Р Е Ш Е Н И Е
№ 759
/ 26.2.2018г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 33-ТИ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на 26.01.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
4406 по описа за 2017 година на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от Н.С.Н. ЕГН **********,***, срещу «ВМ ИНТЕРНЕШАНЪЛ»ЕООД,
ЕИК*** със седалище и адрес на управление:***, офис
4, представлявано от управителя Н*** и „Б.”АД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, обективно кумулативно съединени искове с
правно основание правно основание чл.128, т.2 КТ, и чл.86, ал.1 ЗЗД, които съгласно уточнителна
молба от 09.05.2017г. и след частично прекратяване на основание чл.232 ГПК, са
за осъждане на ответниците солидарно да заплатят на
ищеца следните суми:
- 3000.00
щ.д.,
представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м.
декември 2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 416.54щ.д., представляващи лихва за забава върху посоченото ТВ, за
периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г.;
- 1857.14
щ.д.,
представляващи неплатено брутно трудово възнаграждение за положен труд през м.
януари 2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 06.06.2016г. до
окончателното изплащане на задължението, както и 257.85 щ.д., представляващи лихва за забава върху посоченото ТВ, за
периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г.;
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Полагал е
труд по индивидуален трудов договор, сключен на 28.07.2014г. с ответника «В.И. ЕООД
на длъжност „трети механик” в периода 28.07.2014г.- 21.01.2015г. Уговореното
трудово възнаграждение било в размер на 2764,77 щ.д. след удръжките. Твърди, че
е работил на м/к „Батя”, ИМО 8000836 плавал към него
момент под български флаг като механик по смисъла на чл.2, т.1, б F от Морската
трудова конвенция 2006 на Международната организация на труда. За времето, в
което е работил на кораба не му е било платено дължимото трудово
възнаграждение, поради което и считано от прекратяване на правоотношението му,
ответникът работодател е изпаднал в забава в тяхното плащане. Страните са
сключили споразумение, в което е обективирано
признанието на ответника „Б.” АД, ЕИК *** за дължимостта на претендираните
суми,. В тази връзка обективира искане за осъждане на
ответниците да престират
посочените суми. Твърди, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на беърбоут чартьор на кораба, на
който е полагал труд, поради което и същият на основание чл. 199з КТК отговаря
солидарно за задължението за плащане на трудовото възнаграждение. На основание
чл. 199ж КТК възнагражденията на екипажа са разходи свързани именно с
експлоатация на кораба. В тази връзка сочи, че този ответник изрично е признал,
че носи отговорност за задълженията на кораба произтичащи от заплати в
споразумение за разсрочване плащанията от 11.08.2015г. сключено с други членове
на екипажа, които вече са получили доброволно плащане на дължимото им се
възнаграждение. Искането е за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
С подадена на 26.01.2018 г. молба с вх.№ 6000, от адв. Кремена
МАРИНОВА, като пълномощник на ищеца Н.С.Н., са наведени допълнителни възражения срещу наведените с
отговора твърдения, като се оспорват последните.
Ответникът «В.И. ЕООД,
редовно уведомен по реда на чл. 50, ал.2 вр. ал. 4
ГПК не е депозирал отговор в срока
по чл. 131 ГПК.
Ответникът „Б.”АД, е депозирал отговор на исковата молба,в който е
изразено становище за неоснователност на иска. Твърди се, че не е страна по
сключения трудов договор с „В.И.”ЕООД и няма основание за ангажиране на
отговорността му. Сочи се, че разпоредбата на чл.199 з КТК не е относима към случая. Излага се, че „Б.”АД е бил наемател на
м-к Батя по силата на договор за беърбоат
чартър от 06.01.2012г., който се уреждал съгласно
правото на Англия, поради което задълженията му се определяли от договора и
избрания от договарящите се страни приложим закон. Твърди се, че с договор за беърбоат чартър от 07.05.2013г. „Б.”АД
е преотдал кораба под наем на „*** СА” като пренаемателят е получил ползването на кораба и всички права
и задължения на наемател. „*** СА”
сключил договор за мениджмънт на кораба с „В.И.”ЕООД от 07.05.2013г. за периода 07.05.2013г. – 07.05.2016г. Не се оспорва,че съгласно споразумение от
11.08.2015г. е встъпил в задълженията на „В.И.”ЕООД за заплащане на трудови
възнаграждения на петима моряци –членове на екипажа на кораба, които задължения
били поети на договорно основание към страните по споразумението, сред които не
бил ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
По предявените срещу „В.И.” ЕООД искове:
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Видно от индивидуален
трудов договор на 28.07.2014г. с ответника «В.И. ЕООД, ищецът е работил при
ответника на длъжност „трети механик”.
Видно от заповед №
235 от 20.01.2015г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, е прекратено ТПО
между ищеца и „В.И.”
ЕООД, считано от 21.01.2015г.,
на длъжност“трети механик на кораб“.
Видно от удостоверение
на Дирекция „Морска администрация“-Варна , в Регистъра на корабите, плаващи по
договор за беърбоут чартър,
пристанище Варна, воден от ИАМА, за моторен кораб „Батя“
е вписан Беърбоут чартъор „Булминерел“ООД, ссъ седалище ***,
за срок на договора от 11.01.2012г. до 06.01.2017г. и подбеурбоут
чартьор „***“С.А., със седалище Маршалски острови,
със срок на договора от 07.05.2013г. до 07.05.2016г.
От заключение на вещото лице Д.П.,
по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че дължимото
неизплатено брутно трудово възнаграждение през посочения период е: за
м.декември 2014г. – 3000.00 щ. д., за м.януари 2015г. – 1857.14 щ. д.
По изложените съображения и
предвид липсата на доказателства, установяващи
заплащане на договореното трудово възнаграждение в полза на ищеца, съдът
приема, че предявеният спрямо ответника „В.И.” ЕООД
иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, е основателен и следва да бъде уважен
изцяло.
Предвид направените изводи за
основателност на иска, следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на
законната лихва върху всяка от претендираните
неизплатени трудови възнаграждения, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 06.06.2016 г. до окончателното й
изплащане.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Според разпоредбата на чл. 84,
ал. 1 ЗЗД, когато денят на изпълнение на задължението е определен, длъжникът
изпада в забава след изтичането му.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на
обезщетенията за забава, които ответникът дължи на ищеца са както следва: Размерът на лихвата за забавено плащане
възлиза, както следва: върху главница за неизплатено брутно трудово
възнаграждение за м.декември 2014г. от
3000.00 щ. д. - 416,54щ.д. за
периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г.;
върху главница за неизплатено брутно трудово възнаграждение за м.януари
2015г. от 1857.14 щ. д. – 257.85щ.д. за
периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г.
По изложените съображения съдът
намира, че исковата претенция е доказана и по размер, поради което следва да
бъде уважена изцяло.
По отношение на
исковете за солидарното осъждане на ответника „Б.” АД:
По делото е приет договор за стандартен
Беърбоут Чартър на
Балтийския и международен морски съвет кодово име: „Беъркон
Не е спорно по делото, че
ответникът „Б.”АД е универсален правоприемник на „***” ООД.
По възражението на ответника, че
нормите на българското законодателство, включително и КТК са неприложими,
поради направен в договора за беърбоут чартър избор на приложимото право, доколкото в чл.30(а) от
договора е посочено за приложимо английското право, съдът намира следното: В
чл. 10(б) от договора изрично е предвидено задължение за чартьорите
да спазват разпоредбите за командния състав и екипажа, които са в сила в
държавата на флага на кораба или всеки друг приложим закон. В императивната
норма на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудовите и непосредствено свързани с тях
отношения между членовете на екипажа на кораба и корабопритежателя
изрично е посочено, че с наредбата се уреждат трудовите и непосредствено
свързаните с тях отношения между членовете на екипажа на кораб, плаващ под
българско знаме, и корабопритежателя. Съгласно чл. 12
КТК правното положение на екипажа и отношенията между членовете на екипажа и корабопритежателя, както и отношенията между членовете на
екипажа се уреждат от закона на знамето на кораба независимо от гражданството
им и от мястото, където тези отношения са възникнали.
Българското законодателство би
било неприложимо и компетентен би бил Арбитраж в Лондон за всеки спор възникнал
от или във връзка с договора за беърбоут чартър, но само между страните по договора, като избраните
приложимо право и съд са неприложими по отношение на спорове във връзка със
заплащане на трудовите възнаграждения на членове на екипажа, какъвто е
настоящият. С оглед изложеното, възражението на ответника относно приложимото
право към предмета на спора са неоснователни.
Съгласно дадената в чл.199а и §17
от ДР на КТК легална дефиниция договорът за беърбоут чартър е договор за наемане на кораб за определен срок, по
силата на който наемателят получава пълни права на владение и контрол върху
кораба, включително правото да назначава капитан и екипаж на кораба за целия
период на наемане. В следващите разпоредби е предвидено, че наемателят комплектова кораба с екипаж, капитанът и другите членове на
екипажа са подчинени на наемателя, както и че търговската експлоатация на
кораба се осъществява от наемателя в съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички
разходи, свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са
за негова сметка.
Ищецът основава исковата си
претенция на твърдението, че ответното дружество „Б.“ АД се явява корабопритежател на кораб „Батя“
в процесния период по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК, а
също и на отговорността на беърбоут чартьора пред трети лица за основателните претенции,
възникнали във връзка с експлоатацията на кораба.
Разпоредбата на чл.
9, ал. 3 КТК съдържа легална дефиниция на понятието корабопритежател
– това е лице, което експлоатира кораба от свое име
независимо от това, дали е собственик на кораба или го ползва на друго законно
основание.
От ангажирания в
производството доказателствен материал се установява,
че „*** ” ООД като основен беърбоут чартьор /наемател на кораба/ предоставя за ползване кораб
м/к „Батя” на „*** С.А.” като под-беърбоут
чартьор /наемател на кораба/, а „*** С.А.” сключва с
ответника „В.И.” ЕООД договор за мениджмънт на кораб м/к „Батя”.
Гореизложените обстоятелства се установяват от приетите като писмени
доказателства договори. От приложено генерално пълномощно се установява, че Ксения Иванова е била упълномощена да представлява
дружеството „*** С.А.”, като извършва всички действия, които са необходими или
целесъобразни от името на дружеството във връзка с всякакви дейности или
интереси или друго на дружеството. Възражението на ищеца, че пълномощното е
подписано от лице, което няма качеството на законен представител на
дружеството, съдът намира за неоснователно, доколкото представителната власт
може да бъде оспорена или потвърдена само от ненадлежно представляваната
страна, но не и от трети лица, какъвто е ищецът.
Предвид посоченото и приетото за
установено в производството, съдът намира, че в случая може да бъде направен
извод, че корабопритежател на кораба „Батя” по смисъла на чл. 9, ал. 3 КТК за процесния
период е „*** С.А.”, Маршалски острови.
Съгласно разпоредбата на чл.
199г, ал. 1 КТК в случай, че не е уговорено друго, наемателят в границите на
правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва от свое име договори за отдаване на
кораба при условията на беърбоут чартър
на трето лице за срока на действие на договора или за част от него. Доколкото
по делото не се установява да е налице забрана за наемателя да преотдава наетия кораб, следва и изводът, че
законосъобразно е сключен договор за подбеърбоут чартър между „***” ООД като
основен беърбоут чартьор
/наемател на кораба/ и „*** С.А.” като под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/, след което последният е
сключил договор за мениджмънт на кораба с ответника „ВМ ИНТЕРТЕШАНАЛ”
ЕООД.
Съгласно разпоредбата на чл. 199з
КТК наемателят отговаря пред трети лица за основателните претенции, възникнали
във връзка с експлоатацията на кораба, включително за претенциите за
обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с нефт, както и за вреди,
причинени при превоз на опасни и вредни вещества. Нормите на чл. 199е и чл. 199
ж КТК посочват, че наемателят комплектова кораба с
екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в
съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи, свързани с експлоатацията,
включително възнаграждението на екипажа, са за негова сметка.
От съвкупния анализ на горецитираните разпоредби и установената по делото фактическа
обстановка следва правният извод, че „В.И.“ ЕООД е назначил екипаж на кораба за
сметката на „***“ С.А., с оглед сключения между тях договор за мениджмънт на
кораба, а не от името и за сметката на „Б.“ АД, тъй като към момента на
сключване на трудовия договор и през процесния период
„***“ С.А. е имал качеството на корабопритежател
/наемател/ на кораба м/к „Батя”, с оглед сключения
между него и „***” ООД договор.
Предвид гореизложеното и доколкото
по делото не се установи нито договорно, нито законно основание за ангажиране
на солидарната отговорност на ответника „Б.“ АД за заплащане на претендираните суми, съдът приема, че предявените срещу
него искове са неоснователни и недоказани, поради което същите следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
Ищецът не е направил искане за
присъждане на разноски спрямо „В.И.” ЕООД, поради което такива не следва да му
се присъждат.
Ответникът „Б.” АД, предвид
изхода на спора, има право да му бъдат присъдени сторените разноски съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършени такива, а именно 530.00лв. – заплатено в брой
адвокатско възнаграждение. С оглед
изложеното, в полза на ответника „Б.” АД следва да бъдат присъдени претендираните
разноски в размер на 530,00лв. – за платено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът „В.И.” ЕООД следва да бъде осъден
да заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ размер 197,24лв.,
както следва: сумата 77,24лв., държавна такса в производството по чл. 128, т. 2 КТ, 50,00лв. – по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, и 70.00лв.,
представляваща платено възнаграждение за ССчЕ от
бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 КТ „В.И.”
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
офис 4, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н. ЕГН **********,***, сумата 4857,14щ.д.,
представляваща сбор от неплатени брутни трудови възнаграждение за положен труд,
както следва: за м.декември 2014г.- 3000,00долара;
за м.януари 2015г. – 1857,14долара; ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
06.06.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 86 ЗЗД „В.И.”
ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
офис 4,
ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н. ЕГН **********,***, сумата от 674,39щ.д., представляваща сбор от обезщетения за
забава, формиран, както следва: сумата 416,54щ.д. – обезщетение за забава
за периода 22.01.2015г. до 03.06.2016г. върху неизплатеното
възнаграждение за положен труд за м.декември 2014г. в размер на 3000,00щ. д., сумата
257,85щ.д. – обезщетение за забава за периода 22.01.2015г.
до 03.06.2016г. върху неизплатеното
възнаграждение за положен труд за м.януари 2015г. в размер на 1857,14щ.д.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.С.Н. ЕГН **********,***, срещу „Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, и чл.86, ал. 1 ЗЗД да заплати солидарно с „В.И.” ЕООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, офис 4, следните суми: сумата 4857,14щ.д., представляваща сбор от неплатени брутни
трудови възнаграждение за положен труд, както следва: за м.декември 2014г.- 3000,00долара; за м.януари
2015г. – 1857,14долара; ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане; сумата от 674,39щ.д., представляваща сбор от обезщетения за
забава, формиран, както следва: сумата 416,54щ.д. – обезщетение за
забава за периода 22.01.2015г. до 03.06.2016г. върху
неизплатеното възнаграждение за положен труд за м.декември 2014г. в размер на
3000,00щ. д., сумата 257,85щ.д. – обезщетение за забава за периода 22.01.2015г.
до 03.06.2016г. върху неизплатеното възнаграждение за положен
труд за м.януари 2015г. в размер на 1857,14щ.д.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Н.С.Н. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 530,00лв., представляваща сторените в
настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „В.И.” ЕООД, ЕИК***,
със седалище и адрес на управление:***, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски районен съд, сумата 197,24лв.,
представляваща сбор от дължими такси и разноски в производството, както следва:
сумата 77,24лв., държавна такса в производството по чл. 128, т. 2 КТ, 50,00лв.
– по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, и 70.00лв., представляваща платено
възнаграждение за ССчЕ от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви
в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: