Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 10.05.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1350 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.12.2015 г. между страните е
сключен консултантски договор за участие на „В.“ ОООД в процедура за подбор на
проекти. Ответникът като изпълнител се задължил на свой риск да извърши всички
необходими действия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проекта
на възложител за обект „Площадка за строителна механизация в гр. Видин“ по
Приоритетна ос 3 „Енергийна и ресурсна ефективност“ в рамките на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“, в това число: да изготви
апликационна форма за проекта; да изготви документи за избор на изпълнители по
проекта съобразно изискванията на програмата; да предоставя консултантска помощ
до приключване на проекта и да подготви документите за отчитане на проекта пред
компетентните органи. Посочва, че по силата на чл. 2, ал. 1 от договора между
страните е постигнато съгласие за заплащане на резултативен хонорар
/възнаграждение/ в размер на 5 % от стойността на проекта, платимо при условие,
че същият бъде одобрен и в седмодневен срок, считано от одобрението му от компетентен
орган. Съгласно уговореното в чл. 2, възложителят не дължи никакви други
плащания по договора. Посочва, че срокът на договора бил до 07.06.2017 г. На
05.07.2017 г., почти един месец след прекратяване на договора поради изтичане
на неговия срок, ответникът издал проформа фактура на стойност 29 245 лева
с ДДС за заплащане на въпросния резултативен хонорар, като го уверил, че
проектът вече е одобрен. Твърди, че на 12.07.2017 г. извършил плащане на
претендираната сума и на същата дата ответникът му издал фактура № 148 за
получено плащане. Твърди, че на 30.08.2017 г. получили от М.НА И.писмо от
29.08.2017 г. с приложено решение № РД-16-1170/24.08.2017 г., от които станало
ясно, че проектът не е одобрен. Счита, че „Г.Т.К.“ ЕООД неоснователно се е
обогатило за сметка на „В.“ ООД като е получило сумата 29 245 лева без
основание /поради изтичане на срока на договора/ или на неосъществено основание
/поради ненастъпване на условието за заплащане на резултативен хонорар/ или на
отпаднало основание /поради уведомлението от компетентен орган, че условието за
заплащане на резултативния хонорар няма и да настъпи/. Посочва, че въпреки
нееднократните устни покани за връщане на сумата отправени от ищеца към
ответника плащане не е извършено. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се осъди ответникът „Г.Т.К.“ ЕООД сумата 29 245 лев,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
проектът е бил одобрен. Видно от постановения отказ, ищецът не е отговарял на
изискванията за подписване на договор за БФП, за което той е длъжен сам да
следи /чл. 3, б. „б“ от договора/ и което е съвсем различно изискване на
ЗУСЕСИФ. Ответникът няма как да направи ищецът „годен“, а отговаря единствено и
само за качеството на проекта. Посочва, че вписаният срок в договора е такъв за
изготвяне на проекта, а не за неговото одобрение, което е акт на трето лице.
Изпълнението на договора е прието с подписване на приемо-предавателен протокол
към него и затова ищецът е платил веднага след уведомлението за одобрение.
Проектът е входиран на 26.09.2016 г. и уведомление за това е получено на
нарочно създадения от ответника електронен адрес. Предвид изложеното иска да се
отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните
не спорят, че на 07.12.2015 г. са сключили консултантски договор, по който „В.“
ООД като възложител възлага на „Г.Т.К.“ ЕООД като изпълнител да извърши всички
необходими действия за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по проект
на възложителя за обект „Площадка за строителна механизация в гр. Видин“ по
Приоритетна ос 3 „Енергийна и ресурсна ефективност“ в рамките на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.“, в това число да
изготви апликационната форма за проекта; да изготви документи за избор на
изпълнители по проекта съобразно изискванията на програмата; да предоставя
консултантска помощ до приключване на проекта; да подготви документите за
отчитане на проекта пред компетентните органи.
В чл. 2,
ал. 1 от договора е предвидено, че при одобрение на проекта, възложителят ще
заплати на изпълнителя възнаграждение в размер на 5 процента без ДДС от цялата
стойност на проекта, платимо в срок до седем дни от одобрение на проекта от
компетентния орган по проверка на проектите. Извън възнаграждението, посочено в
ал. 1, възложителят не дължи никакви други суми и/или възнаграждения на
изпълнителя /чл. 2, ал. 2/.
Установява
се, че ответникът е издал на ищеца проформа фактура № **********/05.07.2017 г.
за дължимо възнаграждение в размер на 29 245,20 лева с ДДС. Ищецът е
извършил плащане по представената му проформа фактура на 12.07.2017 г., което е
видно от представеното платежно нареждане. Не се спори, че след извършеното
плащане ответникът е издал на ищеца за същата сума данъчна фактура № **********
от 12.07.2017 г.
Предявеният
в процеса иск е по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, по който ищецът „В.“ ООД търси връщане от
ответника „Г.Т.К.“ ЕООД на сумата 29 245 лева, за която твърди, че е
получена без основание – поради изтичане на срока на договора или на
неосъществено основание – поради ненастъпване на условието за заплащане на
резултативния хонорар или на отпаднало основание – поради уведомяването от
компетентен орган, че условието за заплащане на резултативния хонорар няма да
настъпи.
Съобразно
правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна
практика, изразена в ППВС № 1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал.
1 ЗЗД, и в трите хипотези, е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника
е да установи наличието на основание за получаване, респективно за задържане на
това плащане. В разглеждания случай не се спори, а това се установява и от
приетите доказателства, че процесната сума е заплатена от ищеца и получена от
ответника. Спорен е въпросът дали има основание за получаване, респ. за
задържане на сумата от ответника.
По отношение иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
Съдът намира за неоснователни доводите на ищеца, че
сумата не се дължи на първото заявено основание по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД при
начална липса на основание, тъй като е заплатена след срока на договора. Плащането
на възнаграждението по чл. 2, ал. 1 от договора не е обвързано със срока на
договора, който съгласно чл. 7 е осемнадесет месеца от подписването му, а с
одобрение на проекта от компетентния орган по проверка на проектите.
Следователно не може да се приеме, че плащането не се дължи, тъй като е
направено след изтичане срока на договора, доколкото същото не е обвързано с
него.
По отношение иска по чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД:
Не може да се приеме, че връщането на сумата се дължи
при наличие на хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД на неосъществено
основание. За да се приеме, че връщането на сумата се дължи по втория състав на
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, следва даденото да е с оглед на бъдещо основание, което не е
могло да бъде осъществено – при двустранните договори, ако задължението на
едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под
отлагателно условие, когато то не се сбъдне и др. В разглеждания случа не е
налице неосъществено основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, тъй като
страните са сключили на 07.12.2015 г. валиден консултантски договор, което
изключва приложението на посочената хипотеза.
По отношение иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:
Изложените твърдения в исковата молба са относими към
третата хипотеза на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, доколкото ищецът твърди, че
плащането е извършено след уверение от ответника, че проектът е одобрен, като
след това е получил писмо на 29.08.2017 г. от М.НА И.с приложено към него
решение от 24.08.2017 г., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна
финансова помощ на „В.“ ООД. Ищецът твърди, че е отпаднало основанието за
получаване на сумата, тъй като уговореното възнаграждение е при определен
резултат, който не е осъществен.
Установява се по делото, че с приемо-предавателен
протокол от 21.09.2016 г. ответникът е предал на ищеца готовия формуляр за
проектното предложение за участие в процедурата, посочена в консултантския
договор; възложителят „В.“ ООД е потвърдил, че всички характеристики, данни,
стойности и прогнози в предадения формуляр са попълнени съобразно изискванията
на възложителя и са одобрени от него. Записано е в протокола, че ищецът приема
изпълнението на договора и формуляра без възражения.
С писмо от 28.07.2017 г. наМ.НА И. ищецът е уведомен,
че предложението е включено в списъка на проектните предложения, одобрени за
финансиране по процедурата, с максимален размер на безвъзмездната финансова помощ
294 769,77 лева. С писмото е поискано от ищеца да представи конкретно
посочени документи, след които по т. 14 – Декларация за държавни/минимални
помощи – попълнена по образец /Приложение Е/ към Условията за кандидатстване. В
края на договора е записано, че при представяне на всички документи и ако не са
констатирани обстоятелства по чл. 38 ЗУСЕСИФ, на дружеството ще бъде
предоставен за подпис административен договор за безвъзмездна финансова помощ
на 18.08.2017 г.
Представен е Списък на предложените за финансиране
проектни предложения по процедура BG16RFOP002-3.001
„Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“, подредени по реда на
тяхното класиране и размера на безвъзмездната финансова помощ, която ще бъде
предоставена на всяко от тях, в който списък дружеството „В.“ ООД фигурира под
№ 81.
С уведомление от 29.08.2017 г. на М.НА И.ищецът е
уведомен, че с решение № РД-16-1170/24.08.2017 г. му е отказано предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ за процесната процедура. Видно е от приложеното
решение, че отказът е постановен поради това, че безвъзмездната финансова помощ
по проектното предложение надхвърля установените в акт на Европейския съюз
прагове за минимална помощ.
По делото е разпитана
свидетелката Б.П.П., съпруга на управителя на „В.“ ООД, която зави, че знае за
подготовката за проекта; за проведен разговор в нейно присъствие, че е издадена
проформа фактура, която заплатили, след което получили оригинална фактура и
след което се оказало, че проектът е отказан на „В.“ ООД. Посочва, че
изпълнявала длъжността „търговски представител“ във „В.“ ООД. При разговора им
било казано от ответника, че проектът е одобрен и ще бъде подписан договор с
министерството. Разбрали, че проектът е отказан при среща в министерството с
представители и на ищеца и ответника, състояла се през месец август 2017 г.
Спорът между страните се
свежда до това кога ответникът има право да получи възнаграждение. В чл. 2, ал.
1 от договора изрично е записано, че възнаграждението се дължи „при одобрение
на проекта“. Настоящият съдебен състав счита, че от ангажираните по делото
доказателства се установи, че проектът е бил изготвен от ответника съобразно
изискванията на ищеца, за което последният е подписал на 21.09.2016 г.
приемо-предавателен протокол. При съобразяване изложеното в писмото от
28.07.2017 г. и представения по делото списък на предложените за финансиране
проектни предложения, следва да се приеме, че изготвеният от ответника по
задание на ищеца проект е бил одобрен от компетенния орган Министерството на
икономиката. В приложеното писмо се съдържа покана за сключване на договор, но
след представяне от ищеца на допълнителни документи. Установи се по делото, че
плащането е извършено от ищеца на 12.07.2017 г., към който момент не е ясно
дали ще бъде подписан договор с ищеца или не от страна на министерството. В
случай, че се възприеме тезата на ищеца, че възнаграждение се дължи на
ответника само, ако бъде сключен договор с министерството, по който начин
следва да се разбира термина „при одобрение на проекта“, правно и житейски
нелогично е действието на „В.“ ООД да заплати сумата за възнаграждение още на
12.07.2017 г. При разпита свидетелката твърди, че плащането е извършено, поради
това, че ответникът е заявил, че проектът е одобрен и ще бъде подписан договор
с министерството. На първо място следва да се отчете възможната
заинтересованост на показанията на свидетелката по чл. 172 ГПК, доколкото
Бисерка Пекова е съпруга на управителя на „В.“ ООД, а в подкрепа на нейните
показания не са събрани други доказателства. На второ място следва да се отчете
и факта, че при получаване на писмото от 28.07.2017 г., в което е посочена дата
за евентуално сключване на договор на 18.08.2017 г., същото е поставено под условие
от представяне на документи от страна на ищеца, които не са във връзка с
проектното предложение, а са за изпълнение на други изисквания към самото
дружеството. От съществено значение е обстоятелството, че отказът за сключване
на договор за предоставяне на финансова помощ на ищеца не е във връзка с
проектното предложение, изготвено от ответника, а поради наличие на пречка, която
е свързана с дейността на възложителя чрез получаване на минимални помощи над
законоустановеното.
Настоящият съдебен състав
счита, че ако страните са искали да обвържат плащането на възнаграждение на
изпълнителя с подписване на договор, по който се предоставя безвъзмездната
финансова помощ на ищеца, е трябвало изрично да го предвидят в договора. Както
се възприема в трайната практика на Върховния касационен съд – решение №
85/24.07.2015 г. по гр.д. № 1207/2014 г. на ВКС, ІІІ Г.О. и др., съдът тълкува
договора съгласно изискванията на чл. 20, издирвайки действителната обща вола
на страните; тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една
в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. От разписаните клаузи в договора не
може да се направи извод, че изпълнителят има право на възнаграждение само при подписване
на договор между ищеца и министерството и че това се влага в съдържането на
думите „при одобрение на проекта“.
Предвид изложеното и
доколкото са налице данни, че проектът на „В.“ ООД, изготвен във връзка със
сключения консултански договор от „Г.Т.К.“ ЕООД е бил одобрен и че до
подписване на административен договор не се е стигнало, поради причина, която
не може да се вмени във вина на изпълнителя, съдът намира, че ответникът има
право на възнаграждение по смисъла на чл. 2, ал. 1 от договора, поради което
платената от ищеца сума в размер на 29 245 лева е платена като
възнаграждение за извършената работа, поради което не подлежи на връщане. Ето
защо искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
С оглед изхода на спора право на разноски има
ответникът. От негова страна се претендират разноски в размер на 2 800
лева за адвокатско възнаграждение. Доколкото обаче доказателства за тяхното
заплащане не са представени до края на устните състезания, съдът намира, че
извършването на разноски за заплатен хонорар е недоказано. Не следва да се
взема предвид представеният към писмената защита договор за правна защита и
съдействие, тъй като това доказателство е представена след даване ход на делото
по същество, не е прието от съда и насрещната страна е лишена от възможност да
се запознае с него и изрази становище.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД от „В.“ ООД, с ЕИК:********, с адрес: ***, срещу „Г.Т.К.“ ЕООД, с ЕИК: ******** с адрес: ***, за връщане на сумата в размер на 29 245 лева /двадесет и девет хиляди
двеста четиридесет и пет лева/, като получена от ответника
без основание, на неосъществено основание или на отпаднало основание, като
неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: