№ 3927
гр. София, 05.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110161052 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с установителни искове предявени по реда на чл. 422 от
ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от ЗВ,
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предявен от ищеца „Софийска вода“ АД срещу
ответника В. Г. С. за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2682,67 лв., от които 2240,89 лв., представляваща цена на
предоставени В и К услуги в периода от 28.10.2016 г. до 27.09.2020 г. за имот,
находящ се на адрес: адрес, клиентски номер **********, и 441,78 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 28.11.2016 г. до 27.09.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че: между страните в производството е налице
договорно правоотношение, възникнало при публично известни общи
условия (ОУ), свързано с предоставянето на В и К услуги в исковия период за
имот, находящ се на адрес: адрес, клиентски номер **********, изразяващи
се в доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води.
По силата на одобрените от КЕВР ОУ ответникът има качеството потребител
на В и К услуги, които е длъжен да заплаща в 30-дневен срок след датата на
фактуриране. Горното обуславя правния интерес на ищеца от предявяване на
иска.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
ответника В. Г. С..
С молба от 19.09.2023 г., подадена от процесуалния представител на
ответника след изтичане на срока за отговор на исковата молба, се изразява
становище по допустимостта и основателността на предявения иск. В молбата
се сочи, че искът е недопустим, тъй като няма данни, че лицето, подписало
исковата молба, разполага с представителна власт, искът се оспорва изцяло по
основание и размер, като в молбата се излагат подробни съображения
относно неоснователността на исковата претенция. На първо място, се сочи,
че между страните по делото не съществува договорно правоотношение,
ответникът няма качеството потребител на В и К услуги, тъй като не е
собственик или ползвател на процесния имот. Оспорва се, че в процесния
недвижим имот са доставени сочените в исковата молба В и К услуги.
Заявява се, че ответникът не е поканен да заплати претендираните от ищеца
суми, не са му представени отчети за показания на общия водомер с
технически нормативно обоснован техничен разход на вода, оспорват се
представените от ищеца писмени доказателства, липсват изравнителни
сметки и протоколи за реални отчети, сочи се, че няма такъв абонатен номер,
твърди се, че исковата претенция е завишена многократно, липсват
доказателства къде е монтиран централният водомер на входа, не са
представени доказателства, че уредите посредством, които е отчетена
потребената вода са технически изправни и проверени по надлежния ред.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Взима становище по
доказателствените искания, които са направени от ищеца. Моли на основание
чл. 183 ГПК ищецът да бъде задължен да представи в оригинал посочените в
молбата талони за пломбиране на водомер. С оглед изложеното в исковата
молба моли исковата претенция да бъде оставена без разглеждане като
недопустима, а при условията на евентуалност да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Исковете са допустими. Неоснователно е възражението на ответника, че
2
липсват доказателства за съществуването на процесуално представително. По
делото е представено пълномощно от ответника в полза на юрисконсулта,
подписал исковата молба.
Предявени са за разглеждане по реда на по чл. 422, ал. 1 от ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите:
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
198о, ал. 1 от ЗВ е обусловена от кумулативното наличие на следните
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно облигационно
правоотношение за предоставяне на В и К услуги в процесния имот и сочения
период срещу заплащане на определена цена от ответника; 2. действително
предоставяне на услугите в претендираните от ищеца количество и стойност;
3. настъпила изискуемост на вземанията за доставената услуга; 4. липса на
плащане на претендираните вземания. В тежест на ищеца е било да докаже
наличието на първите три предпоставки. В тежест на ответника е да установи
при условията на пълно и главно доказване положителния факт на плащането.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване изискванията на този закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията
на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК
оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет
на дейност извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните
услуги по ал. 1 са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните
и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
3
(населените места и селищните образувания), както и дейностите по
изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и
другите съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка,
отвеждане, пречистване на водите и присъединяването на потребители към
водоснабдителни и канализационни системи се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от
тях ВиК услуги.
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на
дейност водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. същият има
качеството „оператор на ВиК услуги“ по смисъла на чл. 2 ЗРВКУ и чл. 2 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи (Наредба № 4).
Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона
са юридически или физически лица – собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или
физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна
собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от Общите
условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите
условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се
предоставят ВиК услуги, които са солидарно задължени със собствениците за
дължимите суми за ползваните ВиК услуги за времето на наемното
правоотношение при наличие на писмена декларация – съгласие от
собственика.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна
собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на
един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената
4
нормативна уредба са собствениците или лицата с учредено вещно право на
ползване на съответните имоти, като в Общите условия на дружеството е
предвидена възможността такива да са и наемателите, но при подадена от
наемателя нарочна писмена декларация за това.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно при съобразяване на дадените дефиниции за потребител
следва да се приеме, че правоотношение за осъществяване (доставяне) на ВиК
услуги възниква между „Софийска вода“ АД и собствениците или
ползвателите на даден имот, съответно наемателите при наличие на
декларация от собственика. Предвид това, за да докаже, че ответникът е бил
през исковия период потребител на ВиК услуги от страна на ищеца е
следвало да бъдат ангажирани доказателства, въз основа на което да се
установи, че ответникът В. Г. С. е собственик или вещен ползвател на обект,
находящ се в адрес или поне наемател на същия.
В тази връзка следва да се посочи, че от приетите като писмени
доказателства по делото документи се установява следното:
Представен е в оригинал по делото приемо-предавателни протокол №
№ 0603520 от 03.01.2017 г., от който се установява, че на посочената дата в
процесния ап. 65 са поставени и пломбирани 2 водомера, като документът е
подписан за клиент от ответника.
Представен е в оригинал по делото приемо-предавателни протокол №
№ 0604807 от 24.07.2017 г., от който се установява, че на посочената дата в
процесния ап. 65 е извършена констатация, че водомерът за студента вода е
бил обърнат, след което е монтиран правилно и е пломбиран.
По делото е прието удостоверение от Столична община, съгласно което
за периода от 28.10.2016 г. до 27.09.2020 г. е налице действаща партида към
отдел „Общински приходи – Искър“, открита във връзка с подадена
5
декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е декларирано придобиване на
недвижим имот – апартамент № 65, находящ се гр. София, адрес.
Декларирано е, че Г.Д.А. притежава 1/6 ид. ч., Т.Д.К. – 1/6 ид. ч., а ответникът
В. Г. С. – 4/6 ид. ч.
Същевременно ответникът е с регистриран постоянен и настоящ адрес:
адрес.
При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и от
съвкупната преценка на събраните в производството доказателства се налага
извод, че ищцата е имала качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на
§ 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2, т. 2 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. през исковия период, тъй като е притежавала 4/6
ид. ч. от право на собственост върху недвижимия имот през този период.
Доколкото делото не е предмет иск за собственост, съдът намира, че не е
необходимо да бъде представен нотариален акт или друго доказателство,
което да установява собствеността върху процесния имот. Налице е верига от
доказателства, въз основа на които у съда се създава убеждението, че
ответникът е собственик на процесния имот на 4/6 ид. ч., респ. има качеството
потребител на ВиК услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
получаването на услугите ВиК се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централния ежедневник (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от наредбата). В случая несъмнено
е, че общите условия на ответното дружество са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР, като посоченото
обстоятелство съдът приема за ноторен факт.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена
територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. чл. 198о,
ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на ВиК услуги
на територията на гр. София е ищцовото дружество.
6
Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период
между страните е налице облигационно правоотношение, породено от
договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по
отношение на имота, находящ се на посочения по-горе адрес.
От заключението на назначената по делото съдебна техническа
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява следното. Процесният имот е
водоснабден и с изградена е канализация. За имота в исковия период са
обособени два броя водомерни възли – за топла и студена вода 1/2 цола.
Изградените вътрешни ВиК мрежи се използват по предназначение за
предоставяне на ВиК услуги. Измерването на потребените водни количества
за имота през исковия период са определяни по показания на водомерни
прибори. Изразходеното количество вода се заплаща въз основа на
измереното количество, отчетено по общия водомер за определен период от
време. Потребените водни количества по партида за процесния период са
общо 1149,00 куб. м. Задълженията са в съответствие с начислените
количества потребена вода и действащите цени за ВиК услуги. В началото на
исковия период ищецът е начислил старо салдо в размер на 546,71 лв.
Определената стойност на използваните ВиК услуги е в съответствие с
решенията на ДКЕВР. В съдебно заседание вещото лице е пояснило
констатацията си, че процесният имот е водоснабден, посочил е, че
водомерите са били в срок, но предвид констатирана неизправност, са били
подменени с нови.
Независимо от направеното от процесуалния представител на ответника
оспорване на заключението на СТЕ, съдът намира за необходимо да посочи,
че дава вяра на заключението на вещото лице. Същото е изготвено от експерт,
притежаващ необходимите специални знания из областта на съответните
науки. Вещото лице е отговорило обективно и пълно на поставените задачи,
като не са налице основания съдът да не кредитира същото и да не го ползва
за разрешаване на правния спор, предмет на делото, само защото ответникът
го е оспорил. Настоящият състав на съда намира, че не е налице процесуална
пречка с оглед притежаваните от експерта специални знания, последният
посредством експертизата да приобщи към материалите по делото данни за
относими обстоятелства, в това число и документи, представляващи
7
приложение към заключението. Вещото лице е изготвило заключението си
въз основа на всички налични по делото материали, извършена е справка при
ответника, получена е допълнителна информация и документи, снимков
материал. Доколкото данните от карнетите са отразени в заключението, то и
съдът приема, че такива са били предоставени на вещото лице за целите на
експертизата. Ето защо съдът приема и че водомери са преминали
необходимата метрологична проверка.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно, компетентно, изготвено с
необходимите знания и умения, се установява, че за исковия период
непогасените задължения за ВиК услуги по партида на клиентски №
********** с титуляр ответника са в размер на 2682,67 лв., от които 2240,89
лв. главница за периода от 28.10.2016 г. до 27.09.2020 г. и обезщетение за
забава върху главницата за периода от 28.11.2016 г. до 27.09.2020 г. Вещото
лице е пояснило, че сумата от 546,71 лв. представлява стари задължения по
фактури до 27.10.2016 г. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
заключението е изготвено на база първични счетоводни документи, издадени
от ищеца, има издадени протоколи и карнети за отчет.
От представените по делото писмени доказателства, заключенията на
СТЕ и ССЕ и приложенията към тях, съдът приема за установено, че ищецът
е изпълнил задълженията си по чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи.
Изразходваното количество вода се определя по реда на чл. 32, ал. 2 и
чл. 39, ал. 2, т. 3 от Наредба № 4/2004 г. – при съобразяване на показанията на
общия водомер на водопроводно отклонение и показанията на
индивидуалните водомери, а когато отчетеното по общ водомер е повече от
сбора на отчетите по индивидуалните водомери разликата се разпределя
пропорционално на индивидуалната консумация на потребителите.
По делото е установено, че на 03.01.2017 г. са монтирани и пломбирани
два броя нови водомери, видно от приемателно-предавателен протокол №
0603520. Новите водомери са с метрологична годност до 2027 г. и с показания
000000 куб. м. при монтирането им. Показанията същите са били отчитани на
множество пъти, съгласно приложена към експертизата справка, в която са
8
вписани и показанията им. Установи се и, че има съставени протоколи и
карнети, посредством заключенията на вещите лица и заявеното от тях в
открито съдебно заседание. Посредством заключението на СТЕ са
представени по делото и данни относно общия водомер.
От изложеното следва извод, че общият водомер, както и монтираните
индивидуални водомери са годни измервателни уреди с метрологична
годност до 2027 г., т. е. те са изправни. Предвид изложеното, съдът не
споделя изложеното от ответника твърдение за липса на годни доказателства
за монтажа на общите водомери, техните показания и метрологична годност.
Посоченото се установява от съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от ОУ изразходваното количество питейна вода за
отклонения, към които са присъединени повече от един потребител, се
разпределя въз основа на отчетите по чл. 22 и отчетите по индивидуалните
водомери, като в разпределението се включват всички разходи на вода и
загубите на вода във вътрешната водопроводна инсталация. В допълнение
следва да се посочи, че установяването на повишена консумация съгласно чл.
32, ал. 7 от Наредбата не е основание за неплащане на изразходваното
количество вода.
По делото се установи, че част от претендираната сума се отнася до
период различен от процесния. Сумата от 546,71 лв. представлява стари
задължения по фактури и се отнася за период до 27.10.2016 г. Ето защо
претенцията за тази сума е неоснователна. При това положение общия размер
на дължимата главница за исковия период възлиза на 1694,18 лв. По делото
се установи, че ответникът е собственик на 4/6 ид. ч. от процесния имот,
съответно ответникът следва да отговаря за претендираните суми съобразно
квотата си в собствеността, а не за цялото задължение. Ето защо съдът
намира, че главният иск е основателен за сумата от 1129,45 лв., респ. същият
следва да бъде отхвърлен за разликата над сумата от 1129,45 лв. до пълния
предявен размер от 2240,89 лв.
По отношение на възражението за изтекла давност, същото е направено
след изтичане на срока за отговор, респ. съгласно разпоредбата на чл. 133 от
ГПК същото е преклудирано и не следва да се обсъжда по същество.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл.
9
86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковата претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на главно задължение; 2. ответникът да е изпаднал в
забава, респ. падежът на задължението за заплащане на претендираните суми;
3. периода на забавата. В тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на тези предпоставки. Ответникът
разполага с възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В
тежест на ответника е да установи, че е погасил главния дълг на падежа.
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на
главен дълг, който в случая се установи, че е в размер на 1129,45 лв., и забава
в погасяването му. Моментът на забавата се определя съобразно уговореното
от страните. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл. 33, ал. 2 от ОУ от
2016 г. потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите суми
за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактурирането им.
В този смисъл и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по
силата на цитираните разпоредби на ОУ, без да е било необходимо да бъде
канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че обезщетението за забава през процесния период
е в размер на 441,78 лв., колкото е и претендираната от ищеца сума, поради
което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло за периода от 28.11.2016
г. до 27.09.2020 г. Съобразно квотата си в собствеността ответникът отговаря
само за 4/6 от тази сума или за 294,52 лв., като искът за разликата над тази
сума до пълния предявен размер следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 55,02 лв. разноски за заповедното и сумата от
257,96 лв. разноски за исковото производство, съобразно уважената част от
исковете.
Ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
съобразно отхвърлената част от исковете, но доколкото не претендира такива,
нито ангажира доказателства за извършването им, разноски не следва да му
се присъждат.
10
На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на адв. О. Д. следва да
се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска
помощ и съдействие на ответника в настоящото производство в размер на
568,27 лв. Доколкото възнаграждението се дължи на основание чл. 38 ЗАдв
същото не следва да се редуцира съобразно разпоредбата на чл. 78 от ГПК,
респ. същото цели да възмезди положения труд от адвоката, а не представлява
присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на
спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК (така Определение № 7 от
17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г., I т. о., ТК).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. Г. С., ЕГН ********** на
основание по чл. 422 от ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *************,
следните суми, а именно: сумата от 1129,45 лв., представляваща цена на
предоставени В и К услуги в периода от 28.10.2016 г. до 27.09.2020 г. за имот,
находящ се на адрес: адрес, клиентски номер **********, и 294,52 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва върху главницата за периода от 28.11.2016 г. до 27.09.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда – 21.01.2021 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 26.03.2021 г. по ЧГД № 3229 по
описа 2021 г. на СРС, III ГО, 148 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422 от
ГПК, чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 198о, ал. 1 от ЗВ за разликата над сумата от
1129,45 лв. до пълния предявен размер от 2240,89 лв., и иска по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 294,52 лв. до пълния
предявен размер от 441,78 лв.
ОСЪЖДА В. Г. С., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от
ГПК да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК ************* сумата от 55,02
лв. разноски за заповедното и сумата от 257,96 лв. разноски за исковото
производство, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК ************* на основание чл.
11
38, ал. 2 от ЗАдв да заплати на адв. адв. О. К. Д., със съдебен адрес: гр. София,
район АДРЕС сумата от 568,27 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ответника в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12