№ 383
гр. Плевен , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430201013 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 35-0000550 от 11.05.2021
година на Директор РД „АА“ - Плевен , с което на основание чл. 96г ал. 1 от
Закона за автомобилните превози на ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление ***, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 7а ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози.
Жалбоподателят редовно призован, не се представлява от в съдебно
заседание. В жалбата и писмени бележки навежда доводи за материална
незаконосъобразност на наказателното постановление, санкциониращо
деяние, което всъщност не съставлява нарушение на посочената разпоредба
на чл. 7а ал.2 пр.3 ЗАвПр. Счита, че не притежаването на валидно
удостоверение за психологическа годност, не е еквивалентно на липсата на
такова. Сочи се още, че липсата на законова презумпция която приравнява
липсата на удостоверението за психологическа годност на липса на
психологическа годност. По тези доводи, Моли съда да постанови решение, с
което да отмени
1
наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован не се представлява. В писмено
1
становище ангажира позиция, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено изцяло.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и
в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от
ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
Директора на РД „ АА“ Плевен е овластен да издава наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗАП.
На 20.04.2021 година в ***, на ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** бил съставен акт за извършено административно
нарушение а именно: на 20.04.2021 година, дружеството като лицензиран
превозвач е допуснало или разпоредил на водача ***, с Трудов договор
№***/ да осъществява превоз на товари, без да отговаря на изискванията за
психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от
ЗДвПТози извод инспектори от ДАИ Плевен направили въз основа
документална проверка на дружеството и след справка в информационната
система на ИА „ АА“, от която установили, че водачът е притежавал
удостоверение за психологическа годност №370896 валидно до 22.07.2019г.
За така установените обстоятелства на ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от *** бил съставен акт за извършено
административно нарушение по чл. 7а ал.2 пр.3 от Закона за автомобилните
превози. Представляващият дружеството подписал акта без възражения.
2
Въз основа на така съставеният акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление, което санкционира *** с имуществена санкция в
размер на 3000 лева на основание чл. 96г ал. 1 от Закона за автомобилните
превози.
В подкрепа на изложените по горе фактически констатации са
представените по делото писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № 35-0000550 от 11.05.2021 година на Директора на РДАА -
Плевен; оригинал на акт за установяване на административно нарушение №
289111 от 20.04.2021 година на инспектор в РДАА - Плевен; копие на
известие за доставяне от 26.05.2021 година; Заповед № РД-08-30 от
24.01.2020 година на Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията; оригинал на пощенски плик с дата на пощенското
2
клеймо 10.06.2021 година.
В горната насока са и събраните гласни доказателства посредством
разпита на свидетелите М.Х. - актосъставител и Л.Б., разпитани
непосредствено в хода на съдебното следствие.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът прие, че
жалбата против атакуваното наказателно постановление е основателна по
следните съображения:
Административно-наказателното производство по ЗАНН има санкционен
характер. От това следва и необходимостта съдържанието на актовете,
посредством които се осъществява като процедура, да имат ясно и пълно
съдържание, за да могат да породят правните си последици. Акта за
установяване на административно нарушение и последвалото го наказателно
постановление, които вменяват извършването на конкретно административно
нарушение следва да съдържат конкретно посочени в процесуалния закон
реквизити, които не могат да бъдат извличани по тълкувателен път било то от
субекта на административно наказателна отговорност или от страна на съда в
хода на въззивното производство.
Безспорно установен в хода както на административно наказателното
производство така и в хода на съдебното дирене е фактът, че на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** е лицензиран
превозвач.
Представените по делото акт за установяване на административно
нарушение и наказателно постановление съдържат като нарушена от страна
на жалбоподателят - в качеството му на лицензиран превозвач разпоредбата
на чл. 7а ал. 2 пр.3 от ЗАвП.
При така направеното описание на нарушението, съдът приема, че е
допуснато нарушение при реализиране на отговорността на жалбоподателя,
като при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са спазени
изискванията относно задължителното съдържание на тези актове,
регламентирани съответно в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, указващи на
актосъставителя и на АНО да направят описание на нарушението. В тази
връзка следва да се посочи, че отбелязването, че водачът "не отговаря на
изискването за психологическа годност" не представлява твърдение на
актосъставителя за конкретен факт, нито посочва какви факти от обективната
действителност наказващият орган е приел за установени. Напротив,
посоченото отбелязване представлява извод и правна квалификация, която се
прави въз основа на подвеждането на определени факти от обективната
3
действителност под съответна правна норма, при което вече се извършва
преценката дали водачът е отговарял или не на изискването за
психологическа годност. Така например в настоящото производство от
разпита на свидетелите Х. и Б. се установи, че при извършената проверка те
са констатирали, че водачът Петрунов не е имал валидно удостоверение за
психологическа годност към момента на извършване на превоза и въз основа
именно на този факт са направили правния си извод, че същият не отговаря на
изискванията за психологическа годност. Нито в АУАН, нито в НП обаче е
въведено твърдение за този факт – за липсата на издадено удостоверение за
психологическа годност, а жалбоподателят е поставен изначално в положение
да се защитава срещу правната квалификация, че водачът не е отговарял на
изискването за психологическа годност, без въобще да е посочено кое е това
изискване, къде е регламентирано то и поради каква причина е прието, че
водачът не е отговарял на него. Отбелязването, че АУАН и НП са издадени
след направена справка в регистър за психологическите изследвания на
водачите не санира констатираните пороци, тъй като не е уточнено какъв е
бил резултатът от тази справка, нито какво точно обстоятелство е било
проверявано при справката.
Отделно от това са посочени две форми на изпълнително деяние
„“допуснал или разпоредил“.
Посочването на конкретните факти, установени при проверката и от
които е направен изводът за извършеното съставомерно административно
нарушение, не е единствено въпрос на доказване, но и на описание на
нарушението. Тъй като санкционираното лице се защитава както по правото,
така и по фактите, то следва още от началото на производството лицето да
бъде уведомено какви конкретни факти се твърди, че е извършило и под
състава на какво административно нарушение се подвеждат тези факти.
Правните норми, описващи състава на конкретно нарушение, си служат с
общи и абстрактни правни понятия, за да могат да имат повтарящо се
действие неограничен брой пъти, когато се осъществят фактите, предвидени в
хипотезата им, и спрямо широк кръг адресати. Задължение на
актосъставителя и на наказващия орган е да запълнят тези общи понятия с
твърдения за конкретни факти, индивидуализирани по време, място и начин
на извършване. В конкретния случай настоящият състав приема, че това
4
изискване не е изпълнено при описанието на процесното деяние :“допуснал
или разпоредил“. Не е посочено въз основа на какви факти е прието, че
водачът не е отговарял на изискването за психологическа годност.
Констатираното нарушение е съществено, тъй като то е ограничило
изначално правото на защита на жалбоподателя, като го е лишило от
възможността да разбере какво точно се твърди да е извършил или в случая
какво изискване е пропуснал да изпълни. Отделно от това той не би могъл и
да спори по квалификацията дали действително водачът е отговарял на
изискванията за психологическа годност, тъй като не е посочено кое точно
изискване не е бил изпълнил, за да може да възразява дали действително е
налице неизпълнение на това конкретно изискване. Всичко това обуславя
основателност на възражението на жалбоподателя за липса на надлежно
описание на нарушението.
Допълнителен порок – пряка последица от допуснатото нарушение, е, че
по този начин АУАН и НП не са изпълнили и функцията си да очертаят кръга
на подлежащите на доказване факти в производството. В случая съдът
изначално е поставен в положение, при което е неясно какви факти са
включени в предмета на доказване по делото, за да може въз основа на тях да
се направи преценка дали водачът е отговарял на изискванията за
психологическа годност. В тази връзка трябва да се посочи, че самите
изисквания за психологическа годност на водачите са регламентирани в глава
втора на Наредбата № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа
годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания
на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания
(загл. доп. - ДВ, бр. 89 от 2010г.), издадена от Министерството на транспорта
(обн. ДВ, бр.46 от 06.06.2006г., изм.). Съгласно чл.2, ал.1 и ал.2 от цитираната
наредба изискванията за психологическа годност се отнасят до
познавателната, психомоторната и личностната сфера на психиката, като те
включват качествени и количествени критерии за годност. В чл.3, ал.2 и ал.4
от Наредбата са изброени и конкретните изисквания, като видно е, че се касае
за значителен на брой изисквания. Това мотивира и съдът да приеме, че
нарушението при описанието е съществено, тъй като ако беше предвидено
5
само едно изискване за психологическата годност, би могло да се приеме, че
жалбоподателят е наясно какво изискване се твърди да не е изпълнил, както и
че и съдът може да прецени какви факти подлежат на доказване. Така
дадената квалификация на административното нарушение е неправилна и
несъответна на закона, с което е нарушено изискването на чл.57, ал.1, т.6 от
ЗАНН, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното
постановление, тъй като на практика липсва правна квалификация, което води
до ограничаване правото на защита на санкционираното лице и прави
невъзможно надлежното упражняване на съдебен контрол.
Както правилно се сочи в жалбата това, че наличието или липсата на
издадено удостоверение за психологическа годност съгласно глава шеста от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. само по себе си не представлява изискване за
психологическа годност, а съставлява удостоверителен документ, имащ
единствено доказателствена функция. Психологическата годност се
установява с психологическо изследване, което завършва със заключение за
психологическа годност и при положително заключение на изследваното
лице се издава удостоверение за психологическа годност. Видно от така
регламентирана процедура е, че издаването на посоченото удостоверение е
дейност, последваща на психологическото изследване, а именно при него
съгласно чл. 6 от Наредбата се преценява дали лицето отговаря на
изискванията за психологическа годност.
Поради гореизложеното настоящия състав намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По делото е направено искане от адв. М. К. от адвокатска колегия
Пловдив за присъждане на разноски в размер на 600лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
6
от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. К. е
осъществила правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя
***
Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв.
/какъвто е настоящият случай/ е 300 лв. плюс 7 % за горницата над 1000 лв .
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), съдът намира, че на Директор РД „АА“ - Плевен следва да бъде
осъдена да заплати на ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от *** сумата от 440,00 лева за направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат М. К. от адвокатска
колегия Пловдив
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 35-0000550 от 11.05.2021
година на Директор РД „АА“ - Плевен, с което на основание чл. 96г ал. 1 от
Закона за автомобилните превози на ***, представлявано от ***, със
седалище и адрес на управление ***, е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 7а ал.2, пр.3 от Закона за автомобилните превози, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8,
ал.1, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА Директор РД „АА“ - Плевен да
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от *** сумата от 440,00 лева за направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение на адвокат М. К. от адвокатска колегия Пловдив
по НАХД № 1013/2021 година по описа Районен съд Плевен.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд - Плевен.
7
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8