Номер 18512.11.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – ВарнаI състав
На 03.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
Секретар:Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20203001000459 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание постъпила въззивна жалба от
„УП България 8“ ЕООД гр.София против решение № 208 от 04.03.2020 г. на
Окръжен съд – Варна по т.д. № 1898/2018 г. , с което са отхвърлени
предявените от него срещу „Енерго-Про Продажби“ АД гр.Варна обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумите: 115 652.71 лева - дължима незаплатена
преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
собствената на ищеца ВяЕЦ за месец ноември 2015 г., за която е издадено
дебитно известие № 95 към фактура №91/30.11.2015 г. съгласно договор за
изкупуване на ел.енергия, произведена от възобновяем източник №
97/26.08.2009 г., ведно със сумата 33 287.23 лева, представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата, с начислен ДДС, за
периода 29.01.2016 г. до предявяване на иска на 30.11.2018 г. съгласно чл. 24
от договора както и законната лихва от този момент до окончателно
изплащане на задължението на основание чл. 86 ЗЗД, сумата 67 753.08 лева,
представляваща дължима незаплатена преференциална цена за изкупуване на
електрическа енергия, произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ за м.
декември 2015 г., за която е издадена фактура № 94/31.12.2015 г. /частично
заплатена/, ведно със законната лихва върху тази главница в размер на 19
1
576.09 лева, за периода 25.01.2016 г. до предявяване на иска на 30.11.2018 г.
съгласно чл. 24 от договора, ведно със законната лихва от този момент до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79 и чл. 86 ЗЗД,
вр. чл. 31 от ЗЕВИ. Решението се обжалва изцяло като неправилно поради
нарушение на материалния закон и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост, като се
иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което се уважат
предявените искове. Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си
представител за отмяна на решението и за уважаване на предявените искове,
ведно с присъждане на съдебните разноски по делото като съображения за
това излага в писмени бележки. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на другата страна.
С депозирани писмени отговори въззиваемите страни „Енерго-Про
Продажби“ АД гр.Варна и третото лице-помагач "Национална електрическа
компания" ЕАД - гр.София оспорват подадената въззивна жалба и молят за
потвърждаване на обжалваното решение. Ответникът по иска моли в с.з. чрез
процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с
присъждане на съдебните разноски за настоящата инстанция, като
съображения за това излага в писмена защита.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Основният спорен правен въпрос по делото е може ли след изменението
на чл.31, ал.5 – ЗЕВИ и приемането на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР
ВяЕЦ да попадне последователно в две ценови категории в рамките на
едногодишен период, определени в т.1.7 и 1.8 от същото решение, съответно
произведената от централата електроенергия да подлежи на преференциално
изкупуване от обществения доставчик и от крайните снабдители по т.8 и по
т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР за достигнато нетно специфично
производство на ел.енергия, съответно до 2000 kWh и до 2300 kWh, като едва
след изчерпване и на втория праг за определяне на преференциални цени
изкупуването стане по цени за излишък на балансиращия пазар.
На въпроса следва да се отговори отрицателно. Новата правна уредба
предвижда заплащането на произведена електрическа енергия от възобновяем
2
източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ по преференциални цени да става не
съобразно фактически произведените количества до един от двата прага на
достигнато нетно специфично производство на ел.енергия, а съобразно
технологичната годност за работа на обекта през календарната година до 2250
часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две ветрови зони още с Решение
№Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР. Целта е не да се ограничава производството
на електрическа енергия от вятърните електроцентрали само до или над 2250
годишни часа, а да се създадат условия да бъдат изкупувани по
преференциални цени само количествата електрическа енергия, които
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР – т.е. да се постигне
баланс между заложените в тези цени ценообразуващи елементи и
действителните приходи на производителите от възобновяеми източници,
съгласно мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ /обнародван в ДВ, бр.56/
24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, с който е изменена нормата на чл.31,
ал.5 – ЗЕВИ. Доколкото по делото не се спори, а и се установява от чл.18, ал.4
от договор №97 от 26.08.2009 г. за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от възобновяем енергиен източник, страните са определили, че
технологичната годност за работа на обекта – ВяЕЦ „Камен бряг Север 3“
през календарната година е до 2250 часа, следва че е приложима
преференциалната цена за достигнато нетно специфично производство от
2000 kWh годишно – по 188.29 лв/МWh, като произведените над този праг
количества електроенергия се заплащат по цени за излишък на балансиращия
пазар. Няма основание за присъждане на преференциална цена от 174.94,
съответно 172.95 лв/МWh за достигнато нетно специфично производство
електроенергия за разликата над 2000 kWh – 550.926 , съответно - 138.564
МWh, тъй като процесната ВяЕЦ няма технологична годност за работа повече
от 2250 годишни часа и съгласно чл.18, ал.2 от договора между страните с
промяна на преференциалната цена за изкупуване на електрическата енергия
с решение на компетентния орган, в случая-КЕВР, се преуреждат
автоматично отношенията им в тази връзка, без да е необходимо подписване
на допълнително споразумение към договора.
Обжалването на Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР за
установяване на нетното специфично производство на ел.енергия, взето след
отмяна на т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. не променя тези изводи, тъй
като съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ оспореното по съдебен ред решение е
предварително изпълняемо без оглед на предприетото обжалване. В
правомощията на КЕВР е да постанови нов административен акт, който да
замести отменената уредба по т.1.7 на Решение СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, в
случая - с Решение № СП-5/28.03.2019 г. Влизането в сила на решение от
29.10.2019 г. по адм.д. №4422/2019 г. на АдмС-София град няма да доведе до
възникване на основание за уважаване на иска. Предвид разпоредбата на
чл.31, ал.5, т.1 и т.2 – ЗЕВИ, предвиждаща, че общественият доставчик,
3
съответно крайните снабдители изкупуват произведената електрическа
енергия от възобновяеми източници при следните условия: 1. по
преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на
нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР;
2. по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата, надхвърлящи
производството по т. 1, и с оглед на вече стабилизараните административни
актове на КЕВР, с които преференциалните цени на ел.енергия, произведена
от ВяЕЦ, са определени съобразно приетото зониране в две ветрови зони и в
две ценови категории, приложима в случая е тази от тях, съответна на
характеристиката на процесната ВяЕЦ - годност за работа на обекта до 2250
часа годишно. ВяЕЦ нямат гарантирано от закона или от приложимите
административни актове на КЕВР право да се възползват от двете
последователно определени с т.2.7 и т.2.8 от Решение №СП-1 ограничения на
нетното специфично производство. Освен това при отмяна на
административния акт, след като е започнало неговото изпълнение, чл.301 –
АПК предвижда приемане от административния орган на нарочни
възстановителни мерки, ако са увредени права на адресатите по
административния акт. Решението по спора не зависи и не е обусловено от
съдбата на Решение № СП-5/2019 г. на КЕВР, обявено от закона за
предварително изпълняемо, предвид което не се е налагало спиране от ВОС
на производството по делото до приключване на обжалването му.
Искът за сумите по процесните - дебитно известие и фактура при
заплатена по двете доставни фактури цена за излишък електрическа енергия
на балансиращия пазар от ответника се явява неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло, ведно с лихви за минало време, законна лихва и разноски.
Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди изцяло.
Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение
на основание чл.272 – ГПК.
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат
направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 7500 лева, с включен ДДС, който
съдът не намира за прекомерен, тъй като е минимален съобразно Наредба
№1/2004 г. на ВАдвС, с начислен ДДС-20% предвид регистриране по ДДС на
адвокатското дружество - пълномощник на ответника, и делото е с немалка
фактическа и правна сложност.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №208/04.03.2020 г. на Окръжен съд
Варна - ТО по т.д.№1898/2018 г.
ОСЪЖДА „ УП България - 8“ ЕООД - гр.София, ЕИК *********, да
заплати на „Енерго Про продажби“ АД-гр.Варна, ЕИК *********, сумата
7500 лева - съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5