Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти
януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ
КУЗМАНОВА
при участието на
секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1517 по
описа на СГС за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 06.02.2012
г. с. Бисер е било залято от приливна вълна, вследствие скъсване стената на
язовир „Иваново“ и наводнено землището му. Ищцата заедно с баба си се е
намирала в къщата им в селото. В резултат на наводнението двете останали
заклещени от приливната вълна в стаята, като бабата се хванала за вратата, а
ищцата за корниза на прозореца. След 30- 40 минути бабата се пуснала и водата я
отнесла и се удавила. Ищцата престояла в студената вода, държейки се за корниза
над 2 часа и по- късна била спасена и извадена, след като счупили прозореца.
Твърди, че е получила тежко измръзване на части от тялото с последвали
симптоми. Наред с описаните травматични увреди претърпяла и тежък психически
стрес. За понесените неимуществени вреди претендира обезщетение в размер на
исковата претенция от първия предпочитан ответник М.на О.или в условията на
евентуалност от втория ответник О.Х., ведно със законната лихва и разноските по
делото.
Ответникът М.на О.(МО) в срока по
чл. 131 ГПК в писмения отговор,оспорва иска, като неоснователен и недоказан.
Сочи липса на пасивна материално-правна легитимация, тъй като процесния язовир нито му е бил предоставен за ползване,
нито за стопанисване. Ангажира доказателства и претендира за разноски.
Ответникът О.Х.в срока по чл. 131 ГПК
оспорва предявения евентуален иск изцяло по основание и размер. Сочи, че нито е
собственик, нито ползвател на язовира, но е извършвала редица превантивни
действия по отношение на язовирната стена. Претендира за разноските по делото.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че на 06.02.2012 г. в село Бисер, О.Х.,
област Хасково, вследствие на скъсване на язовирната стена на язовир „Иваново“,
находящ се в землището на село Иваново, О.Х., област
Хасково (наричан още „Азмака” и „Ешмеджика“)
е наводнено землището на село Иваново. Установява се, че със заповед №
85/06.02.2012 г. на Кмета на О.Х.е обявено бедствено положение в О.Х..
Установява се, чрез показанията на
свидетеля Д. преценени по реда на чл.172 ГПК, че ищцата била сред пострадалите в селото, 2 часа и половина е била във
водата, измръзнала и е претърпяла физически и психически болки и страдания.
От заключението на СМЕ е видно, че при
пострадалата не е било налице тежко общо преохлаждане,
тъй като след поставена диагноза хипотермия –
измръзване, на същата не е предлагано болнично лечение. Тъй като в мед.
документ след инцидента няма установени и описани кожни лезии,
характерни за дълбоко измръзване, следва, че при нея са били налице данни само
за общо преохлаждане с повърхностно локално
измръзване на кожата на долните крайници (ходила, подбедрици)
- повече левия приблизително от 1-ва до 2- ра степен.
В.л. д-р Г. приема, че оплакванията на
пострадалата могат да се свържат като последица от преживяното локално увреждане
при излагане на студ във вода, но също сочи, че последващите
установени на ищцата заболявания- остър салпингит и офорит не са
вследствие на инцидента. Относно поставената на 13.02.2013 г. диагноза хронична
венозна недостатъчност на долните крайници, се приема, че теоретично е възможно
на базата на локално измръзване при ищцата да настъпи обостряне на заболяването
от варикоза на долните крайници с локално възпаление,
но основен причинен фактор за развитие на варикозни
вени на долните крайници е генетично детерминирана недостатъчност на венозната
стена. Няма и основания за каквато и да е било причинно следствена връзка между
измръзване при инцидента 2012 г. и актуални оплакванията и констатираното
състояние на лява ръка, тъй като такива оплаквания на ръката не са регистрирани
в мед. документ до настоящия момент. Вещото лице е посочило,че е възможно оплакванията
за студенина, изтръпване, мравучкане в двете подбедрици и ходила да са последици от локално измръзване.
С намаляващ интензитет цитираната симптоматика може да продължава с месеци и
дори години. Това е налице, обаче само при преживени по-дълбоки измръзвания. В
конкретния случай, няма медицински документ в който въз основа на наличното
описание да се приеме такова измръзване. В представените медицински документи
вкл. и след проведения личен преглед в заключението
е посочено че липсват данни, въз основа на които по безспорен начин да се
приеме, че от измръзването на 06.02.2012 г. в следствие на локални промени са
настъпили невъзвратими увреждания.
От заключението на в.л. д-р С. по
назначената СПЕ е видно, че във връзка с
инцидента от 06.02.2012 г. ищцата е развила остра стресова реакция, преминала
след това в посттравматично разстройство, което в по- тежка форма е продължило
около две години (по анамнестични данни), но
продължава и към настоящия момент, с редуцирана интензивност на симптоматиката.
Съгласно заключението на в.л. Г. по
назначената СТЕ, състоянието на язовирната стена и на всички части на хидросъоръжението
е било предаварийно, по-нататъшната им експлоатация
била недопустима поради неприемлив риск за хора, материални ценности и околна
среда. Още към 06.02.2012 г.
хидросъоръжението и съставните му части не са били технически изправни и не са
били безопасни. В.л.Г. сочи, че има
пряка връзка между настъпилото на 06.02.2012 г. наводнение и техническото
състояние на язовирната стена и нейните елементи в смисъл, че наводнението е
настъпило заради лошото и занемарено техническо състояние на язовирната стена и
прилежащите и елементи.
Като спорно обстоятелство между
страните се очертава в чия собственост е бил язовира, или под чий надзор е бил
и съответно кой носи отговорност за вредите произлезли от скъсването на
язовирната стена.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
С оглед събраните по делото доказателства,
съдът намира, че двамата ответници следва да носят солидарна отговорност за
настъпилото вредоносно събитие и нанесените от него щети.
Разпоредбата на чл. 139, ал.1,
ал.2 Закона за водите (ЗВ), в редакцията към 06.02.2012 г., се сочи, че поддръжката
и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията по чл. 138, ал. 4, т. 1 (изграждане
и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други) се осъществяват от
собственика или ползвателя им, освен ако в разрешителното по чл. 50 ЗВ или в
договора за концесия не е уговорено друго.
От приетите по делото актове за публична
общинска и държавна собственост (АПОС) се установява, че за язовир „Ешмеджика“ с площ 28,621 дка, представляващ имот с номер
000527 в землището на с. Иваново, обл. Хасковска, е
издаден акт за публична общинска собственост № 250/28.03.2000 г. за имот с
номер 000002, землището на с.Иваново, обл. Хасково,
общ.Харманли и е издаден акт за публична държавна собственост № 0567/23.04.2003
г.- част от учебен Полигон „Корен“, представляващ незастроен поземлен имот от 2
610 573 кв.м.
Установи се също така,
че язовирната стена на язовир „Иваново“ попада върху имот собственост на
Държавата (частна и публична), а негов съседен имот е имот - собственост на О.Х.(общинска
публична). Язовир „Иваново“ е разположен и върху други имоти, собственост на
Община Хасково, О.Х.и Държавата. Язовирната стена е част от съоръжението,
поради което, съдът приема,че собствеността на процесният
язовир следва собствеността на земята. По силата на чл. 23 ЗВ, собственикът на
земята е собственик и на водите и водните обекти в имота, освен ако те не са
собственост на държавата или на общината. Съгласно нормата на чл.27ЗВ, правото на собственост върху воден
обект, водностопанска система или съоръжение може да
принадлежи и общо на две или повече лица, когато тези обекти са разположени в съсобствен имот. В този случай съсобствеността на водния
обект, водностопанската система или съоръжение следва
съсобствеността на земята, освен ако не е установено друго.
В настоящия случай
съдът приема,че е налице хипотезата на чл.23 ЗВ.От събраните доказателства по
категоричен начин се установява, че имот с номер 000002, в землището на с.Иваново,
обл. Хасково, общ.Харманли- част от учебен Полигон
„Корен“, представляващ незастроен поземлен имот от 2 610 573 кв.м. е публична
държавна собственост, за който е издаден АПДС № 0567/23.04.2003 г. на основание
чл.70, ал.2 ЗДС, като преди това с ПМС № 148/21.07.1961г.и Разпореждане №
105/29.03.1969 г. на Комитета по стопанска координация същият е бил предоставен
за управление на М.на О..
Държавата
удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на
собственост върху имоти с акт за държавна собственост, които са официални
документи, съставени от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона
(чл.5 ЗДС). Съгласно разпоредбата на чл. 114 (чл. 158) ППЗДС, обстоятелствата,
констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Сочените
разпоредби характеризират АДС, като официален свидетелстващ, удостоверителен
документ, който се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила и съдът е длъжен да се съобрази с нея, докато тя не бъде опровергана, чрез
доказване на неверността му. Удостовереното в съставения АПДС № 0567/23.04.2003
г. не е опровергано от страна на ответника М.на О.и в производството не са
ангажирани доказателства, за това че съобразно изискванията на специалната
разпоредба на чл.316, ал.3 Закона за отбраната на въоръжените сили на Р
България, предназначението на имота е било променено след съгласие на Министъра
на отбраната. След като имотът е предназначен за непосредствено осъществяване
на отбраната и е публична държавна собственост, същият е следвало да бъде
управляван и поддържан съобразно Устройствения
правилник на М.на О.от 2011 г.
С оглед представените:
ПМС и АПДС и съобразно нормата на чл. 14 ЗДС, министрите и ръководителите на
другите ведомства управляват предоставените им имоти и вещи- държавна
собственост.Същите се управляват в съответствие с предназначението им за
нуждите, за които са предоставени, с грижата на добър стопанин. Управлението
върху обекти, имоти и вещи- държавна собственост, включва правото на
ведомствата и юридическите лица на бюджетна издръжка да ги владеят, ползват и
поддържат от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност.
Държавата, чрез М.на О.в качеството
си на собственик на имот № 000002 е материално-правно легитимирана да отговаря
по така предявения иск. О.Х.в качеството си на собственик на имоти № 000527 и №
000526 и на основание чл. 19, ал. 1, т.4, б. „в“ЗВ също притежава надлежна
материално-правна легитимация по предявения срещу нея иск. Така мотивиран съдът
приема, че двамата ответници в качеството си на
собственици на земята, върху която е разположен процесния
язовир отговарят солидарно.
В чл.139б ЗВ,е
предвидено, че при спор за собственост на язовир, областният управител
осъществява организацията и техническата му експлоатация до влизането в сила на
съдебното решение. В настоящия случай, като се вземе предвид кореспонденцията
между О.Х., МО и Областния управител на област Хасково, както и констативните
актове за собственост, удостоверяващи право на собственост на Общината и на Държавата
върху язовира, може да се направи извод, че е бил създаден отрицателен спор за
собственост между О.Х.и М.на О., тъй като всяка от двете институции е отричала
своето право върху имота и е сочила другата институция като собственик. При
този спор за собственост, законът е вменил в задължение на областния управител
да осъществява организацията и техническата експлоатация на язовира.
Отговорността на Областния управител на област Хасково, обаче не изключва
отговорността на действителния собственик на съоръжението, след като съдът
прие, че двете институции солидарно са отговорни за причинените вреди. В
случая, и двамата ответници с бездействието си са
допуснали настъпването на наводнението, в резултат на което са били причинени
вреди на ищцата.
Бездействието на
служителите на ответниците е противоправно, тъй като
противоречи на задълженията за действие, които законът вменява на собственика
на язовира във връзка с неговата поддръжка. Служители на ответниците
са нарушили задълженията си да действат за осигуряване на постоянната защита на
населението, живеещо на територията на О.Х.. По делото са налице множество
доказателства, установяващи, че тежкото състояние на язовир Иваново и в
частност на язовирната стена, е било
известно на ответниците
няколко години преди настъпване на
трагедията. Бездействието на ответниците представлява
противоправно деяние, за което същите носят отговорност. Отговорността по чл.49
от ЗЗД е безвиновна, поради което изследване на
вината за настъпване на трагедията не се налага, същата се предполага - чл.45 ал.2 от ЗЗД.
Налице е противоправност
като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Разпоредбата на
чл. 139 ЗВ в сила от 14.10.2011 г.
предвижда, че поддръжката и ремонтно-възстановителните дейности на съоръженията
по чл. 138, ал. 4, т. 1 се осъществяват от собственика или техния ползвател. При
положение,че е било налице спор за собственост между Общината и Министерството,
които са отричали своето право върху
имота и с оглед разпоредбата на чл. 137 и 138 ЗВ отговорността на областния
управител обаче не изключва отговорността на
двете институции.
По настоящото дело
ищцата е насочила главния си иск срещу МО, като първи предпочитан ответник, следователно
отговорността следва да се поеме по делото от него. Следва да се приеме, че
бездействието на МО е противоправно, тъй като противоречи на задълженията за
действие, които законът вменява на ползвателя на язовира във връзка с неговата
поддръжка.
Безпорно
се установи,че вследствие на процесното наводнение в
с.Бисер и в пряка причинно-следствена връзка с него ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, негативни емоционални
преживявания, стрес, притеснение.Настъпването на тези вреди се установи от
разпитания свидетел. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи по справедливост
съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД. Съдът счита, че отговарящо на справедливостта
и на конкретните особености на настоящия случай, обезщетение би било сумата от 20
000 лева. Ответникът дължи и законната лихва за забава от датата на деликта - 06.02.2012 год.
Искът в разликата му
от 20 000 до 50 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По
разноските:
Ищцата е освободена от заплащане
на ДТ. Сторила е разноски в размер на 610 лева. На осн. чл. 78 ал.1 ГПК съобразно уважената част от иска ответникът следва да й заплати 244
лева (20 000/50 000 х 610)
Адвокат И.Й. САК има право на адв.
възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство по реда на чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 1 730
лева и съобразно уважената част от иска
ответникът следва да му заплати 692
лева( 20 000/50 000 х 1730). Съдът намира за неоснователни: първо искането за присъждане
на възнаграждението на Адв. дружество,а не на
конкретния адвокат при положение, че ГПК по силата на чл. 78, ал.1 ГПК
сочи участие по делата на ФЛ-адвокат и
присъжда разноски само за един адвокат(ФЛ), а не на ЮЛ и второ – за присъждане
на ДДС,поради което ги отхвърля. Възнаграждението не се дължи като резултат на
правна сделка-облагаема доставка по см.на чл. 38,ал.2 ЗА, обект на свободно
договаряне между страната и адвоката, а по салата на Закона и се определя от
съда съгласно установените стандарти в Н № 1.В тази насока съобрази и с
практиката на ВКС – Р № 21/12.032018 г. по гр.д. № 1459/17 г. ІІІ ГО ВКС.
Ответникът следва да
заплати 800 лева - ДТ и 200 лв. разноски
по сметка на СГС или общо сумата 1 000 лева на основание чл. 78,
ал.6 ГПК.
Ответникът М.на О.претендира
юриск. възнаграждение на осн. чл. 78,ал. ал.
8 ГПК, което съобразно отхвърлената част от иска съдът
определя в размер на 100 лева, които
да се заплатят от ищцата.
Ответникът О.Х.доказва съгласно
приложения списък 2 436 лева адв. възнаграждение
и 200 лева депозит за в.л. или общо 2 636 лева.Направено е възражение за
прекомерност от ищцовата
страна. Съобразно отхвърлената част на иска, ищцата следва да заплати на този
ответник разноски в размер на сумата 1 461,60 лева (30 000/50 000
х 2 636).
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.на О., гр. София, ул. „******,
да заплати на М.М.М. ЕГН **********,*** ******, чрез адвокат И.Й.
САК на основание чл.49, вр. с чл.45 и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 20 000 лева - обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в резултат от наводнението на с.Бисер на
06.02.2012 год. ведно със законната
лихва от 06.02.2012 г. до окончателното й изплащане и на основание чл. 78,
ал.1 ГПК сумата 244 лева разноски, като ОТХВЪРЛЯ
иска в разликата му над 20 000 до 50 000 лева.
ОСЪЖДА М.на О., гр. София, 1092, ул. „******да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на
основание чл. 78, ал.6 ГПК 1 000
лева - ДТ и разноски.
ОСЪЖДА М.на О., гр. София, 1092, ул. „******
да заплати на адвокат И.Й. САК сумата
от 692 лева – адв. възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М.М.М. ЕГН **********,*** ******, чрез адвокат И.Й.
САК, да заплати на М.на О., гр. София,
ул. „******, на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 ГПК сумата 100 лева и юриск.възнаграждение. адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА М.М.М. ЕГН **********,*** ******, чрез адвокат И.Й. ***
сумата 1 461,60 лева, на основание чл. 78 ал.3 ГПК, разноски съобразно
отхвърлената част на исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: