Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 13.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 517/2020 г. по описа на РС - Провадия, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, ЕИК ********* /ЕСО ЕАД/, против П.Ж.В., ЕГН **********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД.
В исковата
молба се твърди, че в резултат на неправомерно ползване на данъчно облекчение
от ответника П.Ж.В. във връзка със сключен застрахователен договор „Живот”
между него и „Синдикална взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, се е наложило
„ЕСО” ЕАД,
като работодател на ответника, да извърши корекция на дължимия от ответника
данък върху доходите на физическите лица /ДДФЛ/ за периода от 01.12.2013 г. до
30.06.2018 г. и да внесе дължимите от ответника суми по сметка на НАП, при
което без да е налице правно основание за това, имущественото състояние на ECO
ЕАД се е намалило със сумата 1 174.62 лв., а
във връзка с това ответникът се е обогатил за сметка на ECO ЕАД със сумата
1 174.62 лв. Обогатяването конкретно се изразявало в това, че ответникът
не е възстановил на ECO
ЕАД платения от него като работодател дължим от
ответника данък върху доходите на физическите лица след направената от НАП
корекция на данъчните задължения поради неправомерното ползване на данъчно
облекчение от ответника.
Излага, че между
ECO ЕАД и ответника П.Ж.В. е съществувало
трудово правоотношение, което било прекратено по взаимно съгласие със заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение № 130 от 02.07.2018 г. Ответникът е
работил по трудов договор № 2222/04.06.1993 г., сключен първоначално с Клон
Електроснабдяване - Варна, впоследствие изменен на основание чл. 123, ал. 1, т.
4 от КТ поради промяна на работодателя с допълнително споразумение от
09.06.2000 г., с което като негов работодател вече бил НЕК ЕАД Предприятие
„Мрежи високо напрежение“ Електропреносен район Варна. С допълнително
споразумение № 190/04.01.2007 г. трудовият договор на ответника отново бил
изменен на основание чл. 123, ал. 1, т. 4 от КТ поради промяна на работодателя,
като правоприемник на работодателя вече бил „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, Мрежови
експлоатационен район Варна. Мрежови експлоатационен район Варна /МЕР Варна/ било
поделение в структурата на ЕСО ЕАД, което нямало съдебна регистрация като
отделно юридическо лице, но имало отделен ЕИК по Булстат и икономическа
обособеност.
Излага,
че в ЕСО ЕАД била извършена проверка от НАП за периода от 01.12.2012 г. до
30.11.2018 г. на лица, работещи по трудово правоотношение с ЕСО ЕАД и имащи
сключен индивидуален застрахователен договор „Живот“ със „Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“. Застрахованите лица са ползвали
данъчно облекчение по реда на чл. 42, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 10 на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ. Впоследствие се оказало, че през горепосочените
месеци СиВЗК е отпускала на застрахованите лица субсидии в размер на 80 на сто
от премията по застрахователните полици, т.е. застрахователната компания е
връщала на застрахованите лица по банковата им сметка 80% от застрахователната
премия, която ЕСО ЕАД като работодател е превеждал от името на лицата по банков
път на застрахователя СиВЗК. Това обаче се е случвало без знанието на ЕСО ЕАД,
който като работодател не е бил информиран нито от своите работници, нито от
застрахователната компания, че тя връща по-голямата част от застрахователната
премия на застрахованите лица. Също така ЕСО ЕАД не е било запознато с клаузите
на застрахователния договор, нито с договорките между страните по него.
НАП
изискал от ЕСО ЕАД да представи документи и писмени обяснения с Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице с изх. № П-
29002918227539-040-001/03.01.2019 г.
С писмо с изх. № ЦУ-ЕСО-547/16.01.2019 г. ЕСО ЕАД
представило справки по лица, месеци и години за месечната вноска, данъчното
облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ и месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2
от ЗДДФЛ преди приспадане на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ.
В
хода на проверката за установяване на факти и обстоятелства от НАП било
констатирано, че за проверявания период три лица, които са били служители на
ЕСО ЕАД, имат сключени индивидуални застрахователни договори „Живот“ със СиВЗК,
като едното лице бил ответникът П.Ж.В.. Този застрахователен договор „Живот“ бил
договор, при който на застрахованото лице се удържала и се внасяла в СиВЗК
ежемесечно застрахователна премия от работодателя на застрахованото лице
/независимо, че работодателят не е страна по договора/, като застрахованото
лице ползвало максималния размер на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ чрез работодателя. Впоследствие на застрахованото лице се връщала част
/80%-90%/ от застрахователната премия под формата на субсидия по банкова сметка
***.
Твърди, че ECO
ЕАД не е сключвало договор със „Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“ с ЕИК ********* и също така нямало
информация за договореностите между застрахователя и застрахованите лица, в
това число и ответника.
При
извършената проверка било установено, че ответникът П.Ж.В. е имал сключен
застрахователен договор „Живот“ със „Синдикална взаимозастрахователна
кооперация-СиВЗК“ Полица № 196191 *********, Тарифа: ТЕТА. ECO ЕАД,
Мрежови експлоатационен район Варна като работодател му е удържал ежемесечно
застрахователна премия и превеждал същата на СиВЗК, като ответникът е ползвал
максималния размер на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ. Твърди,
че впоследствие по-голямата част от тази премия е била възстановявана от
застрахователя по банковата сметка на ответника под формата на субсидия, но
работодателят не е знаел нито кога, нито каква част от сумата е била
възстановявана на застрахования.
Според
НАП този договор следвало да се третира като договор, сключен с цел отклонение
от данъчно облагане. Целта му била формално да бъдат изпълнени условията за
ползване на данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, за да бъде намален
размерът на дължимия ДДФЛ. В подкрепа на това становище на НАП била и практиката на
ВАС. Според НАП ответникът неправомерно е ползвал
данъчно облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ на база на горепосочения застрахователен
договор „Живот“. Действията на страните по сключения застрахователен договор и
последващото отпускане на „заеми“ /субсидии/ като резултат били постигнали
отклонение от данъчното облагане на 10 на сто от месечната, респективно
годишната данъчна основа, поради което на основание чл. 77 от ЗДДФЛ този
договор не следвало да бъде зачетен за целите на облагането по този закон.
Това
наложило да бъде извършена корекция от ECO
ЕАД като работодател на дължимия ДДФЛ на ответника и
на другите две лица, които са били застраховани при СиВЗК и които са ползвали
данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода от 01.12.2012 г. до
30.11.2018 г.
Въпреки
че работодателят не бил страна по горепосочения застрахователен договор, според
данъчното законодателство, той бил отговорен за определянето, удържането и
внасянето на дължимия данък за доходите по трудови правоотношения и в това си
качество бил данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ.
За
установените несъответствия в декларираните данни, НАП връчил по електронен път
на ECO ЕАД Покана по чл. 103 от ДОПК с изх.№ П-29002918227539-177-001/02.10.2019
г. С писмо с изх. № ЦУ-ЕСО-8150/2/15.10.2019 г. ECO ЕАД
уведомил НАП, че задълженията към бюджета от м. декември 2012 г. до м. ноември
2013 г. били погасени поради изтичане на предвидения в чл. 171, ал. 1 от ДОПК
петгодишен давностен срок, поради което на основание чл. 173 от ДОПК те били
отписани от НАП. В законоустановения срок от получаване на поканата ECO
ЕАД отстранил несъответствията по дължимия данък от
застрахованите към СиВЗК лица, подал до НАП съответните декларации Образец № 6
„Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ и извършил необходимите
плащания за корекция на дължимия ДДФЛ, както и лихвите върху него. Сумата,
която ECO ЕАД е внесло по сметка на НАП за
корекция на дължимия от ответника ДДФЛ поради неправомерно ползване на данъчно
облекчение по реда на чл. 42, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ била
в размер на 1174.62 лв., от
които главница, представляваща дължимия ДДФЛ за периода от м. декември 2013 г.
до м. юни 2018 г. в размер на 880.62 лв. и лихви за посочения период в размер
на 294 лв.
С
писмо с изх. № ЕСО-ВН-1302/17.10.2019 г. ECO
ЕАД информирало ответника за това, че трябва да
възстанови на ECO ЕАД внесените суми за коригиране
на неправомерно ползваното от него данъчно облекчение и го поканило в
едномесечен срок от датата на получаване на писмото да заплати дължимата сума в
касата на дружеството или по банков път или да подпише споразумение за
разсрочено плащане на задължението си. С уведомление с вх. №
ЕСО-ВН-1498/25.11.2019 г. ответникът информирал дружеството, че не е съгласен
да заплати посочената от него сума, като ищецът твърди, че до момента
ответникът не е възстановил на ECO ЕАД
сумата от 1174.62 лв., съставляваща стойността на това, с което същият се е
обогатил за сметка на ECO ЕАД,
до размера на това, с което е намалено имуществото на ECO
ЕАД.
Поради
изложеното и предвид липса на каквото и да било друго средство за правна защита
на правата на ECO ЕАД, за ищеца се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли
съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът П.Ж.В. да заплати
на ECO ЕАД сумата 1174.62 лв., съставляваща
стойността на това, с което същият се е обогатил за сметка на ECO
ЕАД без правно основание, до размера на това, с което е
намалено имуществото на ECO ЕАД,
ведно със законната лихва върху исковата претенция от деня на завеждане на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумата от ответника. Претендира
разноски. Посочва банкова сметка.
***.
№ 260655/08.04.2021 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, както и с
молба вх. № 260669/09.04.2021 г., уточнява, че в представената от ответника В.
на ЕСО ЕАД, като работодател, застрахователна полица № 196191 **********,
Тарифа ТЕТА, като начало на застраховката е посочена датата 01.10.2006 г. Твърди,
че ответникът не е информирал работодателя от кой момент застрахователят
„Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК” /СиВЗК/ му е отпускала
субсидии /заеми/, както и какъв е техният размер. Поддържа, че СиВЗК е
отпускала на ответника /връщала по банковата му сметка/ всеки месец
субсидии/заеми в размер на 80% от премията по застрахователната полица за
периода от месец декември 2012 г. до месец
юни 2018 г. Сочи, че това е било констатирано при извършената проверка
от НАП за дължим данък върху доходите на физическите лица /ДДФЛ/ за този
период, за което е съставен Протокол № П-29002918227539-073-001/19.11.2019
г. С молба вх. № 260770/27.04.2021 г. уточнява, че в досието на ответника в
сектор „Човешки ресурси” на ЕСО ЕАД, МЕР Варна, не са намерени доказателства,
от които да е видно на коя дата същият е представил застрахователната полица за застраховка
„Живот”. Твърди, че няма писмена молба за представянето ѝ или друг
документ към нея. Посочва, че по сведение на служители от сектор „Човешки ресурси”
и сектор „Счетоводство” на дружеството копие от застрахователната полица е било
представено от работника на работодателя, след което е започнало превеждане на
застрахователните премии по сметката на СиВЗК. Поддържа, че единствената
налична при ищцовото дружество полица е тази, представена с исковата молба.
Заявява, че нямат информация кои са третите лица и администрации, от които
органите по приходите са получили данни съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК. Счита,
че НАП има такива данни, предвид изпратената до ищеца Покана по чл. 103 от ДОПК.
В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който изразява становище
за допустимост, но неоснователност на исковата претенция.
Оспорва изложените обстоятелства, с
твърдението, че същите не отговарят на обективната истина, както и заявената
претенция. Твърди, че не е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на
чл. 77 от ЗДДФЛ, реализирано, чрез сключен между него и Синдикална взаимозастрахователна
кооперация - СиВЗК застрахователен договор, че същият представлявал основание
за ползване на данъчно облекчение на осн. чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и че
реализираните от страните по договора действия са законосъобразни и в
съответствие със съдържанието на договора, който ги обвързва. В този смисъл
твърди, че изводите, обективирани в Покана по чл. 103 от ДОПК № П - 29002918227539-177-001/02.10.2019 г. и Протокол №
П-29002918227539-073-001/19.11.2019 г., изготвен от С. М. Х., в качеството
ѝ на служител в НАП на длъжност Главен инспектор по приходите са
неправилни и в нарушение на чл. 19, ал. 1, чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ. В Общите
условия на застрахователя била предвидена възможност за отпускане на заем по застраховка, поради което и реализирането на визираното
действие, съставлявало изпълнение на договорните условия. Предвид изложеното
твърди, че наличието на сключен между него и Синдикална взаимозатрахователна
кооперация - СиВЗК застрахователен договор „Живот“ съставлява основание за
данъчното облекчение и оспорва дължимостта на сумата, съставляваща допълнително
начислен върху коригираната основа данък по ЗДДФЛ за него. Излага, че
формираната в тази насока от постановените съдебни решения практика била
категорична, че корекцията, по която е извършено плащане към НАП от ищеца било
недопустимо да бъде осъществена, по реда на чл. 103 от ДОПК, тъй като не засягала данъчната основа или размера на
задължението - не се касаело за несъответствие между съдържанието на подадената
декларация и изискванията за попълването ѝ или между данните в
декларацията и данни, които да са получени от органите по приходите от трети
лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното
законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл.
101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4 от ДОПК. В конкретния случай извършената корекция по
своето същество представлявала установяване от органа по приходите на данъчно
задължение в резултат на изследване на предпоставки за прилагане на института
на чл. 77 от ЗДДФЛ - преценката за наличието на изискванията на закона, и
засягала основанието на данъчното задължение, което подлежало на
изследване в ревизионно производство, при съобразяване на специалните за него
процесуални правила и компетентност на участващите органи. След като в случая не ставало дума за несъответствие в
данните на декларацията относно данъчната основа и размера на установения
данък, а се е налагало извършване на допълнителни процесуални действия по
събиране на доказателства, както е посочил ищецът, за установяване на размера на
данъчните задължения по ЗДДФЛ, то е следвало да бъде възложено
извършването на ревизия, като в ревизионното производство, при гарантиране на
правото на защита на данъчно-задълженото лице, се извърши събиране на
доказателствата, се обосноват фактически констатации
въз основа на тях и се установят публичните задължения за периода. В случая
органите по приходите обосновавали несъответствие между подадените декларации и
основанията за ползване на данъчно облекчение, като в резултат на това
определили задължения по ЗДДФЛ, като тази преценка подлежала на установяване в
ревизионно производство.
Оспорва,
че ищецът е заплатил визираната в исковата молба сума, а именно 1174.62 лева, съставляваща
допълнително начислен и заплатен данък, определен върху коригирана, в
съответствие с Покана по чл. 103 от ДОПК № П - 29002918227539-177-001/02.10.2019 г. данъчна основа,
касаеща ответника П.В..
Оспорва, че в
случая са налице основанията за прилагане на чл. 59 от ЗЗД, вкл. и че дължи на
Електроенергиен системен оператор ЕАД сума в размер на 1174.62 лева.
Безспорно и
обективно изложено в посочения документ било единствено обстоятелството за
наличието на трудово правоотношение, възникнало въз
основа на Трудов договор № 2222/04.06.1993 г. и прекратено със Заповед № 130/02.07.2018
г., издадена от инж. Хр. Гергов, представляващ работодателя Електроенергиен
системен оператор ЕАД, МЕР Варна, както и че е сключил застрахователен договор
„Живот“ със Синдикална взаимозатрахователна кооперация - СиВЗК. Твърди, че
настоящият казус не притежава разглежданите в правната доктрина характеристики
на правилото, установено в чл. 59 от ЗЗД, поради което, според ответника,
претенцията на ищеца била неоснователна. Поддържа, че липсвало разместване в
патримониума на ищеца и ответника, в резултат, на което ответникът да се е
обогатил за сметка на ищеца. Видно било, че претендираната от Електроенергиен
системен оператор ЕАД сума в размер на 1174.62 лева, съставлявала част от
платено от последния по сметка на НАП задължение на ищеца, установено с Покана
по чл. 103 от ДОПК № П - 29002918227539-177-001/02.10.2019
г. и Протокол № П-29002918227539-073-001/19.11.2019 г., изготвен от С. М. Х., в
качеството ѝ на служител в НАП на длъжност Главен инспектор по приходите.
В посочения протокол, обективиращ резултатите от осъществената проверка за
дължим данък върху доходите на физическите лица за периода от месец декември
2012 г. до месец ноември 2018 г. изрично било посочено проверяваното лице - Електроенергиен
системен оператор ЕАД, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ. Визираните в цитираните документи констатации
не били оспорени от ищеца, въпреки наличната възможност за това, което сочело
съгласието му, както с крайния извод досежно дължимостта на сумите и техния
размер, така и с качеството си на задължено лице. Ето
защо, Електроенергиен системен оператор ЕАД е заплатил в полза на НАП парична
сума, съгласно посочената по - горе покана, в размер на 4159.78 лева, включваща
и процесните 1174.62 лева, приемайки визираното за свое законово вменено
задължение по чл. 42 и чл. 49, във вр. с чл. 77 от ЗДДФЛ. Посочените разпоредби
очертавали параметрите, в които работодателят следва да реализира задълженията
си и самостоятелно да определи данъчната основа, респ. дължимия данък и да го
внесе в бюджета. В този смисъл твърди, че платената от ищеца сума не носи
характеристики на обедняване. Излага, че неправомерното поведение на
работодателя, състоящо се в неправилно прилагане разпоредбите на чл. 42 и чл.
49 от ЗДДФЛ не можело да се вмени във вина и следователно в отговорност на
работника. Задължението на ответника се изчерпвало с
необходимостта да уведоми работодателя си за сключения застрахователен договор,
което своевременно и точно е изпълнил, доколкото именно работодателят е
заплащал на застрахователя месечната застрахователна премия, дължима по
сключения застрахователен договор. Твърдението на ищеца, индиректно посочено в
исковата молба, че не разполага с договора за застраховка „Живот“, поради
обективираното доказателствено искане съдът да задължи ответника да го
представи, сочело също виновно неизпълнение на задълженията му по чл. 42 и чл.
49 от ЗДДФЛ, резонна последица, от което са и констатациите на проверяващите
органи за нередовност в счетоводното отчитане. Позовава се на разпоредбата на
чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗДДФЛ, според която годишната данъчна основа по чл. 25,
ал. 1 и 3 се намалява с годишния размер на данъчните облекчения по чл. 19 и 22,
когато сумите са удържани от работодателя при изплащане на дохода от трудово
правоотношение, а според ал. 4 на същата норма алинея 3 се прилага, когато
работникът предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на
данъчната година копия на договорите със застрахователното дружество - за
данъчното облекчение по чл. 19. Тоест работодателят, в случай че не разполага с
договора за застраховка, което обстоятелство се опитвал установи, не е имал
правна възможност да прилага текста на чл. 49 от ЗДДФЛ, както е сторил.
Твърденията
на ищеца в тази насока имали за цел да определят негова невъзможност да
установи уговорките между страните по договора за застраховка и по този начин
да изключи отговорността си за коригираните суми, платени към НАП въз основа на
посочената по - горе покана. Цитираните разпоредби от ЗДДФЛ сочели обратното, а
именно, че при съблюдаване на данъчните облекчения от работодателя в условията
на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ, последният е длъжен да разполага с обективирана в
писмени документи релевантна информация, въз основа на която да направи
съответните изчисления, като, ако работникът не представи нужните документи,
последица от това следвало да бъде отказ
на работодателя да приложи текстовете на ЗДДФЛ, предвиждащи зачитане на
данъчните облекчения, а не последващо компенсиране от страна на работника на негативните
резултати от допуснатите нарушения.
В
този смисъл твърди, че освен, че не било налице обедняване за ищеца, в случая не се установявало и
обогатяване от страна на ответника. Позовава се на разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДФЛ, според която сумата от годишните данъчни
основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лични вноски за
допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто от сумата от
годишните данъчни основи по чл. 17, както и с внесените през годината лични вноски
за доброволно здравно осигуряване и премии/вноски по договори за застраховки
"Живот" в общ размер до 10 на сто от сумата от годишните данъчни
основи по чл. 17, а месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 за доходи от
трудови правоотношения се намалява с направените през месеца чрез работодател
лични вноски за допълнително доброволно осигуряване в общ размер до 10 на сто
от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, както и с внесените през месеца
за сметка на лицето лични вноски за доброволно здравно осигуряване и
премии/вноски по договори за застраховки "Живот" в общ размер до 10
на сто от месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2, прехвърлянето на набраните
до този момент средства се извършва по банков път. Процесният застрахователен
договор „Живот“ бил обективно съществуващ факт, обвързващ ответника и застрахователя
- Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК, съставляващ валидно
основание за ползване на предвиденото в чл. 19 от ЗДДФЛ данъчно облекчение. Според
ответника в случая следвало да се вземе предвид, че установеният за данъчното
право принцип на "автономност" по см. на чл. 77 от ЗДДФЛ при преценка
на гражданските правоотношения не намирал приложение в отношенията между самите
правни субекти. Законодателят е предоставил правомощието за нуждите на
данъчното облагане, данъчният орган да не зачете резултата от сключена сделка,
чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане. Облигационното
правоотношение между застрахователя и застрахования обаче не подлежало на
проверка от данъчния орган, т. е. той не можел да прогласява
"недействителността" на сделката, нито да я разваля, нито да игнорира
задължителната ѝ сила, съгл. чл. 20, б. "а " от ЗЗД. Ето защо
твърди, че не се е обогатил със сумите, съставляващи данъчно облекчение, а е получил
дължимото му, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ и договорната му обвързаност по
договор за застраховка „Живот“. Позовава се и на ППВС
№ 1/28.05.1979 г., като счита същото за относимо към предмета на настоящото
производство, в което е прието, че не се
дължи връщане на даденото без основание, когато законът не допуска да се искат
обратно дадените суми, какъвто е настоящия случай, с оглед разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от КТ. Излага, че съдебната практика е категорична, че не подлежат
па връщане сумите от трудово възнаграждение и обезщетения по трудово
правоотношение, каквито са плащанията извършени от ищеца към ответника, когато
те са изплатени неправилно, ако работникът или служителят е бил добросъвестен. Последващото отпадане на основанието няма отношение към
добросъвестността. Преценката дали работникът следва да върне на работодателя
изплатените му суми, които е получил добросъвестно, се определяла от
субективното отношение на получателя към основанието за получаване на сумите.
За да отпадне задължението му за връщане на сумите, било достатъчно той да е
имал съзнанието, че за него съществува правото да ги получи, каквато увереност
по изложените по - горе съображения съществувала по отношение на
ответника.
Твърди,
че не е налице и другият задължителен елемент, обосноваващ приложението на чл.
59 от ЗЗД - връзка между обедняването и обогатяването При хипотезата на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД от значение била не причинната връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или обща група от факти,
от които произтичат обедняването и обогатяването. Фактът, обуславящ размера на
месечното трудово възнаграждение, получавано от него за процесния период, бил
наличието на валиден трудов договор, както и валиден застрахователен договор за
застраховка „Живот“. Фактът, пораждащ твърдяното от ищеца обедняване, бил
осъществената в рамките на т. н. данъчна автономия, преценка от главен
инспектор по приходите на НАП С. Х., неоспорена от работодателя, че последният
е допуснал нарушение при изпълнение на задълженията си по прилагане
разпоредбите на чл. 42 и чл. 49 от ЗДДФЛ, поради което се е наложило да довнесе
дължимия данък, вкл. и свързания с облагането на ответника в по-късен момент,
въз основа на Покана по чл. 103 от ДОПК № П - 29002918227539-177-001/02.10.2019
г.
В условията на
евентуалност, ако се приеме, че са налице условията на чл. 59 от ЗЗД, твърди,
че претенцията на ищеца е погасена по давност. В случаите на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД погасителната давност за произтичащото от неоснователно обогатяване вземане
започва да тече от деня на получаване на престацията,
в случая от датата на получаване на трудовите възнаграждения за всеки от
месеците, включени в процесния период. Именно датата на получаване на всяко от възнагражденията,
съставлявало т. нар. дата на имущественото разместване, макар да твърди,
че в контекста на казуса не са налице условията, за прилагане разпоредбата на
чл. 59 от ЗЗД. Ето защо възразява, че вземанията за периода от 01.12.2013 г. до
30.06.2015 г., вкл. са погасени по давност, с оглед изтичането на петгодишната
такава от датата на преминаването на престацията до датата на депозиране на
исковата молба в съда, на осн. чл. 110 от ЗЗД.
Едновременно с
това оспорва и размера на претенцията, обективирана в депозираната искова
молба. Визираната сума в размер на 1174.62 лева, била общата стойността, която
ищецът е заплатил по сметка на НАП въз основа на Покана
по чл. 103 от ДОПК № П - 29002918227539-177-001/02.10.2019 г. и в срока за
доброволно изпълнение, т.е. посочената стойност включвала в себе си както
размера на довнесения за отделните месеци данък, така и дължимата лихва за
забава, с оглед констатираните от органа по приходите неправилно определени от
работодателя данъчни задължения. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
задължението на длъжника спрямо кредитора е за по-малкото между обогатяването и
обедняването. Навежда, че неоснователно обогатилият се за сметка на другиго
дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на
обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между
тях. В този смисъл счита, че следва да бъде отговорен до размера на главницата,
съставляваща допълнително начисления и заплатен данък, без размера на
начислената и заплатена от работодателя - настоящ ищец, лихва.
Оспорва
претенцията на ищеца за заплащане на законна лихва върху исковата претенция от
деня на завеждане на иска до окончателно заплащане на сумата от ответника
предвид акцесорния характер на този иск и неоснователността на главния иск.
В
молба вх. № 260845/13.05.2021 г. изразява становище, че за нуждите на делото е
достатъчно изявлението от страна на ищеца, че от момента на получаване на
полицата, дружеството е започнало да превежда застрахователните премии по
сметка на СиВЗК.
В съдебно заседание
ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба и
уточненията към нея. Моли за уважаване на иска. Представя списък на разноските.
Претендира разноски. В предоставения от съда срок представя писмена защита. Ответникът,
чрез процесуалните си представители, оспорва исковата претенция. Моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Представя
списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Претендира
разноски. В предоставения от съда срок представя писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В
конкретния случай за основателност на претенциите, в тежест на ищеца е да
докаже пълно и главно своето
обедняване чрез плащане на твърдените суми с
лични средства за погасяване на чуждо данъчно задължение –
дължим от ответника данък върху доходите на физическите лица, след направена от
НАП корекция на данъчните задължения поради неправомерното ползване на данъчно
облекчение от ответника в посочения размер, и обогатяване на ответника –
застраховано лице, в посочения размер при липса на основание за разместване на
имуществените блага, връзката помежду им /общите факти, от които произтичат
обедняването и обогатяването/, както и размера на обедняването и обогатяването.
Предвид
възражението че вземанията за периода от 01.12.2013 г. до 30.06.2015 г., вкл. са
погасени по давност,
в негова тежест е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране и
прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване
по тези факти; да установи всички свои твърденията и възражения, в т.ч.
правоизключващи и правопогасяващи такива, че ищецът е изпълнил свое задължение
в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ, че ответникът е ползвал правомерно предвидените в
ЗДДФЛ данъчни облекчения, а при установяване на елементите от фактическия
състав на претенциите, следва да докаже, че е погасил задълженията си в срок.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът счита исковете за неоснователни по
следните съображения:
На основание чл. 153,
вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени обстоятелствата, че: между ECO ЕАД и ответника П.Ж.В. е съществувало трудово правоотношение, което е било
прекратено по взаимно съгласие със заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 130 от 02.07.2018 г., че преди прекратяване на трудовото
правоотношение, между ответника и трето за спора лице -
„Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, е бил сключен договор за застраховка
„Живот”, че в ЕСО ЕАД е била извършена проверка от НАП за периода от 01.12.2012
г. до 30.11.2018 г. на лица, работещи по трудово правоотношение с ЕСО ЕАД и
имащи сключен индивидуален застрахователен договор „Живот“ със „Синдикална
взаимозастрахователна кооперация - СиВЗК“, че СиВЗК е отпускала на застрахованото
лице – ответника по делото, субсидии в размер на 80 на сто от премията по
застрахователните полици, т.е. застрахователната компания е връщала на
застрахованите лица по банковата им сметка 80% от застрахователната премия,
която ЕСО ЕАД като работодател е превеждал от името на лицата по банков път на
застрахователя СиВЗК, че за установените несъответствия в декларираните данни
НАП връчил по електронен път на ECO ЕАД Покана по чл. 103 от ДОПК с изх. № П-29002918227539-177-001/02.10.2019
г.
Съдът приема тези
обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приобщените по
делото доказателства.
По делото е представено заверено
копие на дубликат на полица № 196191000008123 от 2006 г., тарифа: ТЕТА,
дубликат, според която между П.Ж.В. и СиВЗК е сключен договор за застраховка,
по който застраховащ и застрахован е П.В., с предмет на застраховката – живота
и телесната цялост на застрахованото лице. Покритите рискове по застраховката и
размера на сумите и обезщетенията са: 1. при доживяване на срока: 28308 лева;
2. при смърт от заболявания: част от ЗСД пропорционална на изтеклия срок на
застраховката; 3. при смърт и злополука: 3000 лева плюс задължението по т. 2.
Страните са уговорили, че откупната стойност на застраховката възлиза на не по
– малко от 80% от платените от застраховащия застрахователни премии и е платима
по всяко време от действието на договора. При следващи месечни застрахователни
премии, различни от първата, застрахователят изчислява усреднена
застрахователна премия за текущия изтекъл период, респективно съответстващата
застрахователна сума. Срокът на договора е 28 години, с начало 01.10.2006 г. и
край 30.09.2034 г. Според договора месечната основна застрахователна премия е
максималният размер на данъчно облекчената част от месечния доход на
застрахования съгласно ЗДДФЛ. Уговорена е ежемесечна субсидия по чл. 240, ал. 4 от КЗ /отм./ - до 80% от
внесените застрахователни премии. Застрахованият е декларирал, че приема общите
условия, отпечатани на гърба на застрахователната полица. Предвидено е, че на
основание чл. 270, ал. 3 от КТ застрахованият упълномощава работодателя си да
изчислява и превежда по сметката на застрахователя уговорената застрахователна
премия. Да му предоставя информация за номера на банковата сметка, по която
застрахованият получава месечното си възнаграждение с цел обслужване на
застрахователния договор. За удостоверяване на горното застрахованият
предоставя на работодателя си екземпляр от полицата или нарочна за целта молба.
На гърба на така представения от ищцовото дружество екземпляр от полицата не са
отпечатани посочените – по горе общи условия.
От страна на
ответника е представено заверено копие от застрахователна полица № 19619108123
от 18.09.2006 г., с екземпляр от която твърди да се е снабдил от СиВЗК. При
сравнение на двата екземпляра – този, представен от ищеца и този, представен от
ответника, се установява, че същите не са идентични по съдържание. За целите на
настоящото производство обаче следва да се отбележи, че според представения от
ответника екземпляр застрахователната премия е посочена като 10% от обл. доход
по чл. 19, ал. 1 от ЗОДФЛ, а периодът ѝ на плащане – месечно,
ежемесечната субсидия по чл. 240, ал. 4 от КЗ /отм./ - 80% от текущата
застрахователна премия. На гърба на този екземпляр от полицата са отпечатани
Специалните УМЖЗ на застраховка „ТЕТА”. В договора е посочено, че неразделна
част от него са Специалните УМЖЗ, отпечатани на гърба на полицата, и Общите УМЖЗ,
приложени към нея, като по застраховка „ТЕТА” застрахователят счита претенцията
по чл. 41.4 от ОУМЖЗ за постоянно предявена. Според чл. 41.4 от ОУМЖЗ, в сила
от 01.02.2006 г., застраховащият /застрахованият/ имат право да получат заем
срещу редовна застраховка „Живот”, като при наличие на непогасени задължения по
отпуснат заем по застраховка към деня на прекратяване на договора, те се
удържат от задължението на застрахователя към застрахования или ползващото се
лице /л. 223 – л. 225/.
В писмо до П.В. от 27.04.2021 г. СиВЗК
посочва, че застрахователният договор/полица № 196191000008123, тарифа „ТЕТА” е
издадена на 18.09.2006 г. в два идентични екземпляра за всяка от страните. На
14.06.2017 г. В. е поискал преиздаване на застрахователната полица поради
загубване, като е представено и заверено копие от молбата, която е уважена.
Относно наличието на разлика между копието от полицата, представена от ищеца и
това, представено от В., СиВЗК пояснява, че единствената разлика е, че в издадения
дубликат е пропуснато да се сложи дата, което не го правело невалиден.
Разликата се дължала на обновяването на информационната система.
Представена
е справка, издадена от СиВЗК, за получените застрахователни премии от ответника
и изплатени заеми/субсидии по полица № 196191000008123, тарифа „ТЕТА”, за
периода от 20.09.2006 г. до 13.07.2018 г., според която общият размер на
платените застрахователни премии за посочения период е 19499.16 лева, а общият
размер на получения заем за същия период е 15605.99 лева /л. 273/.
С Искане за
представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №
П-29002918227539-040-001/03.01.2019 г. от орган по приходите С. Х., главен
инспектор по приходите при ТД на НАП – Големи данъкоплатци и осигурители, от
ЕСО ЕАД са изискани документи и писмени обяснения във връзка със сключени
застраховки „Живот” между работници и служители на дружеството и „Синдикална
взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК” /л. 17 – л. 22/. След тяхното
представяне в указания срок до дружеството е изпратената посочената по – горе Покана по чл. 103 от ДОПК с изх. № П-29002918227539-177-001/02.10.2019 г. според която
във връзка с извършване на проверка, възложена с Резолюция П-29002918227539-ОРП-001/20.12.2018
г. органът по приходите е установил несъответствия в описаните в поканата
декларации обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ”, подадени
от ЕСО
ЕАД за периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2018 г. Отразено е, че в хода на
проверката е било констатирано, че за проверявания период три лица, работещи по
трудово правоотношение с дружеството имат сключени индивидуални застрахователни
договори „Живот” със „Синдикална взаимозастрахователна кооперация – СиВЗК”; че
това са договори, по силата на които на застрахованите лица се удържа и внася в
СиВЗК ежемесечно застрахователна премия от работодателя на застрахованото лице,
независимо че работодателят не е страна по договора, като застрахованото лице
ползва максимален размер на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ чрез
работодателя, а впоследствие на застрахованото лице се връща част /80% - 90%/
от застрахователната премия под формата на субсидия чрез работодателя или по
сметка на лицето. При извършената проверка било установено, че сключените
договори на СиВЗК с три лица, между които ответникът П.В., са такъв тип
договори, при които ЕСО ЕАД е удържало от лицата ежемесечно застрахователна
премия и я превеждало на СиВЗК, а впоследствие по – голямата част от тази
премия се възстановявала на лицата по техни сметки под формата на субсидия или
заем и лицата ползвали максималния размер на данъчното облекчение по чл. 19,
ал. 2 от ЗДДФЛ. Изразено е поддържаното от ЦУ на НАП становище, според което
този тип застрахователни договори, сключвани от СиВЗК, следва да се третират
като сключени такива с цел отклонение от данъчното облагане, като в тази връзка
е цитирана и практика на ВАС. Счетено е, че за да се елиминира ефектът на
отклонение от данъчното облагане е необходимо дължимият данък по чл. 42, респ.
по чл. 49 от ЗДДФЛ да се определи без да се прилага данъчното облекчение по чл.
19 от ЗДДФЛ, каквото лицата неправомерно са ползвали на база сключените
застрахователни договори. Преценено е, че действията на страните по сключените
застрахователни договори и последващото отпускане на „заеми” /субсидии/ като
резултат постигат отклонение от данъчното облагане на 10 на сто от месечната,
респ. от годишната данъчна основа, поради което на основание чл. 77 от ЗДДФЛ
тези договори не следва да бъдат зачетени за целите на облагането по този
закон. Независимо, че работодателят не е страна по тези застрахователни
договори, на същия, като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДФЛ, е
изпратена коментираната покана на основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК, с която му
е предоставен 14-дневен срок от получаването ѝ да отстрани
несъответствията като подаде коригиращи
декларации и внесе дължимите задължения, описани в поканата. ЕСО ЕАД е
уведомено, че при неподаване на декларациите в указания срок, задълженията за
данъците за посочените периоди ще бъдат установени с ревизионен акт/акт за
установяване на задължение /л. 23 - л. 36/. С писмо от 15.10.2019 г. ЕСО ЕАД е
уведомило ТД на НАП – Големи данъкоплатци и осигурители за изпълнение на
указаното в поканата, като е поискало на основание чл. 173 от ДОПК да бъдат
отписани задълженията към бюджета за периода от месец декември 2012 до месец
ноември 2013 г. поради погасяването им по давност /л. 37/. Представено е и
платежно нареждане от 14.10.2019 г. за превод на сумата в общ размер на 4159.78
лева по сметката на ТД ГСО на НАП София
/л. 71/. С Протокол № П – 29002918227539-073-001/19.11.2019 г. за приключване
на проверката органът по приходите, въз основа на извършените процесуални
действия – искане за предоставяне на документи и писмени обяснения и искания за
предоставяне на информация от трети лица, както и на направените констатации, е
отчел, че несъответствията са отстранени и са подадени и приети изискуемите
дакларации обр. № 6 с вид плащане 8, а на основание чл. 173 от ДОПК е приел, че
следва да бъдат отписани задълженията към бюджета за периода от месец декември
2012 г. до месец ноември 2013 г. поради погасяването им по давност /л. 38 – л.
64/.
С писмо от 17.10.2019
г. ЕСО ЕАД е уведомило П.В. за извършената проверка, направените констатации и
действията на дружеството в изпълнение на указанията на НАП, като е поканило
ответника в едномесечен срок от получаването да заплати или да подпише
споразумение за разсрочено плащане на задължението си към ЕСО ЕАД в размер на
1174.62 лева, от които 880.62 лева – главница и 294 лева – лихви /л. 66/. Видно
от представеното известие за доставяне, писмото е получено от В. на 21.10.2019
г. В отговор, наименуван „уведомление” същият е изразил несъгласие да заплати
поисканата сума, като недължима, поради неоснователност.
Представени са
платежни нареждания за извършени от ЕСО ЕАД на СиВЗК преводи на застрахователни
премии, извлечения от разплащателна банкова сметка ***, фишове за трудово
възнаграждение на ответника, ведомост на сметка ********** – кред. по удръжки
заплати – застраховки, справка за направени удръжки по ведомост и ползваните
данъчни преференции по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ от ответника и лихвите върху тях
– всички за периода от месец декември 2013 г. до месец юни 2018 г., включително;
таблица № 1, в която за същия период по месеци са посочени платената
застрахователна премия, дължимия ДДФЛ върху платената застрахователна премия
съгласно Покана № П-29002918227539-177-001/02.10.2019
г. на НАП, реално ползвано данъчно
облекчение по реда на чл. 19, ал. 2 от ЗЗДФЛ и сума, с която е коригиран
дължимият ДДФЛ в декларация обр. 6; декларации обр. 6 „Данни за дължими
осигурителни вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ”, с които ЕСО ЕАД, МЕР Варна е
направило корекции на дължимия данък за периода от месец 01.2014 г. до месец
07.2018 г. и протоколи на НАП, от които е видно, че подадените декларации обр.
6 са приети – всички неоспорени
от ответника.
С писмо от директора
на ТД на НАП ГДО от 21.05.2021 г. е удостоверено, че с платежно нареждане от
14.10.2019 г., ЕСО ЕАД е внесъл дължимия данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, в т.ч. за
лицето П.В. – в размер на 880.62 лева и лихва в размер на 294 лева.
По делото е допусната
и приета ССчЕ, неоспорена от страните, вещото лице по която е дало заключение,
че размерът на данъка, който е трябвало да бъде внесен от ЕСО ЕАД след
извършената корекция на дължимия ДДФЛ от ответника П.В. за периода от
01.12.2013 г. до 30.06.2018 г. е 880.62 лева, а размерът на лихвата върху
коригирания размер на дължимия ДДФЛ от ответника, определен към 14.10.2019 г.
/датата на плащане на приспаднатия ДДФЛ/, е 294.68 лева.
Искът по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички
случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването. В общия случай при тази хипотеза
субектът, който е получил без основание имуществената облага, дължи нейното
връщане до размера на обедняването си, като е дължима по-малката от двете стойности при
разлика между тях.
Или уважаването на предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва от доказването на
предпоставките произтичащи от фактическия състав на разпоредбата като: наличие
на обедняване на ищеца /изразяващо се в намаляване на имуществото му или в
невъзможност същото да бъде увеличено/, конкретния размер на посоченото намаляване,
наличие на обогатяване в патримониума на ответника /изразяващо се в реално
увеличаване на имуществото му или в спестени средства от страна на същия/,
размер на обогатяването, както и че посоченото имуществено разместване
произтича от един и същ факт или група от факти, като връзката между тях не е причинно – следствена. За да е налице
неоснователно обогатяване следва да не е налице основание за имущественото
разместване. При липса на някой от тези елементи, няма да е налице състава
на неоснователното обогатяване - вж. ПП ВС № 1/79 г., решение №
251/04.04.2017 г. по т.д. № 1023/15 г. на ВКС, ІІ т.о. решение № 135/2017 г. по
т.д. № 512/16 г. на ВКС, ІІ т.о. и т.н., решение № 398/2014 г. по гр.д. №
1933/2013 г. на ВКС, ІV г.о. и т.н.
Според
задължителната съдебна практика, обективирана в решение № 587 от 01.11.2010 г.
по гр.д. № 941/2009г. на ВКС, ІV г.о., решение № 267 от 20.01.2014 г. по гр.д.№
13/2013г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 55 от 28.02.2012 г. по гр.д. №652/2011г.
на ВКС, ІІІ г.о., всички постановени по реда на чл. 290 ГПК, с разпоредбата на
чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност на
онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде осъден
да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото
равновесие между субектите, до размера на обедняването. Имуществените облаги
имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване
актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или
пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да
понесе. Следва да се отбележи, че при последната хипотеза
спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били
необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от
собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е
нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение могат
да имат и специалните качества или потребности на обогатения. Следователно
правно - релевантното обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всякога е
свързано или с придобиване на нови имуществени блага за обогатения, или с
избягване на иначе необходимо изразходване на налични, включени в патримониума
му блага, като за общия фактически състав на неоснователното обогатяване са без
значение формите, чрез които се реализира обогатяването. Съществено условие е
обаче то да е станало за сметка на друго лице. Поради това отсъствието
на последното условие прави невъзможно прилагането на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
дори и да е налице обогатяване на дадения субект /така
решение № 252 от 23. 01.2015 г., по гр.д.№ 2858/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.,
решение № 88/28.08.2017 г. по т.д. № 834/2016 г. на ВКС, ІІ т.о./.
При тълкуване на разпоредбата на чл. 59
от ЗЗД може да се направи извод, че законодателят търси да намери баланса между
интересите на обогатилото се лице и лицето, което е обедняло, но само ако има
несъмнени доказателства за настъпилото корелативно разместване на имущества
между техните правни сфери.
Както вече
беше посочено по – горе фактическият състав на неоснователното обогатяване по
чл. 59 от ЗЗД е изпълнен, и когато обогатяването на ответника се изразява в
спестяване на разходи за сметка имуществото на претърпялото обедняване лице,
т.е. обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия
състав, който поражда едното и другото.
В случая спорен
по делото е въпросът налице ли е обогатяване на ответника, който твърди, че
съгласно чл. 3, т. 2 от ЗДДФЛ работодателят е този, който е отговорен за
определянето, удържането и внасянето на дължимия данък за доходите по ТПО и че
становището на НАП за неприлагане на данъчното облекчение при сключения между
ответника и СиВЗК застрахователен договор е насочено към ангажиране
отговорността на работодателя, а не на работника; че мнението на НАП и
изпълненото въз основа на него плащане от ЕСО ЕАД е необвързващо ответника; че
сключеният между ответника и СиВЗК застрахователен договор съставлява основание
за данъчно облекчение в размера, който е бил определен преди корекцията, както
и че не се дължи връщане на даденото без основание, когато законът не допуска
да се искат обратно дадените суми, позовавайки се на приетото в ППВС №
1/28.05.1979 г. и разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ.
Между страните
не е спорно, а и от представения от ищеца по делото дубликат от застрахователна
полица №
196191000008123, тарифа „ТЕТА”, се
установява, че през 2006 г. между ответника и СиВЗК е сключен застрахователен
договор „Живот”, в който е предвидено, че на основание чл. 270, ал. 3 от КТ застрахованият упълномощава работодателя си да изчислява и превежда по
сметката на застрахователя уговорената застрахователна премия. Именно това е
сторил ответникът, представяйки на работодателя си екземпляр от
застрахователната полица, въз основа на която последният е удържал 10% от
трудовото възнаграждение на работника, какъвто е размерът на уговорената
застрахователна премия, като е превеждал същата по сметка на застрахователя. Договорът е
основание за възникване на застрахователно правоотношение, което в последствие
е дало основание за ползване на данъчното облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ. Застраховащ и
застрахован по договора е работникът, в полза на когото или на неговите наследници ще се изплати застрахователното
обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.
При извършена проверка органът по
приходите е установил несъответствия в
подадените от ЕСО ЕАД декларации обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по
чл. 42 ЗДДФЛ” за
периода от 01.12.2012 г. до 30.11.2018 г., включително по отношение на
ответника В.. До работодателя, като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3
от ЗДДФЛ, е изпратена Покана по чл. 103 от ДОПК с изх. № П-29002918227539-177-001/02.10.2019 г. да извърши
корекция на дължимия ДДФЛ и на П.В., който е бил застрахован при СиВЗК и е
ползвал данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода от 01.12.2012
г. до 30.11.2018 г., и да подаде допълнителна декларация обр. 6 за дължимия
ДДФЛ за съответните периоди. Счетено е, че за да
се елиминира ефектът на отклонение от данъчното облагане е необходимо дължимият
данък по чл. 42, респ. по чл. 49 от ЗДДФЛ да се определи без да се прилага
данъчното облекчение по чл. 19 от ЗДДФЛ, каквото В. неправомерно е ползвал на
база сключения застрахователен договор. Преценено е, че действията на страните
по сключения застрахователен договор и последващото отпускане на „заеми” /субсидии/
като резултат постигат отклонение от данъчното облагане на 10 на сто от
месечната, респ. от годишната данъчна основа, поради което на основание чл. 77
от ЗДДФЛ тези договори не следва да бъдат зачетени за целите на облагането по
този закон. Тези изводи на органа по приходите са приети безусловно от
работодателя, който е направил корекции във ведомостите на работни заплати от
месец декември 2013 г. до месец ноември 2018 г., съгласно съдържащата се в
поканата поименна таблица и е изготвил декларации обр. 6 за същия период, които
е подал в НАП по електронен път на 14.10.2019 г. като е погасил задълженията с
преводно нареждане от същата дата. Единствено за периода от месец декември 2012
г. до месец ноември 2013 г. е поискал да бъде извършено отписване на посочените
задължения поради погасяването и по давност, на основание чл. 173 от ДОПК.
Застраховането е инструмент за защита на
имуществени и неимуществени интереси на физически и
юридически лица при настъпване на неблагоприятни събития със случаен характер.
Правната уредба на застраховането към момента на сключване на договора между П.Ж.В.
и СиВЗК е предвиждала в чл. 230 от КЗ /отм./ възможност за сключване на договор
за застраховка „Живот“. Такъв индивидуален договор е сключен между ответника и
СиВЗК, който е застраховащ и застрахован по него.
От фактите, установени по делото, е
видно, че клаузите на застрахователния договор са изпълнявани, като на
конкретна дата, работодателят е превеждал застрахователните премии на СиВЗК.
Фактът, че застрахователният договор е изпълняван е посочен и в поканата по чл.
103 от ДОПК, изпратена на ЕСО ЕАД от органа по приходите /л. 26, абзац втори/.
Въз основа на този договор впоследствие е определен и размерът на данъчните
облекчения при облагане на трудовото възнаграждение на застрахования работник,
при условията на чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ. От събраните по делото доказателства
може да се направи обоснован извод, че застрахователният договор е изпълняван,
договорените в него клаузи са спазвани, като размерът на застрахователната
премия е определян според сключения застрахователен договор. Ползваното данъчно облекчение е законово предвидена
възможност за застрахованото лице да намали данъчните си задължения. Каквито
и договорки да има между застрахователното дружество и П.В., от тях не
произтича възможността за ползване на данъчно облекчение. То е предвидено в
ЗДДФЛ. Единственото изискване за ползването му е наличието на договор за
застраховка. То не касае застрахователя, който получава уговорената застрахователна
премия и то в установения по договора размер.
Условията по сключения договор са изпълнявани,
включително и във връзка с предоставяните заеми/субсидии на застрахованото лице
по чл. 240, ал. 4 от КЗ /отм./. И в този случай е ползвана законово
регламентирана възможност срещу бъдещата застрахователна премия, застрахованото
лице да ползва заем. Знанието на работодателя и работника за условията при
ползване на тази законова възможност и за нейната фактическа реализация не променя
горните изводи. Освен това изрично в представения на работодателя дубликат от
застрахователната полица е вписана уговорената между страните ежемесечна субсидия
по чл. 240, ал. 4 от КЗ /отм./ - до 80% от внесените застрахователни премии.
Независимо от използваната терминология, предвид посочването на законовото
основание, а именно - чл. 240, ал. 4 от КЗ /отм./, очевидно се касае за заем, а не за субсидия,
отпускането на каквато визираната разпоредба не предвижда. Едновременно с това
в чл. 41.4 от общите условия към застрахователния договор, които са представени
от ответника и следователно са му известни, но за които по делото не е
установено да са били представени на работодателя, е предвидено правото на
застрахования да получи заем срещу редовна застраховка „Живот”. Не на последно
място, от представената справка, издадена от застрахователя, е видно, че СиЗВК
е осчетоводявало получените застрахователни премии и отпусканите заеми на
застрахованото лице
по полица № 196191000008123, тарифа „ТЕТА”, за периода от 20.09.2006 г. до 13.07.2018
г. Налага се извод, че
и в тази част договорът е бил изпълняван и не е налице сделка, чиято цел е била
неправомерно ползване на данъчно облекчение. Следователно не е
възможно ответникът да се е обогатил неоснователно, ползвайки предвиденото в
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ данъчно облекчение и спестявайки
разходи, за да намери приложение законовото правило на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Доколкото ползването
на данъчно облекчение по чл. 19, ал. 2 от ЗДДФЛ от дадено лице само по себе си
не е достатъчно, за да възникне обогатяване по смисъла на общия фактически
състав на неоснователното обогатяване, нито е равнозначно на спестяване на
разходи на ползващото се от него лице по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, освен
ако то е неправомерно, доказателства за което по делото отсъстват, исковата
претенция по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е неоснователна.
Що се отнася до въпроса дали наличието
на основания за ползване на данъчно облекчение подлежи на установяване в
ревизионно производство, същият е ирелевантен, доколкото не е елемент от
фактическия състав на иска по чл. 59 от ЗЗД и няма да бъде обсъждан. При законова възможност
отговорност за неправилно ползвано данъчно облекчение да бъде търсена както от
лицето, което се е ползвало от него и което по силата на чл. 3, т. 1 от ЗДДФЛ
също е данъчно задължено лице, така и от работодателя, който по закон трябва да
определи коректно задълженията за данъци на своите работници и служители, в
последния случай ответникът не е лишен от право на защита. Именно в производство
като настоящото същият може да противопостави и обоснове защитните си
възражения, което е и сторил.
Съдът не споделя и въведеното от
ответника възражение, поддържано в писмената защита, че не се дължи връщане на
даденото без основание, когато законът не допуска да се искат обратно дадените
суми, предвид разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ /неточно посочена като чл.
172, ал. 1 от КТ/, доколкото същото е неотносимо към настоящия спор. В
ППВС № 1/1979 г. са дадени разяснения по прилагането на разпоредбите на чл. 55
и чл. 59 от ЗЗД, като са разграничени трите фактически състава на
разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД и състава на чл. 59 от ЗЗД. По
отношение на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е прието, че
е необходимо предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, докато елементите на общия фактически състав на чл. 59 от ЗЗД са
следните: обогатяване на едно лице за сметка на друго; обедняване на другото
лице; липса на основание за обогатяването; отсъствие на друга възможност за
защита на интересите на обеднялото лице. С предявения по настоящото дело иск
ищецът не претендира връщане на дадена сума при начална липса на основание
срещу лицето, получило сумата, а заплащане на сумата, с която ответникът се е
обогатил в резултат на заплащане на тази сума от ищеца по сметката на НАП за
корекция на дължимия от ответника ДДФЛ поради неправомерно ползване на данъчно
облекчение. Ето защо искът е такъв по чл. 59 от ЗЗД, а не по чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 271, ал. 1 от КТ.
Тъй
като по делото ищецът не доказва наличието на всички елементи от фактическия
състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, исковете са неоснователни и следва да се
отхвърлят.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото, разноски следва да се присъдят в полза на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Направено е съответно искане,
представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 309/ и доказателства за сторени такива в
размер на: 500.00 лева – адвокатско възнаграждение, съобразно ДПЗС /л. 310/.
Разноските ще се поставят в тежест на ищеца.
Мотивиран от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД,
ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 201 против П.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД да бъде осъден П.Ж.В. да заплати на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД сумата в общ размер на 1174.62 лева, от които
880.62 лева – главница, представляваща заплатения от ищцовото дружество ДДФЛ,
дължим от ответника за периода от месец декември 2013 г. до месец юни 2018 г.,
и 294 лева, представляваща заплатената от ищеца лихва върху главницата, дължима
от ответника за същия период, с която сума същият се е обогатил без основание, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III” № 201 да заплати на П.Ж.В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 500.00 лева /петстотин лева/ - разноски за
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: