П Р О Т О К О Л
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГРАД
ВАРНА
ВТОРИ
СЪСТАВ
НА 21 ФЕВРУАРИ 2023
ГОДИНА
В публично съдебно заседание в следния
състав:
СЪДИЯ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
СЕКРЕТАР: ДЕНИЦА КРЪСТЕВА
Съдът при спазване
разпоредбите на чл. 142, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, сложи за разглеждане
докладвано от Съдията-докладчик
Административно дело
номер 1045 по описа за 2022 година
На именното повикване в
10,31 часа се явиха:
Жалбоподателят „М.н.и.“ ЕАД - редовно уведомен се представлява
от адв. Н.С., редовно упълномощена и приета от съда отпреди и адв. В.Д.П. от *****,
редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Ответникът ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА ОБЩИНА ВАРНА – редовно уведомен по
реда на чл. 138, ал. 2 от АПК, не се явява, не се представлява.
Съдът докладва постъпила молба с.д. № 2270/14.02.2023 г. от гл.
юриск. И.С., процесуален представител на ответника, с която моли да бъде даден
ход на делото в тяхно отсъствие. Няма възражение по изслушване на вещото лице.
Моли за отхвърляне на жалбата.
Вещото лице Р.И.С. – редовно призована, явява се лично.
АДВ. П.: Считам, че не следва да бъде даван ход на делото,
дотолкова доколкото сме направили искане за прекратяване на производството. Да
продължаваме на практика съдебното търсене, събирането на доказателства, след
подадена молба считам, че е неправилно и незаконосъобразно.
АДВ. С.: Присъединявам се към казаното
от колегата.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки за даване
ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Делото е отложено за
изготвяне на назначената съдебно-техническа експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило със с.д. № 43/03.01.2023 г. заключение
по съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице Р.И.С., депозирано в
срока по чл. 199, ал. 1 ГПК, вр. чл. АПК.
АДВ. С.: Да се изслуша вещото лице.
АДВ. П.: Да се изслуша вещото лице.
Съдът пристъпи към снемане самоличността на вещото лице,
изготвило съдебно-техническа експертиза:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р.И.С.
– 52 г., българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, с висше
образование, без родство и дела със страните, предупредена за наказателната
отговорност по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Представила съм писмено заключение, което
поддържам. Известна ми е наказателната отговорност, която нося.
ВЪПРОСИ НА АДВ. С. КЪМ ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Отразен ли е процесният
имот като урегулиран поземлен имот (УПИ) на плана, представен на л. 150 от административната
преписка? В този план са цитирани две заповеди за одобряване на улична и
дворищна регулация от 1937 г. Те какво предвиждат?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Това е кадастралният план (КП) от 1936 г. на част
от плана на местност „Старите лозя“ в гр. Варна, с отразени регулации по Заповед
№ 1681/1937 г. и Заповед № 1680/1937 г. за дворищна регулация, което може и да
е улична регулация, но не се чете добре.
АДВ. С.: И процесният имот отразен ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не съм изследвала до каква степен съвпадат
границите. Вижда се имотът, той е с римски цифри ********.
АДВ. С.: На стр. 6 от експертизата сте заключили, че процесните строежи
не са допустими по разпоредбите, които са действали към датата на построяването
им. Причина за това липсата на застроителен и регулационен план ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не само. Това е едната причина, че няма действащ
застроителен и регулационен план. След това съм цитирала, че в чл. 119, ал. 1
от Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство (ППЗТСУ),
постройките на обслужващо домакинско предназначение „летни кухни“, какъвто е
единият процесен строеж, не се допускат в по-големите градове, какъвто е и гр. Варна.
АДВ. С.: На стр. 3 от експертизата заявявате, че няма данни
Министерството на отбраната да е ползвател на процесния имот. Този извод само
на акта за държавна собственост, предоставен по делото, ли се основава и къде
търсихте такива данни? Проучихте ли някакви допълнителни документи в тази
връзка?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Говорих с щаба на Военноморските сили и там казаха,
че за „секретните“ обекти не могат да ми дадат информация. За това дали е „секретен“
обект или не, трябва да се направи искане от човек, който има достъп до
секретна информация, за да се даде удостоверение дали е „секретен“ обекта.
АДВ. С.: А какви са били изискванията към „секретните“ обекти през
1950 г.?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Няма информация какви са били изискванията. Те
затова са и секретни обекти. Аз поне няма как да намеря информация. Много
търсих в нормативни уредби навсякъде, но няма информация достатъчно. Това, което
съм цитирала е единственото, което успях да намеря за секретни обекти. Аз нямам
достъп до секретна информация.
АДВ. С.: Нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ. П.: Защо преди малко ни казахте, че ППЗТСУ не допускали летни
кухни. Как установихте, че евентуално тази постройка е била построена при
Правилата на ЗТСУ?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Има дадена декларация, че е построена от 01.07.1998
г. до 2000 г. Тогава е действал ЗТСУ.
АДВ. П.: По делото е представен акт за държавна собственост № 0793
от 1950 г. Към 1950 г. било ли е разрешено да има такива второстепенни
постройки?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не мога да кажа към 1950 г. дали е било разрешено,
защото декларацията, която жалбоподателят е дал е от 1998 г. до 2000 г. Той е
декларирал, че тогава е извършено строителството.
АДВ. П.: По плана на местност „Старите лозя“, който гледахме преди
малко, обектът жилищна сграда заедно със земята около нея, попадал ли е в
централната строителна зона на гр. Варна?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не мога да кажа. Нямала съм такава задача дали е
попадала в централната строителна зона.
АДВ. П.: В акта за държавна собственост освен жилищната сграда,
има ли описана друга сграда?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Да имаше описан, мисля че гараж.
АДВ. П.: Възможно ли е гаражите да са били допустими към момента
на построяването им?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Не мога да кажа дали са били допустими тогава. Строителството
е извършено между 1998 г. и 2000 г., както сте декларирали.
АДВ. П.: Как така? През 1950 г. е отразено веднъж това
строителство, а след това казвате 1998 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Отразена е жилищната сграда, а не гаражът.
АДВ. П.: Жилищната сграда съществувала ли е по акта за държавна
собственост?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Да, има сграда в акта за държавна собственост.
АДВ. П.: Освен тази сграда по акта за държавна собственост има ли
описана друга сграда?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Да, има гараж.
АДВ. П.: Т. е. можем ли да кажем, че към 1950 г. в имота са
съществували и жилищната сграда и друга сграда?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Гледайки акта за държавна собственост, да. Но къде
точно е бил? В кадастралния план от 1936 г., който видях към кориците на делото,
има още някаква мъничка сграда на друго място обаче, а не където са процесните
строежи. Като петно, има мъничко петно.
АДВ. П.: Има ли възможност върху тази нова сграда, всъщност тази
възстановена сграда да е бившата съществуваща друга сграда в имота към 1950 г.?
Казахме, че към 1950 г. има и друга сграда. Според Вас, има ли възможност това
да е новираната сграда от 1950 г.?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Тя не фигурира в кадастралния план на това място.
Има две сгради в този кадастрален план – жилищната, която съвпада горе-долу по
разположение и още една сграда, която е в другата част на имота. Но не в
мястото, където са процесните строежи.
АДВ. П.: Новите сгради, предмет на експертизата, вътре в имота на „М.“
АД ли са или не?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: Гледайки оградите, да. Но не знам оградите дали са
на място.
АДВ. П.: Нямам други въпроси към вещото лице.
АДВ. С.: Моля да се приеме заключението.
АДВ. П.: Да се приеме заключението.
Съдът намира, че така депозираното експертно заключение по
назначената съдебно-технологична експертиза е пълно и компетентно дадено, като
същото следва да се приобщи към доказателствения материал по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал на делото
заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза със с.д. №
43/03.01.2023 г., изготвена от вещото лице Р.И.С..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице в размер на 500
(петстотин) лева. /Връчен РКО за сумата от 500 лв. на 21.02.2023 г./.
СЪДЪТ докладва постъпила молба с.д. № 2550/17.02.2023 г. от
жалбоподателя, с която е направено искане за оттегляне на жалбата срещу Заповед
№ 177/12.04.2022 г. на гл. архитект на Община Варна.
АДВ. П.: Поддържам направеното искане.
АДВ. С.: Поддържаме искането за прекратяване.
СЪДЪТ, като взе предвид постъпилата молба с.д. № 2550/17.02.2023
г. от жалбоподателя и че същата е подадена от надлежно упълномощен адвокат,
намира че са налице основанията на чл. 159, т. 8 от АПК за прекратяване на
производството по делото.
С оглед направено искане
от страна на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ,
на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимално
определения размер от 100 (сто) лева.
Предвид изложеното и с
основанието на чл. 159, т. 8 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1045/2022 г. по
описа на Административен съд – Варна, II
състав.
ОСЪЖДА „М.н.и.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ----------------------, представлявано от изпълнителния директор В.С.М.,
да плати в ползва на Община Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Определението подлежи на
оспорване с частна жалба в 7-дневен срок от днес за жалбоподателя, а за ответника
в 7-дневен срок от датата на получаване на съобщението, пред Върховен
административен съд на Република България.
Протоколът изготвен в
съдебно заседание, което приключи в 10,47 часа.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: