Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.10.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито съдебно заседание на седемнадесети
септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При
участието на секретар А. Груева, кaто разгледа докладваното от съдия Чомпалов т. дело № 2486/14 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
СГС е сезиран с искова молба от „М.Р.“
ООД, с която е предявен иск с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с чл.405 КЗ срещу
ЗАД“А.“ АД. Твърди се от ищеца, че на 21.11.2016 г. е сключил с „Порше Лизинг
БГ“ ЕООД договор за лизинг, по който на ищеца е предоставено в качеството на
лизингополучател правото да ползва л.а.“Ауди Q 7“ с номер на шаси WAUZZZ4M5HD009387 на стойност 72 603,45 ЕВРО. На 21.11.2016 г.
„Порше Лизинг БГ“ ЕООД е сключил с ответника договор за имуществено
застраховане, по който ответникът е поел задължението да носи покритие на риска
от увреждане на посочения автомобил през периода 23.11.2018 г. – 22.11.2019 г.
при застрахователна сума от 50 096,38 ЕВРО, а застрахователната премия от
4497,30 лв. е платена. Поддържа се, че на 28.08.2019 г. поради независещи от
водача обстоятелства автомбилът е напуснал пътното платно и се е блъснал в
канавка, в резултат на което е увреден. За ремонта на увредения от покрит
застрахователен риск автомобил е платена сумата от 73 537,86 лв. На
31.10.2019 г. е сключен договор за цесия с „Порше Лизинг БГ“ ЕООД, по който на
ищеца е прехвърлено вземането за застрахователно обезщетение, дължимо от
ответника. Сочи се, че при настъпване на събитието водачът на застрахования
автомобил е управлявал техническо изправно МПС и се е движел със съобразена
скорост, както и че не е проявена груба небрежност, поради което не са налице
основание за отказ да се плати застрахователно обезщетение. Иска се от ищеца да
бъде осъден да заплати сумата от 26 000 лв. – застрахователно обезщетение,
частично от 97 980 лв.
Ответникът
е подал писмен отговор, с който оспорва иска с възражението, че не е налице
покрит застрахователен риск, защото водачът на застрахования автомобил е
проявил „груба небрежност“, която е причина за увреждането, тъй като се е
движел с превишена скорост с поне 20 км/ч. над допустимата, а за конкретния
участък от пътя с над 80 км/ч., респ. над 60 км/ч, респ. над 40 км/ч. Освен
това не се е съобразил с пътен знак А 4“ последователни опасни завои, първият
от които е наляво“. В конкретния случай при завоя е следвало да се движи със
скорост до 67 км./ч, но се е движел с над 110 км/ч. При условията на
евентуалност се твърди, че не са изпълнени редица задължения – да ползва МПС с
грижата на добрия стопанин, да предприеме предохранителни мерки и да спазва
правилата за движение на ЗДвП. Прави възражение за намаляване размера на
застрахователното обезщетение поради неизпълнение на задълженията на
застрахования. Оспорва се искът и по размер, защото не е налице тотална загуба.
Прави възражение за прихващане със сумата от 7 169,59 лв. –
застрахователна премия по 4-та и пета вноска.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с
която поддържа иска с довода, че липсват доказателства за проявена от водача на
застрахования автомобил „груба небрежност“, защото няма данни за ограничения на
скоростта. Поддържа се, че събитието е настъпило по независещи от водача
обстоятелства, защото в неговата лента е навлязъл автомобил, поради което за
избягване на удара сее стигнало до излизане от лентата за движение. Оспорва се
възражението за прихващане, защото премиите са платени.
Ответникът е подал допълнителен отговор, с
който поддържа възраженията срещу иска за изключен риск по чл.14.5 от ОУ,
основани на проявена груба небрежност.
Представен е договор за финансов лизинг от
21.11.2016 г., от който се установява, че между „Порше лизинг Бг“ ЕООД и „А.****“
ООД е възникнало правоотношение, по което „Порше лизинг Бг“ ЕООД е поел
задължението да предостави ползването на л.а.“Ауди Q 7“ с номер на шаси WAUZZZ4M5HD009387, а „А.****“ ООД е поел задължението да плати
лизингово възнаграждение.
Представена е застрахователна полица от 21.11.2016
г., от която се установява, че между „Порше лизинг Бг“ ЕООД и ответника е
сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел
задължението да носи през периода 23.11.2016 г. – 22.11.2021 г. риска от
увреждане на л.а.“Ауди Q 7“ с номер на
шаси WAUZZZ4M5HD009387.
Представени са Общите Условия за
застраховка на МПС /Каско/.
Представен е протокол за ПТП от 28.08.2019
г., в който се сочи, че поради несъобразена скорост в зоната на ляв завой
водачът на л.а.“Ауди Q 7“ с рег.N *******е напуснал пътното платно и се е блъснал в скат
на канавката.
Представена е преписката по процесната
щета, образувана при ответника.
Представена е спогодба от 30.10.2019 г.,
от който се установява, че между „Порше лизинг Бг“ ЕООД, ищеца и Й.Л.Д.е
постигнато съгласие, че ищецът дължи на „Порше лизинг Бг“ ЕООД по договора за
лизинг сумата от 44 791,01 лв.
Представен е договор за цесия от
31.10.2019 г., от който се установява, че „Порше лизинг Бг“ ЕООД е прехвърлил
на ищеца всички свои права срещу ответника, произтичащи от договора за
имуществено застраховане.
Представено е съобщение от 31.10.2019 г.,
от което се установява, че ответникът е бил уведомен от цедента за прехвърляне
на вземането.
В показанията на св.Д.се сочи, че е
управлявал процесния автомобил при настъпване на събитието по пътя за гр.Добрич
преди с.Владимирово и че на около 50-70 м. преди завоя е изскочил бял микробус,
поради което свидетелят се отклонил надясно, за да избегне удара с него, след
което е излезнал от пътя. Преди завоя свидетелят се е движел със скорост от 50
км/ч., защото завоят е много остър, а на около 500-600 метра преди завоя има
табела за ограничение на скоростта до 50 км./ч.
В
показанията на св.Тасев се сочи, че е пътувал в автомобила при настъпване на
произшествието заедно със св.Д.и са се движели по прав участък с около 50
км./ч. Предстоял е остър ляв завой, но в тяхното платно е навлязъл бял
микробус, поради което за да се избегне удара с него техният автомобил се е
отклонил надясно.
Установява се от заключението на СТЕ, че е
налице причинна връзка между вредите по застрахования автомобил и процесното
ПТП, както и че стойността на ремонта автомобила възлиза на 73537,86 лв., който
към настъпване на събитието е бил на стойност 97 000 лв. по средни пазарни
цени, поради което е налице „тотална щета“. Според в.лице преди настъпване на
произшествието водачът на автомобила е следвало да преодолее остър / под около
90 %/ ляв завой, а автомобилът се е движел със скорост от 107,5 км./ч. Вещото
лице е констатирало, че критичната скорост за предоляване на завоя е 36,86
км./ч., а процесното събитие е бил предотвратимо при скорост до 35 км./ч. В
дадените от в.лице в съдебното заседание на 03.07.2020 г. обяснения се сочи, че
ако автомобилът се е движел с допустимата скорост, е щял да спре в зоната на
острова, а не да излезе направо от пътя.
Представено е писмо N 94-00-8/03.01.2020 г. на Агенция „Пътна
Инфраструктура“, към което е приложена маркировка за пътната сигнализация на
процесния пътен участък.
Представено
е писмо N
53-00-495/28.07.2020 г. на Агенция „Пътна
Инфраструктура“,, в което се сочи, че по процесния уъчастък от пътя са
поставени пътни знаци за ограничение на скоростта B26 /70/, B26 /50/, B26 /30/.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд е иск с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с чл.405 ал.1 КЗ.
Ищецът е предявил за защита спорното материално право в качеството на цесионер, поради което основателността на предявения от него иск предполага извършване на проверка дали в полза на неговия праводател /цесионер/ е съществувало вземане за застрахователно обезщетение. В този случай ответникът /длъжник/ има право да противопостави на ищеца всички възражения за правопогасяващи факти, които е могъл да релевира срещу цедента.
Установи се от представената по делото застрахователна полица от 21.11.2016 г., че между „Порше лизинг Бг“ ЕООД /цесионер/ и ответника е бил сключен договор за имуществено застраховане, по който ответникът е поел задължението да носи през периода 23.11.2016 г. – 22.11.2021 г. риска от увреждане на л.а.“Ауди Q 7“ с номер на шаси WAUZZZ4M5HD009387. По делото са представени и Общите Условия за застраховка на МПС /Каско/, които на основание чл.348 ал.1 КЗ, вр. с чл.298 ал.1 ТЗ са част от договорното съдържание и са задължителни за страните по договора.
Не се спори, че през действие на застрахователното правоотношение е настъпило увреждане на застрахования автомобил в резултат на осъществено на 28.08.2019 г. ПТП. Фактът на увреждане се установява по несъмнен и категоричен начин от протокол за ПТП от 28.08.2019 г., в който се сочи, че е настъпило ПТП, от което е увреден л.а.“Ауди Q 7“ с рег.N *******. Увреждането на застрахования автомобил в резултат на ПТП представлява юридически факт, който е основание за възникване на задължение за ответника да плати застрахователно обезщетение, но ако не са налице факти, които изключват възникване на отговорност за застрахователя.
В писмения отговор от страна на ответника е повдигнато своевременно възражение за наличието на факти, които следва да се подведат под нормата на чл.395 ал.4 КЗ, защото пораждат право за застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение – че водачът на застрахования автомобил е проявил „груба небрежност“, защото се е движел с превишена скорост, поради което е налице „изключен риск“ по т.14.5 от Общите Условия към застрахователния договор. В клаузата на т.14.5 от Общите Условия е уговорено, че не се покрива от застрахователя вреда от умишлени или извършени с „груба небрежност“ действия на водача на автомобила, които са предизвикали настъпване на застрахователното събитие.
От преценката в съвкупност на събраните по делото доказателства се установяват факти, които сочат, че процесното вредоносно събитие е настъпило в резултат на проявена от водача на застрахования автомобил „груба небрежност“, поради което е налице основание по т.14.5 от Общите Условия, вр. с чл.395 ал.4 КЗ, да се откаже изплащане на застрахователно обезщетение.
На първо място следва да се спомене, че в протокола за ПТП, изготвен непосредствено след настъпване на произшествието, се сочи, че причината за настъпване на произшествието е движението на водача Б. Д.с несъобразена скорост, но не е отбелязано, че същият е извършил спасителна маневра за избягване на удар с навлязъл в неговата лента бял микробус. Протоколът за ПТП носи подписа на водача Б. Димов, поради което следва да се приеме, че той е изразил съгласие с удостоверените в протокола факти, които са посочени като причина за настъпване на произшествието. В този смисъл съдът не кредитира за верни изнесените от св.Д.показания, защото те са в противоречие с отбелязаното в Протокола, който носи неговия подпис. Освен това този свидетел е съпруг на управителя на ищеца, поради което се явява и заинтересован от изхода на делото, а това е друг аргумент за извода, че показанията на този свидетел не следва да се кредитират – чл.172 ГПК.
Установи се от заключението на СТЕ, че преди настъпване на произшествието водачът на застрахования автомобил е приближавал остър / под около 90 градуса/ ляв завой, а управляваният от него автомобил се е движел със скорост от 107,5 км./ч. Съдът кредитира изцяло заключението на СТЕ за вярно и компетентно с оглед и на дадените от в.лице подробни обяснения в съдебното заседание на 03.07.2020 г., но и при отчитане на обстоятелството, че в.лице е извършило оглед на местопроизшествието, където на място непосредствено е възприел стоящите още следи от удара и конкретните особености на терена. В подкрепа на направения от в.лице извод, че автомобилът се е движел с посочената по-горе висока скорост е и фактическото обстоятелство, че в резултат на процесното събитие е възникнала „тотална щета“. Застрахования автомобил е претърпял сблъсък със скат на канавка, поради което единствено високата скорост се явява причината за настъпване на такива тежки вреди, които представляват „тотална щета“. Ако бе вярна тезата на ищеца, че автомобилът се е движел със скорост от около 50 км./ч., едва ли биха възникнали в резултат на удара вреди, които да обусловят „тотална щета“.
От заключението на СТЕ се установява, че „критичната скорост“ за преодоляване на завоя е 36,86 км./ч., както и че процесното събитие е било предотвратимо при движение със скорост до 35 км./ч., а в дадените от в.лице в съдебното заседание на 03.07.2020 г. обяснения се сочи, че ако автомобилът се е движел с допустимата скорост, е щял да спре в зоната на острова, а не да излезе направо от пътя. В този смисъл съдът не кредитира за верни и показанията на св.Тасев както в частта, в която се сочи, че е била извършена спасителна маневра поради насрещно движещ се бял микробус, така и в частта, в която се сочи, че скоростта е била около 50 км./ч.
При тези факти съдът намира, че водещ и единствен фактор за настъпване на вредоносния резултат е противоправното поведението на водача на автомобила, който в разрез с правилата за движение по пътищата и в разрез с поставените на пътния участък знаци за ограничаване на скоростта, се е движел със скорост от 107,5 км/ч., която не само не е съобразена с пътната обстановка – предстоящ „остър“ завой /под 90 градуса/, но и превишава повече от три пъти допустимата скорост. В случая допустимата скорост в процесния участък от пътя е била 30 км./ч, защото в.лице на място е констатирало, че има поставен знак, изобразен на направения от в.лице фотос на стр.19-та от заключението, но и който знак е отбелязан на изпратения с писмо на АПИ N 53-00-495/28.07.2020 г. документ, който отразява организацията на движението на процесния пътен участък. Налице превишение на допустимата скорост с повече от три пъти.
Дори и да се приеме, че допустимата скорост е била 50 км/ч, както се сочи от доведените от ищеца свидетели, отново е налице значително превишение на скоростта, която се явява и крайно несъобразена с предстоящия „остър“ завой. Тук следва да се спомене, че и според двамата свидетели на ищеца водачът на застрахования автомобил е бил наясно, че му предстои „остър“ завой, което означава, че независимо от това дали поставените знаци са ограничавали скоростта до 50 км./ч., или до 30 км/ч., водачът е бил длъжен да намали скоростта до степен, която да му позволи да премине през този „остър“ завой / на около 90 градуса/.
Според съда поведението на водача на
застрахования автомобил следва да се квалифицира като „груба небрежност“,
доколкото в областта на гражданското право, грубата небрежност е с по-висока степен на укоримост форма на обикновената небрежност, при която длъжникът в конкретната ситуация не е положил и на
най-елементарната грижа, която и най-небрежният водач на МПС би положил. В случая не
може да се приеме, че и най-небрежният водач при ясното съзнание, че му предстои
„остър“ ляв завой /на около 90 градуса/ би се движел със скорост от 107,5
км/ч., при положение, че не се спори, че
той е възприел знак за ограничение на скоростта до 50 км./ч, но се
установява, че непосредствено преди завоя е бил поставен знак за ограничение на
скоростта до 30 км./ч. Налице е изключително сериозно
нарушение на правилата за движение, което е довело до поставяне на водача на
автомобила в ситуация на повишен риск, който е било невъзможно да се избегне по
никакъв начин, защото според в.лице процесното събитие е бил предотвратимо при
скорост до 35 км./ч.
Дори и в близост до процесния завай да не е имало пътни знаци за ограничение на скоростта, водачът на автомобила е бил длъжен да избере такава скорост, която да му позволи да премине безопасно през „острия завой“. Този водач обаче с поведението си е увеличил значително риска от настъпване пътното произшествие, защото съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата. Не е положена от него никаква грижа за застрахованото имущество и за неговото предпазване от ПТП, поради което съдът приеме, че поведението му представлява проява на „груба небрежност“.
Като проява на „груба небрежност“ следва да се приеме не само движението със значително превишена скорост, но и проявлението в съвкупност на следните фактически обстятелства - несъобразяване с разумната скорост при наближаване на „остър“ завой и съответно с допустимата от закона; несъобразяване със знаци за ограничаване на скоростта последователно до 70 км./ч, 50 км./ч и до 30 км./ч., разположени на 700 метра от завоя, на 100 метра и на 50 метра от него.
Случаят попада в хипотезата на т.14.5 от Общите Условия, защото е налице неизпълнение на задължението за движение с допустимата скорост, което се явява минимално изискване за полагане на грижи за предпазване от ситуации, които увеличават риска от увреждане на застрахования автомобил. Нормата на чл.345 ал.5, т.1 КЗ предвижда, че страните могат да договорят ясно и недвусмислено изключенията от застрахователно покритие, а уговорката в клаузата на т. 14.5 от Общите Условия урежда хипотеза, близка до уредената в нормата на чл.395 ал.4 КЗ. Водачът на застрахования автомобил е проявил „груба небрежност“ при причиняването на вреди по застрахованото имущество, която изключва отговорността на застрахователя за репариране на тези вреди. Движението със скорост, която надвишава повече от три пъти допустимата, и то при приближаване на остър завой, е факт, който сочи, че не само не са били взети дори минимални мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, но и че е създадена ситуация, която представлява повишен източник на опасност за причиняване на вреди.
В полза на застрахования „Порше лизинг Бг“ ЕООД поради проявената „груба небрежност“ от водача на застрахования автомобил не е възникнало вземане за застрахователно обезщетение, защото е налице изключен риск по т.14.5 от Общите условия, вр.с чл.395 ал.4 КЗ, поради което договорът за цесия от 31.10.2019 г. не води до придобиване от ищеца в качеството на цесионер на вземане срещу ответника застраховател.
С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Р.“ ООД срещу ЗАД“А.“ АД иск с правно основание чл.99 ЗЗД, вр. с чл.405 КЗ за сумата от 26 000 лв., частично от 97 980 лв. – застрахователно обезщетение за вреди от ПТП на 28.08.2019 г., от което е бил увреден л.а.“Ауди Q 7“ с рег.N *******.
ОСЪЖДА „М.Р.“ ООД, *** да заплати на ЗАД“А.“ АД, ЕИК *******, гр.София, ул.“*******, съдебни разноски от 700 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: