№ 1209
гр. Бургас, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120108426 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М. Д. Б. против „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с която са предявени два осъдителни иска, както следва: за сумата от
2000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на **** г., ведно със законната лихва от
датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането; за сумата от 13 133,70
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на **** г., ведно със законната лихва от датата на
произшествието до окончателното изплащане на вземането.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който, на
първо място, се заявява възражение за недопустимост на исковете. По съществото на спора
ответникът намира исковете за неоснователни.
С определение № 415/21.01.2025 г., в сила от 06.02.2025 г., съдът прекрати
производството по делото в частта относно предявения от М. Д. Б., ЕГН – **********,
против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК – *********, осъдителен иск за сумата
от 2000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на **** г., причинено по вина на водач,
чиято отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането, като недопустимо.
С оглед горното на разглеждане подлежи осъдителният иск за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди. Същият е с правно основание чл. 432 от КЗ. Претендира
се и законна лихва от датата на увреждането.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли
съда да го уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуален представител на ответника не се явява. Преди
съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, процесуалният
представител на ответника депозира молба, с която моли искът да бъде отхвърлен и да се
присъдят разноски на страната.
1
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На **** г. е сключен договор за финансов лизинг № **** със задължително
придобИ.е на собствеността върху лизинговия актив (за краткост Договора) между „Амиго
Финанс“ ЕООД, в качеството на лизингодател, и М. Д. Б., в качеството на лизингополучател,
по отношение на лизингов актив – мотор марка „****“, модел „****“ с рег. № **** (за
краткост Мотора). Според Договора цената на Мотора е 13 300 лева, като Б. се задължава да
сключи за своя сметка застраховка „Гражданска отговорност“ в полза на лизингодателя. С
приемо-предавателен протокол от **** г. Моторът е предаден на Б., заедно със сключен
застрахователен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“. Като приложение
№ 3 към Договора е пълномощно за застраховане и съгласие за условията за застраховане на
лизинговия актив. Според този документ лизингополучателят се съгласява, че
застрахователно обезщетение при наличие на „кражба“ или „тотална щета“ има право да
получи лизингодателят.
На **** г. около 11.00 часа ищецът управлява Мотора в гр. К. по бул. М. в посока гр.
Бургас, като се движи в крайна дясна лента. Времето е слънчево, а настилката суха. Когато
наближава кръстовището на бул. М. с ул. **** I, отляво от последната улица излиза с около
10 км/ч лек автомобил марка „****“, модел „****“, с рег. № **** (за краткост Автомобила),
управляван от свидетеля И. М.. Той предприема маневра „завИ.е наляво“, като целта му е да
продължи движението си по бул. М. в посока центъра на гр. К.. Свидетелят твърди, че преди
маневрата се е огледал и „срещу“ него не е имало никой. При извършване на маневрата
Автомобилът попада в „средна лента“ (по думи на водача му), след което навлиза в дясната
лента за движение на бул. М., посока центъра на гр. К..
От мащабната скица, неразделна част от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, се установява следното:
От гледна точка на Мотора (на изток), непосредствено преди кръстовището с ул. ****
I, бул. М. има три ленти – едната за движещите се условно в посока гр. Бургас, средна лента,
която е предназначена за включване на завиващите наляво към ул. **** I (посока ж.п. гара
К.) и лента за насрещно движещите се автомобили условно в посока гр. София. На запад
преди кръстовището бул. М. също има три ленти – едната за движещите се направо (към гр.
София) и надясно (по ул. **** I към ж.п. гара гр. К.), средна лента – за включване на
завиващите наляво към ул. **** I, в която част на улицата се намира и „островчето“
(споменато от свидетелите), и една лента за движещите се към гр. Бургас.
Гражданската отговорност на водача на Автомобила е застрахована в ответното
дружество към дата **** г.
Ищецът се движи по път с предимство с около 50 км/ч, като преди да се включи по
бул. М., свидетелят М. трябва да спре, защото има вертикална маркировка – пътен знак
„Стоп“. В средата на кръстовището на бул. М. и ул. **** I водачът на Автомобила намалява
скоростта и за да не се блъсне в него „отзад“, ищецът рязко натиска предната спирачка на
мотора и пада на дясната страна, като моторът се плъзга по асфалта, удря Автомобила в
предната му дясна част, преминава през остров на кръстовището и се спира в отсрещен
тротоар. Ударът между превозните средства настъпва в лентата за движение на Мотора.
На място на произшествието пристигат полицейски служители, но към същия момент
Моторът вече не се намира на пътя и е извозен в сервиз. Протокол за ПТП от полицейски
служители не е съставен. Съставен е двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от
свидетеля М. и от ищеца. В него в графата „обстоятелства“ по отношение на водача на
Мотора е попълнена графата „движение в една посока, но в различна лента“, а по
отношение на водача на Автомобила е попълнена графата „при завИ.е наляво“. Протоколът
съдържа и скица на ПТП, от която може да се изведе извод, че Автомобилът е завършил
маневрата „завИ.е на ляво“, след което настъпва произшествието.
В резултат на произшествието настъпват щети по Мотора, описани в Протокол №
**** г., съставен от застрахователя, както следва: дясна страница (подмяна, боя), предна
2
маска (липсва, боя), слюда (липсва), опашка (липсва), стоп (липсва), фар (липсва), ляв и
десен мигач (липсват), огледала ляво и дясно (липсват), табло (липсва), капак на ДВГ
(подмяна), рогатка (подмяна), преден калник (подмяна, боя), предна джанта 17 цола
(подмяна), спирачни дискове предни (подмяна), задна седалка (подмяна), ауспух (подмяна),
радиатор воден (подмяна), комплект спойлери (подмяна), предна вилка (подмяна),
електрическа инсталация – предна част (ремонт). Тези щети са в причинна връзка с
настъпилото ПТП.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
когато Автомобилът навлиза в кръстовището, превозното средство не попада в опасната
зона за спиране на Мотора, т.е. Б. има техническата възможност да спре. Когато
Автомобилът вече е „в дясната лента“, той попада в опасната зона за спиране на Мотора и Б.
няма техническа възможност да спре. Видно от мащабната скица на ПТП обаче „ударът“
настъпва в средата на кръстовището, когато Автомобилът вече е навлязъл в дясната лента за
движение в посока центъра на гр. К.. Причина за ПТП е неосигурено предимство на водача
на Мотора от водача на Автомобила, който не пропуска движещият се по път с предимство
Автомобил.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
разходите, необходими за ремонта на Мотора, включващи части, материали и труд, са в
размер на 15 003,90 лева, които надхвърлят действителната стойност на Мотора, която е
15 000 лева (така вещото лице Е. в съдебно заседание на 29.04.2025 г.).
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите М. и Ж., както и на
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза.
По отношение на писмените доказателства:
Вярно е, че в двустранен протокол свидетелят М. е посочил, че е „виновен“ за
произшествието, но видно от съдържанието на същия в него не е описано в какво точно се
изразяват нарушенията на правилата за движение по пътищата, които е извършил той, за да
се стигне до настъпване на ПТП. От скица на произшествието, обективирана в цитирания
документ, следва, че Автомобилът навлиза пред Мотора в неговата посока и лента за
движение.
Ответникът, на когото се противопоставя двустранният протокол, в случая
застрахователят, може да оспори истинността му (такова оспорване, макар непрецизно
формулирано, се съдържа в отговора на исковата молба) и проверката на оспорения
документ се извършва с всички доказателствени средства, включително и чрез разпит на
свидетели.
За обстоятелствата за настъпване на произшествието са допустими всякакви
доказателства, включително свидетелски, поради което съдът кредитира показанията на
свидетеля М.. Ограниченията пред свидетелските показания се отнасят само до хипотезата,
когато страната се домогва да опровергае собственото си изявление, докато за третите лица,
които нямат възможност да се снабдят с обратен документ (ответникът не може да бъде
„обвързан“ от признанието на вина на водача на Автомобила) такива ограничения не се
поставят (чл. 165, ал. 2, изр. 2 ГПК).
Що се касае до документ от 15.11.2023 г., озаглавен „пояснения“, с автор свидетелят
М., той по същество съдържа свидетелски показания, дадени в писмен вид, които не могат
да бъдат ценени.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за обезщетяване
на причинените в резултат на ПТП вреди по чл. 432, ал. 1 от КЗ предполага установяването
при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение между ответния застраховател и застрахования водач - причинител на
3
произшествието, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск по
застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер. Доколкото ищецът е
лизингополучател по отношение на Мотора, той следва да докаже, че има право да получи
застрахователното обезщетение.
Според настоящия съдебен състав вина за настъпване на произшествието носи
единствено свидетелят М., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника,
като мотивите за това са следните:
Според чл.50, ал.1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство (водачът на Мотора се движи по път с предимство,
обозначен с пътен знак „Б3“), водачите на пътни превозни средства от другите пътища
(такъв е водачът на Автомобила) са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
се движат по пътя с предимство. Свидетелят М. е следвало, преди да предприеме маневрата
„завИ.е наляво“, да се огледа не само дали има насрещно движещ се автомобил по смисъла
на чл.37, ал.1 от ЗДвП, но и дали по пътя с предимство не се движат превозни средства,
които следва да пропусне. След като ищецът е възприел Автомобила, това означава, че
между двамата водачи е имало визуален контакт и свидетелят М. е могъл да възприеме
приближаващият Мотор. Без значение е обстоятелството дали слънцето го е „заслепило“,
защото ако това е така, той не следва да предприема маневрата „завИ.е наляво за навлизане
в друг път“, докато няма ясна видимост към пътното платно.
На следващо място, според разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗДвП при завИ.е наляво за
навлизане в път с двупосочно движение (такава маневра предприема свидетелят М.),
водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия
път в дясната част на платното за движение. Водачът на Автомобила не се е съобразил с това
правило, като е навлязъл по бул. М. в „средната част“, която макар да е най-краткият път, не
представлява „лента за включване“, а е предназначена за завиващите наляво автомобили,
които идват от центъра на гр. К.. Водачът на Мотора не може да предполага, че
Автомобилът ще го пропусне и тогава ще продължи включването си вдясно.
Неоснователно е възражението на застрахователя, че между двете превозни средства
не е възникнало съприкосновение. Установи се, че удар между Автомобил и Мотор е налице.
Дори и обаче такъв да няма, това не означава, че не е налице произшествие, защото според
пар.30, т.6 от ДР на ЗДвП „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в
процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт
на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други
материални щети. Безспорно в резултат на действия на водача на Автомобила при движение
на колата настъпват и материалните щети по Мотора на ищеца.
Неоснователно е и възражението на застрахователя, че ищецът се е движил с
несъобразена скорост. От показанията на свидетеля Ж. се установява, че ищецът се е движил
с около 50 км/ч, като няма доказателства, че максимално допустимата скорост в този участък
е по-ниска. Извън горното, на пътя, на който се движи Моторът, преди появата на
Автомобила, няма причина, която да налага ищецът да се движи с по-ниска скорост.
Ето защо следва да се приеме, че вина за настъпилото ПТП има свидетелят М..
Въпреки това искът следва да се отхвърли, като мотивите за това са следните:
Няма спор, че ищецът не е собственик на Мотора, а го ползва по силата на договор за
финансов лизинг. Вярно е също така, че рискът от погИ.е на вещта е за лизингополучателя –
така чл.343 от ТЗ. Тази разпоредбата обаче може да бъде дерогирана по договорен път от
страните – аргумент от Решение № 67 от 9.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 1553/2018 г., II т. о. В
случая според Договора право да получи застрахователно обезщетение при „тотална щета“
има лизингодателят, а не лизингополучателят. Това следва и от разпоредбата на чл.384, ал.2,
т.2 от КЗ.
Според разпоредбата на чл.390, ал.2, изр.1 от КЗ „тотална щета“ на моторно превозно
средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава
4
70 на сто от действителната му стойност. Установи се, че действителната стойност на
Мотора е 15 000 лева, а разходите, необходими за ремонта му, включващи части, материали
и труд, са в размер на 15 003,90 лева, които надхвърлят действителната му стойност.
Следователно, право на обезщетение ще има собственикът на вещта „Амиго Финанс“ ЕООД,
т.е. ищецът няма вземане срещу застрахователя и искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът следва да постанови решение по съществото на спора по този иск, а не да
прекратява производството по него поради следните мотиви:
Дали е налице „тотална щета“ на Мотора, както твърди застрахователят в отговора на
исковата молба, е въпрос по съществото на спора и за този факт следва да се съберат
доказателства. По делото няма никакви данни (нито твърдения за това) ищецът да се е
обърнал към лизингодателя и да е поискал от него той да предяви претенция за обезвреда
пред застрахователя, но „Амиго Финанс“ ЕООД да е отказало и затова ищецът да е предявил
пред съд чуждо право. Напротив, ищецът през целия процес поддържа, че именно той има
вземане срещу ответника, а не лизингодателят. Такова вземане лизингополучателят би имал,
ако се установи, че не се касае до „тотална щета“, което изисква съдът да се произнесе с
решение.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ответникът, който има право да
получи и разноските, които е направил за иска, производството по който бе прекратено
(аргумент от чл.78, ал.4 от ГПК). Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение,
като съдът намира за справедлив негов размер от 250 лева. В този смисъл, дружеството има
право на разноски в размер на 800 лева, в които се включват и изплатените суми за
възнаграждение на вещото лице, тъй като искът бе отхвърлен, и за разпита на свидетеля М..
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. Б., ЕГН – **********, със съдебен адрес гр. Б. ***,
против „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК – *********, осъдителен иск за сумата
от 13 133,70 лева (тринадесет хиляди сто тридесет и три лева и седемдесет стотинки),
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат на ПТП, настъпило на **** г. в гр. К., причинено по вина на водач, чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на произшествието до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М. Д. Б., ЕГН – **********, да заплати на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК – *********, сумата от 800 (осемстотин) лева, представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5