РЕШЕНИЕ
№ 445
гр. Бургас, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. С.ов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. С.ов Въззивно гражданско дело №
20222100502205 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба с вх.№34566/27.09.2022г., подадена от С. Т. Б.,
с ЕГН ********** - непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Т. С. Б., двамата от
гр.Бургас, съдебен адрес: гр.Бургас, ул.”Генерал Гурко” № 18, ет.2, адв. Веселина Василева,
против Решение №1925 от 12.09.2022 г. по гр.д. №3692/2021 г. по описа на РС-Бургас.
С посоченото решение Д. П. К., ЕГН: **********, адрес: ***, като родител на К. Х.
Х., с ЕГН: **********, признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2,
вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК със Споразумение за решаване на наказателното
производство по НОХД № 5140/2020г. на РС Бургас – за това, че не е упражнила достатъчен
родителски контрол и не е изпълнила родителския си дълг по възпитание то на
ненавършилия пълнолетие към момента на престъпното деяние неин син, е осъдена да
заплати на С. Т. Б. сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и страдания, в резултат на
нанесената му при побой – на 31.07.2020г., около 21.30 часа, в ЖК ”Меден рудник”,
гр.Бургас, средна телесна повреда: оток и фрактура на долната челюст вдясно и вляво,
довела до затруднение на дъвченето и говоренето, ведно със законната лихва, считано от
31.07.2020г. до окончателното плащане; сумата от 60 лева – обезщетение за имуществените
вреди от същия деликт, а именно – разходи за СМУ, както и сумата от 389, 46 лева –
разноски по делото.
С първоинстанционното решение е отхвърлен иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 15 000 лева, както и за сумата от 500 лева – имуществени вреди
за платено в хода на наказателното произ-водство адвокатско възнаграждение, както и за
солидарното осъждане на бащата на деликвента – Х. К. Х., ЕГН: **********, ***, да
заплати същите суми, като неоснователни.
1
С решението Д. П. К. е осъдена да заплати по сметка на РС - Бургас държавни такси
в общ размер от 290 лева, както и сумата 46, 74 лева за СМЕ.
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно в частта, с която е
присъден размер на обезщетение в размер на 6000 лв. и е отхвърлен иска за разликата до
претендирания размер от 15 000 лв. и в частта за разноските.
Счита, че така присъдения размер на обезщетение за причинени неимуществени
вреди е крайно занижен и несправедлив, както и не репарира изцяло умишлено нанесените
травми чрез извършване на престъпление от общ характер, за което е осъдено виновното
лице, не съответства на характера на причинената травма, както и на интензитета и
продължителността на претърпените болки и страдания от страна на жалбоподателя, като
размерът е несъобразен и с трайната съдебна практика.
Моли се за отмяна на така постановеното решение в обжалваната част, като
неправилно и незаконосъобразно и за уважаване в цялост на предявения иск.
Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Д.
П. К., чрез процесуалния й представител адв. Детелина Потерова. Оспорва изцяло
въззивната жалба, като счита последната за неоснователна.
Сочи, че в жалбата на ищеца не са посочени конкретни и изрични пороци по
правилността на обжалваното решение, а при липса на допуснато от първоинстанционния
съд процесуално нарушение и неприлагане на императивна материалноправна норма е
недопустимо извършване на цялостна проверка на правилността на обжалваното решение.
Съдът правилно е приложил принципите на справедливост по чл.51 от ЗЗД, защото бил
отчел в акта си всички относими факти, свързани със степента на увреждането, периодът на
възстановяване, както и дългосрочните последствия от увреждането.
Относно претенцията за 500 лв., съдът правилно бил приел, че в досъдебното
производство няма договор за правна помощ, с който да е уговорен и да е удостоверено
плащане на адвокатски хонорар.
Моли подадената въззивна жалба като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.
Подадена е насрещна въззивна жалба с вх.№39730 от 31.10.2022 г. от Д. П. К., чрез
процесуалния й представител адв. Детелина Потерова, против Решение №1925 от 12.09.2022
г. по гр.д. №2205/2022 г. по описа на РС-Бургас.
С тази въззивната жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта, в която
е осъден ответника да заплати сумата от 6000 лв., 389, 46 лв. за разноски по делото и
разноските в първоинстанционното решение. Счита решението в посочените части за
неправилно и незаконосъобразно.
Изложени са доводи, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че от извършената
по делото СМЕ се установило, че лечението на пострадалия е протекло по стандартен начин
и без усложнения. Не е бил отчетен и факта, че показанията на бащата, разпитан като
свидетел в производствот, били компроментирани от представеното по делото
удостоверение от училището на ищеца, от което било видно, че същият нямал
продължителни отсъствия от училище. Излагат се доводи, че като се съобрази вида и
характера на увреждането, претърпените болки и страдания, тяхната степен и
продължителност, сума от около 4000 лв. би била справедлива за възмездяване на вредите.
Моли въззивният съд да отмени в атакуваната му част първоинстанционното
решение, като постанови ново по същество на спора в тези му части и отхвърли предявения
иск за посочените суми.
Претендират се разноски. Не прави доказателствени искания.
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано
лице в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт
и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
2
Предявените пред БРС искове са с правно основание чл.48, вр. с чл.45, ал.1 и чл.86 от
ЗЗД.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на С. Т. Б.,
непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Тодор С.ов Б., против Д. П. К. и Х. К.
Х., всички от гр.Бургас, с който се иска ответниците да бъдат осъдени да му заплатят
солидарно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., както
и 560 лв. за имуществени такива, изразяващи се в разходи за освидетелстване от съдебен
лекар и за платено адвокатско възнаграждение по досъдебното производство. Претендира
законна лихва върху първата главница и деловодните разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 31.07.2020г. в ЖК “Меден рудник“ , гр. Бургас,
синът на ответниците – Костадин Х. Х., като непълнолетен, но разбиращ свойството и
значението на извършеното, и можещ да ръководи постъпките си, му е нанесъл побой – чрез
юмручни удари в областта на лицето, при което му е причинил средна телесна по-вреда,
изразяваща се в оток и фрактура на долната челюст вдясно и вляво, довела до затруднение
на дъвченето и говоренето. Твърди също, че със Споразумение за решаване на
наказателното производство по НОХД № 5140/2020г. на РС Бургас той е признат за виновен
в това, че е извършил престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1 и чл.63, ал.1, т.3 от НК. Сочи и
че от нанесения побой е изпитвал силни болки и страдания за един продължителен период
от време, което е наложило приемането на болкоуспокояващи медикаменти; не е могъл да се
храни пълноценно и да говори; отслабнал е; прекъснал е всички физически натоварвания и
тренировки; страхувал се е да излиза сам; станал е затворен и мълчалив; не е могъл да спи
спокойно; сънувал е кошмари.
Ответницата К. оспорва претенцията по размер, като счита същата за прекалено
завишена – излага съображения, че ищецът се е възстановил от травмата за около месец-два
след инцидента, а не както твърди в исковата си молба за повече от три месеца. Сочи и че с
поведението си Б. е предизвикал синът й, отправяйки заплахи към компанията му.
Ответникът Х., чрез назначения му особен представител – адв. Ц. М., също отпорва
иска, като сочи, че по делото няма доказателства Костадин да е живял при родителите си, за
да носят отговорност за извършеното от него, евентуално – счита сумата от 15 000 лв. за
твърде висока, с оглед н а претърпените от Б. неимуществени вреди.
След извършен съвкупен анализ на доказателствата по делото, с първоинстанционното
решение съдът е Д. П. К., като родител на Костадин Х. Х., с ЕГН: **********, признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.129, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.3 от
НК със Споразумение за решаване на наказателното производство по НОХД № 5140/2020г.
на РС Бургас – за това, че не е упражнила достатъчен родителски контрол и не е изпълнила
родителския си дълг по възпитание то на ненавършилия пълнолетие към момента на
престъпното деяние неин син, да заплати на С. Т. Б., с ЕГН: ********** – непълнолетен,
действащ със съгласието на баща си Т. С. Б., сумата от 6 000 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания, в резултат на нанесената му при побой – на 31.07.2020г., около 21.30 часа, в ЖК
”Меден рудник”, гр.Бургас, средна телесна повреда: оток и фрактура на долната челюст
вдясно и вляво, довела до затруднение на дъвченето и говоренето , ведно със законната
лихва, считано от 31.07.2020г. до окончателното плащане; сумата от 60 лева – обезщетение
за имуществените вреди от същия деликт – разходи за СМУ, както и сумата от 389.46 лева –
разноски по делото, като е отхвърлил иска за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 15 000 лева. Искът срещу бащата на детето е отхвърлен изцяло по съображения,
че родителските права са предоставени за упражняване на майка му Д. П. К..
Първоинстанционният съд е приел за установено, че майката, като лице, което следва
да упражнява родителски контрол върху детето, извършител на деликта, следва да носи
отговорност, като безспорно не е упражнила родителски контрол върху него, което
безспорно допринесло за настъпване на деликта. В резултат на изложеното, като
справедливо обезщетение е приета сумата от 6000 лв., поради което и искът за разликата до
пълния предявен размер от 15 000 лв. е отхвърлен като неоснователен.
Предвид липсата на въззивна жалба в частта на първоинстанционното решение, с
3
което е отхвърлен предявения срещу бащата на деликвента - Х. К. Х., иск за солидарното му
осъждане, наред с майката на детето, с правно основание чл.45 от ЗЗД, предмет на
настоящата въззивна проверка по отношение на допустимостта и валидността на
първоинстанционния акт е тази част, с която съдът се е произнесъл по отношение на иска
срещу ответницата К..
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим
съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въззивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият
съд я възприема изцяло и препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят отново
събраните пред районния съд доказателства.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията
на районния съд, следва да се отбележи следното:
Основният спорен въпрос във въззивното производство е този за определяне на
размера на обезщетението, както и за прилагане на критерия за „справедливост“.
Наред с обсъждане на всички обстоятелства и представени доказателства, с оглед
определяне на „справедливо“ обезщетение за причинения деликт, следва да бъде съобразено
и обстоятелството, че е предявен иск с правно основание чл.48 вр. чл.45 от ЗЗД.
Отговорността по чл. 48 ЗЗД е за неупражнен родителски контрол и недостатъчно
възпитание на детето, в резултат на което се е стигнало до противоправното деяние и
вредата. Отговорността му е не само за това, че не е предотвратил причиняването на вредата
в конкретния случая, но и за това, че в цялостния процес на възпитание не е изпълнил
родителския си дълг. Родителите и осиновителите имат задължението да формират
възгледи, убеждения и привички за поведение на детето, и да го подготвят за живота в
обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават
внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие - 18 години.
Отговорността им по чл. 48 ЗЗД е поради това лична - за неупражнен родителски контрол и
за недостатъчно възпитание на детето. Възможно е при извършване на деликта родителят да
не е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори,
но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е
осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто възпитание не се
презумира и, ако непълнолетният извърши противоправно деяние, който е инкриминирано
като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на родителите/осиновителите не са
дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. /Така
Решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 916/2016 г., IV г. о./.
Наред с горепосочените обстоятелства, следва да бъде съобразена и практиката, която
е приложима по отношение на тълкуване на понятието „справедливо обезщетение“. В
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС е направено тълкуване на понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Посочено е, че не се касае до абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. В тази насока са и Решение № 17 от 27.02.2013
4
г. на ВКС по т. д. № 266/2012 г., II т. о.; Решение № 14 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. №
834/2017 г., II т. о.; Решение № 5 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 638/2012 г., III г. о.;
Решение № 2 от 27.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2303/2017 г., III г. о. и др.
Настоящият състав, съобразявайки характера на предявения иск, както и
горепосочените основни положения, намира, че решението на първоинстанционния съд е
правилно и законосъобразно, като размерът на обезщетението е съобразен с критерия на
чл.52 от ЗЗД. В случая следва да се съобразят всички обстоятелства от значение за
определяне на размера на обезщетението. Действително от причиненото телесно увреждане,
ищецът е изпитал неимуществени вреди, изразяващи се във физически и емоционални болки
и страдания, стрес, като съдът следва да кредитира показанията на разпитания свидетел,
въпреки наличието на близка родствена връзка между него и ищеца.
Свидетелят описва в пълнота възстановителния процес, вследствие нанесената телесна
повреда, като сочи, че процесът по възстановяване е отнел 2-3 месеца, като през този период
пострадалият не могъл да се храни пълноценно, да осъществява нормалните си занятие,
спортна активност, комуникация с близки и приятели. След като е минал този период
продължил да изпитва страх и притеснение, включително когато е ходел на училище,
сънувал кошмари. По отношение на обективните външни проявления на съС.ието на ищеца,
по – конкретно неговото здравословно съС.ие и възстановителен процес, съдът кредитира
показанията на свидетеля, поради това, че същите съответстват на останалия, събран по
делото доказателствен материал – приложеното НОХД 5140/2020 г. по описа на БРС, заедно
с намиращите се там документи, рентгенови снимки, медицинско направление,
съдебномедицинско удостоверение. В подкрепа на показанията на свидетеля е и приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза, която установява, че нормалния възстановителен
период за подобен тип увреждания е месец и половина – два. Тя описва и необходимите
медицински интервенции за възстановяване на нормалното здравословно съС.ие на
пострадалия, както и трудностите по отношение на храненето, които същият е нормално да
има по време на процеса на възстановяване. По отношение на претърпените неимуществени
вреди, следва да се отбележи, че наред с горното, както и показания на разпитания свидетел,
в съответствие с тях е и представената характеристика на С. Т. Б. от ПГМЕЕ, гр. Бургас,
съгласно която в девети клас С. спира да разговаря с голяма част от съучениците си,
споделил, че се страхува да излиза в междучасията от стаята на класа, като моли да бъде
изпращан до спирката на автобуса.
При съобразяване на конкретния размер на обезщетението, следва да се отчете, че
деянието е извършено спрямо друго непълнолетно лице, на публично място, без да има
провокация от страна на пострадалото лице по какъвто и да е начин. Всичко това
свидетелства освен за характеристиката на самия деликт, но и за ценностите и нагласите на
непълнолетния деликвент към незачитане на правата и законно гарантираните интереси на
другите членове на обществото. Това е индиция за липса на така необходимия възпитателен
процес, който цели да въвлече индивида в обществото като една завършена, пълноценна
личност, която да уважава и зачита правата на другите членове на обществото и да се
съобразява с установените норми на поведение и морални начала и принципи, в част от
които стои и разбирането за телесна неприкосновеност на индивида, които предвид
възрастта му, би следвало да е осъзнавал и разбирал.
Следва да бъде съобразено и, че самото деяние съставлява средна телесна повреда,
довело е до двустранно счупване на долна челюст, поради което възстановителния процес е
продължил поне два месеца, като е установено, че неприятните усещания и емоции,
свързани с деянието и причинените увреждания, са продължили в един по – продължителен
период от време.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че първоинстанционният съд е определил
правилно дължимото обезщетение, дължимо съгласно чл.48 вр. чл.45 от ЗЗД от родителя,
който следва да полага грижи и надзор върху непълнолетния деликвент, на сумата от 6000
лв.
Поради съвпадането на изводите по фактите и правото на двете инстанции, решението
на БРС следва да бъде потвърдено.
5
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и отхвърляне на двете подадени
въззивни жалби, подадени от страна на ищеца и ответницата, разноски на страните не се
дължат и следва да останат така, както са направени от страните.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №1925 от 12.09.2022 г. по гр.д. №3692/2021 г. по
описа на РС-Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6