Р Е Ш Е Н И Е № 1149
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно отделение - девети състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 1928 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл. 435 ал. 2 т. 6 и т. 7 от ГПК.
Образувано е по ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 26117/11 септември 2018г, постъпила чрез ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, район на действие –ОС Пловдив, с вх. № 57977/13.08.2018г., подадена от М.Н.А., в качеството на ЕТ „БАРБАРОС- М.А.“, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. „Стефан Стамболов“ № 43, ЕИК *********, чрез пълномощник адв. Ф.Е.М., със съдебен адрес ***, оф.2, срещу Постановление с изх. № 63027/26.07.2018г. по изп. дело № 20128240403092 по описа на ЧСИ Константин Павлов, в което постановление са обективирани отказ за прекратяване на изпълнителното дело и постановление за разноски, с което на жалбоподателя се възлагат разноски по изп. дело в размер на 77 003.02 лв. Моли се да бъде отменено обжалваното постановление в цялост, тъй като същото е незаконосъобразно, като се излага следните доводи:
По отношение отказа за прекратяване на делото, се счита, че изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК, тъй като са били постъпили молби за прекратяване на изпълнителното дело от взискателите, съответно:
Молба вх. № 08333/11.04.2013г. на „Аква М-М“ ООД, /присъединен взискател/; Молба вх. № 08333/11.04.2013г. от „Герми“ ЕООД, /първоначален взискател/; Молба вх. №08334/11.04.2013г.от „Герми“ ЕООД; Молба вх. № 08331/11.04.2013г. от „Аква М-М“ ООД.
Освен това, се сочи, че по изп.дело се намират и молби с вх. № 18721/24.07.2013г. и вх. № 23182/22.08.2013г., с които молби взискателите искат възобновяване на действията по изп. дело и същите молби да се считат като оттегляне на молбите за прекратявне на делото. Последно цитираните молби се считат от страна на жалбоподателя, че не пораждали никакви правни последици, тъй като от една страна делото вече било прекратено по силата на закона на основание чл. 433 ал. 1 т. 2, а от друга страна, правно недопсутимо било оттегляне на вече ндепозирана молалб за прекратяване на делото и то месеци по-късно, сравни чл. 232 и чл. 233 от ГПК.
По отношение на отказа за прекратяване на изпълнителното производство се излага на второ място довод, че цитираното изп. дело е прекратено по силата на закона и на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК- налице е предвидено от закона основание за прекратяване на изп. производство поради т.н.“перемпция“, което настъпвало по силата на закона, тъй като взискателят не е поискал извършване на изп. действия в продължение на две години, което е основание изпълнителното производство да се прекрати по силата на чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК.
По отношение постановлението за разноски се излагат следните доводи в жалбата:
Счита се, че ЧСИ е нарушил императивните разпоредби на ТТРЗЧСИ, като незаконосъобразно е начислил недължими съгласно тарифата прости и пропорционални такси в ПДИ.
Възразява се срещу така определените разноски в полза на ЧСИ, тъй ко се счита от жалбоподателя, че същите са необосновано и неправомерно начислени, което е видно и от обжалваното постановление, и по-конкретно, таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Съгласно т. 29 от горецитираната тарифа, взискателят внася авансово в размерите, определени в тарифата, за съответното действие: обикновените такси; пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26; допълнителната такса; допълнителните разноски.
По силата на т. 26 от ТТРЗЧСИ „За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума“. Към настоящия момент по изп. дело няма събрана от ЧСИ сума, съответно, такса по т. 26 от Тарифата не следва да се начислява, съответно, да се дължи от длъжника по изп. дело. От друга страна, съобразно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ГПК “Разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. Делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изп. производство, или 2. Изп. действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В случая, делото е прекратено на основание чл. 433 от ГПК, а също така изпълнителните действия са изоставени от взискателите, следователно разноските не следва да бъдат възлагани на длъжника.
Поради което и моли да бъдат отменени незаконосъобразните действия на ЧСИ, обективирани в обжалваното постановление, както и да бъде върнато делото на ЧСИ Константин Павлов, за издаване на постановление, с което да констатира прекратяване на изп. дело № 20128240403092, на основание чл. 433 ал. 1 т.2, респ. т. 8 от ГПК, както и да бъдат отменени възложените в тежест на жалбоподателя, /длъжник/, разноски.
Постъпило е писмено възражение от „Аква М-М“ЕООД, ЕИК *********, гр. Първомай, /присъединен взискател/, представлявано от управителя К. К., с което се взема становище за неоснователност на подадената от длъжника жалба. Не е постъпило писмено становище по жалбата от страна на взискателя „Герми“ ЕООД.
Постъпили са писмени мотиви по чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с които взема становище за неоснователност на подадената от длъжника жалба.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна – длъжник по изп. дело № 3092/2012г.по описа на ЧСИ К. Павлов, рег. № 824, в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК срещу подлежащи на обжалване действия на СИ, визирани в хипотезите на чл. 435 ал. 2 т. 6 и т. 7 от ГПК, разгледа жалбата по същество.
От приложени по делото доказателства, се констатират от окръжния съд следните обстоятелства, относими към предмета на жалбата:
Изп. дело № 3092/2012г. по описа на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, е образувано на 20.12.2012г. по молба на взискателя „Герми“ ЕООД, ЕИК *********, въз основа на изпълнителен лист от 12.12.2012г. на РС-Асеновград, издаден срещу длъжника М.Н.А., в качеството на ЕТ „БАРБАРОС- М.А.“, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. „Стефан Стамболов“ № 43, ЕИК *********.
С разпореждане от 07.01.2013г. на осн.чл. 456 от ГПК е присъединен по изп. дело като взискател „Аква М-М“ЕООД, ЕИК *********, гр. Първомай.
С разпореждане от 04.02.2013г. на осн.чл. 458 от ГПК Държавата е конституирана по изп. дело като присъединен взискател.
Въззивният съд намира, че въпреки наличните молби от взискателите за прекратяване на изпълнителното производство, горецитирани, от самото им подаване от страна на взискателите, което и не се оспорва от присъединения взискател в изложените писмени възражения от негова страна, това депозиране на писмено искане на взискателя за прекратяване на изп. производство пред СИ, не означава, че е налице хипотеза на прекратяване на изпълнителното производство екс леге, по силата на закона, съгласно чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК. Доколкото, е налице изрична и задължителна съдебна практика по ТР № 2 по т.д.2/2013г. на ОСГТК на ВКС, че прекратяване на изпълнително производство става екс леге, то този извод касае, само, хипотеза на прекратяване по чл. 433 ал. 1 т. 8, но – не и другите хипотези на прекратяване на изп. производство, визирани в разпоредбите на чл. 433 ал. 1 от ГПК. В случая, изключението е въведено изрично, само, за определена хипотеза, и то със задължителна за съда тълкувателна практика на ВКС, докато за останалите случаи на прекратяване на изп. производство, визирани в хипотезите на чл. 433 ал. 1 от ГПК, важи изрично постановеното от закона, че „изпълнителното производство се прекратява с постановление“ на СИ. Такова постановление за прекратяване на изп. производство в хипотеза на чл. 433ал. 1 т. 2 от ГПК, безспорно, не е налице; а и възможност за обжалване на евентуален „отказ на СИ за прекратяване“ в такава насока не е и налице, /с оглед и отдалечеността от време-в случая, молбите на взискателите за прекратяване са от далечната 2013г./; както и поради обстоятелството, че такива молби са били оттеглени и с оглед на последващите молби от взискателите за възобновяване действията по изп.дело, преди първоначалните молби за прекратяване да бъдат уважени от СИ, за което оттегляне не е налице законова пречка.
Поради което и настоящият въззивен състав на ПдОС не намира за основателно оплакването в жалбата, че обективираното в обжалваното постановление, действие на ЧСИ – отказ за прекратяване на изпълнителното дело № 3092/2012г., съгласно чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК, се явява незаконосъобразно.
Относно твърденията на длъжника, въведени в оплаквания в жалбата, че незаконосъобразно от страна на ЧСИ не се констатира прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила „перемпция“ по изп. дело в периода 2013г-2015г., въззивният съд констатира следното:
Страните не спорят, както и е отразено по изп. дело /лист 280-286/, че длъжникът ЕТ „БАРБАРОС- М.А. периодично е правел извънсъдебни плащания в полза на взискателите „Герми“ ЕООД и „Аква М-М“ ЕООД, съответно, на дати: 22.08.2014г., 16.09.2014.,13.10.2014, 29.04.2015г., 30.04.2015г.; като за извършваните плащания е получавана информация и платените суми са приспадани от ЧСИ от задължението на длъжника. Настоящият въззивен състав на ПдОС намира, че независимо, че извън изп.дело, а по сметки на взискателите се извършва плащане на задълженията на длъжника, за които е образувано изпълнителното производство, то това плащане следва да се счита за признаване на вземането от длъжника, по смисъла на чл. 116 б.“а“ от ЗЗД, при което всяка плащане следва да прекъсва давността, и съответно, от следващата плащането дата следва да се счита, че е започнал да тече нов двугодишен срок по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
От друга страна, въззивният състав на ПдОС не констатира по изп. дело да са били искани, съответно, извършени други изпълнителни действия след 2015г.; дори да се приеме, че последващо сключено между длъжника и взискателите споразумение от 02.03.2016г., съдържа, отново признание на вземането на взискателите, за които е образувано изп. дело №3092/2012г., то след последно посочената дата не са налице други изпълнителни действия по това изп. производство. Поради което и въззивният съд намира, че са налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство екс леге, съгласно разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. От дата 02.03.2016г. до настоящия момент, в т.ч. към подаване на молба от длъжника с вх. № 36723/21.05.2018г. с искане за прекратяване на изп. дело № 3092/2012г., и вдигане на наложените обезпечителни мерки, е изтекъл период от повече от две години, в който не са били предприети надлежни изпълнителни действия. Няма данни и за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, в т.ч. и за внесени за извършване на описа такси от страна на взискателя, независимо от цитирано от ЧСИ разпореждане № 18288/22.02.2017г. Поради което са налице предпоставки за констатиране на прекратяване на изпълнителното производство съгласно чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК – екс леге, към 02.03.2018г.
Предвид гореизложените съображения настоящият
въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен
акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително
дело № 20128240403092, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява
незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен, като делото следва да
бъде върнато на ЧСИ К. Павлов, който да постанови надлежен акт, с който да
констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително
дело № 20128240403092, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
В жалбата се поддържа възражение, че длъжникът не дължи разноски по изпълнителното производство. В настоящия случай, следва да бъде посочено, че когато изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, е налице визираното от разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ГПК изключение, при което разноските по делото не са за сметка на длъжника. Поради което и възложените в тежест на длъжника, жалбоподател, разноски следва да се отменят.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление с изх. № 63027/ 26.07.2018 г., по изпълнително дело № 20128240403092 по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив, В ЧАСТТА, с която е оставена без уважение молба с вх. № 08543/ 01.02.2018 г. от длъжника ЕТ „БАРБАРОС- М.А.“, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. „Стефан Стамболов“ № 43, ЕИК *********, представлявано от М.Н.А., с искане за прекратяване на изп. дело № 20128240403092 и за вдигане наложените обезпечителни мерки по делото, и В ЧАСТТА, с която се възлага на длъжника ЕТ „БАРБАРОС- М.А.“ направените до настоящия момент по изпълнителното дело разноски, като ВРЪЩА делото на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие ОС Пловдив, за издаване на постановление, с което да констатира прекратяване на изпълнително дело № 20128240403092, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/