Определение по дело №1215/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1364
Дата: 5 април 2023 г. (в сила от 5 април 2023 г.)
Съдия: Цвета Павлова
Дело: 20223100501215
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 6 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1364
гр. Варна, 05.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100501215 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
с Определение № 4390/24.11.2022 год., производството по настоящото дело е спряно
до произнасянето на Съда на Европейския съюз (СЕС) по отправено от Софийски
апелативен съд (САпС) преюдициално запитване по в. гр. д. № 865/2022 год., по което е
било образувано дело C-350/22 год. на СЕС. С Определение от 23.01.2023 год. на
председателя на седми състав на СЕС, на основание чл. 100 от Процедурния правилник на
СЕС, дело C-350/22 год. е заличено от регистъра на съда, поради оттегляне на
преюдициалното запитване от САпС.
С молба вх.№ 80197/30.03.2023 год., въззивникът е поискал възобновяване на
производството по делото.
Настоящият състав намира, че отговорът на СЕС по поставените от САпС въпроси, е
от значение за произнасянето по същество на настоящия спор, което налага настоящото
производство да бъде възобновено и съответно отправено самостоятелно преюдициално
запитване.
ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ до СЕС.
1. ЗАПИТВАЩА ЮРИСДИКЦИЯ:

1. Окръжен съд – Варна, II състав на Търговско отделение
Адрес: гр. Варна, площад „Независимост” № 2
Телефон: +359 52 622 062
Факс: +359 52 617 953
Имейл: ************@***.**; ********@***.**
Уеб сайт: https://varna-os.justice.bg/en
2. СТРАНИ ПО СПОРА:

2. Ищец: В. Г. Б. – Ст., ЕГН **********, постоянен адрес: *********
1
3. Процесуален представител на ищеца: адвокат Д. З. Д., член на Софийска адвокатска
колегия, личен адвокатски № ******* и адвокат А. Р. Г., член на Софийска адвокатска
колегия, личен адвокатски № *******.
Адрес на кантора: ********
Телефон: +359 ******

4. Ответник: „Юробанк България” АД, вписано в Търговски регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” № 260

5. Процесуален представител на ответника:
Адвокатско дружество „Боянов и Ко” и адвокат С. Ц. В. – Г., член на Софийска адвокатска
колегия с личен адвокатски № **********
Адрес: **********.
Телефон: +359 ******
Факс: +359 *********

3. ПРЕДМЕТ НА СПОРА:

6. Настоящото въззивно производство е образувано по въззивна жалба на „Юробанк
България” АД срещу Решение № 261150/12.11.2020 год., поправено с Решение №
260886/11.03.2021 год., Решение № 262716/27.10.2021 год. и Решение №
260057/24.01.2022 год., постановени по гр. д. № 3654/2019 год. по описа на Варненски
районен съд, 49-ти състав, с което „Юробанк България” АД е осъдено да заплати на В.
Г. Б. – Ст.:
сумата от 10 492, 66 евро, формирана като разлика между стойността в евро на
платените месечни вноски в швейцарски франкове по курсът към датата на плащането
и стойността на дължимите месечни вноски в евро през периода 26.03.2014 год. –
26.02.2019 год. и представляваща сбор на валутните разлики от всички платени
месечни вноски за процесния период, като заплатени без основание по нищожни
клаузи от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***** год., сключен
с ответника, а именно чл. 6, ал. 2 и чл. 23, даващи право на банката да преизчислява и
изисква погасяване на вноските по кредита в швейцарски франкове;
сумата от 3 723,16 швейцарски франка, представляваща разликата между дължимите
вноски в евро и евровата равностойност на платените вноски в швейцарски франкове,
платени за периода 26.03.2015 год. – 26.02.2019 год., в резултат на едностранно
увеличаване на лихвения процент, като заплатени без основание по нищожни клаузи
от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL ***** год., сключен с
ответника, а именно чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от договора, даващи право на
банката да увеличава приложимия лихвен процент по договора, чрез промяна на
базовия лихвен процент (БЛП), автоматична промяна на определените в договора
погасителни вноски, при едностранна промяна на БЛП от страна на банката, както и
едностранна промяна от страна на банката на Тарифата за условията, лихвите, таксите
и комисионните. Съдът е отхвърлил така предявения иск за осъждане на ответника да
заплати разликата над сумата от 3723,16 швейцарски франка до общо предявения
размер от 4560,38 швейцарски франка;
2
ведно със законната лихва върху сумите, считано от предявяване на исковете –
06.03.2019 год. до окончателното изплащане на вземанията.

4. ФАКТИ ПО СПОРА

7. На 11.03.2008 год., между ищцата и нейния съпруг, наричани по-долу
кредитополучател, от една страна и ответното дружество от друга е сключен Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № ***.
8. Според чл.1 от договора банката предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 56 288
евро, изчислен по курс „купува" за швейцарския франк към евро на ответника в деня
на усвояване на кредита. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, разрешеният кредит се
отпуска в швейцарски франкове по блокирана сметка на кредитополучателя в банката,
като според чл. 2, ал. 3, след това сумата се превалутира служебно от банката в евро
по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката в деня на
усвояването и се превежда по открита в същата банка сметка на кредитополучателя в
евро.
9. В чл. 6, ал. 2 е уговорено, че погасяването на кредита се извършва в швейцарски
франкове. Ако на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и / или
лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
блокираната сметка, но има средства в лева или евро по други свои сметки в банката,
погасяването на кредита може да се извърши от банката освен в швейцарски франкове
и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски
франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/ евро, за което
с подписването на договора кредитополучателят дава своето неотменно и безусловно
съгласие и оправомощава банката.
10. Според чл. 21 и чл. 22 от договора кредитополучателят има право да поиска от банката
да превалутира предоставения му в швейцарски франкове кредит, в български лева
или евро по обявения курс „купува” на банката за швейцарски франкове на датата
на превалутирането. За услугата е дължима комисионна. В случай на подобно
превалутиране, кредитополучателят се съгласява също банката да прилага по
отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката за
съответната нова валута и вид на кредита.
11. В чл.23, ал.1 от договора кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк към българския лев или евро, както и превалутирането по чл. 21
от договора, може да има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 от
договора, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита,
изразени в лева/евро. Кредитополучателят декларира и че напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме
всички вреди, произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви,
приложими по превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира в чл. 23, ал. 2
от договора, че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните
последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. чл. 21-23 от договора, както и че е
съгласен с настъпването им.
12. Съгласно заключениeто по проведените основна и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза, в деня на усвояване на кредита по разплащателната сметка на ищцата в
швейцарски франкове, посочена в чл. 2, ал. 1 от договора, е преведена сума в размер
на 90 735 швейцарски франка с основание „усвояване на кредит”. На 26.03.2008 год.
3
ищцата е отправила искане за усвояване на суми по кредита, в което като сума за
заверяване на разплащателна сметка е вписано 90 735 швейцарски франка. По нарочно
искане на ищцата, съпроводено от сключването на съответен договор, банката
ответник е открила на нейно име безсрочна разплащателна сметка в евро.
13. В съдебно заседание, в което е изслушано заключението по първата експертиза
вещото лице пояснява, че преведената сума в швейцарски франкове е била
превалутирана в евро и преведена по сметка на продавача на недвижимия имот, за
покупката на който е сключен договора. Превалутирането е било извършено по молба
на ищцата, първо за сумата от 90 734,07 швейцарски франка, а след това и за 4 536,70
швейцарски франка. За превода на цената на финансирания недвижим имот по сметка
на продавача е било депозирано нареждане за превод на сума в размер на 56 288
евро.
14. Според вещото лице кредитът се погасява в швейцарски франкове, като сумите за
погасяване на месечните вноски са внасяни на каса освен в швейцарски франкове, и в
български левове, с които са закупувани франкове. По тази причина вещото лице
посочва, че банката не е превалутирала „служебно” суми от други банкови сметки на
ищцата, както предвижда чл. 6, ал. 2, изр. 2 от договора за кредит.
15. В отговор на един от допълнително поставените му въпроси, вещото лице отговаря, че
при евентуално нареждане от ищцата на суми в швейцарски франкове към сметката на
продавача на недвижимия имот, която е била в евро, то сумата е щяла да бъде
служебно превалутирана в евро от банката на продавача, като по този начин отново
щели да бъдат генерирани разходи за превалутиране.
16. Според цитираните в заключението данни на банката – ответник, тя подсигурява
ресурс в швейцарски франкове посредством деривативна суапова сделка на
финансовите пазари като закупува швейцарски франкове срещу евро.
17. Съгласно свидетелските показания на А. А. – служител на банката ответник, която е
била експертът по жилищно кредитиране, консултирал ищцата при сключването на
процесния договор през 2008 год, към онзи момент предоставянето на кредит е
ставало на няколко етапа, като първо са били преценявани доходите на
кредитоискателя и в случай на положително становище от банката, се е пристъпвало
към избор на имот, предоставяне на документи за имота, обследването му, подписване
на договор, сключване на покупко-продажбата, учредяване на ипотека, усвояване на
кредитната сума по сметка на клиента и превод на същата към продавача. Сочи се, че
договорите за кредит обичайно са били подготвяни от юристи на банката в нейното
централно звено. След изготвянето им, конкретният клиент е можел да вземе договора
със себе си извън банката, като не било задължително договорът да бъде сключен или
да бъде сключен веднага. Промени в параметрите му е можело да бъдат правени както
преди, така и след сключването му.
18. Свидетелката излага, че към 2008 год. договори за кредит в швейцарски франкове
били търсени много често, тъй като за тях приложимият лихвен процент бил най-
нисък. В показанията се заявява, че служителите на банката не са били инструктирани
от институцията да дават по-специална информация на клиентите при обсъждането на
договори за кредит в швейцарски франкове. Предоставяна била основна информация
за кредитните продукти. Служителите не са обяснявали какъв е валутният риск;
единствено ако някой клиент е имал по-конкретни въпроси, са предоставяли
информацията, с която разполагат. Свидетелката изтъква, че не е могла да знае как ще
се промени вноската по кредита, за да даде някаква прогноза относно нейния размер.
Тя и нейните колеги са се стремили да обясняват, че е най-добре кредитът да бъде
теглен във валутата, в която кредитоискателите получават заплатата си. Според
показанията, при консултиране на клиентите си, свидетелката обичайно се
концентрира върху параметрите и характеристиката на продукта, като всеки клиент
4
сам преценя дали е разумно да сключи договора или не.
19. В показанията се заявява, че обикновено клиентите на банката не са отправяли искане
за отпускане на кредит в швейцарски франкове, а в евро или в лева. Стандартно на
бланката за искане на кредит се записвала стойността на сумата в евро, а в отделно
поле се отбелязвало в каква валута трябва реално да бъде отпуснат той, като
действително това.

5. ОТНОСИМО НАЦИОНАЛНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

20. Граждански процесуален кодекс (ГПК) (В сила от 01.03.2008 год.)
Чл. 7, ал. 3 - Съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Той осигурява възможност на страните да изразят становище по тези
въпроси.
21. Закон за задълженията и договорите (ЗЗД) (обн. в „Държавен вестник" (ДВ), бр.
275 от 22.11.1950 год.)

Чл. 26 – aл. 1 (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства.
[…]
aл. 4 (изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.
Чл. 55 - Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
22. Закон за защита на потребителите (В сила от 10.06.2006 год.)
Чл. 143. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) ал. 1 Неравноправна клауза в договор, сключван с
потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя.

ал. 2 - Неравноправна е клаузата, която:
[…]
т. 3. поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля;
[…]

Чл. 145, ал. 1 - Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява,
като се вземат предвид видът на стоката или услугата - предмет на договора, всички
обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването, както и всички
останали клаузи на договора или на друг договор, от който той зависи.
ал. 2 Преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на
основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една
страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга
страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.
5

Чл. 146, ал. 1 Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално.
[…]
ал. 5 Наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до
неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

23. Закон за Българската народна банка (Обн. ДВ. бр.46 от 10 Юни 1997г.)

Чл. 29., ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1999 г.) Официалният валутен курс на лева към
германската марка е 1 лев за 1 германска марка.
ал. 2 Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата
валута на Европейския съюз - еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се
определя чрез умножаване на курса по ал. 1 по официалния курс, по който германската
марка се е конвертирала към еврото. Така определеният курс се обнародва в "Държавен
вестник" от Българската народна банка.

6. ВРЪЗКА С ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И НЕОБХОДИМОСТ ОТ
ОТПРАВЯНЕ НА ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ

24. Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Макар настоящото производство да е
насочено към установяване на неравноправността на други договорни клаузи и
връщането на суми платени по тях, съдът не е освободен от задължението си да следи
и за неравноправността на други клаузи, включени в конкретния договор.
25. Съобразявайки задължението си да се ръководи от целите на съюзното
законодателство, относимо към спор, с който дадена национална юрисдикция е
сезирана – в случая Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори (директивата; Директива 93/13),
настоящият състав отчита, че основна цел на тази директива е да не се допуска
наличието на неравноправни клаузи в договори сключени между търговци и
потребители.
26. Поради неизчерпаемия обем на възможни проявления на неравноправие,
приложението към чл. 3, т. 3 от директивата съдържа примерен списък на клаузи,
които се смятат за неравноравни. В т. 1, б. „в” от приложението е предвидено, че
неравноправни са задължаващи потребителя договорни задължения, съгласно които
изпълнението на предоставяните от търговеца услуги зависи единствено от неговата
собствена воля.
27. В тази връзка, за запитващата юрисдикция възниква неяснота дали чл. 2, ал. 1 от
сключения между страните договор в частта, предвиждаща, че „[р]азрешеният кредит
се усвоява по блокирана сметка на кредитополучателя […] в швейцарски франкове
[...]” тълкувана във връзка с чл. 2, ал. 3 от договора, според който „[у]своеният кредит
в швейцарски франкове по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в
евро […]” се явява нищожна като попадаща в обхвата на т. 1, б. „в” от приложението
към чл. 3, ал. 3 от директивата или същата отговаря на изискването за добросъвестност
и не създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора.
6
28. Изхождайки от т. 16 от определението по дело C-119/17 на СЕС (ECLI:EU:C:2018:103),
според която в понятието „основен предмет на договора” предвидено в чл. 4, ал. 2 от
Директива 93/13 се включват само клаузи, които определят основните задължения по
договора и които го характеризират, но не и условия, които са спомагателни към
клаузите, определящи самата същност на договорното отношение, то запитващата
юрисдикция приема, че конкретната част от чл. 2, ал. 1 от договора не попада в
основния предмет на договора и следва да бъде преценена нейната равноправност.
Конкретната договорна клауза не попада и в другото изключение предвидено в чл. 4,
ал. 2 от Директива 93/13, касаещо съответствието между цена/ възнаграждение и
стоки/услуги.
29. Запитващата юрисдикция съобразява, че страните могат свободно да уговарят
съдържанието на договорните си отношения, доколкото то не противоречи на закона и
добрите нрави. В този смисъл, при сключването на договор за кредит, пред страните
няма пречки да уговорят получаването и връщането на заеманата сума и всички
дължими лихви, такси и др. в чуждестранна валута, а не в националната или
резервната такава. В тази насока е и постановеното от СЕС решение по дело C-186/16
(т. 40) (ECLI:EU:C:2017:703).
30. От горепосочените договорни клаузи и от приетото в първоинстанционното
производство заключение по проведените първоначална и допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че банката е предоставила кредитните средства в
размер на 90 735 швейцарски франка по открита в същата банка разплащателна сметка
на ищцата която е била блокирана, поради което кредитополучателят не е имал
възможност да извършва разпоредителни операции с тази валута. За да бъдел реално
достъпен авоарът, той следвало да се превалутира от банката служебно по курс
„купува” швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояването, като след това
следвало да бъде преведен по открита в същата банка сметка на кредитополучателя в
евро. С подписването на договора кредитополучателят е дал своето безусловно и
неотменимо съгласие и е оправомощил банката за служебно извършване на действията
по превалутиране и превод на сумата по открита сметка.
31. По този начин се създава съмнение, че усвояването на кредита е поставено
изключително в зависимост от волята на банката - да предостави сума в швейцарски
франкове по „блокирана” сметка, а след това служебно, по нейна воля да превалутира
кредита в евро по разплащателна сметка на ищцата, като едва тогава последната може
да се разпорежда със заетата сума.
32. Разглеждано от икономически по-силната позиция на банката, се създава и
несигурност дали чрез предоставянето на кредита по описания начин, финансовата
институция не е прехвърлила изцяло в тежест на кредитополучателя, без негово
съгласие, валутния риск в случай на неблагоприятна промяна на курсовите стойности
на чуждестранната валута спрямо националната/ резервната такава и не го е поставила
в негативно икономическо положение.
Въз основа на гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по в. гр. д. № 1215/2022 год. по описа на
Варненски окръжен съд.
ОТПРАВЯ ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ
СЪЮЗ, със следните въпроси:
1. Съответства ли на нормативните изисквания, уредени в т. 1, б. „в” от Приложението
7
към чл. 3, ал. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, национална правна уредба,
позволяваща клауза в договор за банков кредит, съгласно която разрешеният кредит се
усвоява по блокирана сметка в чужда валута, но кредитополучателят не може
ефективно, реално да се разпорежда с авоара в чужда валута по блокираната сметка, а
тази сума служебно се превалутира от банката в националната или резервна валута, в
следствие на което би се прехвърлил изцяло в тежест на потребителя валутния риск
при съществена, радикална промяна в курсовите разлики?
2. При положителен отговор на първия въпрос, дали национална юрисдикция може да
приеме, че кредитът в действителност е уговорен в националната или резервна валута,
в случай че установи, че само привидно кредитът е уговорен и усвоен в чужда валута –
чрез заверяване на „блокирана” валутна сметка на кредитополучателя, в следствие на
което банката служебно превалутира тази сума в национална или резервна валута?
СПИРА производството по в. гр. д. № 1215/2022 год. по описа на Варненски
окръжен съд, Търговско отделение, до произнасянето на Съда на Европейския съюз по така
отправеното преюдициално запитване.
ПРЕПИС от настоящото Определение да се връчи на страните, за сведение.
След изпълнение на горното, делото да се докладва за изпращане на оригиналната
версия на преюдициалното запитване чрез е-Curia и в допълнение – за изпращане на
редактируемата версия на адрес: DDP-****@****.
На основание чл.631 ГПК, определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8