Р Е Ш Е Н И Е № 73

 

гр.София, 13.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 19-ти април две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия: Ради Йорданов

 

при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов т..д. №220 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска - по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.86 ал.1 ЗЗД §22 и §50 от КЗ.

С исковата молба на Д.С.И., ЕГН **********, като майка и  законен представител на малолетните Ц.М.К., ЕГН********** и С.Д.И., ЕГН**********, В.С.И., ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетната Д.Д. Д., ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат Й.Д. от САК са предявили срещу З. "Л.И." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление *** субективно съединени искове с правно основание чл.226 (отм.), ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

На 24.09.2013 г., около 12,20 ч., на път Е-83, с посока на движение от с. Т. към гр. Б.Л.Р.А.управлявал л.а. „Рено Еспейс", с peг. №ВР2770АМ.

В същото време, по същия път, пред л.а. „Рено Еспейс" и със същата посока на движение се движели два велосипеда, управлявани от Г. М. И. и С. Д. И..

Наближавайки района на 198-ми км., водачът на л.а. „Рено Ес­пейс", въпреки че е възприел своевременно двамата велосипедисти и е имал възможност да ги заобиколи, да намали скоростта си на движение или да спре, реализира ПТП, като ги блъска с предната част на управлявания от него л.а. В следствие на удара тялото на С. И.било ударено с предния капак и челното стъкло на л.а., пренесено напред и отхвърлено на пътното платно пред автомо­била, а тялото на Г.И. било ударено отново с предния капак и челно стъкло на л.а., отхвърлено нагоре и вдясно, след което из­паднало вдясно от пътното платно.

На местопроизшествието пристигнал екип на РУ „Полиция" Ботевг­рад и екип на СМП. Полицейските служители предприели извършването на съответните процесуално-следствени действия, а лекарският екип транспортирал пострадалите велосипедисти в УМБАЛ „С." - гр. С., където и двамата, въпреки извършените им животоспасяващи манипулации починали в следствие с несъвместими живота травма­тични увреждания при процесното ПТП.

По повод настъпилото ПТП е образувано ДП № 633/2013 г. по описа на РУ „Полиция" гр. Ботевград. От събраните по делото писме­ни и гласни доказателства, както и от изготвените експертни заклю­чения, се установило, че вината за ПТП е на водача на л.а. „Рено Еспейс" Л.А., който с поведението си е нарушил разпо­редбите на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП. Спрямо него е съставен обвинителен акт, като делото е внесено за разглеждане в Софийския Окръжен Съд, където е образувано НОХД №302/2016г.

С Присъда №19/11.07.2016г., постановена по НОХД №302/2016г. Софийският Окръжен Съд, е признал подсъдимия Л. А.за виновен в престъпление по чл.343, ал.3, б "Б", във вр. с ал. 1, б. „В" във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години, като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на същото е отложено за срок от 5 г., както и наказание „Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 години.

Така постановената присъда е била обжалвана от подсъдимия и частните обвинители, като е образувано ВНОХД №1136/2016 г. по описа на Софийски Апелативен Съд. С решение №45/03.02.2017г. САС е изменил обжалваната Присъда, като е отменил освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл.66 от НК, увеличил е размера на наложеното наказание „лишаване от право" да управлява МПС за срок от 5 години и е определил „Общ" първоначален режим на изтърпяване на наказанието, като в останалата й част присъдата е потвърдена.

Решението на САС е било обжалвано от защитника на подсъдимия пред ВКС, като по повод жалбата е образувано НОХД №372/2017г. с Решение №151/04.10.2017г. Върховният Касационен Съд е изменил постановеното решение, като е преквалифицирал деянието на подсъди­мия Л.А.в престъпление по чл.343а, ал.1, б. „г" вр. чл.343, ал.3, б. „б" вр. ал.1, б.„в" от НК и е оставил в сила въззивното решение в останалата част.

Починалият С. Д.И. е бил баща на Д. и В. и дядо на децата им Ц.М.К., С.Д.И. и Д.Д. Д.. С., заедно със свои­те деца и внуци били едно голямо, сплотено и задружно семейство, което често прекарвало времето си заедно, а сега всички те са ли­шени от присъствието на С. и единственото нещо, което е оста­нало у тях са спомените и тъгата по починалия им дядо.

Малките деца Ц.М.К., С.Д.И. и Д.Д.Д., още в една ранна и крехка възраст, когато имат най-голяма нужда от обичта и загрижеността на своите близки са за­губили дядото си С.Д. И.. Дядото, който е важна фигура в живота на всяко едно дете, за да може то да расте пълноценно и щастливо.

Загубата на един толкова скъп човек по такъв абсурден и жес­ток начин, без да има каквато и да е вина е сложила тъмен отпеча­тък върху доверителите ми, като този спомен ще ги преследва зави­наги. Децата все още тъгуват за дядо си, осезаемо усещат липсата му - и в ежедневието си, както и на личните и семейни празници.

Никой и нищо не е в състояние да компенсира мъката, която е ос­тавил след себе си С. Д. И.. Никой и нищо не е в състояние да замес­ти празнотата в сърцата на внуците му.

Няма паричен еквивалент, който може да утеши мъката и скръбта на доверителите ми от загубата на толкова скъп и значим човек. Каквато и сума да бъде платена, тя не може да върне човек обратно. Въпреки това, с оглед справедливостта, ищците следва да бъдат ком­пенсирани поне частично за болките и страданията, които са прежи­вели и продължават да преживяват и към настоящия момент от смъртта на С. Д. И..

Тъй като към датата на ПТП по отношение на л.а. „Рено Еспейс" с peг. № ВР 2770 АМ е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № 22113001273579, със срок на действие от 07.05.2013 г. до 06.05.2014 г., сключена със З. „Л.И." АД, то ответното дружество се явява пасивно легитимирано да отговаря по така предявената претенция.

Ищците считат, че сума в размер на по 60 000,00лв., платими на внуците на починалия, биха успели поне частично да при­тъпят непоносимата мъка и болка, която изпитват следствие внезап­ната и насилствена смърт на С.Д. И..

Ето защо молят съда да осъди ответника З. „Л.И." АД да плати: 

·        на Ц.М.К., ЕГН********** сумата 60000,00лв. (шестдесет хиляди лева) - главница, представля­ващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, тър­пени вследствие смъртта на С. Д. И., настъпила в следствие на ПТП от 24.09.2013г., ведно със законната лих­ва от 24.09.2013г. до окончателно изплащане на обезщетението;

·        на С.Д.И., с ЕГН********** сумата 60000,00лв. (шестдесет хиляди лева) - главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на С.Д.И.,, настъпила в следствие на ПТП от 24.09.2013г., ведно със законната лих­ва от 24.09.2013 г. до окончателно изплащане на обезщетението ;

·        на Д.Д. Д., ЕГН********** сумата 60000,00лв. (шестдесет хиляди) . - главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на С.Д.И.,, настъпила в следствие на ПТП от 24.09.2013 г., ведно със законната лихва от 24.09.2013 г. до окончателно изплащане на обезщетението;

Претендират направените разноски по делото, в цялост;

            В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът З. „Л.И." АД е подал писмен отговор, като оспорва иска по основание и размер.

            Прави възражение за погасяване на исковете по давност, чл.197 КЗ (отм.).

Оспорва исковете по основание и размер.

Признава факта на застраховане на автомобил л.а. „Рено Еспейс" с peг. № ВР2770АМ със застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № 22113001273579, със срок на действие от 07.05.2013 г. до 06.05.2014 г.

Прави възражение за изчерпване на лимита по сключения договор гражданска отговорност.

Исковата претенция на Д.Д. Д. е изцяло неоснователна, тъй като същата е родена една година след смъртта на С.Д.И.,

Цветелина М.К., която е била на 8 г. и С.Д.И. - на 3 г., когато е починал техния дядо С.Д.И.,, с оглед възрастта им не са били способни да установят твърдяната емоционална връзка с пострадалия, поради което предявените искове са неоснователни.

Както е посочено в Тълкувателно решение №1/2016г., постановено от ОСНГТК на ВКС на 21.06.2018 г., материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд. По изключение (каквото не се твърди или установява от доказателствата по делото) на всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания се следва обезщетение. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта на починалия вреди.

            В срока по чл.372 ГПК ищците, представлявани от адв.Д. оспорват възражението за погасителна давност, тъй като исковата молба е подадена на 18.09.2018г., а ПТП е настъпило на 24.09.2013г. като погасителната давност е петгодишна и не е изтекла.

            Неоснователно, голословно и бланкетно е оспорването на процесуалния представител на ответника на основанието и размера на исковата претенция.

Неоснователно се явява оспорването относно това дали ищците имат право да търсят застрахователно обезщетение за търпе­ни неимуществени вреди, вследствие смъртта на дядо им - С.Д.И.,, с оглед на възрастта им и това дали са способни да установят твърдяната емоционална връзка с починалия от ПТП. Твърдението на ответника, че малолетната Д.Д. Д. е родена една година след смъртта на С.Д.И., е абсурдно. Малолетната Д.Д. е зачената, но не­родена към момента на настъпване на ПТП, а твърдението на ответни­ка, че исковата й претенция е неоснователна, граничи с алогичност.

Според Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. по тълкувателно дело №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, лицата имащи право да търсят застрахователно обезщетение за неимуществени вреди са и най-близките на починалия, които действително са претърпели неимуществени вреди, които съгласно чл.52 от ЗЗД е справедливо да бъдат обезщетени. Такава особено близка връзка може да съществува и между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. Според чл.1 от ЗЛС правоспособността се придобива от момента на раждането, т.е. от момента, в който лицето се роди способно да жи­вее, а именно способността му да бъде носител на граждански права и задължения. Законодателят, обаче, е установил фикция, посочена в чл.2 от ЗН, според която заченатият се счита за роден, когато се отнася до придобиване от него на наследствени права. Тази фикция е възприета от законодателя именно по съображения за справедливост. В този ред на мисли, смята, че оспорването от страна на ответника относно това дали Д.Д. разполага с правото да търси обезщетение за неимуществени вреди напълно противоречи с разпоред­бата на чл.52 от ЗЗД.

Що се отнася до оспорването на ответника относно това дали  Ц. М.К., която е била на 8 г. и С.Д.И., която е била на 3 г. към мо­мента на настъпване на трагичното събитие, са способни да устано­вят емоционална връзка с дядо си, с оглед крехката им възраст, смятам, че оспорването, от страна на ответника, се явява напълно безпочвено. Фактът, че малолетните лица нямат достатъчно развит интелект, в никакъв случай не значи, че не изпитват чувства, като болка, празнота и страдание, те не са имунизирани от трите елемен­та на човешката психика, включващи разум (интелект), чувства и во­ля, а някои от тях са просто ограничени. Критерият „болка" е тясно свързан с емоцията, която е способна да изпитва всяко едно биологично живо същество, независимо на каква възраст е. Твърдението на ответника в отговора на исковата молба изобщо не кореспондира с реалността, относно това дали доверителите ми са способни да изградят емоцио­нална връзка с дядо си – С.Д. и да търпят болки и стра­дания от неговата загуба. Фактът, че децата са изгубили дядо си в тази ранна възраст, не означава, че не са били привързани към не­го, че не са установили особено близка връзка с него и че не тъгу­ват по него.

Ищците в тази крехка възраст са лишени от възможността да прекарват време с дядо си, такова време, което притежават техните връстници, а именно в тази ранна детска възраст всеки един човек се гради като личност и обикновено травмите в детството остават отпечатък за цял живот.

Също така, считат, че е неоснователно и бланкетно оспорването относно размера на исковата ни претенция от страна на процесуалния представител на ответното дружество. Поисканото обезщетение напъл­но кореспондира с претърпените от ищците емоционални бол­ки и страдания, търпени в следствие смъртта на С.Д.И.,. Размерът на претенциите не е нито прекомерен, нито завишен. Търсеното обезщетение е напълно основателно по размер, макар да няма паричен еквивалент на преживяното от доверителите ми и това, което продължават да преживяват към този момент, в следствие смъртта на С.Д., настъпила при ПТП от 24.09.2013 г.

Противопоставят се на възражението на ответника за изчер­пан към датата на заявяване на исковата претенция лимит по сключе­ния застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданс­ка отговорност" на автомобилистите.

Противопоставят се на искането на ответника относно това дали да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на до­веждане за установяване на посочените в исковата молба обстоятелс­тва. Тъй като единият ще установява обстоятелства относно неиму­ществените вреди, претърпени от ищците, вследствие смърт­та на С. Д., а вторият ще установява близките отношения между починалия и доверителите ми.

            Ответникът З. „Л.И." АД в срока по чл.373 ГПК е представил допълнителен отговор, с който поддържа отговора на исковата молба.

Оспорва предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер. Разпоредбата на чл.493а, ал.4 от Кодекса за застраховането регламентира, че когато по изключение друго лице, извън лицата по ал.3, претърпи неимуществени вреди вследствие на смъртта на пострадалото лице, тъй като е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща му продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, размерът на обезщетението се определя, съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.

Съгласно §96, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.4 се определя в размер до 5 000 лв.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна:

С присъда №19/11.07.2016г., постановена по НОХД №302/2016г. Софийският Окръжен Съд, е признал подсъдимия Л.Р. А. за виновен в престъпление по чл.343, ал.3, б "Б", във вр. с ал. 1, б. „В" във вр. с чл.342, ал.1 от НК, като му е наложил наказание „лишаване от свобода" за срок от 3 години, като на основание чл.66, ал.1 НК изтърпяването на същото е отложено за срок от 5 г., както и наказание „Лишаване от право" да управлява МПС за срок от 3 години.

С решение №45/03.02.2017г. по ВНОХД №1136/2016г. по описа на Софийски Апелативен Съд е изменил обжалваната присъда, като е отменил освобождаването от изтърпяване на наказанието по чл.66 от НК, увеличил е размера на наложеното наказание „лишаване от право" да управлява МПС за срок от 5 години и е определил „Общ" първоначален режим на изтърпяване на наказанието, като в останалата й част присъдата е потвърдена.

С решение №151/04.10.2017г. по НОХД №372/2017г. Върховният Касационен Съд е изменил решението на САС, като е преквалифицирал деянието на подсъди­мия Л.Р.А. в престъпление по чл.343а, ал.1, б.„г" вр. чл.343, ал.3, б.„б" вр. ал.1, б.„в" от НК и е оставил в сила въззивното решение в останалата част.

По делото се разпита свидетелката А. Н. Н.. Свидетелката е познавала пострадалия С. И. Д., неговите дъщери и внучки. Свидетелката заявява, че е разбрала от новините за катастрофата при която той и още един човек били блъснати при която С. И. Д.е починал. Смъртта му се отразила зле на децата. Те доста плакали, виждала ги е тъжни. Той е гледал внучетата си, бил е постоянно с дъщерите си и внуците. Момичетата били големи и разбират, Д. не е била родена, когато С.Д. е починал. Те живеели в една къща. След раждането си на Д. са й разказвали за дядо й и са й показвали снимки.

По делото се разпита свидетелката Д. И. С.. Пострадалият С.И.Д. и Г. И.били изпратени от Общината да косят и на прибиране с велосипедите били блъснати. Свидетелката познава семейството на С. Д., тъй като били съседи. С. Д.живеел с дъщерите си и техните деца в едно домакинство в къща. Полагал е грижи и децата били много привързани  към него. Децата много страдали за дядо си, от раждането си били в контакт с него.  Децата плакали по дядо си, като Д. е питала къде е нейния дядо.

            По делото е обявен за безспорен между страните факта за наличието на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” със З. "Л.И." АД, за лек автомобил „Рено Еспейс" с peг. №ВР2770АМ по полица №22113001273579, със срок на действие от 07.05.2013 г. до 06.05.2014 г.

            При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

            Искът е с правно основание по чл.226 ал.1 КЗ (отм.) във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.86 ал.1 ЗЗД §22 и §50 от КЗ. Искът е допустим и основателен.

            Увредени лица са предявили пряко срещу застрахователя осъдителни искове за обезщетения за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

    Видно от събраните по делото доказателства се установява извършването на деяние от Л.Р.А., за което е осъден с присъда №19/11.07.2016г., по НОХД №302/2016г. Софийският Окръжен Съд, изменена с решение №45/03.02.2017г. по ВНОХД №1136/2016 г. по описа на Софийски Апелативен Съд и с решение №151/04.10.2017г. на Върховният Касационен Съд по НОХД №372/2017г. Влязлата в сила присъда съгласно чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд и установява извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От това следва  несъмнен извод  за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, неимуществени вреди, които се изразяват в болки и страдания, вина, причинна връзка между деянието на Л.Р. А. и увреждането-настъпилата при ПТП смърт на С. И. Д..

            По делото се не се спори за наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника З. "Л.И." АД към момента на настъпването на ПТП-24.09.2013г.

            Не е основателно възражението на ответника за погасяване на претенцията по давност, тъй като към датата на предявяване на иска 18.09.2018г. не е изтекла петгодишната давност по чл.197 КЗ (отм.) за ПТП настъпило на 24.09.2013г.

            Не е основателно и доказано възражението на ответника З. „Л.И." АД за изчерпване на лимита на обезщетения за неимуществени вреди.

            Съгласно Постановление №4 от 25.05.1961г. на Пленума на ВС, кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и включва най-близките роднини като низходящите.

Съгласно ТР №1/2016г. на ОСНГТК по тълк.д. №1/2016г. на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и на „лица извън най-близкия родствен кръг, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.следва да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик“.

Видно от събраните гласни доказателства- от разпитаните свидетелки Н. и С.децата от раждането си са били отглеждани в едно домакинство с техния дядо С. И. Д. до неговата смърт. Макар и малки Ц. М.К., С.Д.И. почувствали загубата на своя дядо, към когото били привързани и който активно е участвал в тяхното отглеждане. Същите били разстроени, което е дало отражение в негативен емоционален и душевен план.

            Дължимите обезщетения на Ц. М.К. и С.Д.И. следва да бъдат определени по справедливост-чл.52  ЗЗД и съобразно общественото разбиране за справедливостта в случай на тежката  загуба на любим човек,  независимо, че човешкият живот няма напълно равностоен паричен еквивалент. Ц. М.К. към 24.09.2013г. е била на 8 г., а С.Д.И. на 5г. макар малолетни са почувствали емоционална загубата на своя дядо. С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определено на сумата от по 5 000 лв. за всяка една от тях. До този размер исковете са основателни и доказани, а за разликата до пълния размер от по 60 000лв. са неоснователни. Делинквентът изпада в забава за дължимото обезщетение  от момента на настъпването му и без покана, а застрахователят по гражданска отговорност отговаря за вредите, дължими от делинквента спрямо пострадалите.

По отношение на иска на малолетната Д.Д. Д., (представлявана от майка й и законната и представителка В.И.) искът е неоснователен, тъй като към момента на настъпване на ПТП 24.09.2013г. същата не е била родена (родена на ***г.) и не е могла да изпита лично тези негативни болки и страдания от загубата на своя дядо С. И.Д.. Тя не е имала тази особено близка привързаност, духовна и емоционална близост, че смъртта на дядо й да й причини морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Неоснователно е възражението на представителя на ищцата Д.Д. Д., че макар и неродена е била зачената, тъй като съгласно чл.1 ЗЛС от момента на раждането си физическите лица, придобиват способността да бъдат носители на права и задължения и по изключение изрично уредени в закона се дават права и на заченатите  да наследяват чл.2 ал.1 ЗН. Правото на обезщетение за неимуществени болки и страдания в случая е нейно лично право, а не наследено такова. Ето защо иска на Д.Д. Д., представлявана от майка й и законната и представителка В.И. следва да се отхвърли.

На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът З. „Л.И." АД има право на разноски съобразно на отхвърлената част от исковете. Направените разноски за юрисконсултско възнаграждение са в размер на 300 лв. като следа да му се присъди сумата от 274,98лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл.226 (отм.) КЗ, чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, §96, ал.1 ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, З. "Л.И." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ц. М.К., ЕГН**********, действаща чрез майка си и законен представител Д.С.И. с ЕГН**********  с адрес *** по банкова сметка *** ***,-лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ПТП, причинено на 24.09.2013г. от Л. Р. А., вследствие на което е настъпила смъртта на С.Д. И. и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по полица , ведно със законната лихва върху главницата от 24.09.2013г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.226 (отм.) КЗ, чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, §96, ал.1 ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, З. "Л.И." АД с ЕИК., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на С.Д.И., ЕГН********** действаща чрез майка си и законен представител Д.С.И. с ЕГН********** с адрес *** по банкова сметка *** ***,-лв. (пет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ПТП, причинено на 24.09.2013г. от Л. Р. А., вследствие на което е настъпила смъртта на С.Д. И.и наличие на застраховка „Гражданска отговорност” по полица , ведно със законната лихва върху главницата от 24.09.2013г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка до пълния предявен размер от 60 000 лв. като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.226 (отм.) КЗ, чл.45 от ЗЗД, чл.52 ЗЗД, §96, ал.1 ПЗР на КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД на Д.Д. Д. с ЕГН**********, действаща чрез майка си и законната си представителка В.С.И. с ЕГН********** с настоящ адрес *** за осъждане на З. "Л.И." АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** да й заплати сумата в размер на 60000,00лв. (шестдесет хиляди лева) -  главница, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на С. Д. И., настъпила в следствие на ПТП от 24.09.2013г., ведно със законната лихва от 24.09.2013г. до окончателно изплащане на обезщетението;

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК Ц.М.К., ЕГН**********, действаща чрез майка си и законен представител Д.С.И. с ЕГН**********, С.Д.И., ЕГН********** действаща чрез майка си и законен представител Д.С.И. с ЕГН********** и Д.Д.Д.с ЕГН**********, действаща чрез майка си и законната си представителка В.С.И. с ЕГН********** да заплатят на З. "Л.И." АД с ЕИК ., със седалище и адрес на управление *** сумата 274,98лв. (двеста седемдесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляващи деловодни разноски пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.София в двуседмичен срок връчването му на страните.

 

СЪДИЯ: