РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Девня, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело №
20203120101128 по описа за 2020 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 127 ал. 2 и чл. 143 ал.1 и ал.2 вр. чл. 142 от СК.
Производството е образувано по искова молба, предявена от И. П.
И.., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител - адв. С. Г.
срещу М. В. М., ЕГН: **********, с адрес: *** с искане за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на детето К. М.М., ЕГН:
********** на майката; за определяне местоживеенето на детето при майката;
за определяне на режим на лични контакти на детето с бащата; за осъждане на
ответника да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200
лева, считано от датата на подаване на исковата молба.
Твърди се в молбата, че страните са заживели на съпружески начала
без брак през 2018 г., като на 07.02.2020 г. се родил синът им К. М.М.. Излага
се, че месец по – рано - на 06.01.2020 г. ответникът започнал работа като
готвач в ***, като през летния сезон спял там, а през зимния в апартамента на
неговите родители в ***. Сочи се, че ищцата и детето живеели в ***, като се
виждали през седмицата само за няколко дни, в резултат на което
отношенията им охладнели. Твърди се също, че ответникът системно пиел
1
алкохол, в резултат на което ставал раздразнителен и започвал кавги с
ищцата. На 17.11.2020 г. в ***, в около 2 часа през нощта той отново
започнал да крещи и вика, събудил детето, изтръгнал го от ръцете на майката,
в резултат на което го наранил по ръцете. От тази дата страните се разделили,
като ищцата отишла да живее в дома си в *** заедно с детето, а ответникът
останал да живее в ***. Твърди се, че от раздялата им ответникът потърсил
детето само веднъж, като срещата им била кратка, както и че не изплащал
издръжка за детето си, не му купувал дрехи, храна, обувки и др. необходими
вещи. На тези основания моли за положително решение по иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът, с
който исковите претенции и фактическите твърдения, изложени в молбата се
оспорват. Твърди се, че ответникът не е спирал да се интересува за детето си,
както и да помага със средства за неговата издръжка, като е открил банкова
сметка на негово име. Сочи се, че ищцата ограничава контактите му с детето
по всякакъв начин, както и че условията в нейното жилище не са подходящи
за отглеждането на детето, а тя самата няма нужния родителски капацитет за
това. Моли се за по - разширен режим на лични контакти с детето от
претендирания и за определяне на издръжка в законоустановения минимален
размер с твърдението, че ответникът не работи.
В проведените по делото съдебни заседания страните се явяват
лично и с процесуалните си представители /ответникът не винаги/.
Изслушани лично от съда всеки от тях заявява, че другият родител не е
способен да се грижи за детето си, а ответникът и, че ищцата възпрепятства
срещите му с детето. В хода на устните състезания пълномощникът на ищцата
пледира за уважаване на предявените искове, ответникът заявява, че иска най
- благоприятно за детето съдебно решение и е готов на спогодба.
За контролиращата страна Дирекция “Социално подпомагане” –
Вълчи дол в с. з. представител не се явява.
След преценка на събраните доказателства по отделно и в
съвкупност, съдът направи следните фактически констатации:
От Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане № *** г. се установява, че детето К. М.М., ЕГН: ********** е родено
на *** г. в гр. Варна от родители ищцата И. П. И.. и ответникът М. В. М..
2
От Удостоверение изх. № 212/27.11.2020 г., издадено от Директора
на *** се установява, че на ищцата И. П. И.. за времето от м. 12.2019 г. до м.
11.2020 г. са изплатени трудови трудови възнаграждения и обезщетения в
средномесечен размер на 101, 68 лева.
Представено е заверено за вярност копие от съдебно – медицинска
консултация №221/2020 г., удостоверяваща, че при извършен на 19.11.2020 г.
преглед на детето К. М.М. е установено кръвонасядане на дясна предмишница
с неправилна форма, бледо синкав цвят и диаметър 1, 5 см.
От представените, ведно с отговора писмени документи, постъпили
в съда по ел. поща с молба, подписана с ел. подпис от проц. представител на
ответника и приети като доказателства по делото се установява, че за времето
от 01.02.2020 г. до 12.01.2021 г. ответникът М. е бил регистриран като
безработен в БТ – Добрич, както и че е внесъл по личен спестовен влог на
детето си К. М.М. обща сума от 550 лева на 12.06.2020 г.
Представени са и фискални бонове от магазин „Пепко” и
сладкарница „Кристи – 2” *** за закупени детски стоки и сладкарски изделия,
както и квитанции за извършени еднократни плащания към ВиК – Варна,
„Енерго Про”АД и „Теленор България”ЕАД, от които не става ясно кой е
извършил плащанията по тях.
От удостоверение изх. № 2021 – 04/06.10.2021 г., издадено от
ръководител на „***”ООД гр. Варна се установя общ нетен трудов доход на
ответника за времето от м. 06.2021 г. до м. 09.2021 г. в размер на 3 112, 57
лева, или 778, 15 лева средномесечно.
Представени и приети по делото са характеристика на ищцата по
месторабота, препоръчано писмо от работодател на ответника, удостоверение
от сектор „ПП” при ОД МВР – Варна, удостоверяващи добри
характеристични данни и за двамата.
Установява се от приетото по делото заверено копие на нот. акт
№200, т. I, дело 1274/97 г., че ищцата е собственик на дворно място от 3 270
кв. м., ведно с построена в него жилищна сграда и стопански постройки,
находящо се в ***.
От приетите социални доклади, изготвени от ДСП – Вълчи дол и
ДСП – Добрич се установява, че жилищните условия в домовете на страните
3
са добри и подходящи за отглеждане на дете на възрастта на К.. Жилищата, в
които живеят страните са собственост на ищцата и на родителите на
ответника. Грижите за детето се полагат от майката, подпомагана от нейната
майка – баба на детето. Майката е осигурила сигурна и стабилна среда за
детето си, грижите които полага за него са адекватни, отговорен и всеотдаен
родител е, отдадена изцяло на своето дете. Между нея и детето има изградена
силна емоционална връзка. Такава има и между детето и неговата баба.
Бащата осъществява връзка с детето си основно по интернет, а когато има
възможност и лично в ***. Споделил е, че не среща подкрепа от страна на
майката за осъществяване на срещите в нормална и комфортна за детето
среда, тъй като не е допускан в дома й е принуден да се вижда с детето в
автомобила си или в парка; ищцата не присъства на срещите на детето с
бащата, като при нейното отсъствие детето е неспокойно и плаче и бащата е
принуден да го върне на майка му, за да се успокои.
По искане на проц. представител на ответника, на ДСП – Вълчи дол
е възложено да извърши проверка на место в дома на ищцата, предвид
твърдения на ответната страна, че тя е започнала работа и не било ясно кой
полага грижи за детето. Резултатите от проверката са обективирани в приетия
по делото социален доклад, от който е видно, че понастоящем ищцата И.
работи по трудов договор в ОУ”Кл. Охридски” в ***, като е ангажирана само
половин ден, през което време грижи за детето полага нейната майка.
Доходите й са задоволителни, тъй като получава и част от майчинството, а и е
финансово подпомагана от своята майка, която работи в същото училище.
Ищцата е споделила, че ответникът не е търсил детето си от три месеца, като
на настояване от нейна страна да се видят е намирал причини за отказ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели К. Б. Т. и П. В.
С. се установява, че от *** г. ищцата и детето К. живеят в собствената й къща
в *** при добри битови условия, където има всичко необходимо за
отглеждането на дете на неговата възраст. Свидетелите твърдят, че ищцата
полага изключително добри грижи за своето дете, като в отглеждането му е
подпомагана от своята майка – свид. К. Т. Срещите с бащата са спорадични,
кратки, като в негово присъствие детето не се чувства спокойно.
Свидетелките заявяват, че ответникът е правил подаръци на детето си, носил е
храна, организирал е първия му рожден ден, а от м. април 2021 г. изплаща и
определената му от съда в производство по привременни мерки месечна
издръжка.
В показанията си свидетелите на ответната страна – П. В. М. – сестра
4
на ответника и И. Д. В. – негова майка, заявяват, че детето се отглежда при
крайно лоши условия в селската къща на ищцата, където нямало дори
вътрешна тоалетна, хигиената била незадоволителна, а на двора съществувала
опасност то да се нарани при игра. От друга страна твърдят, че ответникът би
се грижил много добре за детето си, което много обича и страда от неговата
липса. Разполага с добре обзаведено жилище в гр. Добрич и има желание и
възможности, в това число и финансови да отглежда сам сина си. Заявяват
готовност да му помагат при отглеждането на детето. Потвърждават
твърденията му, че ищцата всячески възпрепятства срещите на ответника с
детето.
Съдът цени показанията на свидетелките К. П., П. М. и И. В. в
светлината на близката им родствена връзка със страните по делото, което ги
прави пряко заинтересовани от неговия изход. С оглед на това и при анализа
им съдът подходи с особено внимание и съпоставяйки ги с останалите
обективни доказателства по делото.
Съдът, въз основа на установеното от фактическа страна, прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 127 ал. 2 от СК, когато родителите не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на
детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и
издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на
детето и за упражняването на родителските права спрямо него, както и иск за
определяне на издръжка, дължима от бащата, са предявени от страна на
майката, като ответникът в съдебно заседание дава становището си по тях.
Установи се по делото, че родителите на детето са живели за кратко
на семейни начала и са разделени малко след неговото раждане. Грижите по
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от ищцата.
В конкретният случай съдът е поставен пред трудната дилема да
направи избор между двамата родители, неживеещи заедно и неможещи да
постигнат съгласие при кого от тях да живее детето. В такъв случай основен
критерий за решението при кого от двамата да живее детето и произтичащите
от това фактически последици, свързани с текущото осъществяване на
родителските функции - материални грижи, възпитание, внимание, надзор,
авторитет за детето, социална среда, проявена грижа, обич, топлота,
внимание, готовност за разрешаването на възникнали проблеми от всякакъв
характер, било здравословни, емоционални и др., са единствено и само
интересите на самото дете. Под "интереси на децата", както е разяснено в
5
ППВС № 1/1974 г. /чиито указания са запазили силата си и при действащия
СК/, следва да се разбират всестранните интереси на децата по тяхното
отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд, както и
материалните интереси на детето, свързани с обезпечаване на жилище, битови
условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и други. Решаващо значение при преценката на интересите
на детето има цялата съвкупност от интереси, както и тези, свързани с
всестранното развитие на детската личност.
Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от
двамата родители да предостави упражняването на родителските права,
единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички
относими в конкретния случай обстоятелства, оценявайки възпитателските
качества на всеки от родителите, неговия морален облик, начина, вида,
продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето,
изразената му готовност да живее с детето /по настоящото дело е изявена
готовност от страна и на двамата родители да отглежда и възпитава детето -
факт, който е указание за тяхната сериозна загриженост и желание да се
изпълни родителският дълг/, анализирайки данните за реално предприети
действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по -
голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с
помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да
разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето -
бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица,
жилищно - битовите му условия на живот, финансовите възможности,
начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето /в случая
детето е момче на 2 години – възраст/, при която възраст ежедневната
непосредствена майчина грижа е необходима и незаменима - чл. 59 ал. 4 от
СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният
критерий, въз основа на който се извършва преценката, не само при кого от
родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права, а и какъв
да бъде режима на лични отношения на детето с родителя, комуто не са
предоставени родителските права. Изброяването на обстоятелствата в
цитираната разпоредба на СК, както и в цитиранато ППВС е примерно, а не
изчерпателно. Това е минимумът, който трябва да бъде взет предвид при
6
изследване на най - добрия интерес на детето по смисъла на § 1 т. 5 от ДР на
ЗЗДт.
Съблюдаването на интересите на децата при разрешаване
разногласията между техните родители, освен прокламираните в Семейния
кодекс принципи, следва и от редица други норми. В чл. 3 от Конвенцията за
правата на детето е прогласен принципът, че висшите интереси на детето са
първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се до децата,
независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи.
В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира, че и двамата родители притежават потенциал да възпитават
своето дете, да полагат адекватни грижи за него и имат желание да го правят,
т. е. и двамата притежават добър родителски капацитет. Съдът няма никакво
основание да се съмнява в родителския капацитет на ищцата, тъй като
доказателствата по делото сочат точно обратното – че тя отлично се справя с
отглеждането и възпитанието на детето и то без участието на другия родител
от самото му раждане до настоящия момент. Доказва се по делото, че детето
живее при добри битови условия в дома на майката и нуждите му са напълно
задоволени, въпреки минималната месечна издръжка, която бащата заплаща
едва след постановяване на съдебното определение. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на свидетелите на ответника за незадоволителни
условия в дома на ищцата, тъй като противоречат на обективно доказателство
по делото, каквото е социалния доклад на ДСП – Вълчи дол. Въпреки
безспорните родителски качества и на ответника, предвид крехката възраст на
детето и силната му емоционална привързаност към майката, съдът намира,
че родителските права следва да бъдат предоставени на ищцата. Както е
изяснено в цитираното по - горе ППВС, майката е по - пригодна от бащата за
отглеждане на деца в ниска възраст. Този ранен етап от развитието на всяко
дете е свързан със задоволяване на физиологични потребности, изграждане на
силни емоционални връзки, а първата и най - дълбока връзка на детето с
външния свят е тази с неговата майка. Съвкупното обсъждане на посочените
по - горе условия налага извод, че интересът на детето ще е охранен най -
добре, ако упражняването на родителските права бъде предоставено на
майката с регламентиране на разширен режим на лични отношения с бащата,
7
за да не бъде възстановена и съхранена емоционалната връзка между този
родител и детето.
Като последица от предоставянето на родителските права на
майката, местоживеенето на детето следва да бъде определено при нея на
адреса, на който живее.
При предоставяне упражняването на родителски права в пълен обем
на единия родител, съдът следва да определи и режим на лични контакти с
другия. Той следва да е такъв, че в максимална степен да задоволи
потребността на детето и от двамата родители. Семейният кодекс не разписва
правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с
детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава
свобода на съда да преценява конкретните правнозначими обстоятелства с
оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по - горе. Чрез
определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне
възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на
двамата си родители. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт
с двамата му родители. Поддържането на лични отношения между бащата и
детето в настоящия случай е жизнено необходимо за него и с оглед неговия
пол и създаване на възможност чрез общуване с бащата то да развива чувство
на обич, привързаност, доверие, самостоятелност, отговорност, авторитети,
което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие.
Тук следва да се отбележи, че съдът не подлага на критика
способностите, възможностите и готовността на бащата да прояви
всеотдайността и любовта си към детето и да поддържа връзка с него.
Твърденията на ищцата, че бащата не проявява интерес към детето си и не го
търси с месеци съдът приема за опровергани от показанията на ангажираните
от страна на ответника свидетели. Същите установиха лично и
непосредствено пред съда, под страх от наказателна отговорност желанието
на ответника за по – често и пълноценно общуване с детето си, за което
ищцата създава пречки по един или друг начин. Голословни и недоказани са
твърденията на ищцата и че, ответникът злоупотребява с алкохол, тъй като
подобни доказателства по делото липсват. Недоказано е и твърдението й, че
той е наранил детето си в ранната му възраст, доколкото ангажираното в тази
връзка СМУ е изготвено по нейни данни. Тук следва да се отбележи, че за
8
родителя, комуто са предоставени родителските права, възникват
допълнителни задължения – да спазва коректно поведение спрямо другия, да
не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му, както и да
му оказва съдействие при упражняване на правата му на родител. Съдът
намира, че детето ще се успокои при срещите с баща си, ако на тях присъства
и неговата майка, която то припознава като най – близкия си възрастен. При
положени взаимни усилия от страна на двамата родители ще се възстанови и
нормалната комуникация помежду им, което определено ще повлияе
положително на детето. Ако настъпят обстоятелства, променящи коренно
настоящото фактическо положение, няма пречка правното положение също да
се промени, като се приведе в съответствие с новосъздадената обстановка. По
принцип развитието на децата трябва да се извършва при грижата, подкрепата
и авторитета на двамата родители. Всеки един от тях в името на
благополучието на детето следва да съдейства то да живее, доколкото е
възможно, най - близко до семейната среда.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на
обстоятелствата, установени във всеки конкретен случай, като основен
критерий, както бе отбелязано по - горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй
като мерките във всички случаи се отнасят за бъдещ период, ограничен по
силата на закона само до навършването на пълнолетие, те може да бъдат
определени, съобразявайки се с опитните правила, с възрастта и със
свързаните с нея обективни изменения в психо - емоционалните способности
и потребности на детето. При неефективност на така определените мерки
законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им или
определянето на нови.
Съдът счита, че следва да бъде определен следният режим на лични
отношения между детето К. М.М. и неговия баща:
1. До навършване на 5 годишна възраст на детето:
- всяка нечетна седмица от месеца в събота или неделя за времето от
10, 00 часа до 13, 00 часа и за времето от 15, 00 часа до 18, 00 часа, без
приспиване, в присъствието на майката;
- всяка година по двадесет дни през лятото, разделени на две части,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като дните да се определят по
споразумение между родителите, а ако такова не се постигне: от 01.07. до
9
10.07. и от 20.08. до 30.08. от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на
последния ден от периода;
2. След навършване на 5 годишна възраст на детето:
- всяка нечетна седмица от месеца за времето от 10, 00 часа в събота
до 18, 00 часа в неделя, с преспиване при бащата;
- всяка година по тридесет дни през лятото, разделени на две части,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като дните да се определят по
споразумение между родителите, а ако такова не се постигне: от 01.07. до
15.07. и от 15.08. до 30.08. от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на
последния ден от периода;
3. По време на следните празници:
Великден /от Велики петък до понеделник, които в съответната година
са определени за празнуване/ – с преспиване за времето от 10, 00 часа на
първия ден до 18, 00 часа на последния ден през нечетна година;
Новогодишните празници /31 декември и 1 януари/ – с преспиване за
времето от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на следващия ден
през нечетна година;
4. По време на следните празници:
Коледни празници – /24 декември и 25 декември/ - с преспиване за
времето от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на следващия ден
през четна година;
5. На рождения ден на детето за времето от 10, 00 часа до 19, 00
часа през четна година;
6. На рождения ден на бащата за времето от 10, 00 часа до 19, 00
часа всяка година;
При положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане
на лични контакти на бащата с детето по време на останалите официални
празници, съдът постановява следния режим:
7. За Деня на просветата /24 май/ и за Деня на съединението /6
септември/ - за времето от 17, 00 часа на предходния ден до 18, 00 часа на
празничния ден - с преспиване през нечетна година;
8. За Деня на освобождението /3 март/, за Деня на труда /1 май/ и
10
за Деня на независимостта /22 септември/ - за времето от 17, 00 часа на
предходния ден до 18, 00 часа на празничния ден - с преспиване през четна
година;
9. Бащата да осъществява аудио и видеоконферентна връзка с детето
два пъти всяка седмица в удобно за него време за време
от половин астрономичен час, като връзката да се провежда до 20, 00 часа на
съответния ден и през време, в което детето не посещава детско заведение.
При срещите с бащата детето следва да се взема от дома на
майката и ще се връща в дома на майката.
Като последица от предоставяне родителските права на майката,
бащата следва да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка на детето си.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на
ненавършилото пълнолетие дете независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съобразно своите възможности и
материално състояние те следва да осигуряват условията на живот,
необходими за развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е
функция от потребностите на самото дете и възможностите на неговите
родители – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде по - малък от минимума,
предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, а именно една четвърт от размера
на минималната работна заплата за страната. Ирелевантно е дали заплащането
на издръжка би създавало затруднения за ответника, тъй като съгласно чл.
143 ал. 2 от СК задължението на родителите за издръжка на ненавършилото
пълнолетие дете е безусловно, а безусловният му характер цели да се
осигурят на всяко дете финансова стабилност и начин на живот, позволяващи
му то да отрасне здраво, да се образова и да има добра житейска реализация.
Нормата на чл. 143 ал. 2 от СК е императивна и вменява в задължение на
родителите да издържат своите непълнолетни деца, независимо дали са
работоспособни и дали имат имущество, от което да се издържат, т. е. при
всички случай родителите дължат издръжка по силата на закона.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с
ППВС № 5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка
се определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
11
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираността на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
К. е на 2 години, не страда от хронични заболявания, няма данни за
здравословни проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. За
определяне размера на издръжката меродавни са нуждите на дете на тази
възраст, което обуславя повишена нуждата от разходи за облекло, обувки,
храна заради бързия растеж. За да определи размера на месечната издръжка за
детето на страните, отчитайки в съвкупност неговите нужди и възможностите
на двамата им родители /за които не се установява да дължат издръжка на
друго дете освен на детето К./, съдът намира, че общата текуща месечна
издръжка, която ищцата и ответникът са длъжни и могат да осигуряват на
малолетното си дете възлиза на поне 300 лева месечно, за да бъдат
подходящо посрещнати не само базовите нужди на детето от облекло, храна,
отопление, медицински грижи и медикаменти, занимателни пособия, но също
така свързаните с естествените потребности на всяко подрастващо дете от
социален живот и развлечения, като следва да се отбележи, че се касае за
наложителни разходи с траен характер, които занапред биха могли
единствено да достигнат по - висок ръст, не и да намалеят. При разпределяне
този общ размер на текущата парична издръжка между двамата родители
съдът счита за напълно справедливо ответникът да поеме заплащането на
сумата от 200 лева месечно, която сума съдът преценява като напълно
съобразена с възможностите му с оглед данните по делото, а останалите
необходими средства да продължат да се осигуряват от майката, наред с
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето, които
12
грижи и усилия съгласно т. 7 от ППВС № 5/1970 г. следва да се вземат
предвид при определяне размера на издръжката, дължима от отглеждащия
родител, съответно на него да се възложи по - малък дял от паричната
издръжка.
Правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на спора не
може да намери приложение в делата по чл. 127 ал. 2 от СК. Това разрешение
следва от характера на производството на спорна съдебна администрация,
приложима при спор относно родителските права в случаите, когато
родителите не могат да постигнат извънсъдебно споразумение. За разлика от
исковото производство в него не се решава със сила на пресъдено нещо спор
за съществуването или несъществуването на едно материално право, а само се
оказва съдействие относно начина на упражняване на родителските права,
признати и гарантирани от закона, така че липсва типичната за исковото
производство квалификация на страните като ищец и ответник. Съдебното
решение, което следва да изхожда от правилото за защита по най - добрия
начин на интересите на малолетното или непълнолетното им дете, ползва и
двамата родители и затова в производството всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. В този смисъл
е и практиката на ВКС, поради което и разноски по делото не следва да се
присъждат.
Относно искът с правно основание чл. 143 ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 142 от
СК, съгласно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като иск за
периодични платежи за неопределено време, дължимата държавна такса е в
размер на 4 % върху сборът на платежите за три години. В процесния случай
в тежест на ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС – Девня общо
сумата от 288 лева, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да бъде постановено
предварително изпълнение на решението в частта, с която се уважава иска за
присъждане на издръжка.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
13
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по
отношение на детето К. М.М., ЕГН: ********** на майката И. П. И.., ЕГН:
**********, на основание чл.127 ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К. М.М., ЕГН: **********
при майката И. П. И.., ЕГН: ********** на адрес: ***.
ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на лични отношения на
бащата М. В. М., ЕГН: ********** с детето К. М.М., ЕГН: **********, както
следва:
1. до навършване на 5 годишна възраст на детето:
- всяка нечетна седмица от месеца в събота или неделя за времето
от 10, 00 часа до 13, 00 часа и за времето от 15, 00 часа до 18, 00 часа, без
приспиване, в присъствието на майката;
- всяка година по двадесет дни през лятото, разделени на две части,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като дните да се определят по
споразумение между родителите, а ако такова не се постигне: от 01.07. до
10.07. и от 20.08. до 30.08. от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на
последния ден от периода;
2. след навършване на 5 годишна възраст на детето:
- всяка нечетна седмица от месеца за времето от 10, 00 часа в
събота до 18, 00 часа в неделя, с преспиване при бащата;
- всяка година по тридесет дни през лятото, разделени на две части,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като дните да се определят по
споразумение между родителите, а ако такова не се постигне: от 01.07. до
15.07. и от 15.08. до 30.08. от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на
последния ден от периода;
3. По време на следните празници:
Великден /от Велики петък до понеделник, които в съответната година
са определени за празнуване/ – с преспиване за времето от 10, 00 часа на
първия ден до 18, 00 часа на последния ден през нечетна година;
Новогодишните празници /31 декември и 1 януари/ – с преспиване за
14
времето от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на следващия ден
през нечетна година;
4. По време на следните празници:
Коледни празници – /24 декември и 25 декември/ - с преспиване за
времето от 10, 00 часа на първия ден до 18, 00 часа на следващия ден
през четна година;
5. На рождения ден на детето за времето от 10, 00 часа до 19, 00
часа през четна година;
6. На рождения ден на бащата за времето от 10, 00 часа до 19, 00
часа всяка година;
При положение, че родителите не постигнат съгласие за провеждане
на лични контакти на бащата с детето по време на останалите официални
празници, съдът постановява следния режим:
7. За Деня на просветата /24 май/ и за Деня на съединението /6
септември/ - за времето от 17, 00 часа на предходния ден до 18, 00 часа на
празничния ден - с преспиване през нечетна година;
8. За Деня на освобождението /3 март/, за Деня на труда /1 май/ и
за Деня на независимостта /22 септември/ - за времето от 17, 00 часа на
предходния ден до 18, 00 часа на празничния ден - с преспиване през четна
година;
9. Бащата да осъществява аудио и видеоконферентна връзка с детето
два пъти всяка седмица в удобно за него време за време
от половин астрономичен час, като връзката да се провежда до 20, 00 часа на
съответния ден и през време, в което детето не посещава детско заведение.
За осъществяването на личните контакти бащата да взима детето от
дома, в който живеят майката и детето и ще го връща в този дом, на
основание чл. 127 ал. 2 от СК.
ОСЪЖДА бащата М. В. М., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАЩА месечна издръжка в полза на детето К. М.М., ЕГН: **********,
чрез неговата майка и законен представител И. П. И.., ЕГН: ********** в
размер на 200 /двеста лв./ месечно, ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва при просрочено плащане, с падеж до 5 - то число на месеца,
15
за който се дължи, считано от датата на завеждане на исковата молба –
17.12.2020 г. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на
основания за нейното изменение или отмяна, на основание чл. 143 ал. 1 и 2
вр. чл. 142 от СК.
ОСЪЖДА М. В. М., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Девня сумата от 288
лева /двеста осемдесет и осем лв., 00 ст./, представляваща държавна такса по
иска за издръжка, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО, в частта относно присъдената издръжка, подлежи на
предварително изпълнение на основание чл. 242 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
16