Решение по дело №422/2020 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 66
Дата: 26 февруари 2021 г. (в сила от 26 февруари 2021 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20207110700422
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 2 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

66 от 26.02.2021 г., гр. Кюстендил

 

      В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                                              СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Антоанета Масларска, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 422 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).

И.Г.С.,***, обжалва мълчаливия отказ на кмета на община И. да му предостави протоколите от заседанията на комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища (ЗНЧ) за 2015 г., по заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-60/13.08.2020 г. по описа на Министерството на културата (МК), постъпило в Община И. на 08.09.2020 г. по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, както и Решение №19/16.09.2020 г., Решение № 20/16.09.2020 г., Решение № 21/16.09.2020 г., Решение №22/16.09.2020 г. и Решение № 23/16.09.2020 г., издадени от кмета на община И., в частта, с която е отказано предоставяне на достъп до информацията, поискана съответно със заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-55/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/04.09.2020 г. по описа на Община И. (постъпило по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ), заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-56/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/1/08.09.2020 г. по описа на Община И. (постъпило по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ), заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-57/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/2/08.09.2020 г. по описа на Община И. (постъпило по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ), заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-58/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/3/08.09.2020 г. по описа на Община И. (постъпило по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ) и заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-59/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/4/08.09.2020 г. по описа на Община И. (постъпило по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ), а именно – протоколите от заседанията на комисиите по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ съответно за 2020 г., 2019 г., 2018 г., 2017 г. и 2016 г., в поисканите със заявленията форми – преглед на оригиналите на протоколите и копия от протоколите, предоставени по електронен път на посочения в заявленията електронен адрес. С определения, постановени на 27.11.2020 г. и 30.11.2020 г., адм. дело № 422/2020 г., адм. дело № 423/2020 г., адм. дело № 424/2020 г., адм. дело № 425/2020 г. и адм. дело №426/2020 г. и адм. дело № 427/2002 г., всички по описа на Административен съд – Кюстендил, са съединени за разглеждане в едно производство, което да продължи под № 422/2020 г. Жалбоподателят претендира присъждане на направените от него разноски по производството.

В съдебното заседание по делото жалбите се поддържат от И.С. и процесуалния му представител по пълномощие адвокат А.А.,***.

Ответникът – кметът на община И., не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 5817/21.12.2020 г. процесуалният му представител по пълномощие – юрисконсулт Л.Б., оспорва жалбите като неоснователни.

Жалбите са процесуално допустими – подадени са срещу актове, подлежащи на оспорване по съдебен ред, от лице с правен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК и в сроковете по чл. 149, ал. 1 и 2 от АПК. Жалбата срещу мълчаливия отказ на кмета на община И. е основателна, а останалите жалби – неоснователни, по следните съображения:

И.Г.С., е подал заявления за достъп до информация с вх. №97-00-60/13.08.2020 г., вх. № 97-00-55/13.08.2020 г., вх. № 97-00-56/13.08.2020 г., вх. № 97-00-57/13.08.2020 г., вх. № 97-00-58/13.08.2020 г. и вх. № 97-00-59/13.08.2020 г. по описа на МК с искане да му бъдат предоставени протоколите от заседанията на комисиите по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ съответно за 2015 г., 2020 г., 2019 г., 2018 г., 2017 г. и 2016 г., в следните форми: преглед на оригиналите на протоколите и копия от протоколите, предоставени по електронен път на посочения в заявленията електронен адрес. Заявленията са препратени от Министерството на културата на кмета на община И. по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ в частта по отношение на протоколите, касаещи читалищата на територията на община И., като заявлението с вх. № 97-00-55/13.08.2020 г. е получено на 04.09.2020 г., а останалите заявления са получени са 08.09.2020 г. По заявлението с вх. № 97-00-60/13.08.2020 г. липсва произнасяне от кмета на община И.. По заявлението с вх. № 97-00-55/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/04.09.2020 г. по описа на Община И.,  заявлението с вх. № 97-00-56/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/1/08.09.2020 г. по описа на Община И., заявлението с вх. № 97-00-57/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/2/08.09.2020 г. по описа на Община И., заявлението с вх. № 97-00-58/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/3/08.09.2020 г. по описа на Община И. и заявлението с вх. № 97-00-59/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/4/08.09.2020 г. по описа на Община И. кметът на община И. се е произнесъл съответно с Решение № 19/16.09.2020 г., Решение № 20/16.09.2020 г., Решение № 21/16.09.2020 г., Решение № 22/16.09.2020 г. и Решение № 23/16.09.2020 г., като е отказал предоставяне на достъп до информацията в поисканите със заявленията форми – преглед на оригиналите на протоколите и копия от протоколите, предоставени по електронен път на посочения в заявленията електронен адрес, и вместо това е постановил предоставяне на справки за разпределение на субсидиите съответно за 2020 г., 2019 г., 2018 г., 2017 г. и 2016 г. по читалища. В мотивите на решенията е посочено, че протоколите от заседанията на комисиите по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ не съдържат обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, тъй като не дават възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на кмета на община И., доколкото правомощията на кмета в случая се свеждат единствено до определяне състава на комисията, но не и да разпределянето на субсидиите за развитие на читалищната дейност на територията на общината.

В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е регламентирал коя информация е обществена – тази, която е свързана с обществения живот в Република България и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Кръгът на задължените субекти по ЗДОИ е посочен в нормата на чл. 3 от същия. Кметът на община И., като орган на изпълнителната власт в общината (чл. 38, ал. 1, изр. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация), е задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.

За всеки от субектите по чл. 3 от ЗДОИ е регламентирано задължение да предоставя информация, която е създадена в кръга на неговата компетентност и е налична, както и има качеството на обществена. В случаите, когато задължените по чл. 3 от ЗДОИ лица не се произнесат в срок по подадено пред тях заявление за достъп до обществена информация, е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Според чл. 28, ал. 1 и 2 от ЗДОИ заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация се разглеждат във възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране, и в този срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или съответно отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение (при уточняване на заявлението съгласно чл. 29, ал. 1, изр. 2 от ЗДОИ срокът по чл. 28, ал. 1 започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация, а в случаите по чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ този срок започва да тече от момента на получаване на препратеното от съответния орган заявление). Единствената призната от закона възможност за процедиране на задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект по отправеното до него заявление за достъп до обществена информация е да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация, обхващащо цялата търсена със заявлението информация, като писмено уведоми заявителя за това свое решение, или акт за оставяне на заявлението без разглеждане по реда на чл. 29, ал. 2 от ЗДОИ. Изискването за писмено произнасяне е една от гаранциите за законосъобразност на акта. Дори когато задълженият субект прецени, че търсената информация не е обществена или не може да бъде получена на основание ЗДОИ, за него съществува задължение да издаде решение, с което да се произнесе (вж. в т. см. Решение № 9671/24.06.2019 г. на ВАС по адм. дело №10486/2018 г., V о., Решение № 9569/20.06.2019 г. на ВАС по адм. дело № 7619/2018 г., V о. и Решение № 3956/19.03.2019 г. на ВАС по адм. дело № 5233/2018 г., V о.).

Кметът на община И. не се е произнесъл по заявлението за достъп до информация с вх. № 97-00-60/13.08.2020 г. по описа на МК, постъпило в Община И. на 08.09.2020 г. по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, нито в срока по ЗДОИ, нито до приключване на устните състезания по делото. Като не се е произнесъл по това заявление в законоустановения срок, същият е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в императивните норми на чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ. Съгласно посочените норми отказът да бъде предоставен достъп до исканата по реда на ЗДОИ информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа, и което се връчва на заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна, без съдът да се произнася по същество (неспазването на законоустановената форма е самостоятелно основание, водещо до незаконосъобразност на отказа – чл. 146, т. 2 от АПК). В съответствие с чл. 173, ал. 2, предл. 3 от АПК, с оглед естеството на производството, преписката по заявлението за достъп до информация с вх. № 97-00-60/13.08.2020 г. по описа на МК, постъпило в Община И. на 08.09.2020 г. по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, следва да бъде изпратена на кмета на община И. за произнасяне по заявлението с изричен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 34 от ЗДОИ, в случай на предоставяне на достъп до поисканата информация, или по чл. 38 от ЗДОИ, в случай на отказ за предоставяне на достъп до същата, като на основание чл. 174, изр. 1 от АПК се определи и срок за произнасянето. Съдът намира, че срокът следва да бъде 14-дневен, считано от датата на получаване на заверен препис от решението.

Както бе посочено по-горе, по останалите от процесните заявления кметът на община И. се е произнесъл с Решение № 19/16.09.2020 г., Решение №20/16.09.2020 г., Решение № 21/16.09.2020 г., Решение № 22/16.09.2020 г. и Решение № 23/16.09.2020 г. Решенията са издадени от компетентен орган, в предвидената в ЗДОИ писмена форма. Същите в частта на оспорения отказ съдържат предвидените в чл. 38 от ЗДОИ реквизити. Правилен е изводът на кмета на община И., че протоколите от заседанията на комисиите по чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ не съдържат обществена информация по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ, тъй като не дават възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно неговата дейност. Съгласно нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ предвидените по държавния и общинския бюджет средства за читалищна дейност се разпределят между читалищата от комисия с участието на представител на съответната община, на всяко читалище от общината и се предоставят на читалищата за самостоятелно управление. Комисията действа в условията на оперативна самостоятелност, изразяваща се в предоставената от закона възможност за извършване на преценка по отношение начина на разпределение на субсидията между читалищата, разположени на територията на съответната община. Предвид липсата в действащото законодателство на нормативен акт, който да регламентира механизъм, по който да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата на територията на съответната община, комисията има правото да приема свои правила за работа и критерии, по които да бъде разпределена годишната субсидия за читалищата. Съобразно  чл. 23, ал. 1 от ЗНЧ в правомощията на кмета на общината е единствено и само назначаването на комисия, която да извърши разпределение на субсидията за съответната година (вж. в т. см. Решение № 8283/26.06.2020 г. на ВАС по адм. дело №13117/2019 г., III о. и Решение № 15482/12.12.2018 г. на ВАС по адм. дело №7895/2017 г., III о.). Фактът, че органът е предоставил информацията във вид, различен от посочения от заявителя, не може да доведе до незаконосъобразност на решенията в тази част, тъй като разпоредбите на чл. 26 и чл. 27, ал. 1 от ЗДОИ не намират приложение по отношение на информация, която не е обществена (вж. в т. см. Решение № 9517/07.07.2014 г. на ВАС по адм. дело № 1174/2014 г., VII о.). По изложените съображения процесните решения в частта, с която е отказано предоставяне на достъп до поисканата с горепосочените заявления информация, са законосъобразни и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК жалбите срещу същите следва да бъдат отхвърлени.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община И. следва да бъде осъдена да заплати на И.С. направените от него разноски по производството на делото в размер на 93,33 лева, в това число: 10,00 лева – платена държавна такса за предявяване на жалбата срещу процесния мълчалив отказ и 83,33 лева – платено адвокатско възнаграждение. При определяне на дължимото от Община И. адвокатско възнаграждение съдът съобрази, че в производството са съединени за разглеждане шест жалби, пет от които са неоснователни, както и че платеното от С. по настоящото дело адвокатско възнаграждение е в размер на 500,00 лева (същото е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Съдът намира за необходимо да отбележи, че направените от И.С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 500,00 лева за всяко от останалите пет дела, съединени за разглеждане настоящото производство (адм. дело № 423/2020 г., адм. дело №424/2020 г., адм. дело № 425/2020 г., адм. дело № 426/2020 г. и адм. дело №427/2020 г.) не следва да се вземат предвид при определяне на дължимите от Община И. разноски за адвокатско възнаграждение, доколкото така би се стигнало до присъждане на шест адвокатски възнаграждения по производството, в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съгласно която, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Разпоредбата има предвид осъществената защита в рамките на едно производство, пред съответната съдебна инстанция, като терминът „за един адвокат” следва да се тълкува в смисъл на едно адвокатско възнаграждение (вж. в т. см. Решение № 508/15.01.2021 г. на ВАС по адм. дело № 8699/2020 г., III о. и Определение №290/03.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. дело № 2956/2017 г., III г. о., ГК, касаещи аналогичната разпоредба на чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс).

Воден от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета на община И. да предостави протоколите от заседанията на комисията по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища за 2015 г. по заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-60/13.08.2020 г. по описа на МК, препратено на кмета на община И. по реда на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ в частта по отношение на протоколите, касаещи читалищата на територията на община И., и ИЗПРАЩА преписката по това заявление на кмета на община И. за произнасяне съобразно мотивите на настоящото решение в 14-дневен срок от получаването на заверен препис от същото.

ОТХВЪРЛЯ жалбите от И.Г.С.,***, срещу Решение № 19/16.09.2020 г., Решение №20/16.09.2020 г., Решение № 21/16.09.2020 г., Решение № 22/16.09.2020 г. и Решение № 23/16.09.2020 г., издадени от кмета на община И., в частта, с която е отказано предоставяне на достъп до информацията, поискана съответно със заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-55/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/04.09.2020 г. по описа на Община И., заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-56/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/1/08.09.2020 г. по описа на Община И., заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-57/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/2/08.09.2020 г. по описа на Община И., заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-58/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/3/08.09.2020 г. по описа на Община И. и заявление за достъп до информация с вх. № 97-00-59/13.08.2020 г. по описа на МК и вх. № АУ-32/4/08.09.2020 г. по описа на Община И., а именно – протоколите от заседанията на комисиите по чл. 23, ал. 1 от Закона за народните читалища съответно за 2020 г., 2019 г., 2018 г., 2017 г. и 2016 г., в поисканите със заявленията форми – преглед на оригиналите на протоколите и копия от протоколите, предоставени по електронен път на посочения в заявленията електронен адрес.

ОСЪЖДА Община И., с адрес: гр. И., ул. „Дунав № 2, да заплати на И.Г.С.,*** размер на 93,33 лв. (деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки) – разноски по производството.

Решението е окончателно.

 

 

 

                              СЪДИЯ: