Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
гр.В.Търново, 26.10.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд, пети състав,
в публично заседание на втори
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№1259 по описа за 2020г, за да се произнесе
съобрази следното:
Предмет
на производството е предявени искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр.
чл. 500 ал.1 т.3 от КЗ.
В исковата молба се излагат
твърдения, че на ****г. в гр*****, до кооперативния пазар е
реализирано ПТП между лек автомобил "****" с д.к.****, управляван от ответника и л. а.
"****" с д. к. №****, управляван от****. Сочи се, че видно от протокол
за ПТП от същата дата водачът на лекия автомобил "Х" е нарушил
правилата за движение по пътищата и виновно нанесъл имуществени вреди на лекия
автомобил "Ф", за което му бил съставен АУАН. Излагат се твърдения,
че ищцовото дружество е сключило със собственика на лекия автомобил "Х"
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" валидна за периода
16.12.2018г.- 15.12.2019г. Сочи се, че пострадалото лице предявило пред
застрахователното дружество претенция за изплащане на обезщетение и ищецът
заплатил на пострадалото лице сума в размер на 400,58 лв. Ищецът заявява, че за
него е налице правен интерес от завеждане на настоящото производство като се
позовава на разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ. Ищецът се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по Частно гражданско дело****. по описа на ВТРС за
горепосочената сума. С оглед изложеното отправя искане съдът да приеме за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 400,58 лв.,
представляваща вземането по щета №****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не
е депозирал отговор на исковата молба. В проведеното открито съдебно заседание на
02.10.2020г. ответникът, редовно призован, не се явява,
не се представлява.
В молба
от 28.09.2020г. пълномощникът на ищеца ЗД „****АД е
направил искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение спрямо ответника М.А.А., при наличие на предпоставките по чл.238 от ГПК.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява и не се представлява
в първото съдебно заседание по делото, за което е редовно призован, не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За неспазване на
сроковете за размяна на книжа и за неявяване в съдебно заседание, на последния
са указани последиците на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК с връчване на препис от исковата молба.
От
представените по делото доказателства и изложените обстоятелства съдът мотивира
вероятна основателност на исковата претенция. Съобразявайки тези обстоятелства,
съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение, съгласно чл.238 и чл.239 от ГПК, с което да бъде уважен предявения
иск, като бъде признато в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата 400,58 лв.- представляваща главница за застрахователно обезщетение,
изплатена щета №**********.
С оглед
основателност на претенцията за главница, основателна е и претенцията за установяване
дължимост на законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК /05.02.2020г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС
следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния
случай разноските в заповедното производство, включени в заповедта за
изпълнение са 75 лв., от които държавна такса в размер на 25 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв. В исковото производство дължимата
по установителния иск държавна такса е 25лв., като има заявена претенция за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По отношение претенцията на ищеца
за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство съдът следва при
определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение да съобрази действаща
към настоящия момента редакция на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ
вр. чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че
следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково
производство в размер на 100лв., който е минималния размер предвиден в
цитираната разпоредба. При това положение общият размер на разноските на ищеца
за заповедното и исково производство възлиза на 200 лв., като с оглед уважаване
на исковата претенция на основание чл.78
ал.1 от ГПК следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 200 лв.
за разноски в заповедното и в настоящото исково производство за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ответникът М.А.А.,
с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** дЪЛЖИ на ищеца*******, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:*****,
представлявано от****– Изпълнителни
директори, сумата 400,58 лв. /четиристотин лева и петдесет и осем стотинки/ - главница,
представляваща вземане по щета № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК /05.02.2020г./ до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №119 от 07.02.2020г. по частно гр.дело 396/2020г.
по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА М.А.А., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** да заплати на*****, ЕИК: ****със седалище и адрес на
управление: гр.*****, представлявано от *****– Изпълнителни директори сумата общо 200 лв. /двеста лева/, представляваща
разноски за дължима държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по частно гр.дело 396/2020г. по описа на ВТРС и в
настоящото исково производство.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК
решението не подлежи обжалване.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се
приложи по частно гр.дело 396/2020г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: