Р E Ш
Е Н И Е
№ ………., 20.01.2017
година, град С.,
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, I-20 състав,
на
шести юни през две хиляди и шестнадесета година,
в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ : Валентина А.
При
секретаря Е.К.,
след като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 7560 по описа на
съда за 2015 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Глава тридесет и втора
„Производство по търговски спорове“ от ГПК.
Образувано е по
обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение І от ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от Г.Д.Т. срещу „У.Б. АД.
Ищецът Г.Д.Т. твърди, че с ответника имали
сключен договор за банков кредит № 138/12.03.2008 г., предоставен му за
закупуването на две жилища. Срокът за погасяване бил договорен до 15.03.2032
г., като ищецът се задължил да върне кредита с начислените върху него лихви и
комисионни при уговорените с банката условия. Лихвеният процент се формирал от
базисния лихвен процент за съответния период плюс надбавка, както било посочено
в т. 4 от Договора, като за базисен лихвен процент бил определен 1-месечния EURIBOR, а надбавката била 2,20 %. Съгласно т. 11.1
и т. 11.1.1 от Договора базисния лихвен процент подлежал периодично на
актуализиране от Управителния съвет на
Банката. Дефиниция на понятието за този процент се съдържала в т. 10. 3 от
УКФЛ.
Г.Т. твърди, че, в
противоречие с тези условия, ответникът едностранно променил условията за
формиране на базисен лихвен процент по договора за кредит – изменил формулата
за неговото определяне, а именно: добавил нова компонента – „премия“, която се
променя всеки месец. Това не било записано никъде – нито в самия договор, нито
в Общите условия на банката. Тези действия на банката били в противоречие с т. 6
на Решение на УС, обективирано в протоколи № 38/14.10.2008 г. и № 9/26.02.2009
г., според което решение подобни промени се прилагат само след проведени
преговори и постигнато съгласие с кредитополучателя.
Ищецът завел дело
срещу ответника, което приключило с влязло в сила решение по гр. д. № 2271/2011
г. по описа на САС, 7 с-в, и според което извършената промяна от страна на
банката била приета като незаконосъобразна. С определение на ВКС, I ТО, по т.д.№ 169/2012
г., с което не е допуснато касационно обжалване, Върховният съд приел,
че едностранното въвеждане на нови правила е неправомерно.
Въпреки влязлото в
сила съдебно решение, в периода 01.06.2013 г. – 30.04.2015 г., банката продължила да удържа от сметката на
ищеца неоснователно суми, като удържала от сметката му по-висока лихва от дължимата.
В исковата молба подробно са описани по месеци удържаните в повече суми, които
за посочения период са в общ размер на 15 550.89 евро. Освен това
ответното дружество изпратило предупреждение, че всяка вноска, платена в
различна стойност от определената едностранно от Банката, ще бъде счетено като
неизпълнение на договора. Ищецът е отправил няколко възражения до банката, но
са останали без последствие. Намира, че с посочената сума банката се обогатила
без основание, тъй като била недължимо платена. Намира още, че банката му дължи
лихва за забава върху всяка недължимо платена вноска за лихва, от датата на
плащането, която била в общ размер на 1 525.90 евро за периода 15.07.2013
г. до 25.05.2015 г.
Предвид изложеното,
ищецът Г.Т. моли съда да осъди ответното дружество „У.Б.“ АД да му заплати
сумата в размер 15 550,89 евро – недължимо платена от него лихва по
Договор за банков кредит № 138/12.03.2008 г., служебно събрана от банката от
сметката му, законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и 1 525,90 евро, с левова
равностойност 2 984,40 лева, представляваща мораторна лихва върху
недължимо платената сума за периода от 15.07.2013 г. до 25.05.2015 г.
Претендира и направените в хода на производството разноски.
С определение,
постановено в открито съдебно заседание на 08.02.2016 г., влязло в сила като
необжалвано, на основание чл. 126 от ГПК, е прекратено производството по делото
в частта му по иска за връщане на недължимо платена сума по процесния договор
за банков кредит за периода 01.06.2013 г. до 15.06.2013 г. в размер на 346,72
евро, с левова равностойност 678,12 лева, като предявеният главен иск се счита
предявен за главницата от 15204,17 евро за периода 16.06.2013 г. – 30.04.2015
г.
В
хода на съдебното дирене ищецът поддържа исковите си претенции и пледира за
тяхното уважаване. Претендира сторените по водене на делото разноски по
представен списък. Оспорва като прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК
разноските, сторени от ответника за адвокатско възнаграждение. Окончателното си
становище излага писмено, в писмени бележки, с вх. № 83071/17.06.2016 г.
Ответникът „У.Б.“ АД оспорва така предявените
искове изцяло по основание и по размер.
Не оспорва
наличието на Договор за банков кредит № 138/12.03.2008 г., сключен между него и
ищеца. Счита, че неправилно са възприети
и тълкувани клаузите на процесния договор. Оспорва твърдението, че базисния
лихвен процент е равен на 1-месечния EURIBOR, а надбавката е
2,20 %, като счита, че същият се определя от УС на Банката. Твърди, че
дефиниция на понятието за този процент се съдържа в т. 10.3 от УКФЛ. С протокол
№ 38/14.10.2008 г. УС на Банката е изменил Общите условия и е приел, че
базисния лихвен процент се формира от пазарния лихвен индекс и премия, която
възможност е предвидена в т. 9. 6 от Общите условия, в сила от 01.12.2008 г.
Тази премия не довела до увеличаване размера на дължимите суми за лихва,
съгласно подписан от страните двустранен погасителен план.
Твърди още, че Г.Т.
няма вземане срещу ответника за недължимо платени суми за лихва, като счита, че
на основание чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП банката е имала право да въведе тази
„премия“. На следващо място излага доводи, че ищецът е заплатил 3 147,24
евро по-малко от дължимата лихва по подписания погасителен план.
Оспорва претенцията
за заплащане на мораторна лихва като неоснователна, което се обуславя от
неоснователността на главния иск.
Моли така
предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски в производството.
Ответникът
оспорва исковата молба по възраженията, развити в отговора му и пледира за
нейното отхвърляне. Окончателното си становище излага в писмена защита, вх. №
80748/14.06.2016 г.
Доказателствата по
делото са писмени и гласни (изслушано е заключението на съдебно-счетоводна
експертиза).
Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства
и след като обсъди доводите и становищата на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка :
Между страните не е
спорно, че между тях е подписан договор за банков кредит, като същото
обстоятелство се установява от приетия като писмено доказателство по делото
договор за банков кредит № 138/12.03.2008 г.
Едновременно с това
същото обстоятелство се установява от приетия по делото Договор за банков
кредит №138/12.03.2008г., сключен между ответника по делото „У.Б.”АД, в
качеството му на кредитор -от една страна и ищеца по делото Г.Д.Т., като кредитополучател
и трето на спора лице - Славка Георгиева Т., в качеството й на солидарен
длъжник-от друга страна, като се установяват и условията на договора. Съгласно
т. 1 от договора страните са се съгласили кредиторът да предостави на
кредитополучателя, при условията на договора, кредита по т. 1 (стандартен
ипотечен кредит по заемна сметка № ******** ******** 15, в
размера по т. 2 (300000 евро), предназначен за целта по т. 3 (покупка на две
жилища, находящи се в гр. С. – апартамент 1, находящ се в Община „*****“, ул. „*****“,
№ **, ет. 1, ап. 1 за сумата от 250000 евро, и апартамент 2, находящ се в
община „*****“, ул. „*****“, № 16 за сумата от 50000 евро) от договора.
Кредитополучателите се задължили при условията на договора да усвоят, ползват и
върнат кредита, ведно с начислените върху него лихви и комисионни, в сроковете
за погасяване по т. 12 в съответствие с установеното в договора и Условията по
кредити на физически лица-ипотечни кредити, с които с които кредитополучателите
са запознати и приемат в редакцията им към всеки един момент от действието на
договора. С чл. 4 от договора страните се съгласили, че годишния лихвен процент
за съответния период на олихвяване и период по лихвения план, е в размер на
базисен лихвен процент по т. 10.3 и 10.4 от Условията по кредити за физически
лица, определен съгласно т. 11.1.1 при подписване на настоящия договор и
надбавка. Съгласили се също, при редовен дълг лихвата да се определя по т.
11.1.3 и т. 11.1.4 от договора, като към момента на сключването на договора 1М EURIBOR
бил в размер на 4,20 %, с лихвен план за периода от 12.03.2008 г. до 15.03.2032
г. 1 М EURIBOR и надбавка 2.20% пункта, или годишен лихвен процент в размер на
6.40%. С т. 4.2 се съгласили при
просрочие на лихва да се дължи лихва по т. 11.2.2, а при просрочие на главница
– по т. 11.2.3-5 пункта. Договорили също надбавка от 2 пункта върху лихвата за
просрочена главница по т. 11.2.1.2, при просрочие на главница по т. 11.2.1
и/или лихва и главница по т. 11.2.3. Неразделна част от договора, съгласно т.
9А.1 съставлява погасителния план, какъвто не е представен с исковата молба.
Съгласно раздел ІІ от договора, озаглавен „Условия за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 138 от
12.03.2008 г. Не се спори между страните, а и от т. 11.1 от същите условия се
установява, че за ползвания кредит кредитополучателя заплаща на кредитора
лихви, изчислявани при годишна база 365/360 дни за кредити, издължавани чрез
намаляващи погасителни вноски и 360/360 дни-за кредити, издължавани чрез
анюитетни вноски, като съответно дългът по заемната сметка се олихвява с
годишен лихвен процент, формиран от базисен лихвен процент, плюс надбавка,
определена в размер по т. 4 за съответния период на олихвяване. Съгласно т.
11.1.1 приложимия към съответния период на олихвяване от действието на този
договор базисен лихвен процент (БЛП) по смисъла на т. 11.1 за различните валути
и различните кредитни продукти се определя от Управителния съвет на Банката във
основа на конкретно посочен индекс, установен в т. 10.3 10.4 от условията на
Банката. С промяната на действащия за съответния период на олихвяване БЛП,
определен от УС на ответника, лихвените условия по Раздел І, т. 4.1 и т. 4.5 от
договора се счита считат автоматично променени в съответствие с приетите
изменения, които са задължителни за страните по договора. Съгласно т. 11.1.4 от
договора при кредити, издължавани чрез намаляващи погасителни вноски (равни
погасителни вноски за главницата), какъвто е и настоящият договор (по аргумент
от т.12.1.1.1), годишният лихвен процент по кредита за съответния лихвен период
се определя в размера на базисния лихвен процент, действащ и прилаган от
банката за периода на олихвяването, увеличен с надбавката за редовен дълг,
установен в Раздел І, т. 4.1, б. „б“, валидна за съответния договорен период по
лихвения план.
По делото са
представени писмо на ищеца до ответника, с вх. № 47/0161 от 09.01.2013 г.,
както и писма на ответника до ищеца, изх. № 47/0161/14.01.2013 г. С писмото си
ищецът сочи адрес за кореспонденция и прави запитване, предвид постановеното по
горепосоченото дело решение, за размера на дължимата лихва, която изчислява на
2,311 % или 430,18 евро. С отговора си ответникът сочи, че годишната договорена
лихва по предоставения на ищеца банков кредит към този момент е в размер на
6,311 %, като заплащането на сума в различна стойност ще бъде третирана като
неизпълнение на договора.
Представено и писмо
на ответника, изх. № 47/17597/13.12.2012 г., с което приканват ищеца да изплати
предсрочно задължението си в двумесечен срок, при който случай няма да бъдат
събирани и начислявани лихви.
Видно от Протоколи
№ 38/14.10.2008г., и №9/26.02.2009г., от
заседания на Управителния съвет на ответника „„У.Б.”АД, е видно приемането на
решения на Управителния съвет, касаещи базовия лихвен процент. Съгласно
решение, обективирано в първия протокол, цената на банковия кредит се определя
като сбор от променлив БЛП, формиран от приложимия към периода на олихвяването
договорен лихвен индекс (SOFIBOR, EUROBOR, LIBOR) или друг
договорен индекс и премия, определяна по размера от ГОД от нула базови пункта
до 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните
пазари, към който БЛП се прибавя фиксираната договорна надбавка, отчитаща
оценката на финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита,
обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на
кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск. За БЛП за съответния
период се прилага, при кредити в чуждестранна валута – съответните БЛП
едноседмичен / едномесечен / тримесечен / шестмесечен EUROBOR,
LIBOR, прилагани на международните кредитни пазари за
определения от банката срок, плюс премия, установена от ГОД или овластено от
него лице. Във втория посочен протокол е обективирано решение на УС на
ответника, с което е одобрено предложението за повишаване на надбавката към
основния лихвен процент от 1% на 2% за група нехогасени кредити на физически
лица в евро, като новата надбавка се прилага и за новоотпуснатги кредити в
евро, тъй като са вързани с 1М EUROBOR, както и че
промяната влиза в сила от 09.03.2009 г.
В доказателствената
съвкупност са включени и погасителен план за ипотечен кредит от 17.07.2008 г.,
оферта, „Общи условия по ипотечни кредити за физически лица, различни редакции,
както и актуални „Общи условия” при които Банката предоставя ипотечни кредити
на физически лица, както и счетоводни справки за фактическите платени от ищеца
суми по договора за периода 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г. и за дължимите от
него лихви, определени при годишен лихвен процент от 6,4 %, както и за
разликата между дължимата лихва по погасителен план и фактически заплатените от
ищеца, както и справка на ищеца относно недължимо платените суми за лихва.
Съгласно
действащите към момента на сключване на договора Условия по кредити на
физически лица-Ипотечни кредити, представени от ответника, според т. 10.1 от
същите, конкретния размер на дължимите лихви и комисионни се определя и
издължава в размера, хсъгласно и при условията, установени в договора за кредит
и приложимите от банката към датата на начисляването и изискуемостта им лихвени
условия и Тарифа за таксите и комисионните. Според т. 10. 2 дължимите лихви се
начисляват на база на приложимия за съответния период на олихвяване базисен
лихвен процент и установената в договора за кредит надбавка, определени в
зависимост от стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, вида, срока
на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността
на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск. С т. 10.3 във връзка с
чл. 10.3.2 е прието, че за базисен лихвен процент за съответния период на
олихвяване се прилага утвърдения от УС на Банката лихвен процент за кредити в
съответната валута, като за кредити в евро - едномесечен EUROBOR-равен на индекса, закръглен до третия
десетичен знак, публикуван на страницата на „EUROBOR=“
на REUTERS В 11.00 часа централноевропейско време два
работни дни преди първия работен ден на медеца до деня, предхождащ следващия месец включително. Според т. 10.4 посочените в т. 10.3 от
Условията базисни лихвени проценти са приложими при ипотечни кредити. Съгласно
чл. 21 от Условията, същите са имплицитно присъща и неразделна част от всеки
един сключен от „У.Б.“ АД договор за кредит с физически лица и измененията към
него, и се разглеждат в тяхната цялост като единен документ, а според т. 22 в
случаите, когато в договора е установено нещо различно от уреденото с
настоящите условия се прилагат клаузите на съответния договор.
Представени са
доказателства и за това, че между същите страни било водено гражданско дело №
11183/2009 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, І-4 състав, което
приключило с постановяването на Решение № 1107/02.03.2011 г. Горното
производство било образувано по предявени от настоящият ищец искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение І от ЗЗД – за осъждане на ответника по
настоящето дело да заплати на ищеца събраната от личната му разплащателна
сметка, но недължима, съгласно договора лихва за периода 30.11.2008 г. до 30.09.2009
г. в размер на 7209,19 евро. С посоченото решение предявеният иск бил отхвърлен
като недоказан, поради което и неоснователен. Горното решение било обжалвано,
като по жалбата било образувано въззивно търговско дело № 2271/2011 г. по описа
на Софийски апелативен съд. С постановеното в това производство решение, влязло
в сила на 03.12.2012 г., обжалваното решение по гражданско дело № 11183/2009 г.
по описа на СГС, ГО, І-4 състав, било отменено в обжалваната част, с която бил
отхвърлен предявеният иск за сумата от 6406,97 евро и изцяло в частта за
разноските, като вместо това ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата
от 6406,97 евро, представляваща сума, с която се е обогатил без основание,
както и да заплати сумата от 842 лева и сумата от 350 лева на основание чл. 78
от ЗЗД и потвърдено в останалата му част.
По делото е
допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, чието заключение съдът
приема като дадено обективно, компетентно и безпристрастно и кредитира. От
същото е видно, че при размер на лихвата при стойност 1 М EUROBOR от 0,111 и надбавка от 2.2% върху сумата, дължимата от ищеца лихва за периода
от 01.06.2013 г. до 30.04.2015 г. е в размер на 8786,70 евро, като тези
изчисления вещото лице е представило в табличен вид в таблица № 2, колона 8.
Вещото лице сочи, че разликата между изчислените лихви при погасителни вноски
при лихвен процент 6,4 % за периода 15.06.2013 – 30.04.2015 г. в общ размер на
24379,84 евро и платените от ищеца лихви с основание платена лихва за редовна
главница с общ размер 23990,91 евро, показвала, че последният е платил 388,93
евро по-малко. разликата между изчислените лихви при погасителни вноски при
лихвен процент 6,4 % за периода 15.06.2013 – 30.04.2015 г. в общ размер на
24379,84 евро и платените от ищеца лихви с основание платена лихва за редовна
главница с общ размер 23914,94 евро, показвала, че последният е платил 450,90
евро по-малко, като разликата между платените от ищеца суми и сумата на
погасените лихви по главницата се дължала на погасяването на наказателни лихви.
Сочи също, че лихвите по погасителни вноски по Погасителен план към договора за
същия период са в общ размер 25950,92 евро, докато платените лихви от ищеца с
основание на превода „платена лихва за редовна главница в размер на 23990,91
евро са с 2585,01 евро по-малко. Лихвите по погасителни вноски по Погасителен
план към договора за същия период са в общ размер 25950,92 евро, докато
платените лихви от ищеца с основание на превода „платена лихва за редовна
главница в размер на 239914,94 евро са с
3153,94 евро по-малко, като разликата
между платените суми и сумата на погасените лихви по главницата се дължи на
погасяване на наказателни лихви. По отношение на начина, по който се формира
размера на лихвата вещото лице сочи, че това става по Методология за определяне
на лихвените проценти, като ответникът разполага с единна формула за определяне
на годишния лихвен процент по ипотечните и потребителските кредити, при която
годишния лихвен процент съставлява сумата от сбора на базов лихвен процент
(БЛП) и твърда надбавка. БЛП се формира като сбор от пазарен лихвен индекс и
премия. Пазарния лихвен процент се определя в зависимост от валутата и срока на
кредита, като конкретния индекс за всеки вид кредит се определя в Общите
условия, при които ответникът предоставя кредити на физически лица. Премията се
определя от УС на Банката и можел да бъде променяна от Банката при промяна на
нормативната база и/или условията на финансовите пазари и/или възникване на
други обстоятелства, водещи до съществено повишаване разходите на банката по
привлечения ресурс и/или до допълнителни разходи по предоставените
кредити. Установяването на такива
обстоятелства, според вещото лице, става въз основата на официални независими
източници на пазарна информация или нормативни документи. Съгласно
методологията, промяната на премията привежда БЛП в съответствие с пазарните
условия към съответния момент. Промяната може да бъде в максимален размер до 2
процентни пункта за всяка такава актуализация, за което банката уведомявала
кредитополучателите по ред, установен в Общите условия. За кредитите,
издължавани с неанюитетни вноски, всяка промяна на стойностите на приложимия
лихвен индекс и премията, съставляващи БЛП, води до промяна на стойността на
БЛП. За кредити, издължавани с анюитетни вноски, когато сборът от стойностите
на пазарния лихвен индекс и премията се промени с над 0,25 процентни пункта
спрямо действащата към момента на промяната стойност на БЛП, тази промяна се
отразява автоматично и води до нова стойност на БЛП. Вторият компонент на
годишния лихвен процент е твърдата надбавка, записана в срока на договора,
която не се променяла за целия срок на кредита. Вещото лице сочи, че при
претендирана главница в размер на 15208, 31 евро за периода 15.07.2013 г. до
25.05.2015 г., мораторната лихва е в размер на 1454,81 евро. Разликата между фактически платените от ищеца
суми в размер на 23990,91 евро и дължимите суми при годишен лихвен процент от
6,75 %, действащ към момента на подписване на договора в размер нае 25656,58 ,
вещото лице определя в размер на 1665,68 евро, по-малко внесени от ищеца. По
отношение на допуснатия въпрос относно ресурса, послужил за отпускане на
процесния кредит, и дали се касае за такъв, привлечен преди подписване на
процесния договор или от такъв, подлежащ
на привличане след неговото подписване, вещото лице сочи, че промяната в
стойностите на CDS на държавата, а от
там и разходите по ликвидността, се отразява на средната цена, която се
финансират банките към всеки един определен момент. Кредитирането и
привличането на ликвидност е непрекъснат и дългосрочен процес, при който цената
на общия момент на използвания за кредитиране ресурс се променя непрекъснато в зависимост от
промяната на разходите по привличаната ликвидност. Промените в стойностите на CDS могат да имат ефект и върху вече предоставени кредити,
понеже кредитите са дългосрочни, а се финансират с краткосрочен ресурс, чиято
цена е зависима от стойността на CDS. Вещото лице е
категорично, че от предоставената информация не може да се установи с какъв
ресурс ответникът е отпуснал кредита на ищеца, дали същият е привлечен преди
подписването на договора или от такъв, който ще се привлече, след това. Вещото лице сочи, че съгласно официалните
указания на БНБ, стойностите на CDS са част от елементите,
включени във вътрешното ценообразуване= Безрискова крива + спред на суап за
кредитно неизпълнение. Според тези указания и практиката в банковата
система, CDS
е с директно отражение върху дългосрочното финансиране на банките. Факторите,
които влияели върху рисковата премия, били оценката за кредитоспособността на
финансовата система, както и ликвидността и достъпът до финансиране като цяло
на финансовите пазари. Количествените мерители, които изразяват рисковата
премия, приложима за банката, са 10 Y CDS на България. Прилага се 10 Y
CDS, тъй като 10 години била обичайната срочност на
дългосрочните външни финансирания на банката, като вещото лице дава промените в
котировките на 10 Y CDS за периода от 12.03.2008 г. до месец юни 2013 г.
Предвид настъпилите изменения в едномесечен EUROBOR
за еврото, рисковата премия за България (10 Y
CDS – десетгодишен суап на кредитен риск) , цената на
новопривлечения ресурс и цената на дългосрочния привлечен ресурс, били както
следва – 41,13 % към 12.03.2008 г.; 5,81% към 28.11.2008 г., както и към
09.03.2009 г., х6,05 % към 02.04.2009 г. и 6,36 % към 15.06.2009 г., като тези
резултати вещото лице е представило в табличен вид. Вещото лице сочи, че при
Методологията за определяне на лихвени проценти, УС на Банката е органа,
отговорен за първоначалното определяне и последващите промени в размера на БЛП,
като такива били вземани с Протокол №
38/14.10.2008 г.; Протокол № 9/26.02.2009 г., Протокол № 14/01.04.2009 г. и с
Протокол № 25/05.06.2009 г., като в процесния договор са въведени четири
изменения на БЛП, касаещи включването на премия от 1% и последващото й
увеличаване до 4 %. Вещото лице сочи, че в периода след 12.03.2008 г.
Бенчмарковата лихва (едномесечен EUROBOR) имала тенденция
за намаление, като същеременно рисковата премия за България (10 Y CDS) нараснала до
654,729, след което намалява до 250,656 б.т. на 31.12.20109 г. В резултат на
това цената на привлечения дългосрочен и новопривлечен ресурс се увеличава. С
посочените негативни тенденции ответникът обосновавал изменението в премията
като компонент на БЛП от 1% до 4%. Вещото лице сочи също, че промените в
стойността на суап за кредитно неизпълнение (Credir
Defaul Swap-CDS) се отразяват на средната цена, тъй като CDS е съставна част на цената на която банката привлича ресурс.
Разходите по ликвидността при дългосрочно финансиране се определят от
движението на CDS, представляващ мерило на кредитния риск на държавата.
Този еталон, според вещото лице, бил широко използван в банковата сфера и имал
отражение върху цената, по която се финансира всеки икономически субект на
територията на съответната държава. CDS на България,
според вещото лице оказва директно влияние върху дълга на ответника и такова
било положението при всички банки в България. Позовава се на официалните указания на БНБ,
като прави извод, че CDS е с директно
отражение върху дългосрочното финансиране на банките. Сочи също, че
дългосрочните привлечени средства на междубанковия пазар, които са договорени
при високите нива на CDS през м. октомври
2008 г. – ноември 2008 г., в условията на световна банкова криза се отразяват
върху целия кредитен портфейл на банката, остават неизменни по падеж като цена-надбавка
по ресурса и бъдещите промени на CDS котировките не
променят тази цена, явяваща се разход за банката. Промените в стойността на CDS можели да имат ефекти и върху вече предоставени
кредити, понеже кредитите били дългосрочни, а се финансирали с краткосрочен
ресурс, чиято цена е зависима от CDS.
В съдебно заседание
вещото лице поддържа депозираното писмено заключение, като уточнява, че на
15.08.2008 г. банката ответник включва като трети компонент във формирането на
годишния лихвен процент рискова премия, като към датата на сключване на
договора формулата се състои от два компонента. Изчисленията били правени от вещото
лице, според допуснатите задачи, като извън задачите на експертиза било да
установи дали в договор или анекси към него е договорен лихвен процент от 6,15
%. Посочените в заключението официални указания на БНБ за разпределение на
разходите действали по време на действието на процесния договор. По отношение
сотировката на CDS към м. юни 2013 г-
сочи, че същата е 165 б.т., като дългосрочните ресурси, привлечени при тези
условия, ще влияе в бъдеще за повишаване на лихвата, а при намаление на тези
числа да обуслови намаление. Вещото лице уточнява, данните за стойностите на CDS получила от CDS за България,
публикувани в бюлетина на Блумбърг.
Други относими
доказателства не са ангажирани от страните.
При тази фактическа установеност, съдът достигна до
следните изводи от правна страна :
По иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение І от ЗЗД :
Искът е
неоснователен.
В процесната
хипотеза е безспорно, че по силата на сключения договор за банков кредит
№138/12.03.2008г., между страните са възникнали облигационни отношения, с
конкретно определеното в договора съдържание.
Съгласно т. 4 от
подписания между страните договор за банков кредит, приложимият по кредита
годишен лихвен процент се определя от сумата на два компонента-базисен лихвен
процент и фиксиран компонент, обозначен като надбавка. Към датата на сключване
на договора-12.03.2008г., общият дължим лихвен процент е изчислен на 6,40%-като
сбор от БЛП определен от УС на Банката като 4,20% и договорена надбавка от 2,20%.
Съгласно т. 11.1.1 от договора приложимия към съответния период на олихвяване
от действието на този договор базисен лихвен процент (БЛП) по смисъла на т.
11.1 за различните валути и различните кредитни продукти се определя от
Управителния съвет на Банката във основа на конкретно посочен индекс, установен
в т. 10.3 10.4 от условията на Банката. С промяната на действащия за съответния
период на олихвяване БЛП, определен от УС на ответника, лихвените условия по
Раздел І, т. 4.1 и т. 4.5 от договора се счита считат автоматично променени в
съответствие с приетите изменения, които са задължителни за страните по
договора. Съгласно т. 11.1.4 от договора при кредити, издължавани чрез
намаляващи погасителни вноски (равни погасителни вноски за главницата), какъвто
е и настоящият договор (по аргумент от т.12.1.1.1), годишният лихвен процент по
кредита за съответния лихвен период се определя в размера на базисния лихвен
процент, действащ и прилаган от банката за периода на олихвяването, увеличен с
надбавката за редовен дълг, установен в Раздел І, т. 4.1, б. „б“, валидна за
съответния договорен период по лихвения план. Горното не дава основание да се
приеме, че БЛП, действащ към момента на сключване на договора е в размер на
едномесечен EUROBOR. Анализа на посочените норми на договора,
както и на нормите на чл. 10.3 от действащите към момента на сключването му
Условия по кредити на физически лица
–ипотечни кредити, по разбиране на настоящият съдебен състав, може да обоснове
като единствено възможен извода, че липсва равенство между БЛП и посочения
индекс, като последният при условията на т. 11.1.1 влияе върху размера на БЛП. Несъмнено е също, че в правомощията на УС на
ответника е да определя БЛП за съответните периоди на олихвяване, като в
договора е залегнала възможността за определяне на БЛП, както и едностранни
промени на БЛП, които обвързват и двете страни. Следва да се отбележи, че доколкото въпроса за
БЛП в договора е различно уреден от действащите към този момент Условия по
кредити на физически лица-ипотечни кредити, по силата на т. 22 от същите приоритет
следва да се даде на договора. Предвид това съдът не счита за необходимо да
коментира подробно нормите на посочените правила, както и обвързан ли е ищеца
от последващите изменения в същите условия.
Установи се по
делото, че Управителния съвет на ответника е реализирал нееднократно
правомощията си по т. 11.1.1 от договора, като е вземал решения за промяна, с включването на
рискова премия в състава на БЛП и за неговото увеличаване със съответните
пунктове и за съответните периоди.
От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че претендираната
от ищеца като надвзета от банката сума в резултат на направеното от Банката
едностранно увеличение на БЛП, както и платените от последния суми за лихви, са
значително по-ниски от задължението му за процесния период, определено при
годишен лихвен процент от 6,4 %, както и от сумите, дължими от него за същия
период по погасителен план. Последният не е представен по делото, като
представения от ответника погасителен план-листове 59-66 не е оспорен от
страните.
По изложените
съображения, съдът приема, че в процесната хипотеза ответникът „У.Б.”АД е
действал в съответствие с постигнатите с процесния договор уговорки между
страните. А след като това е така, то предявеният иск с правно основание чл. 55
ал. 1, предложение І от ЗЗД за сумата от 15204,17 евро и за периода 16.06.2013
г. до 30.04.2015 г. се явява недоказан, а поради това и неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД :
С оглед
неоснователността на главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение
І от ЗЗД, неоснователен се явява и предявения акцесорен иск за присъждане на
лихва, като същият следва да се отхвърли.
По разноските :
Претенции за
присъждане на деловодни разноски са надлежно заявени от двете страни по спора,
като при този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК основателна
се явява само претенцията на ответника. Видно от представения списък по чл. 80
от ГПК тази страна е сторила разноски в общ размер на 2270 лева, от които 350
лева депозити по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, и 1920 лева
адвокатско възнаграждение. С представения списък е представен договор за правна
защита и съдействие, сключен на 31.07.2015 г. между ответника и Адвокатско
дружество „Г., Б., п.“, с който за
процесуалното представителство на ответника по настоящето дело, било договорено
адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева и 20 % ДДС-320 лева, или общо
1920 лева, чието заплащане следвало да стане по посочената в договора банкова
сметка. ***не от 04.08.2015 г., ответникът превел по сметка на дружеството
сумата от 1920 лева. Останалите сочени от тази страна разноски в общ размер на
350 лева се установяват от вносни бележки – лист 93 и лист 114. Така установените разноски следва
да се възложат в тежест на ищеца.
Предвид това следва
да се разгледа възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК – за прекомерност
на разноските, сторени от ответника за адвокатско възнаграждение. В случая
направеното от ответника възражение е бланкетно, като не се сочи конкретната
хипотеза, при която последният счита така посоченото адвокатско възнаграждение
за прекомерно. Доколкото е налице значителна съдебна практика по аналогични
дела, включително задължителна такава, поради което следва да се приеме, че настоящият
спор не се отличава със значителна правна сложност. Доколкото производството по
делото е приключило в две съдебни заседания, то същото явно не се отличава и със
значителна фактическа сложност. С оглед цената на иска от 16730,07 евро
(главница 15204,17 евро и лихва в размер на 1525,9 евро), и нейната левова
равностойност от 32721,17 лева, изчислена чрез валутен калкулатор по официалния
фиксинг на БНБ, минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на
1512 лева, която именно сума следва да се възложи в полза на ищеца. С оглед
изчерпателност, съдът намира, че договореното и платено ДДС върху адвокатското
възнаграждение не следва да се възлага на ответника, доколкото по делото не се
представиха доказателства за регистрирането на АК Г., Балева, партньори“ по
ДДС.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение І от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени
от Г.Д.Т., с ЕГН **********,*** срещу „У.Б.“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, площад „******“,
№ *, за осъждане на ответника за връщане на недължимо платена сума по
договор за банков кредит № 138/12.03.2008 г., за сумата от 15204,17 евро за
периода 16.06.2013 г. – 30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на завеждане на исковата молба на 10.06.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и за сумата от 1525,4 евро, представляваща
мораторна лихва върху неправомерните удържаните суми за периода 15.07.2013 г.
до 25.02.2015 г., както и претенцията на ищеца за
присъждане на сторените по водене на делото разноски, като неоснователни.
ОСЪЖДА Г.Д.Т., с ЕГН **********, да заплати на „У.Б.“ АД, с ЕИК ************, сторените по водене на делото
разноски в размер на общо 1862 лева.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на незаверен препис от него на страните.
СЪДИЯ :