Р е ш е н и е
№ 911 / 12.12.2019г.
гр. Пазарджик
в името на народа
Административен съд – Пазарджик, ІV състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Васко Нанев
при
секретаря Антоанета Метанова, като разгледа докладваното от съдия Нанев
административно дело № 490, по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.
Делото е образувано по жалба на Н.З.В. ***, подадена
против разрешение за строеж № 81/11.04.2019 год. от главния архитект на община
Пазарджик. С обжалваното разрешение е разрешено на Л.Г.Д. и Н.З.В. въз основа
на одобрени инвестиционни проекти да се извърши основен ремонт и реконструкция
на съществуващ покрив на жилищна сграда и постройка към нея в УПИ I –
6797, в квартал 40 по плана на гр.
Пазарджик.
В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е подавал
заявление за издаване на разрешение за строеж и подписът под заявлението не е
негов. Жалбоподателят счита, че с фалшифицирането на подписа му е нарушена
процедурата по издаване на строително разрешение като не са спазени
разпоредбите на чл. 185 от ЗУТ и се прави опит за узаконяване на незаконно
строителство. Претендира чрез процесуалния си представител адв. П. разноските
по производството.
Ответникът по жалбата, главният архитект на община
Пазарджик, редовно призован, не се явява и не заявява становище по жалбата.
Заинтересованата страна, Л.Д., заявява становище за
неоснователност на жалбата, както и прави изявление, че не може да отговори
дали жалбоподателят е положил подписите си под заявлението за издаване на
разрешение за строеж и заявлението за съгласуване на инвестиционен проект.
Съдът, като
взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
С административната преписка са представени заявления
за разрешение за строеж и заявление за съгласуване на инвестиционен проект. И
двете заявления са подадени от Л.Г. В. и Н.З.В. на 29.03.2019 год. Към
заявлението за одобряване на инвестиционен проект е приложен комплексен доклад
за оценка на съответствие. Двамата молители са се легитимирали като
съсобственици на недвижим имот с нотариален акт за продажба на недвижим имот №
25, том XI, нотариално дело 3547/96 от 10.10.1996 год. на
нотариус при Пазарджишкия районен съд и нотариален акт за покупко-продажба №
175, том II, рег. № 3212, нотариално дел №
350/2001 год. от 24.08.2001 год. на А. И., нотариус с район на действие Районен
съд – Пазарджик, вписана под № 423 в Нотариалната камара. На 11.04.2019 год.
главният архитект на община Пазарджик е издал исканото разрешение. Основният
спорен въпрос между страните е подписът на жалбоподателя под двете подадени
заявления. Съдът, във връзка с направеното оспорване на заявленията относно
подписа на жалбоподателя е указал на главния архитект на общината да заяви ще
ползва ли като доказателства по делото представените и приложени към преписката
заявление за издаване на разрешение за строеж,
вх. № УТ – 471/29.03.2019 год., заявление за съгласуване на инвестиционен
проект, вх. № УТ – 471/29.03.2019 год.,
и представения инвестиционен проект. На 28.06.2019 год. с вх. № 4033 е
постъпило писмо от главния архитект на община Пазарджик, с което същият е
заявил, че трябва да се ползват като доказателства по делото представените и
приложени към преписката заявления. В съдебно заседание на 17.09.2019 год. със
свое определение съдът е открил производство по оспорване истинността на
заявление за строеж, вх. № УТ – 471/29.03.2019 год. (л. 27) и заявление за
съгласуване на инвестиционен проект, вх. № УТ – 471/29.03.2019 год. (л. 29) и
инвестиционен проект (л. 48) относно подписа на жалбоподателя. Във връзка с
оспорването е допуснато изслушването на съдебнопочеркова експертиза. Вещото лице
е дало заключение, че подписите под № 1 в заявление за издаване на разрешение
за строеж, заявление за съгласуване на инвестиционен проект и представения инвестиционен проект са
положени от Л.Д.. Двата подписа в горепосочените документи са положени от едно
и също лице. Ръкописният текст в двете заявления е изпълнен от Л.Г.Д.. От
заключението на вещото лице съдът прави извод, че и в трите документа
оспорването на подписа на Н.З.В. е доказано, като в тази си част документите се
явяват неистински. Съгласно чл. 194, ал.2 от ГПК същите следва да бъдат
изключени от доказателствата по делото в оспорената им част.
Инвестиционните проекти съгласно чл. 144 от ЗУТ, по
които се издава разрешение за строеж, се съгласуват и одобряват след писмено
заявление на възложителя и след представяне на посочените в закона документи.
Разрешението за строеж съгласно разпоредбата на чл. 148, ал.4, изр. последно от ЗУТ се издава в 7-дневен срок от постъпването на писменото заявление, когато
има одобрен инвестиционен проект. След като заявленията не носят подписа на
жалбоподателя, съдът приема, че същият не е заявявал пред административния
орган искане за откриване на процедура по одобряване на инвестиционен проект и
издаване на разрешение за строеж. По отношение на жалбоподателя не е стартирано
административно производство по разрешаване на строителството. Не е налице
започване на производството по смисъла на чл.25, ал.1 от АПК. Това прави
издаденото разрешение за строеж незаконосъобразно. Ако се приеме, че разрешение
за строеж е поискано само от подписалата го Л.Д. то е налице също нарушение на
административно-производствените правила, тъй като В. и Д. са съсобственици на
имота. Съгласно чл. 148, ал. 5, изр. последно от ЗУТ разрешение за строеж в
съсобствен имот се издава при спазване на условията и реда на чл. 183 от същия
закон. Съгласно последната разпоредба в съсобствен урегулиран поземлен имот
може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече
съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите
съсобственици. Такива доказателства не са налице в административната преписка.
Не са представени и доказателства за съгласие на съсобствениците или решение на
общото събрание на собствениците.
С оглед гореизложеното Административен съд –
Пазарджик, ІV състав, намира, че са налице
отменителните основания на чл. 146, т.3 и т.4 от АПК, поради което оспореният
административен акт следва да бъде отменен.
Предвид факта, че
процесуалният представител на жалбпоподателя е
поискал заплащане на разноски,
такива следва да бъдат присъдени по реда на чл.143, ал.1 от АПК, с оглед на
което съдът намира, че община Пазарджик следва да бъде осъдена да заплати на
оспорващия сумата от 10 лева д. такса, 210 лева възнаграждение за вещо и 600
лева платено адвокатско възнаграждение или общо 820 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.2 от АПК, Административен съд - Пазарджик, IV състав
Р Е Ш И:
отМЕНЯ разрешение за строеж № 81/11.04.2019 год., издадено от
главния архитект на община Пазарджик
ОСЪЖДА община Пазарджик да заплати на Н.З.В. ***
сумата от 820 (осемстотин и двадесет) лева, представляваща разноски по
производството.
Признава оспорването на истинността на заявление за
строеж, вх. № УТ – 471/29.03.2019 год. (л. 27) и заявление за съгласуване на
инвестиционен проект, вх. № УТ – 471/29.03.2019 год. (л. 29) и инвестиционен
проект (л. 48) относно подписа на жалбоподателя за доказано и изключва същите
от доказателствата по делото.
Препис от настоящото решение, ведно с оспорените
документи, да се изпрати на Районна прокуратура – Пазарджик след влизането му в
сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му.
Съдия:/П/