Р Е Ш Е Н И Е
№ 467
гр. Велико Търново, 10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Буюклиев
при участието на секретаря В.Г., изслуша докладваното
от председателя адм. дело №632 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Жалбоподателят
Е.А.А. с ЕТ „А. – Е.А.“*** обжалва ревизионен акт № Р-04000417008558-091-001/14.05.2018
г. на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваната му пред съда част с
решение № 142 от 01.08.2018 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново
при ЦУ на НАП.
В жалбата
са изложени оплаквания по отношение на процесуалната и материалната
незаконосъобразност и необосноваността на акта, установяващ задълженията по
ЗДДС, ЗДДФЛ и ЗОВ.
На първо
място жалбоподателят поддържа оплакване за нищожност на РА със съображения, че
е издаден от некомпетентен орган. В тази връзка се посочва, че в случая се
касае за повторна ревизия, поради което след отмяна на първоначалния РА и
връщане на преписката на органа, издал ЗВР, се извършва нова ревизия. Тази нова ревизия според жалбоподателя е
възложена от лице, за което по преписката
липсват данни за предоставено правомощие да възлага ревизии, поради
което издаденият РА като издаден от некомепетентен орган се явява нищожен.
На следващо
място се поддържа, че в случая не са установени и доказани обстоятелствата по
чл. 122, ал. 1 от ДОПК и че не са взети предвид всички относими към лицето
обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК. В тази връзка е посочено, че по време на
ревизионното производство и с възражението срещу ревизионния доклад от негова
страна са ангажирани доказателства, които не са взети предвид от ревизиращия
орган. Отделно от това посочва, че данъчния орган не е поискал назначаване на
съдебна експертиза, с която експерт от съответната област да отчете спецификите
на дейността на земеделските производители и да даде заключение по спорните в
производството въпроси. От страна на приходните органи не са събирани и гласни
доказателства, а всички факти са установени чрез трети самостоятелни лица,
статистики, регистърно – статистически производства, които според него нямат
доказателствена стойност. Предвид това оспорва установените от органите по приходите
размери на обработваеми площи и средните добиви на земеделски култури от тях,
въз основа на които са установени неотчетени и недекларирани от него приходи от
дейността му като земеделски производител. Намира, че ревизиращите органи
неправилно са определили размера на обработваните от него земеделски площи за
съответните години въз основа на декларираните от негова страна декари по
анкетните карти и анкетни формуляри, подадени в ОД „Земеделие" Велико
Търново, тъй като в заявените земеделски масиви има промени и са предмет на
спорове и обжалвания. В тази връзка посочва, че част от заявените от негова
страна в началото на съответните години площи са преразпределени за ползване от
други земеделски производители, а друга част поземлени имоти са продадени за
покриване на задълженията му на проведени търгове през 2011 г. и 2012 г. Сочи,
че от представените в хода на ревизионното производство съдебни решения и
искания за изземвания на кметове на населени места е видно, че заявените
земеделски имоти в първоначален вид не са били обработвани от него, респективно
от тях не е добита продукция.
Оспорва
изводите на органите по приходите и относно установените в ревизията по-ниски
добиви с аргумента, че същите се дължат освен на липсата на нужния инвентар и
машини, така и на биоземеделието, което от години практикува и при което
биоземеделие добивите са в значително по-малки размери от средните за страната.
Намира, че в случая ревизиращият екип без да съобразява тази съществена
подробност, сравнява добитото количество продукция с добивите на други
земеделски производители, които отглеждат своята продукция в съседни землища.
Този подход според него е неправилен, тъй като неговото стопанство е в пъти
по-малко като потенциал и възможности спрямо останалите земеделски
производители.
В жалбата
се излагат още възражения относно неосчетоводения приход от субсидия в размер
на 3 943,97 лв., изплатена през 2011 г. Посочва се, че причината за това е, че
сумата не е постъпила по сметката на ЕТ „А. - Е.А.", а е изплатена
директно от Разплащателна Агенция при ДФ „Земеделие" на кредитора му
„Панацея" ООД с ЕИК *********. Счита още, че неправилно са увеличени приходите на ЕТ през 2011 г. със
стойността на неотчетена продукция от слънчоглед и пшеница в размер на 54
395,00 лв., тъй като в тази връзка има издадени три кредитни известия, което
обстоятелство не е взето предвид от органите по приходите. С оглед на това намира, че данъчните основи за
облагане с ДДС и с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ са неправилно определени.
На последно
място, намира, че с РА неправилно са установени и задължения за
осигурителни вноски за 2013г., доколкото
за този период поради липса на заверка на регистрационна и анкетна карта на ЗП
от ОД „Земеделие“ Велико Търново е загубил качеството си на регистриран земеделски
производител по смисъла на КСО и не подлежи на задължително осигуряване на
посоченото основание. По изложените съображения се иска прогласяване на
нищожността на РА, алтернативно отмяната на ревизионния акт в потвърдената му
от ответника част.
В съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител ***.Д.., поддържа
жалбата по изложените в същата съображения. Посочва, че от заключението на
вещото лице се установява, че счетоводството на жалбоподателя е водено в
съответствие със закона и счетоводните стандарти, което води до неправилно
приложим и несъобразен с особения ред на чл. 122 от ДОПК ред, по който е
протекла ревизията вследствие на която е издаден обжалваният РА. Счита също, че
установените задължения са определени с вероятни предположения, сравнителни
аналози и без ясни доказателства, а всички предприети действия от страна на
ревизиращия орган не водят до точно конкретно изясняване на определените
задължения. Моли обжалваният РА да бъде отменен като недоказан. Претендира
разноски. Подробни
аргументи за незаконосъобразност на РА излага и в представена по делото писмена
защита.
Ответникът
- директорът на дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез представителя си заема
позиция за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на установеното с
ревизионния акт. Моли съда да му се присъди юрисконсултско възнаграждение от 1987,61
лв. По отношение на претендираните от жалбоподателя разноски, намира, че
доколкото по делото не е представен документ за заплатен адвокатски хонорар, то
не следва списъка с разноски да бъде уважен в тази част. В указания от съда срок
представя писмена защита, в която доразвива доводите си за законосъобразност на
РА.
Съдът
преценява жалбата като допустима за разглеждане по съществото на спора. В тази
връзка само следва да се спомене, че при подаването й е спазен императивния
срок по смисъла на чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От друга страна, жалбоподателят е
легитимиран да подаде жалбата, тъй като ревизионния акт пряко го засяга
неблагоприятно, този акт е потвърден изрично по административен ред от ответника,
каквото е изискването на чл. 156, ал. 1 от ДОПК и то в оспорената пред съда
част.
Настоящият
оспорен пред съда ревизионен акт е издаден в условията на възобновено
ревизионно производство, тъй като с решение №291/01.12.2017г. на ответника е
отменен ревизионен акт № Р-04000417000857-091-001/28.08.2017
г. в
обжалваната част за определяне на задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ. ДОО и ЗО за
горепосочените периоди и преписката е върната на компетентния орган за
възлагане на нова ревизия. Висящността на производството е възобновена, като е
издадена ЗВР № Р-04000417008558-020-001/07.12.2017г., връчена по електронен път
на 15.12.2017г. С тази заповед е определен и обхватът на ревизията – годишен и
авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ (данък по чл. 48. ал. 2 от ЗДДФЛ) за периода от
01.01.2011 г. до 31.12.2015 г., данък върху добавената стойност за периодите м.
12.2012 г., м.01.2013 г., м. 10.2013 г., м. 12.2013 г., м.12.2014 г. и м.
12.2015 г. и вноски за ДОО и здравно осигуряване на самоосигуряващо се лице за
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2015г.
Както
повелява законът, съставен е ревизионен доклад (РД) № Р-04000417008558-092-001/10.04.2018
г. на определените със ЗВР приходни органи, връчен на ревизираното лице по
електронен път на 11.04.2018г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК е подадена молба
за удължаване на срока за възражения по ревизионен доклад, заведена в ТД на НАП
В. Търново с вх. № 10913/20.04.2018г. С Уведомление № Р-04000417008558- РУС-001/23.04.2018г.
компетентния орган е удължил срока за представяне на писмено възражение и
доказателства до 09.05.2018г. В указания срок е подадено писмено възражение
срещу РД, заведено с вх. № 12691/09.05.2018г. по описа на ТД на НАП В.Търново,
към което са приложени доказателства. Това възражение е прието за неоснователно
от ораните по приходите. В резултат на това е издаден обжалваният РА №
Р-04000417008558-091-001/14.05.2018 г., с който на жалбоподателя са определени
допълнително за внасяне задължения за данъци (при прилагане на особения режим
на облагане, предвиден в чл. 122 от ДОПК) и задължителни осигурителни вноски
(определени по реда на материалния закон) - общо в размер на 33 671,50 лв.
(главници) и 19 155,33 лв. (лихви), които са както следва:, допълнително
установен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013г.
общо в размер на 23 854.85 лв., деклариран и невнесен данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2013 в размер на 23,72 лв., и лихви в размер на 13 857,42 лв. За 2014
г. и 2015 г. е установена данъчна печалба съответно в размер на 351,31 лв. за
2014 г. и 856,43 лв. за 2015г., като след приспадане на ЗОВ за тези години е
установен данък за внасяне в размер на 0,00 лв. С РА допълнително е начислен и
ДДС за данъчни периоди м.12.2012г., м.12.2014г. и м.12.2015г. общо в размер на 5943,74
лв. В резултат на извършено прихващане с установени суми за ДДС, подлежащи на
възстановяване, с процесния РА е установен за внасяне данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ в общ размер на 22 896,56 лв. и лихви 13 857,42 лв. и ДДС в общ размер на
5573.66 лв. и лихви 3002,54 лв. С РА, по реда на материалния закон за 2012 г.,
2013 г., 2014 г. и 2015г. са
определени и задължения за осигурителни вноски за самоосигуряващото се
лице - за ДОО в общ размер на 3588,48 лв. и лихви върху тях в размер на 1595,82
лв. и за ЗО в размер на 3 612,80 лв. и лихви върху тях в размер на 699,55 лв.
За данъчни периоди м.01, м.10 и м.12.2013г. не са определени допълнителни
задължения за ДДС. Ревизионният акт е връчен на жалбоподателя по електронен път на 15.05.2018г.,
като в срока по чл.152, ал.1 от ДОПК е постъпила жалба, с която същия е
обжалван по административен ред в частта относно допълнително установените задължения
за данъци, както и допълнително установените задължения за осигурителни вноски
за 2013 г. (ДОО в размер на 897.12 лв. и лихви в размер на 433.63 лв. и ЗО в
размер на 403,20 лв. и 194,89 лв.). В останалата част, в която не са определени
допълнителни задължения, РА не е обжалван и е влязъл в сила. С жалбата пред
административния орган не са оспорени и определените задължения за ДОО и ЗО за
2012 г., 2014 г. и 2015 г., поради което РА в тази част също е влязъл в сила. В срока по чл. 155 ал. 1 от ДОПК директорът на
Дирекция „ОДОП” град Велико Търново при ЦУ на НАП е постановил Решение №142/01.08.2018
година, с което е потвърдил РА в оспорваната част. Същото е връчено на
ревизираното лице по електронен път на 04.08.2018г. Недоволен от така постановеното решение, жалбоподателят е оспорил РА по
съдебен ред в потвърдената от административния орган част с жалба, подадена
чрез същия на 17.08.2018г.
В светлината
на изложеното дотук, съдът приема, че ревизионния акт има необходимата форма по
чл. 120, ал. 2 от ДОПК. Издаден е от органи по приходите, имащи това правомощие
съобразно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като единият орган е възложилият
ревизията, а вторият орган е ръководителят й.
Неоснователно
в жалбата се поддържа, че актът е нищожен, тъй като ОВР, възобновил висящността
на производството не притежава компетентност да възлага ревизии. В случая ЗВР №
Р-04000417008558-020-001/07.12.2017г., с която е възобновена висящността на
производството, е издадена от В.Г.П.– гл. инспектор по приходите, който е имал
това правомощие с оглед т.1 от Заповед № 6/03.01.2017г. на директора на ТД на
НАП Велико Търново (папка№ 1, л.120).
За пълнота
следва да се отбележи, че в случая, както се отбеляза, се касае за повторна
ревизия, доколкото с решение №291/01.12.2017г. на ответника е отменен
ревизионен акт № Р-04000417000857-091-001/28.08.2017 г. и преписката е върната
на компетентния орган за възлагане на нова ревизия. Според разпоредбата на
чл.155, ал.4 от ДОПК „Ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и
преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със
задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на:…“.
Разпоредбата изисква единствено производството да се възобнови от орган, който
има правомощие да възлага такова производство, без да изисква този орган да е с
идентичен персоналитет на издателя на отменения ревизионен акт. Действително, видно
от ЗВР № Р-04000417000857-020-001/15.02.2017 г., производството е възложено от М.И.Д.–
началник сектор, в качеството и на заместник на В.Г.П.– гл. инспектор по
приходите, която съгласно т.4 от Заповед № 6/03.01.2017г. на директора на ТД на
НАП Велико Търново (папка№ 1, л.120) замества при законоустановеното отсъствие В.Г.П.–
гл. инспектор по приходите, като последния, както вече беше посочено, е
компетентен да възлага ревизии орган според т.1 от Заповед № 6/03.01.2017г. на
директора на ТД на НАП Велико Търново. Действително това възлагане на
производството на заместващия е невалидно и оттам първоначално проведеното
ревизионно производство е било невалидно учредено, тъй като издаването на заповедта
за отпуск на П.не е отговаряла на
изискването на чл.57, ал.3 от ЗДСл вр. с чл.84 от с.з. Съгласно приложеното по
делото извлечение от заповеди за отпуск по ПП „Хермес“ (л.101 от делото), В.Г.П.е
ползвал платен отпуск на 15.02.2017г. Това извлечение не покрива изискванията
на ЗДСл, които да обуславят валидно заместване на компетентния орган по
приходите. Следователно и ЗВР № Р-04000417000857-020-001/15.02.2017 г. е
издадена от некомпетентен орган. Въпреки това, следва да се отбележи, че се касае
се за едно ревизионно производство, но за две ревизии, поради което възлагането
на предходната не влияе върху валидността на издадения ревизионен акт при
повторната ревизия, като в този смисъл е и практиката на ВАС – вж. решения по
адм. дела № 8125/2015 г., № 2259/2015 г. и № 1497/2017.г. Затова възобновената
ревизия тя започва с издаване на нова заповед за възлагане и няма пречка
органите по възлагането и извършването й да са различни от тези при
първоначалната ревизия, ако те са загубили това си качество. При това съдът
намира, че настоящият акт, който е и предмет на производството, е валиден.
Както той, както и РД и РА са подписани при реда и при условията на ЗЕДЕП/ЗЕДЕУ
с квалифицирани електронни подписи по
релевантната редакция на чл.13, ал.3 от този закон, за които след служебна
проверка от съда е констатирано наличието на удостоверения за положилите
подписите лица по чл.24 от закона.
По съществото на спора:
С
ревизионният акт, в потвърдената му по административен ред част, чиято законосъобразност
понастоящем е предмет на делото, при прилагане на особения режим на облагане,
регламентиран в разпоредбите на чл.122 от ДОПК, на жалбоподателя са определени
допълнително за внасяне задължения за ДДС
за данъчни периоди м.12.2012 г., м.12.2014 г. и м.12.2015 г. общо в размер на 5
573,66 лв. и лихви върху него – 3 002,54 лв.; по ЗДДФЛ е установен данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 18 021,84 лв. и лихви 11 070,31
лв., за 2012 г. в размер на 3 793,00 лв. и лихви 1 941,00 лв., за 2013 г. в
размер на 2 063,73 лв. (в това число деклариран и невнесен данък в размер на
23,72 лв.) и лихви 846,11 лв., установени са данъчни основи за данък по чл.48,
ал.2 от ЗДДФЛ - данъчна печалба за 2014 г. в размер на 351,31 лв. и за 2015 г.
в размер на 856,43 лв. С РА по реда на материалния закон са определени и задължения за задължителни осигурителни
вноски за самоосигуряващо се лице за 2013г. – за ДОО в размер на 897,12 лв. и
лихви върху тях в размер на 433,63 лв. и за ЗО в размер на 403,20 лв. и лихви върху
тях в размер на 194,89 лв.
От жалбоподателя в хода на настоящата ревизия с ИПДПОЗЛ №
Р-04000417008558-040-001/12.12.2017г. е изискана конкретна информация и
съпътстващи документи за размера на обработваемите площи през всяка от
ревизираните години, средния добив от декар площ по видове култури, съответно
вложените семена, горива, торове и
препарати и др. материали,
сключените договори за
аренда на земеделска земя,
изплатените ренти и др. Изискани са и документи за извършена сделка с
контрагент „ПРЕС ЛЕС СТРОЙ" ЕООД с ЕИК *********. В отговор е депозирано
писмо с вх. № 83/02.01.2018г. /папка 1,
л.128/, с което са представени само част от изисканите документи, а именно: Договор
за контрол и сертификация № 462/30.11.2006 г., анекс към него, писмо и оферта
за контрол и сертификация от „БАЛКАН БИОСЕРТ" ООД Пловдив, Уведомителни
писма изх.№ 02- 040-2600/4887 от 02.11.2011 г. и изх.№ 01-6500/34121 от
07.09.2011 г. на Разплащателна Агенция към ДФ „Земеделие", Договор
3004/30.08.2007 г. и Анекс от 08.12.2009 г. към Договор № 3004/05.09.2007 г.
сключен между ЕТ „А. - Е.А." и ДФ „Земеделие". Допълнително с писмо
вх. № 7557/19.03.2018г. /папка №1, л.154/ са представени три броя справки за
сключени договори за аренда, изплатени ренти и обработваемите площи за 2011г.,
2012г. и 2013г. В писмени обяснения ревизираното
лице е посочило, че не е извършвало сделки, няма сключени договори с посоченото
дружество „ПРЕС ЛЕС СТРОЙ" ЕООД и няма плащания от и към цитираното
дружество.
По
реда на чл.45 от ДОПК в хода на ревизионното производство е извършена насрещна
проверка на „ПРЕС ЛЕС СТРОЙ“ ЕООД, документирана с ПИНП №
П-03001718024155-141-001/26.02.2018г., при която от дружеството са представени
документи и писмени обяснения.
С
Протокол № Р-04000417008558-ППД-001/06.03.2018 г. към настоящата ревизия са
приобщени доказателства от предходното ревизионно производство, приключило с
частично отменения РА № Р-04000417000857-091-001/28.08.2017г., а именно:
ИПДПОЗЛ № Р-04000417000857-040-001/01.03.2017 г., връчено на жалбоподателя при
предходната ревизия и представени в отговор документи (справки по образец от №
1 до № 5 и справки относно лично ползване на активи; декларация относно
извършвана дейност, счетоводно обслужване, банкови сметки и отдадени/ползвани
под наем активи (за които е декларирано, че няма такива); главни книги и
справки за себестойността на продукцията по години за периода от 2011г. до
2015г.; писмени обяснения; извадки от
регистри в табличен вид; разпечатки от електронната страница на ДФ „Земеделие"
за извършени плащания към бенефициент ЕТ „А. - Е.А." по подадени заявления
за кампании в периода от 2010 г. до 2015 г. и справка за обработваните площи по
култури в дка от ЕТ „А. - Е.А.".
Приобщени са и събрани при предходното ревизионно производство получени
отговори от ДФ „Земеделие" София и ОД „Земеделие" Велико Търново; от
Национален институт по метеорология и хидрология, филиал Плевен -
агрометеорологична оценка на метеорологичните условия за ревизирания период,
влияещи върху добивите от земеделски култури (пшеница, царевица, слънчоглед) в
землището на с.Янтра, Община Горна Оряховица; от СОРТОВИ СЕМЕНА - ВАРДИМ"
ЕАД с ЕИК *********, „УНИВЕРСАЛ - НВГ" ООД с ЕИК *********, ЕТ „К.- 90 - Х.И."
с ЕИК ********* и ЗП Р.Й.Т.с ЕИК *********, обработващи земеделски земи в
района на гр. Горна Оряховица с информация за обработвани от тях площи,
получени добиви от културите пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед,
себестойност на добитата продукция и средните им пазарни цени за ревизираните
периоди 2011 г., 2012 г.. 2013 г.. 2014 г. и 2015 г.
С
Протокол № Р-04000417008558-ППД-002/20.03.2018 г. към настоящата ревизия са
приобщени доказателства, събрани в хода на извършена проверка на Е.А.А., в
качеството му на ЕТ „А. - Е.А.", приключила с Протокол № П-04000416133133-073-001/20.01.2017г.,
а именно: връчено на проверяваното лице Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) № П-04000416133133-040-001/12.08.2016г.
и представени от него документи и писмени обяснения с вх.№ 27964/26.08.2016 г:,
регистрационни карти и анкетни формуляри за стопански години 2009г./2010 г.;
2010г./2011г; 2011г./2012 г.; 2013г./2014г.; 2014г./2015 г. и 2015г./2016 г.,
фактури, справки за отчетен добив продукция по години, оборотни ведомости и писмени
обяснения.
Въз
основа на така събраните доказателства от фактическа страна е установено, че за
периода от 01.01.2011г. до 31.12.2015г. жалбоподателят е извършвал основна
дейност по обработка, производство и реализация на продукция от следните
култури: пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед, като е обработвал земеделски
земи в землища в Община Горна Оряховица. През горепосочения период, с изключение
на 2013 г. ЕТ „А. - Е.А." е регистриран земеделски производител.
Ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, считано от 09.05.2003 г.
След
анализ на представените документи и писмени обяснения, събрани при ревизионните
производства и предшестващата ПУФО, органите по приходите са установили, че за
ревизирания субект са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т.5 от ДОПК – налице са данни за укрити приходи
или доходи и документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са
повредени до степен негодни за ползване. Тези основания са коригирани в хода на
административното обжалване пред ответника, като е посочено в решението му, че
приложими са всъщност разпоредбите на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК.
Наличието
на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК е мотивирано на първо място с обстоятелството,
че в представените от ревизираното лице справки за добивите има значителни
разминавания на декларираните налични количества продукция в началото на
отчетните периоди, съответно добитата през периода продукция, съотнесени към
данните за документираните продажби по издадените фактури за този период. Същевременно е установено, че
жалбоподателят, в качеството си на ЕТ „А. - Е.А.", не е организирал и
водил текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти - за ревизираните периоди не
е водена хронологично и аналитично сметка 303 „Продукция", а в
представените оборотни ведомости за процесните години са установени
осчетоводени разходи по видове продукция от съответните култури – ечемик,
пшеница, царевица и слънчоглед, без да е заприходена произведена такъв вид продукция и без да са отчитани приходи от
продажбата й.
Друг
аргумент за наличието на основание по чл.122, ал.1 от ДОПК е установения при
съпоставка на средните добиви на жалбоподателя (определени на база
обработваните декари през съответната година спрямо общото количество
произведена продукция от дадена култура за същата година) със средните добиви,
декларирани от други земеделски производители от района на гр. Горна
Оряховица, съответно средните добиви за
културите пшеница, слънчоглед, ечемик, царевица и рапица за район Северен
централен (публикувани в интернет страницата на Министерството на земеделието и
храните, рубрика „Агростатистика"), значително по - нисък среден добив от
тези селскостопански култури, в сравнение с останалите проверени земеделски
производители.
Нещо
повече, от ревизиращите органи е констатирано също, че през 2011г. и 2013г.
жалбоподателят не е отчел пълния размер на получените от него субсидии и
финансирания - в размер на 3 943,97 лв. през 2011 г. и 1299,39 лв. през 2013
г., както и, че през 2013г. не е отчел приходи в размер на 13 601,00 лв. от
продажбата чрез ЧСИ на колесен трактор, модел „МТЗ 952 Беларус", с рег.№ ***
и инвентарен номер 27.
За
това, че данъчните основи за облагане ще бъдат определени по реда на чл. 122,
ал. 2 от ДОПК, жалбоподателят е уведомен писмено в изпълнение на чл. 124, ал. 1
от ДОПК с Уведомление № Р-04000417008558-113-001/06.03.2018 г. и Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК №
Р-04000417008558-139-001/06.03.2018 г. Заедно с тези уведомления на лицето е
връчено ИПДПОЗЛ с № Р-04000417008558-040-002/06.03.2018 г., с което изрично е
изискано представянето на Декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за ревизираните
периоди, като такива декларации не са представени от ревизираното лице.
Предвид
установените в хода на ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК,
данъчните основи за облагане за ревизираните периоди са определени по реда на
чл. 122 и сл. от ДОПК, като при определянето им органът по приходите е взел
предвид относимите към жалбоподателя обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 2, 6,
8, 15 и 16 от ДОПК. В резултат на това данъчните основи за облагане по ЗДДФЛ за
доходи от стопанска дейност като ЕТ за 2011г., 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. са
определени като декларираните от
ревизираното лице по ГДД приходи са увеличени с установените в хода на
ревизията неотчетени приходи. Разходите са определени в размера на
декларираните от жалбоподателя разходи за всяка отчетна година. Получените облагаеми доходи от стопанска
дейност са намалени с дължимите задължителни осигурителни вноски. При
определянето на данъчните основи за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ са
определени приходи, както следва:
- за 2011г.
допълнително са определени неотчетени приходи в общ размер на 132 511,83 лв., а именно: неотчетени приходи
от продажби на собствена селскостопанска продукция в размер на 74 172,86 лв.;
неотчетени приходи от продажба на произведена продукция през 2009 г. и 2010г.,
реализирана през отчетната 2011 г. в размер на 54 395,00 лв. и неотчетени
приходи от финансирания – получена субсидия от ДФ „Земеделие“ в размер на
3 943,97 лв. За 2011г. ревизираното лице е декларирало данъчна загуба в
размер на 4847,57 лв. При ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК е определена
данъчна печалба в размер на 121 445,93 лв., като са взети предвид
недекларираните приходи в общ размер на 132 511,83 лв., декларирани приходи от
субсидии в общ размер на 69 983,30 лв. и счетоводно отчетените приходи от
продажба на продукция и услуги по издадените от жалбоподателя фактури в общ
размер на 3169,95 (фактурирани продажби на продукция и услуги на обща стойност
57 564,95 лв., коригирана с размера на три броя кредитни известия на обща
стойност 54 395,00 лв., издадени във връзка с нереализирана през предходен
период продукция). В резултат на това е установен допълнително дължим данък по
чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода в размер на 18 021,84 лв. В хода на административното обжалване, директорът на
ДОДОП е приел, че при определяне на дължимия данък върху годишната данъчна
основа за доходи от стопанска дейност като ЕТ, органите по приходите са
допуснали неточност поради приспадане от нея на неправилни размери на ЗОВ. В
тази връзка е посочено, че с РА № Р-04000417000857-091 -001 /28.08.2017 г.,
потвърден в частта за ЗОВ за 2011 г., са установени дължими вноски за ДОО в
размер на 659,54 лв. и за ЗО в размер на 299,27 лв. (общо 958,81 лв.). В същото
време в хода на настоящата ревизия от
годишната данъчна основа са приспаднати вноски за ДОО в размер на 726,50 лв. и
за ЗО в размер на 403,20 лв. (общо 1300,32 лв.), което е довело до определяне
на дължимия данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ в по-малък размер. Предвид
ограничителната разпоредба на чл.155, ал.8 от ДОПК, съгласно която ревизионният
акт не може да се изменя във вреда на жалбоподателя, решаващият орган е приел,
че данъкът по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2011 г. следва да бъде потвърден в
определения с РА размер.
- За
2012г. допълнително са определени неотчетени приходи от продажба на собствена
селскостопанска продукция в размер на 27 795,45 лв. Едноличния търговец е
декларирал данъчна загуба в размер на 1208,45 лв. При ревизията по реда на
чл.122 от ДОПК е определена данъчна печалба в размер на 26 857.00 лв., като са
взети предвид недекларираните приходи от извършени продажби на продукция в
размер на 27 795,45 лв. лв. и декларираните от лицето приходи от продажби по
ГДД за 2012 г. в размер на 42 799,44 лв. В резултат на това е установен
допълнително дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода в размер на
3 793,00 лв.
-
За 2013г. допълнително са определени
неотчетени приходи от финансирания в размер на 1 299,39 лв. - получена субсидия
от ДФ „Земеделие" в размер на 1 299,39 лв. и недекларирани приходи в
размер на 13 601.00 лв. - от продадена на търг чрез ЧСИ селскостопанска
техника, собственост на жалбоподателя (колесен трактор, модел „МТЗ 952
Беларус", с рег.№ ***) за сумата от 16 321,20 лв. с вкл. ДДС. Едноличният
търговец е декларирал данъчна печалба в размер на 158.16 лв. При ревизията-по
реда на чл. 122 от ДОПК е определена данъчна печалба в размер на 15 058,55 лв..
като са взети
предвид
недекларираните приходи общо в размер на 14 900,39 лв. лв. и декларираните от
лицето приходи по ГДД за тази година в размер на 36 800.00 лв. В резултат на
това е установен допълнително дължим данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода в
размер на 2063,73 лв.
-
За 2014г. допълнително са определени
неотчетени приходи от продажби на собствена селскостопанска продукция в размер
на 820.65 лв. Едноличният търговец е декларирал данъчна загуба в размер на
469.34 лв. При ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК е определена данъчна
печалба в размер на 351.31 лв., като са взети предвид недекларираните приходи
от извършени продажби на продукция в размер на 820.65 лв. лв. и декларираните
от лицето приходи от продажби по ГДД за тази година в размер на 0,00 лв. След приспадане на определените ЗОВ общо
в размер на 1 300,32 лв., дължимият данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ
за периода е определен в размер на 0,00 лв.
- За 2015г. допълнително са определени неотчетени
приходи от продажби на собствена селскостопанска продукция в размер на 1102.61
лв. Едноличния търговец е декларирал данъчна загуба в размер на 246,18 лв. При
ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК е определена данъчна печалба в размер на
856,43 лв., като са взети предвид недекларираните приходи от извършени продажби
на продукция в размер на 1102,61 лв. и
декларираните от лицето приходи от продажби по ГДД за тази година в размер на
16 769,87 лв. След приспадане на определените ЗОВ общо в размер на 1300,32 лв.,
дължимият данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за периода е определен в размер на 0,00
лв.
За да определят допълнителните данъчни основи от
неотчетени приходи от продажба на продукция, органите по приходите са направили
следните изчисления – разликата между средния добив, отчетен от ЕТ „А. - Е.А."
за съответната култура и средния добив на същата култура при местен земеделски
производител от региона (приет от органите по приходите като аналог) е умножена
по обработваните от жалбоподателя декари, като полученото количество е умножено
по приетата базова продажна цена на тази култура. Обработваните от
жалбоподателя декари през отделните години са определени въз основа на данните,
посочени в заверените от ОД „Земеделие" анкетни карти за регистрация на
земеделски производител, както и декларираните от жалбоподателя данни за
обработваемите декари в справки „Обработвани площи по култури в дка от ЕТ „А. -
Е.А.". Като базови средни добиви органите по приходите са възприели
най-ниските такива, установени по предоставените им данни от местни земеделски
производители, а именно „УНИВЕРСАЛ - НВГ" ООД и ЗП Р.Т.. За базови
продажни цени на реализираната селскостопанска продукция органите по приходите
са приели най-ниските продажни цени за съответния вид продукция, декларирани от
проверените двама местни земеделски производители, с изключение на 2011г.,
където за базови са взети продажните цени на ечемик, слънчоглед и царевица,
декларирани от самия ревизиран земеделски производител. По същия начин за
културата слънчоглед през 2012 г. за базова продажна цена е взета цената на самия
жалбоподател, посочена в издадената от него фактура за продажба на слънчоглед,
а относно културата рапица през 2014 г. са взети средните статистически добиви
и цени за рапица за 2014 г. на МЗХ, поради липсата на данни за отглеждана
рапица от проверените местни земеделски производители. В хода на административното
обжалване на РА решаващият орган е намерил, че при определяне на неотчетения
приход на пшеница през 2012г.е допусната неточност, тъй като за базова продажна цена е взета цената
за себестойност на кг на същата култура на ЗП Р.Т.- 0,22 лв./кг, а не
продажната цена на същия земеделски производител - 0,35 лв./кг, при което на
жалбоподателя е определен недеклариран приход от пшеница за 2012г. в по-малък
размер. Предвид разпоредбата на чл. 155, ал.8 от ДОПК обаче е приел, че така
изчисления приход от пшеница за 2012 г. следва да бъде приет в определения
размер.
В частта по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2012 г.,
м.12.2014 г. и м. 12.2015 г. ревизията е определила допълнителни данъчни основи, доколкото е приела, че ЕТ
„А. - Е.А.“ е произвел повече от
отчетената продукция, която е продадена през м. декември на съответната година
и респективно приходите от тези последващи доставки са укрити. Така, на
основание чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, вр. чл. 86 от ЗДДС за данъчен период м.
12.2012 г. е определена допълнителна данъчна основа за начисляване на ДДС в
размер на 27 795,45 лв., 820,65 лв. за данъчен период м.12.2014 г. и 1102,61
лв. за данъчен период м. 12.2015 г., върху които с РА, на основание чл.122,
ал.2 от ДОПК, по аналог на чл.66, ал. 1 и чл.67 от ЗДДС, е начислен
допълнително ДДС - в размер на 5559,09 лв. за м. 12.2012 г., в размер на 164,13
лв. за м.12.2014 г. и в размер на 220,52 лв. за м. 12.2015 г.
В хода на съдебното
производство от ответната страна като доказателство е представена
административната преписка по издаване на оспорения РА, както и ВДС, съдържащо
електронни документи, подписани с КЕП, представляващо СД с надпис „Е.А.“ ведно
с 11 разпечатки, установяващи проверка на електронните подписи. В изпълнение на
Определение от 05.12.2018г., постановено в открито съдебно заседание, от страна
на ДФЗ чрез ОД В. Търново с писмо № 02-040-1100/4399#1/20.12.2018 г. са представени и приети като
доказателства по делото заверени копия на подадените от ЕТ „А.-Е.А.“ общи
заявления за подпомагане от 2010г. до 2015г., придружени с документите за
съответната кампания. Също в изпълнение на Определение от 05.12.2018г.,
постановено в открито съдебно заседание, от страна на директора на ТД на НАП
Велико Търново с писмо № 32021#1/12.12.2018г.
е представено и прието като доказателство заверено копие на доказателство за отсъствие на В.Г.П.– главен инспектор
по приходите, на 15.02.2017 година. В изпълнение на Определение от
11.03.2019г., постановено в открито съдебно заседание, от ответната по спора
страна са представени и приети като доказателства Заповеди за отпуск, изведени
в периода 01.02.2017 г. – 12.04.2017 г., както и становище от ***У.въз основа
на какви обстоятелства НАП прави изводи за наличие на укрити приходи по ЗДДС и
ЗДДФЛ и размерът на укритите приходи
този ли е, за който са формирани данъчни основи по съответния материален
данъчен закон, както и Заповед № ЗЦУ–ОПР-36/07.11.2017 г. (представена в
изпълнение на Определение от 20.05.2019г.). От ответната страна са представени
и приети като писмени доказателства пълномощно на жалбоподателя, с което
упълномощава търговското дружество да получи по банковата си сметка определени
субсидии; Уведомление от жалбоподателя до ДФЗ вх. № 127/24.02.2011г.; Договор
за прехвърляне на вземане (цесия) от 24.02.2011г. По искане на жалбоподателя е
разпитан свидетеля Х.А.К.. Съдът служебно на основание чл.171, ал.2, предл. II
от АПК допусна изслушването на СИЕ, заключението, на която е прието по делото.
Посочените доказателства ще бъдат обсъдени по отделно и в съвкупност в
съответната част на съдебния акт по съществото на правния спор.
В случая спорът между
страните по делото се свежда на практика до начина/способа на определяне на
облагаемата данъчна основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК и преди всичко
относно това налице ли са обстоятелствата по чл.122, ал.1 от ДОПК.
Следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл.122, ал.2 от ДОПК данъчната основа по чл.122, ал.1
от ДОПК, се определя след анализ на обстоятелствата, регламентирани
изчерпателно в т.1-16 от ал.2 на чл.122 от ДОПК, като при определяне на
данъчната основа, органът по приходите е длъжен да анализира и разгледа всички
критерии, визирани в нормата на ал.2, като съответно приложи онези от тях,
които биха му позволили да определи данъчната основа по възможно най -
достоверния и обективен начин по отношение на конкретния ревизиран субект.
Без съмнение така
определената облагаема основа ще се различава в една или друга степен от
обективно приложимия данъчен фактически състав, но това е резултат на
противоправното поведение на съответното задълженото лице. Последното обаче
разполага с процесуална възможност в хода на производството по обжалване на
ревизионният акт, да опровергае истинността на
фактическите констатации, като докаже, че размерът на облагаемата
данъчна основа е друг, а не възприетият от ревизиращите органи.
В случая наличието на предпоставките за провеждане на ревизионното
производство по реда на чл. 122 от ДОПК за всяка от процесните години се
установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства. В тази връзка от доказателствата по делото по безспорен начин
се установява, че не е налице кореспонденция между отразените в представените
от ревизираното лице справки за добиви, налични количества продукция в началото
на отчетните периоди, съответно добитата през периода продукция, съотнесени към
данните за документираните продажби по издадените фактури за този период. Видно
от представената справка за себестойност на добитата продукция за 2011 г.
/папка 3, л.35/ е, че жалбоподателят е декларирал нулева наличност към
01.01.2011г. от всички култури (пшеница, ечемик, слънчоглед и царевица). Като
добити количества пшеница за 2011г. е посочил 146 800 кг., а слънчоглед -
20 000 кг. В същото време са декларирани като продадени килограми пшеница 279 800
кг., а продадените килограми слънчоглед са 81 990 кг., т.е. същият е декларирал продадени килограми
пшеница и слънчоглед в повече съответно с 130 000,00 кг. (добити
146 800 кг. и продадени 279 800 кг.) и с 61 900,00 кг. (добити
20 000 кг., а продадени 81 990 кг). Твърденията на жалбоподателя в
тази връзка е, че всъщност тази разлика е в резултат на произведена продукция
през 2010 г., но реализирана през следващата 2011 г. В счетоводните регистри на жалбоподателя
обаче липсват данни да е отчетен приходът от продадени през 2011г. количества
продукция, добита през предходната година, а от страна на жалбоподателя не са
представени фактури за продажба на тези култури. Тези данни обосновават извода
на приходните органи за наличието на неотчетени приходи.
Нещо
повече, при съпоставка на
представените от жалбоподателя справки за себестойност на продукция с
издадените фактури за продажба на същата се установява, че себестойността на
произведените от жалбоподателя земеделски култури съществено превишава
продажните цени на същите. В тази връзка, видно от представената от
ревизираното лице справки за себестойност на продукция е, че като себестойност
на слънчогледа за 2011г. е посочена цена
от 0,84 лв., а на царевицата за 2012г. – 1,96 лв. В същото време, в издадените
фактури за продажба на тези култури са посочени значително по-ниски продажни
цени, а именно: цена на слънчогледа – 0,024 лв. и цена на царевицата – 0,23 лв.
Така отчетената себестойност на единица продукция е значително по-висока и от тази, отчетена от други проверени лица
земеделски производители – „УНИВЕРСАЛ - НВГ" ООД и ЗП Р.Й.Т.. Така
например себестойността на слънчогледа за 2011 г. при „УНИВЕРСАЛ - НВГ"
ООД е 0,515 лв., при ЗП Р.Й.Т.- 0,68 лв. (0,84 лв. при жалбоподателя), а
себестойността на царевицата за 2012 г. при същите производители съответно -
0,446 лв. и 0,71 лв. (1,96 лв. при жалбоподателая). Следва да се отбележи, че
за тези две години жалбоподателят отчита отрицателен финансов резултат от
дейността си – загуба. Това е още една индиция за продажба на продукция, която
не е отчетена от ревизираното лице.
От друга
страна в хода на ревизията органите по
приходите са констатирали и несъответствие между реално добитата продукция
и реализираните от нея приходи от ЕТ „А. – Е.А.“ и съответно отчетените и
декларираните добиви и приходи, което несъмнено е индиция за данни за укрити
приходи. Това се доказва при съпоставка на средните добиви на жалбоподателя (определени на база обработваните декари
през съответната година спрямо общото количество произведена продукция от
дадена култура за същата година) със средните добиви, декларирани от други
земеделски производители от района на гр. Горна Оряховица, съответно средните
добиви за културите пшеница, слънчоглед, ечемик, царевица и рапица за район
Северен централен (публикувани в интернет страницата на Министерството на
земеделието и храните, рубрика „Агростатистика"), които са в пъти
по-ниски. Така посочените от другите ЗП средни добиви междувпрочем не се
оспорват от жалбоподателя като невъзможни, респ. завишени. В същото време няма
как да се приеме, че занижените добиви на жалбоподателя се дължат на необичайни
метереологични условия, доколкото такива данни не са изложени от проверените
земеделски производители, обработващи земи в същия регион, нито са установени
от получените в хода на първоначалното ревизионно производство отговори от
Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Плевен. Това
обстоятелство автоматично води до извода, че ЕТ „А. – Е.А.“ е добил продукция в
по-големи размери отколкото декларира. Доколкото тази продукция физически не е
намерена и няма доказателства какво се е случило с нея, е прието, че е
продадена. Тези доказателства, събрани от ревизията, обосновават извода на
органите по приходите за наличие на данни за укрити приходи от продажба на
селскостопанска продукция.
Дотук изложеното води до
извода, че в случая е налице основанието по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за
преминаване към облагане по особения ред. Налице са достатъчно данни за неточно
и непълно отчетени брутни икономически изгоди, свързани непосредствено и
иманентно с икономическата дейност на ревизираното лице, при което тази
хипотеза на закона е приложима. Тук е мястото да се вметне, че обстоятелствата
по чл. 122, ал.1 от ДОПК не са дадени кумулативно и наличието дори на едно тях
е достатъчно основание приходната администрация да определи основата за
облагане по реда на чл. 122, ал.2 от ДОПК. Ето защо съдът счита, че правилно
приходната администрация е преминала към особения ред за облагане на жалбоподателя.
За пълнота следва да се
отбележи, че в случая е налице и второто сочено от администрацията основание по
чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. Според тази
разпоредба „Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е
налице едно от следните обстоятелства: липсва или не е представена счетоводна
отчетност съгласно Закона за счетоводството
или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни
вноски, са унищожени не по установения ред;“. Очевидно е от изложените по
същество едва от ответника мотиви в неговото решение, че се претендира
хипотезата на водено счетоводство, което не дава възможност за определяне на
достоверната основа за облагането както с ДДС, така и с пряк данък. Накратко преповторено, лаконичният извод на ответника
е, че материалната отчетност /за сметката по която се води продукцията и за
разходите по видове култури формиращи себестойността и/ не е водена редовно –
по аналитичен и хронологичен признаци. Освен това не са констатирани и приходи
от тази продукция. По повод на този спорен въпрос съдът изслуша заключение по
съдебно-икономическа експертиза. От него се установява, че според ВЛ
счетоводството е водено редовно, а по отношение на приходите от земеделска
продукция е налице разчет със съответните клиенти, приключен по см.701
/продажби от продукция/, сметките от група 70 са приключени с резултативната
123 сметка. ВЛ дава заключение и, че независимо,1 че е използвана съкратена
форма на отчитане на материалните запаси в производството на релевантната
продукция, то счетоводството дава възможност чрез синтетично отчитане на
сметките от гр.61 и гр.70 и техните подсметки да се проследи влагането на
материалите, добиването, както и
реализацията и.
Съдът не кредитира това
заключение. На първо място следва да се отбележи,че спорът се концентрира върху
дължимия ДДС за сделки със земеделска продукция, респ. на облагане с косвен
данък за неманифестирани доходи именно от такава продукция. Следователно,
следва отчитането на такава продукция, вкл. и на приходите/доходите от нея по
повод на добиването, преработването и продажбата и, респ. формирането на
данъчна основа при тази продажба, да отговаря на изискванията на приложимия СС
41 „Селско стопанство“. Неприлагането на този стандарт с оглед спецификата на
конкретният случай –сделки с такава продукция , респ. доходи от нея - води до
счетоводно отчитане, което не е достоверно и не позволява селективен анализ на
такива доходи и на приходите и разходите по такива сделки. В конкретният случай
от представеното счетоводство по никакъв начин не се установява спазването на
изискванията на т.3,2 и т.33 от този стандарт. Биологичните активи /в случая
това са съответните семена от царевица, от пшеница, от слънчоглед/ не са
оценени надлежно в началото на всеки период по справедлива или друга
документално доказана стойност. Съответно не става ясно как са формирани разходите за тези активи, които
обуславят начина на формирането на продукцията за всеки отчетен период. По
никакъв начин не е спазено изискването на т.3.3 от стандарта, тъй като нито има
първоначално оценяване по справедлива стойност, нито са налице данни за
последващото оценяване по начина, описан в стандарта. Няма никакви данни, че
справедливата стойност на продукцията за всяка от изследваните години е
формирана при спазването на някои от основните или алтернативните изисквания на
стандарта, разписани в т.3.7 и т.3.8 от същия. Посоченото неспазване на тези
изисквания всъщност имплицитно обуславя извод, че – дори и да е налице –
оповестяването на относимите финансови отчети, касаещи предприятието на РЛ е
недостоверно и не отговаря на изискването на т.6,1, букви „б“, „г“ и „д“ от
този стандарт. В подкрепа на това разбиране е и обстоятелството, че РЛ не е
представило цялата поискана му счетоводна документация /поискана с искане от
01.03.2017 г./, като от друга страна е признало, че изисканите му счетоводни
регистри не са представени защото са налице грешки при отчитането и е налице
нередовно водено счетоводство.
При така изложеното, съдът
намира, че възраженията на жалбоподателя за неправилно облагане по особения ред
на чл. 122 и сл. от ДОПК и липсата на основания за това са неоснователни.
Наличието дори и на едно
обстоятелство от предвидените в съставите на чл.122, ал.1 от ДОПК скрепява с
материална доказателствена сила фактическите констатации на акта /чл.124, ал.2
от ДОПК/, като следва да се отбележи, че тези фактически констатации не са
опровергани чрез представените пред съда доказателства.
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че при определяне на
данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК ревизиращият екип не се е
съобразил с нито една от разпоредбите на посочената норма. Както вече беше
изрично отбелязано по-горе в решението, при определяне на данъчната основа
органите по приходите са взели предвид относимите към жалбоподателя
обстоятелства. Отделно от това, при анализа на обстоятелствената част на РД и
РА, съдът намира, че в случая е налице анализ и на обстоятелството по чл.122,
ал.2, т.12 от ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК, при определянето на
основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид обобщените
данни за реализираната печалба, съответно приходите или доходите от други лица,
упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия. В случая
при определянето на укритите приходи на ревизираното лице са използваните
данни, отчетени за същите земеделски култури от други земеделски производители,
обработващи земи в съседство на процесните, които по същество представляват
именно обобщени данни за реализираната печалба, съответно приходите или
доходите от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или
подобни условия. Законът
предвижда събиране на информация от различни източници и след анализ на
относимите към субекта обстоятелства – определяне
на данъчна основа максимално близка до действителната. Не случайно облагането
по чл. 122 от ДОПК се нарича облагане по аналог. Съществена част от анализа по
чл. 122, ал. 2 от ДОПК е съпоставяне с обобщени данни, поради липса на конкретни обективни и
достоверни доказателства от страна задължения субект, като именно
тези данни следва да се съпоставят с отчетените от ревизираното лице и при
разлики да се приеме „по аналог“ размера на прихода,
отчетен от съпоставимия търговец. В конкретния случай са събрани точно данни от различни източници – официални документи и
достоверни данни от ОД „Земеделие“, Национален институт по метеорология и
хидрология, филиал Плевен, както и от други земеделски производители – СОРТОВИ
СЕМЕНА - ВАРДИМ" ЕАД с ЕИК *********, „УНИВЕРСАЛ - НВГ" ООД с ЕИК
*********, ЕТ „К.- 90 - Х.И." с ЕИК ********* и ЗП Р.Й.Т.с ЕИК *********. Информацията
за
реализирани приходи от земеделските производители, обработващи
площи в непосредствена близост до тези на ЕТ „А. – Е.А.“ и отглеждащи идентични
селскостопански култури, включително през ревизираните периоди е послужила за
аналог. Предвид изложеното и въпреки че липсва означаване на анализа и ползвания критерий,
съдът намира, че приходният орган е събрал доказателства и е анализирал именно обстоятелството по
чл. 122, ал. 2, т. 12 от ДОПК.
В този смисъл, на доказване
пред съда подлежат претендираните от жалбоподателя обстоятелства, касаещи достоверността
на размера на претендираните от него доходи. При все процесуалната активност на
жалбоподателя обаче, ангажираните в хода на съдебното производство
доказателства не налагат други фактически констатации и правни изводи, различни
от тези в РА.
Първият спорен въпрос касае размера на обработваните площи. В тази връзка
жалбоподателят излага доводи, че е обработвал по –малко декари от установените
при ревизията, тъй като за част от земеделските площи има съдебни решения и не
са обработвани от него. Тези доводи съдът намира за неоснователни, доколкото
представените от ревизираното лице доказателства (съдебни решения,
постановления на ЧСИ) са били предмет на прецизен анализ и преценка от страна
на органите по приходите, вследствие на което част от възраженията му са били уважени (по отношение на размера
на обработваните декари за 2012г. и 2013г.). От материалите по делото (анкетна
карта за регистрация на ЗП за 2011г.) се установява, че за 2011г. ЕТ „А. – Е.А.“ е заявил, че
обработва следните обработваеми площи по култури: пшеница - 460 дка., ечемик -
170 дка., слънчоглед- 328.85 дка., царевица- 223.08 дка., овес - 20 дка и
люцерна 130 дка., или общо 1331.93 дка. В същото време, както в хода на
ревизионното, така и в хода на настоящото производство твърди, че през тази
година е обработвал с 561 дка по-малко, тъй като със Заповед №
14-190/30.08.2011г. на Директора на ОД „Земеделие“ Велико Търново 82 земеделски
имота в землището на с. Янтра са били разпределени за ползване от други
земеделски производители. От доказателствата по делото се установява, че тази Заповед
№ 14-190/30.08.2011г. на Директора на ОД „Земеделие“ Велико Търново е била
обжалвана пред ГОРС, който е отменил същата в частта, с която имоти находящи се
в землището на с.Янтра, Община Г.Оряховица, подробно описани в горепосоченото
решение са включени в разпределени масиви №№1,2,5 и 6 земеделска земя по
заповедта за стопанската година 2011/2012г. Това решение е обжалвано пред
настоящия съд, който с Решение № 327/
26.09.2013г., постановено по АХД № 10285/2013г. е
отменил решението на ГОРС и е отхвърлил
жалбата на ЕТ „А. ***. При преглед на това решение се установява обаче, че
същото касае стопанската 2011/2012г. и на практика е неотносимо към добивите и
декларираните количества продукция от жалбоподателя през 2011г. доколкото в
този финансов период същият следва да е отчел произведената и добита продукция
от стопанската 2010г./2011г. Тук следва да се отчете и обстоятелството, че
преразпределянето на посочените земеделски имоти в землището на с. Янтра през
2011 г. е съгласно Заповед на Директора № 14-190 от 30.08.2011 г., която дори и
да подлежи на незабавно ефективно изпълнение към момента на издаването й -
30.08.2011 г., то към същата дата по-голяма част от отглежданите земеделски
култури обичайно са вече ожънати и реколтата е прибрана. Нещо повече, видно от
подадената от жалбоподателя до ОД „Земеделие“ Велико Търново анкетна карта за
2012г. е, че 57 от общо 78-те посочени преразпределени ниви, декларирани в
анкетната карта за 2011 г. от Е.А., са декларирани отново от негова страна и за
2012г.
При определяне на обработваемите декари на лицето за 2012г. обаче, тези
обстоятелства са взети предвид от ревизиращите органи. Видно от анкетна карта
на земеделски производител № 299, заверена от 26.03.2012г. е, че жалбоподателят
е декларирал 802 дка, като същата е коригирана на 29.08.2012 г. и са посочени
обработваеми декари по култури в по-малък размер: пшеница - 140 дка, ечемик -
50 дка, слънчоглед - 50 дка, царевица - 111,9 дка, овес - 115 дка или общо
516,90 дка. В случая именно декларираните в коригираната анкетна карта от
29.08.2012г. площи са взети предвид от приходните органи. Въпреки това, жалбоподателят
оспорва същите с доводи, че част от нивите с обща площ от 250 дка са продадени
на търгове за продажба на имущество от ЧСИ Р.К.от 04.04.2012г. и 04.05.2012г. Съдът
не споделя тези доводи, доколкото при преглед на представените по делото
документи (Обявление № 20117310401351 на ЧСИ Р.К., уведомителни писма и
постановления за възлагане на недвижими имоти) се установява, че посочените в
същите ниви с кадастрални номера в с. Янтра, община Горна Оряховица, не са сред декларираните от страна на
жалбоподателя нито в първия, нито във втория коригиращ анкетен формуляр,
подадени през 2012 г. Аналогичен е случаят и с продадените на търг ниви с обща
площ 41 дка от ЧСИ Д.К.-С.. От представеното постановление от 27.06.2012 г. на
ЧСИ Д.К.-С. /папка 1, л.86/ се установява, че със същото се възлагат в
собственост на трето лице пет ниви с обща площ 41.327 дка в
землището на с. Янтра, бивша собственост на Е.А.А., които ниви не са
сред декларираните от едноличния търговец в анкетните му формуляри, с които е
заявил пред ОД „Земеделие" обработваеми площи и култури и въз основа на
които са установени неотчетените приходи при ревизията. Предвид посоченото, обструктивното
възражение на жалбоподателя за недостоверен размер на обработваните от него
площи е неоснователно.
За пълнота следва да се
отбележи, че в хода на настоящото производство от ОД на ДФ „Земеделие“ Велико Търново се представиха копия на
подадените от жалбоподателя заявления за подпомагане по линия на директно
плащане относно декларирани площи и култури за кампании 2010г., 2011г., 2012г.,
2013, 2014г. и 2015г., от които се установява точно колко са обработваните от
жалбоподателя площи през процесните периоди. Именно за тези декларирани площи
жалбоподателят е получил финансирания по схеми и мерки за директни плащания в
следните размери по години: 73 927.27 лв. през 2011 г., 34 899.44 лв. през 2012
г., 29 099,39 лв. през 2013 г.и 16 769,87 лв. през 2015 г., за които по делото
няма спор, че са му изплатени от ДФ „Земеделие“. Предвид това, настоящият
състава намира, че действително обработваните от лицето площи са именно тези,
посочени в Заявленията за подпомагане пред Държавен фонд "Земеделие“(които
са взети предвид от органите по приходите). Това е така, защото нормативната
уредба по предоставяне на средства за подпомагане на земеделските стопани
предвижда няколко проверки на действителността на декларираните данни - при
подаването на заявлението и след това за действително ползване на заявените
площи. Едва след преминаване на тези проверки се отпускат субсидиите, поради
което и факта, че за заявените декари са отпуснати субсидии, води до извод, че
след извършване на проверки органите на разплащателната агенция установяват
обработването на всички заявени площи.
По втория спорен въпрос – какъв е добивът от декар, жалбоподателят излага
доводи, че почти не е развивал дейност, както и, че добивите му били по-ниски
от тези на останалите земеделски производители, тъй като развивал биоземеделие.
В тази връзка следва да се отбележи, че земеделските стопани, които развиват биологично
производство, преработка и търговия с биологични продукти следва да спазват
определени изисквания в производството, и спазването им се следи и проверява
периодично от контролиращи лица. Земеделските стопани следва да засяват
органични семена, да имат сключен договор със съответно контролиращо процеса на
биологичното производство лице, издадени сертификати за произведена
биопродукция от овластен сертифициращ орган и пр. От представените от
жалбоподателя в хода на настоящата ревизия документи - договор, анекс към него,
оферта за контрол и сертификация, и доклад от контрол на растениевъдство от
„БАЛКАН БИОСЕРТ" ООД /папка 1, л.128 – гръб и сл./ се установява, че същият
е подписал договор с това дружество, в качеството му на контролен орган, за
осъществяване на контрол и издаване на сертификат в съответствие с Наредба №
22/04.07.2001г. за проект биологично отглеждане единствено на следните
фуражни култури: сорго и люцерна. От останалите документи: Договор №
3004/05.09.2007г. и анекс към него, сключени с ДФ „Земеделие" от 2009 г./папка
1, л.142 и сл./, уведомително писмо на Разплащателна Агенция и заявление и
агротехнически план подавани от жалбоподателя до Разплащателна агенция се
установява, че земеделският производител е кандидатствал и получил подпомагане
по мярка 214 „Агроекологични плащания" за отглеждани фуражни култури –
овес, фуражен грах, трикале и люцерна, като в последната заявена година
2011/2012 г. - обикновена люцерна и овес. С оглед горното тези
възражения и представените документи са иревалентни към оспорваните приходи,
определени при ревизията от продажба на отглежданите култури - пшеница, ечемик,
слънчоглед, царевица и рапица. Предвид изложеното, съдът намира, че в случая
жалбоподателят не съумя да опровергае пред съда констатациите в РА и убедително
да докаже какви всъщност да параметрите на производството му през процесните
периоди. Съдът намира, че правилно и законосъобразно РА е възприел дадените от други
земеделски стопани (УНИВЕРСАЛ – НВГ“ ООД и ЗП Р.Т.) данни за среден добив.
Отчита се безспорна съпоставимост между земеделското стопанство на ЕТ „А. – Е.А.“
и това на другите двама земеделски стопани, които са послужили за аналог –
обработваните площи имат сходни характеристики предвид близостта им и районът,
в който са ситуирани, в това число категорията и плодородността на земята,
технологията на отглеждане на културите, влиянието на метеорологичните условия
и прочие. Налице е припокриване на спецификите на стопанствата. Нещо повече,
взетите за аналог средни добиви са най-ниските такива, установени по предоставените
данни от други местни земеделски производители. Не могат да бъдат споделени
обяснения в смисъл, че ниските добиви се дължат на липсата на извършвани
агротехнически мероприятия (ненаторяване и др.) и липсата на техника за
прибиране на продукцията. В хода на ревизионното производство от ревизиращите
органи е установено, че земеделският производител извършва основната си дейност
със собствени машини - два броя трактори и два броя товарни автомобили. В
същото време, видно от издадената на ЕТ „А. - Е.А." служебна бележка от ОД
„Земеделие" Велико Търново /папка 1, л.81/ е, че жалбоподателят разполага
с четири броя регистрирани в собственост на ЕТ машини - с per.
№ ***, per.
№ ***,
per. № *** и per.
№ ***. Същевременно в
първото ревизионно производство от извършените проверки на третите лица от
органите по приходите е установено, че ЕТ „А. - Е.А." е получател по
фактури с предмет препарати за растителна защита, а именно: фактура №
2795/26.06.2012 г., издадена от „ТЕРА ЕКО-97" ЕООД с ЕИК ********* с
предмет „тайгър платинум", фактура № 13175/15.02.2011 г. от „ХИГИЕННО
МЕДИЦИНСКА ИНДУСТРИЯ" ЕООД с ЕИК ********* с предмет „ DAN ЕХ PLUS LAVENDER почвен препарат". Същите тези фактури не са осчетоводени в
счетоводството на жалбоподателя. По данни от ИС на НАП - Дневници за продажбите
на контрагенти на ЕТ „А. - Е.А.", се установяват и други издадени фактури
с получател жалбоподателят, за които няма данни да са отразени в отчетните му
регистри по ЗДДС и счетоводството му - фактура №1279/04.11.2014 г. от „ПРО
ИМПЕКС ТРЕЙД" ООД с предмет „продажба на препарати", фактура №
13/19.02.2013 г. от „ЯНТРА АГРО" ЕООД с ЕИК ********* с предмет
„продукция“. Тези обстоятелства опровергават тезата на жалбоподателя, че
ниските му добиви се дължат на липсата на наторяване и на техника за прибиране
на продукцията.
Накрая следва да се посочи, че
формираните изводи не се променят и от изслушаните по делото свидетелски
показания на Х.К.. Същият посочва, че не може да каже какво точно е произвеждал
жалбоподателя през годините, нито как се е издържал. Посочва също, че
жалбоподателят има само един навес, където държи това, което е произвел, като
не е влагал в публичен склад зърно. Тези показания са изключително общи,
неконкретни и не установяват по безспорен начин размера на обработваните от
жалбоподателя през процесните периоди площи, както и добивът от същите, т.е от
разпита на свидетеля не се установяват нови факти от значение за настоящия
правен спор.
При така определените
размери на обработвани площи и среден добив от декар, съдът намира за правилен и методът, по който ревизията
установява укритата продукция, който метод цели оптимално доближаване до
действителните факти – от приетите за норма средни добиви (тези, посочени от
УНИВЕРСАЛ – НВГ“ ООД и ЗП Р.Т.) са извадени декларираните от жалбоподателя и
полученото е умножено по обработваните площи.
Що се отнася до определената продажна цена на реализираната продукция, в
жалбата не се излагат възражения. Въпреки това обаче, съдът намира, че в случая
същата е правилно определена, доколкото за базова продажна цена на
реализираната селскостопанска продукция органите по приходите са приели най-
ниските продажни цени за съответния вид продукция, декларирани от УНИВЕРСАЛ – НВГ“ ООД и ЗП Р.Т., с изключение
на 2011г. – за която за базови продажни цени на ечемик, слънчоглед и царевица
са взети предвид декларираните такива от жалбоподателя. За 2012г. за културата слънчоглед също за базова цена е
взета предвид цената, посочена от ревизираното лице в издадената фактура за
продажба на слънчоглед, а относно културата рапица са взети средните
статистически добиви и цени за рапица за 2014г. на МЗХ, тъй като липсват данни
за отглеждана рапица от проверените земеделски производители. Ето защо, съдът
намира, че от
приходната администрация са ангажирани адекватни данни за пазарни цени,
характеристиките на които гарантират обективност и прецизност при
установяването на укритите приходи.
Жалбоподателят оспорва и
допълнително установените приходи от субсидии, изплатени от ДФ „Земеделие“ в
размер на 3 943,97 лв., изплатена през 2011 г., като в тази връзка посочва, че
не е осчетоводил въпросната сума като приход, тъй като е изплатена директно по
сметката на негов кредитор – „Панацея“ ООД. В случая
по делото няма спор, че въпросната сума е изплатена по банкова сметка *** „Панацея"
ООД, а това се установява и от представеното от жалбоподателя Уведомително
писмо изх. № 02- 040-2600/4887 от 02.11.2011 г. на Разплащателна Агенция при
Държавен фонд „Земеделие" София /папка 2, л.132 и сл./. Няма спор и
относно това, че с вземането на едноличния търговец от ДФ „Земеделие" в
размер на 3943,97 лв. е погасено задължението му към негов кредитор. Спорът се
свежда до това, че тази сума не следва да се осчетоводява като приход в
счетоводството на жалбоподателя, тъй като е изплатена директно на негов
кредитор. Този довод, съдът намира за неоснователен. Видно от представения в
хода на настоящото производство от страна на ответника договор за прехвърляне
на вземане (цесия) от 24.02.2011г. е, че жалбоподателят (цедент по договора) е
прехвърлил на „Панацея“ ООД (цесионер) вземането си от ДФ „Земеделие“, за което
обстоятелство ДФ „Земеделие“ е уведомена с Уведомление с вх. № 127/24.02.2011г.
Именно тези действия на жалбоподателя са довели до превеждане от ДФ „Земеделие“
на сумата от 3 943,97 лв. директно по сметката на „Панацея“ ООД. Това
обстоятелство обаче не води до извод, че същата не следва да се осчетоводява
като приход в счетоводството на ЕТ „А. - Е.А.". Впрочем изискването за
признаването на този приход произтича и от разпоредбата на т.4,1 отг
коментирания по – горе счетоводен стандарт. В случая тази сума / в размер на 3 943,97
лв./ е разрешена субсидия на земеделския производител, представляваща приход от
финансирания, който следва да бъде осчетоводен в счетоводството на ЕТ „А. - Е.А.",
независимо от това, че същият е ефективно заплатен на друго лице. Погасяването
на дълга чрез прехвърлянето на сумата също подлежи на коректно осчетоводяване. Този
извод се подкрепя и от разпита на вещото лице по СИЕ, което посочи, че тази
сума е следвало да се отчете като приход от финансиране. Предвид това,
констатацията на органите по приходите, както и констатацията относно
неотчетения приход от субсидия в размер на 1299,39 лв. през 2013 г., са
правилни и законосъобразни.
В жалбата се излагат
възражения и относно извършеното от органите по приходите увеличение на
приходите на жалбоподателя през 2011 г. със стойността на неотчетена продукция
от слънчоглед и пшеница в размер на 54 395,00 лв., като в тази връзка се
посочва, че има издадени три кредитни известия с получател „Панацея" ООД,
което обстоятелство не е взето предвид от органите по приходите. Това
възражение, съдът намира за неоснователно, доколкото видно от изложените в РД и
РА мотиви е, че при определяне на приходите от дейността на търговеца и
данъчната основа за облагане за 2011г. ревизиращите органи са взели предвид
стойността на издадените кредитни известия. В случая общият размер на приходите
на жалбоподателя е намален със стойността на КИ № 49/24.02.2011г., КИ №
50/24.02.2011г. и КИ № 52/16.03.2011г., чиято обща стойност е в размер на 54
395,00 лв. Увеличението на приходите е във връзка с представената от
ревизираното лице към писмо вх. № 14439/26.05.2017г. справка за себестойността
и извършените продажби по години/ папка 3, л.35/, в която същият декларира
извършени продажби през 2011г. на 130 000 кг пшеница и на 61 900 кг.
слънчоглед в повече от добитите през същата година, като уточнява, че продадените
в повече количества са именно тази нереализирана продукция, произведена през
предходната 2010 г., за която твърди, че не е доставяна на „Панацея" ООД.
За доказване на това обстоятелство обаче от негова страна не са представени
издадени фактури, нито счетоводни регистри, в които да са отразени приходите от
тази продадена продукция. Предвид това, правилно органите по приходите са
формирали отделна данъчна основа от недекларирани приходи от продажба на 130 000
кг пшеница и на 61 900 кг. слънчоглед през 2011г. в размер на 54 395,00
лв.
По отношение на увеличението
на приходите на жалбоподателя за 2013г. с неотчетен приход от продадено на търг
МПС в размер на 13 601.00 лв. с купувач „ПРЕС ЛЕС СТРОЙ" ЕООД, в жалбата
не се излагат конкретни възражения, поради което съдът приема, че същите са
правилно установени.
Предвид изложеното, съдът
намира, че РА следва да бъде потвърден в частта по ЗДДФЛ относно установения
данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 18021,84 лв. и лихви
11070.31 лв.. за 2012 г. в размер на 3793.00 лв. и лихви 1941.00 лв., за 2012
г. 2063.73 лв., в това число деклариран и невнесен данък в размер на 23.72 лв..
и лихви 846,11 лв.. както и относно установените данъчни основи за данък по
чл.48. ал.2 от ЗДДФЛ - данъчна печалба за 2014 г. в размер па 351.31 лв. и за
2015 г. в размер на 856.43 лв.. и в частта по ЗДДС относно установените
задължения за ДДС в размер 5573,66 лв. и лихви в размер на 3002,54 лв.
Относно определените
задължения за ЗОВ за 2013г.:
С РА в процесната част по
реда на материалния закон и на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и чл.
6, ал. 7, т.1 от КСО, на жалбоподателя, в качеството му на самоосигуряващо се
лице са определени задължения за задължителни осигурителни вноски за 2013г. –
за ДОО в размер на 897,12 лв. и лихви върху тях в размер на 433,63 лв. и за ЗО
в размер на 403,20 лв. и лихви върху тях в размер на 194,89 лв. Така установените
задължения се оспорват от жалбоподателя с доводи, че поради липса на заверка на
регистрационна и анкетна карта на земеделския производител от ОД „Земеделие“
Велико Търново за 2013г., е загубил качеството си на регистриран земеделски
производител, поради което не подлежи на задължително осигуряване.
От фактическа страна не се
спори, че жалбоподателят е извършвал дейност като регистриран земеделски
производител за периода 2011г., 2012г.,
2014г. и 2015г., като за 2013г. действително същият няма регистрация като
земеделски производител поради отказ за заверка на регистрационна и анкетна
карта от ОД „Земеделие“. През този период същият е упражнявал дейност
единствено като ЕТ. В качеството на лице, упражняващо трудова дейност като ЕТ, същият
е задължително осигурен за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за
смърт. Основанието по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, въвежда задължение за
осигуряване за всички осигурени социални рискове по кодекса. Задължението за
осигуряване на тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на
трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. В тази
връзка е текста на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващи се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските
лица. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че доколкото през 2013г.
жалбоподателят е извършвал дейност като ЕТ, то е подлежал на задължително осигуряване,
поради което правилно на основание чл. 6, ал. 7, т.1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т.
2 от ЗЗО са му определени задължения за ЗОВ.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че жалбата е
неоснователна.
При този изход на спора, основателна е претенцията на
ответника за разноски, като тя следва да бъде уважена.
С тези мотиви, Административен съд Велико Търново,
шести състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Е.А.А. с ЕТ „А. – Е.А.“***, против ревизионен акт №
Р-04000417008558-091-001/14.05.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
Велико Търново, потвърден в обжалваната
му пред съда част с решение № 142 от 01.08.2018 г. на директора на дирекция
„ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, с която част са определени задължения за
ДДС в общ размер от 5573, 66 лв. и лихви в размер от 3002, 54 лв., задължения
за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2011 г. от 18 021, 84 лв. и лихви от
11 070, 31 лв., задължения за данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2012 г. от
3793 лв. и лихви върху тази сума от 1941 лв., задължения за данък по чл.48,
ал.2 от ЗДДФЛ за 2013 г. от 2063,73 лв. и лихви от 846, 11 лв., определена е
нова данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2014 г. и
нова данъчна основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ за 2015 г. и са
определени за довнасяне вноски за ДОО за 2013 г. от 897, 12 лв. в едно с лихви
от 433, 63 лв. и вноски за ЗО за същата година от 403, 20 лв. и лихви върху тях
от 194, 89 лв.
ОСЪЖДА Е.А.А.
с ЕГН **********,***, да заплати на дирекция „ОДОП“ – Велико Търново при ЦУ на
НАП, разноски по делото в размер от 1987,61 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :