
при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Претендира сторените
разноски.
При проведеното открито съдебно заседания жалбоподателят С. П. Г. се явява лично
и с пълномощника адв.Т. С.. Заявяват, че поддържат жалбата и релевират доводи са нейната
основателност.
В открито съдебно заседание се явява пълномощникът на Директора на Областна
дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас гл.юрисконсулт Ж. Д. – Л., която оспорва жалбата и
излага съображения за неоснователност на жалбата.
Явява се в открито съдебно заседание и заинтересованата страна Я. Н. С., който
заявява, че счита жалбата за неоснователна. Твърде, че предложил на г-н Г. полагащата му
се сума и той отказал да я получи.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представянето заявление с вх.№ ПО-09-06-135/05.04.2022г., подадено от С.
П. Г. чрез Общинска служба по земеделие до Областна Дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас,
1
заявителят е поискал в качеството му на собственик на имоти, находящи се в землището на
село Дюлево, община Средец, област Бургас, да му бъде изплатена въз основа на заповед на
Директора на Областна дирекция „Земеделие“ определените в нея суми на посочената от
него банкова сметка на основание чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г. Към
заявлението сочи, че прилага удостоверение за наследници № 2/24.01.2022г., издадено от
кметството в село Дюлево, Решение на Поземлената комисия – Средец, Документ за
собственост – Договор за продажба на наследство, Декларация по чл.30, ал.3 от ЗС,
декларация за обработка на лични данни и удостоверение за актуална банкова сметка.
Приобщено е в материалите по делото и Заявление с вх.№ ПО-09-06-164/08.04.2022г.,
подадено от Я. Н. С., чрез Общинска служба по земеделие до Областна Дирекция
„Земеделие“ – гр.Бургас, с което също е заявил да му бъдат изплатени суми въз основа на
заповед на директора на Областна дирекция „Замеделие“ – Бургас, тъй като е собственик на
имоти, находящи се в землището на село Дюлево, община Средец, област Бургас с № 24015,
№ 35033, № 36017, на основание чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г.
Установява се от представеното извлечение от Заповед № РД 11-356/30.09.2019г. на
началника на ОСЗ Средец, че на лицето Я. Н. С., ЕГН **********, следва да бъде изплатена
сумата от 1039,64 лева, представляваща дължимо рентно плащане за имотите по чл.37в, ал.3,
т.2 от ЗСПЗЗ за стопанката 2019/2020г., а именно имотите в село Дюлево № 24.15, № 35.33,
№ 36.17, собственост на Я. С. Д.
С Договор за продажба на наследство от 04.04.2022г. Г.Я. Г.а и ДЯК продали на С. П.
Г. на основание чл.212 от ЗЗД изцяло откритото и оставено в тяхна полза наследство на И.Я.
С., придобито по реда на наследяване от Я. С. Д. С Декларация по чл.30, ал.3 от ЗС С. П. Г.
е заявил, че ще разпредели получената сума по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗЗ между
законните собственици/наследници, съобразно техния дял за следните стопански години:
2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2020/2021г., 2021/2022г. От представеното
Удостоверение за наследници № 2/24.01.2022г., издадено от кметския наместник на село
Дюлево се установява, че Г.Я. Г.а и ДЯК са наследници на своя баща И.Я. С., който от своя
страна е син и наследник на Я. С. Д. С Решение № 148 от 07.03.1995г. на Поземлената
комисия в гр.Средец за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи,
съгласно плана за земеразделяне в землището на село Дюлево, е постановено да се
възстанови правото на собственост на наследниците на Я. С. Д, върху следните имоти: нива
от 24,001 дка, девета категория, местност Маркова Могила, имот № 24015; нива от 12,501
дка, шеста категория, местност Калъчев мост, имот № 35033, нива от 10,002 дка, шеста
категория, местност Курба дере, имот № 36017. С платежно нареждане от 19.04.2022г. на Я.
С. е изплатена сумата от 5574,65 лева – възстановени суми по чл.37, ал.3, т.2. С Декларация
по чл.30, ал.3 от ЗС на 05.04.2022г. Я. Н. С. е заявил, че ще разпредели получената сума по
реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗЗ между законните собственици/наследници, съобразно техния
дял за следните стопански години: 2015/2016г., 2016/2017г., 2017/2018г., 2020/2021г.,
2021/2022г.
Видно от представената служебна бележка с изх.№ ЧР-09-9/20.05.2022г. Директорът
на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас е издал същата в уверение на това, че на
20.04.2022г. е изплатила дължимото рентно плащане по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в размер
на 5574,65 лева на лицето Я. Н. С., във връзка с входирани в Областна дирекция
„Земеделие“ – Бургас извлечения с вх.№ 4189, 3931, 3012, 2508, 1929, 1155, 161 от
18.04.2022г. на база подадени заявления с вх.№ 2022158, 2022161, 2022162, 2022163,
2022164, 2022165, 2022166 от 08.04.2022г.
В хода на проведеното открито съдебно заседание са приобщени в материалите по
делото Заповед № РД 11-632/20.12.2019г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
Бургас за утвърждаване вътрешните правила за провеждане на процедури по създаване на
масиви за ползване на земеделски земи, масиви за ползване на пасища, мери и ливади и за
изплащане на постъпилите по реда на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ и чл.37ж, ал.2 от ЗСПЗЗ суми за
имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ в ОД „Земеделие“ – гр.Бургас, Заповед № РД 11-
356/30.09.2019г. на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас за определяне масивите за
ползване в землището на село Дюлево за стопанската 2019/2020г., както и Заповед № РД 09-
874 от 13.11.2015г. на Министъра на земеделието и храните за одобряване образец на
заявление по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ и Указания за изплащане на сумите за имотите по
чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна.
Отказът на административният орган – директора на Областна дирекция „Земеделие“
по подаденото от жалбоподателя заявление за изплащане на рентното плащане по чл.37в,
ал.7 от ЗСПЗЗ е приравнен от законодателя на индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, поради което предмет на настоящия съдебен контрол е
мълчаливият отказ на директора на Областна дирекция „Земеделие“ по искане за
произнасяне по заявление с вх.№ ПО-09-06-135/05.04.2022г., подадено от С. П. Г. за
заплащане на рентно плащане за стопанската 2019-2020г. Жалбоподателят е активно
легитимиран за водене на процеса по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК. Оспореният
административен акт подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, предвид това, че същият
е индивидуален административен акт и с него са нарушени правата и законните интереси на
жалбоподателя. Жалбата на Г. е депозирана в рамките на едномесечния срок за обжалване
по чл.149, ал.2 от АПК, считано от изтичане на срока по чл.57, ал.1 от АПК, в който
административният орган е следвало да се произнесе и отговаря на изискванията на чл.150 и
чл.151 от АПК.
Съгласно нормата на чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ ползвател на земеделски земи, на който
със заповедта по ал. 4 са определени земите по ал. 3, т. 2, внася по сметка за чужди средства
на съответната областна дирекция "Земеделие" сума в размер на средното годишно рентно
плащане за землището в срок до три месеца от публикуване на заповедта по ал. 4. Сумите са
депозитни и се изплащат от областната дирекция "Земеделие" на правоимащите лица въз
основа на заповедта на директора на областната дирекция "Земеделие" по ал. 4 в 10-годишен
срок. За ползвателите, които не са заплатили сумите за ползваните земи по ал. 3, т. 2
съгласно заповедта по ал. 4, директорът на областната дирекция "Земеделие" издава заповед
за заплащане на трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землището. В 7-
дневен срок от получаване на заповедта ползвателите превеждат сумите по сметка на
съответната областна дирекция "Земеделие". Предвид залегналите правила в тази норма
следва, че депозитните суми от рентните плащания на ползвателите на земеделски земи се
изплащат на правоимащите лица въз основа на заповед на директора на областна дирекция
„Земеделие“ по ал.4 в 10-годишен срок. Съобразно чл.35 от Вътрешните правила за
изплащане на тези суми в Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас, заявление по образец за
получаване на дължимите суми за имотите по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, определени в
издадените по реда на чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ заповедите, се подават от лицето, което е
собственик, съсобственик или наследник на имота към момента на издаване на заповедта и
представяне на съответните документи. Предвид това произнасянето на административния
орган е обусловено от следните предпоставки: наличие на внесени депозитни суми за
рентните плащания, заповед за изплащане на рентното плащане на правоимащите лица,
подадено заявление по образец от собственик, съответно съсобственик или наследник на
имотите, с приложени към него документи, удостоверяващи това му качество до
компетентния орган в рамките на 10-годишен срок от издаване на заповедта на директора. В
зависимост от наличието или липсата на някое от изброените условия, се постановява
изплащане на дължимите суми или отказ, обективиран в писмена форма и съдържащ
конкретни мотиви, с предвидените реквизити в чл.59, ал.2 от АПК. Писменото произнасяне
представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа
мотиви от една страна довеждат до знанието на страните съображенията на
административния орган и от друга страна се улеснява упражняването на съдебния контрол
за законосъобразност.
Въз основа на приобщените доказателства по делото се установява, че жалбоподателя
е правоимащо лице – съсобственик на имотите, по отношение на които се дължи изплащане
на рентно плащане, подал е заявление по образец в 10-годишен срок, към което е приложил
доказателства, че попада в кръга на лицата, на които следва да бъде изплатено рентно
плащане – договор за покупко – продажба на наследство от 04.04.2022г. и удостоверение за
наследници. Налице е заповед за изплащане на рентнтата за съответната стопанска година.
Действително заявление за заплащане на рентата за процесната стопанска година е подал и
наследникът Я. Н. С., като на същият е изплатена сумата от общо 5574,65 лева и същият е
декларирал, че ще разпредели получената сума между останалите съсобственици на
основание чл.30, ал.3 от ЗС. Това обстоятелство обаче не обуславя извод, че по подаденото
от жалбоподателя заявление не се следва произнасяне с нарочен индивидуален
административен акт. В случая представената служебна бележка с изх.№ ЧР-09-
9/20.05.2022г., издадена в уверение на това, че дължимото рентно плащане е изплатено на
лицето Я. Н. С., не представлява индивидуален адмитистративен акт и по същността си не е
3
дължимото произнасяне от страна на административния орган. Следва да се посочи, че
представената декларация по чл.30, ал.3 от ЗС на лицето, на което е изплатено рентното
плащане – Я. Н. С., за разпределение на получената сума между останалите съсобственици,
по никакъв начин не обуславя извод, че по този начин е изпълнено задължението за
изплащане на тази сума на правоимащото лице от административния орган, съобразно
чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ. Още повече, че в хода на настоящото производство не се твърди и не
са приобщени доказателства въпросните дължими рентни плащания да са изплатени на
жалбоподателя от Я. Н. С..
Предвид гореизложеното и събраните доказателства по административната преписка
се установява по безспорен начин, че в случая липсва надлежно и в установения от закона
срок произнасяне от страна на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ – гр.Бургас,
който се явява компетентен орган, с оглед обстоятелството, че имотите, за които се
претендира рентното плащане се намират в землището на село Дюлево, община Средец,
област Бургас. Съгласно чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето в срок се смята за мълчалив
отказ да се издаде актът. Мълчаливият отказ представлява бездействие на администрацията
в случаите, когато административният орган има задължение да се произнесе по
направеното пред него искане. Съгласно чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ административният орган
следва да изплати на правоимащите лица въз основа на заповед сумите за рентните
плащания. Според събраните доказателства може да се постанови индивидуален
административен акт – за изплащане на дължимата сума на правоимащото лице, т.е. на
жалбоподателя Г., или да се направи отказ от издаване на такъв, но в последният случай
следва да е в писмена форма, с излагане на мотиви от страна на издателя на акта. Тази
форма е наложителна с оглед контрола за законосъобразност по отношение на акта и
съображенията от страна на органа да откаже или да издаде индивидуален административен
акт, предвид това, че съображенията на органа не могат да се предполагат. В случая
административният орган е длъжен да изплати дължимите рентни плащания на
правоимащото лице, като липсата на изрично произнасяне от негова страна по така
направеното искане от страна на С. Г., практически препятства без основание по –
нататъшното развитие и реализиране на правата на жалбоподателя.
При безспорно наличие на сезиране с искане по чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за изплащане
на рентно плащане от правоимащо лице, административният орган е длъжен да започне, да
проведе и приключи административното производство, като се произнесе с индивидуален
административен акт по така направеното искане. В разглежданият случай
административният орган се е ограничил до това да издаде служебна бележка в уверение на
това, че цялото дължимо рентно плащане за имотите е направено на трето лице – Я. Н. С., с
което процедурата е приключила. Това по същността си е немотивиран отказ на
административен орган да издаде претендирания индивидуален административен акт за
изплащане на рентното плащане. Предвид спецификата на административните актове по
ЗСПЗЗ, съдебният контрол за законосъобразност е ограничен до установяване на всички
законови предпоставки за окончателно произнасяне с нарочен административен акт от
страна на компетентния административен орган, но не и до неговото съдържание. С оглед
изложеното, мълчаливият отказ на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас
по отношение на заявлението с вх.№ ПО-09-06-135/05.04.2022г., с което С. П. Г. на
основание чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г., в качеството си на собственик
на имоти, находящи се землището на село Дюлево, община Средец, област Бургас, иска да
му бъде изплатена сумата за рентни плащания, определени със заповед, се явява
незаконосъобразен, като постановен в нарушение на материалните разпоредби на ЗСПЗЗ,
както и при съществени нарушения на административно-производствените правила. Поради
това мълчаливият отказ следва да бъде отменен, а административната преписка следва да
бъде върната на административния орган за изрично произнасяне с писмен акт по искането
на жалбоподателя, като директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас следва да
издаде индивидуален административен акт – изплащане на дължимата сума или
постановяване на писмен и мотивиран отказ за изплащане на претендираното рантно
плащане, в едномесечен срок, считано от влизане в сила на настоящото решение.
С оглед изхода на спора и претенцията на С. П. Г. за присъждане на разноски, на
основание чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъде уважена, като
Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя сумата от 310,00 лева – съдебно-деловодни разноски пред районния съд, от
които 10,00 лева за внесена държавна такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
Бургас, по заявлението с вх.№ ПО-09-06-135/05.04.2022г., с което С. П. Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.37в, ал.7 от ЗСПЗЗ за стопанската 2019/2020г., в качеството си
на собственик на имоти, находящи се землището на село Дюлево, община Средец, област
Бургас, иска да му бъде изплатена сумата за рентни плащания, определени със заповед, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ВРЪЩА административната преписка на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ – Бургас за произнасяне по направеното искане, съобразно дадените по – горе
указания, в едномесечен срок считано от влизане в сила на настоящото решение.
ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – Бургас да заплати на С. П. Г., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата от 310,00 лева /триста и десет лева/, представляваща
съдебно-деловодни разноски пред районния съд, от които 10,00 лева за внесена държавна
такса и 300,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Средец: _______________________
5