№ 731
гр. Б., 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет
и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -
МИТЕВА
при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20212120204514 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на „С. Е. Д. Е.” АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.Б., ул...., представлявано от Р. А. Й., против Наказателно
постановление №556124-F583526/04.06.2021г., издадено от Д. В. - началник отдел
„Оперативни дейности” Б. при ЦУ на НАП, с което на дружеството -жалбоподател за
нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.06г. на МФ във вр. с чл.118, ал.10 от
ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като
се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция съдебно
заседание за жалбоподателя, редовно уведомен, се явява адв.К.А., който поддържа жалбата.
За административно - наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не
се явява представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
1
На 16.12.2020г. в 16:40 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на
§1, т.41 от ДР на ЗДДС - метанстанция „В.”, находящ се в : гр.Б., ПЗ Север, УПИ V-177,
стопанисван от “С. Е. Д. Е.” АД, ЕИК ....
В обекта е въведена в експлоатация и се използва Електронна система с фискална
памет (ЕСФП) - „Дианел плюс” вер.3.5 KL, одобрен със свидетелство от БИМ
N171FS/28.05.2019г. и свързано към нея фискално устройство с индивидуален номер
DL002102 и номер на фискалната памет 59002102, регистрирано в НАП с № 4259483. В
хода на проверката след преглед на документи за доставени горива в обекта и направена
съпоставка със справка в масивите на НАП за получени горива в търговския обект се е
установило, че „С. Е. Д. Е.“ АД с ЕИК: ... в качеството си на данъчно задължено лице-
получател по доставки на течни горива не е подал документално данни към НАП на датата
на данъчното събитие за доставка на получено количество гориво по Акцизен данъчен
документ с: УКН 0000000005682599/20.11.20г.
Дружеството „С. Е. Д. Е.“ АД с ЕИК: ... не е подало данни към НАП по гореописаната
доставка чрез наличната в търговския обект ЕСФП. Данни по гореописаната доставка не са
подадени и чрез електронен документ за получаване в НАП.
Като доказателство за гореописаните факти и обстоятелства е съставен протокол за
извършена проверка сер.АА №0051351/16.12.2020г.
Като е взел предвид акта и събраните в преписката писмени доказателства
административно - наказващият орган е издал атакуваното наказателно постановление. В
него при идентичност на фактическата обстановка, при правна квалификация на
допуснатото нарушение по чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ във вр. с чл.118,
ал.10 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС във вр. чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съобразно чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.06г. на МФ лицата по чл.118, ал. 9 и
10 ЗДДС подават в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение
№ 22, или електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в
2
тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в случаите, когато
данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен документ (еАДД)/единен
административен документ (ЕАД) и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки
ЕДД, ЕДП, както и подадените данни за доставени количества горива по документ,
въведени чрез ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД
или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД. Въвеждането на УКН на еАДД за
доставени количества горива по документ, постъпили в обект с ЕСФП, се извършва чрез
баркод четец при постъпването им, а в случаите на освободени доставки от лицензиран
складодържател, регистриран по Закона за акцизите и данъчните складове, на втечнен
нефтен газ (LPG) в бутилки за отопление, продадени на физически лица, които не са
еднолични търговци, въвеждането на УКН се извършва в деня на издаване на обобщения
акцизен данъчен документ.
В случая, приходната администрация е посочила дружеството - жалбоподател като
субект на задължението по чл.118, ал.10 от ЗДДС, без да съобрази изключението по ал.11,
когато получателят на доставки, който ги е отчел чрез електронната си система с фискална
памет.
В хода на извършената проверка е установено, че в процесния търговски обект има
въведена в експлоатация и одобрена електронна система с фискална памет, т. е. продажбите
в обекта се регистрират чрез ЕСФП, което е изрично посочено в протокола за извършена
проверка сер.АА №0051351/16.12.2020г. Това само по себе си не освобождава дружеството
да подава информацията по ал.10 на чл.118 от ЗДДС, но представлява част от фактическия
състав на изключението по ал.11, т.5 от същата норма. В тази връзка жалбоподателят се
позовава на своевременно отчитане на доставката на горива именно през тази система, за
което прилага генерирани пет служебни бона за доставки по нивомер подени към НАП от
дата 20.11.2020 г. Видно от служебните бонове доставката по нивомери 167200, 167198,
167207, 167204 и 167209 на дизелово гориво в резервоари 2 и 3 на бензиностанцията е
регистрирана чрез ЕСФП, като служебните бонове е със статус на "отговор НАП" -
съобщение "ОК" и "успешно подадена доставка към НАП", т.е. информацията е постъпила в
НАП. С оглед на така установеното отчитане на доставката от жалбоподателя, посредством
използваната от него ЕСФП, неправилно административният орган е приел, че е налице
нарушение по чл.118, ал.10 от ЗДДС, тъй като е налице изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5
от ЗДДС. В тази насока е и практиката на БАС, обективирана в Решение № 1066 от
16.07.2021 г. на АдмС - Б. по адм. д. № 1167/2021 г.
С оглед на гореизложеното жалбата се явява основателна и като такава следва да
бъде уважена, а обжалваното НП – отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр.94 от 2019г., в съдебните
производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени
3
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на дружеството жалбоподател действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита
(л.150), в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на
300 лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от
ЗАНН, ДВ, бр.94 от 2019г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона
за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер на
300 лв. Доколкото преди изменението на чл.63 от ЗАНН, исканията за разноски са се
разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл.205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на наказателни постановления,
издадени от органите на НАП, е отговаряла агенцията, а не териториалното й поделение
(доколкото само агенцията е юридическо лице съгласно ЗНАП), съдът намира, че следва да
осъди именно НАП да заплати сторените в настоящото производство разноски.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1 предложение второ от ЗАНН, Б.кият
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №556124-F583526/04.06.2021г., издадено от
Д. В. - началник отдел „Оперативни дейности” Б. при ЦУ на НАП – Д. В., с което на
дружеството - жалбоподател „С. Е. Д. Е.” АД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление:
гр.Б., ул...., представлявано от Р. А. Й., за нарушение на чл.59а, ал.1 от Наредба №Н-
18/13.12.06г. на МФ във вр. с чл.118, ал.10 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС
във вр. чл.185, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „С. Е. Д. Е.” АД, ЕИК: ...,
със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул...., съдебно-деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 (триста) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Б.
в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
4