№ 7538
гр. С, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110147659 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от „У“АД,ЕИК
*****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Ц М и А
Т,с пълномощник адв.Г. Х.,против М. В. М.,ЕГН **********,и М – Е И.
Ц.,ЕГН **********,и двете ответници с адрес гр.С,с искане да бъде
прогласена като относително недействителна правна сделка – договор за
дарение,обективирана в нотариален акт № 2,том 2,рег.№ 5284,дело № 173 от
13.05.2022 г.
В исковата молба се твърди,че ищецът е кредитор на ответницата М. по
договори за банков кредит овърдрафт,револвиращ кредит и договор за
издаване на кредитна карта в общ размер от 246000 лева. Ищецът твърди,че
ответницата М. по сключените договори за банков кредит е допуснала
неизпълнение на свои договорни задължения,за което банката се е снабдила с
изпълнителни листове за събиране на вземания по реда на заповедното
производство. Ищецът поддържа,че първата ответница е прехвърлила на
втората ответница ½ идеална част от недвижим имот в ж.к.“***“ като втората
ответница е дъщеря на първата ответница. Сочи се,че чрез прехвърляне на
недвижимия имот се цели увреждане интересите на ищеца като кредитор.
Ищецът моли съда да счете,че сделката е относително недействителна спрямо
ищеца.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответниците
М. М. и М – Е И. Ц.,чрез адв.З.,с изразено становище за допустимост,но
неоснователност на исковата претенция. Твърди се,че не е доказано дали е
допуснато неизпълнение по всички или по някои договори за заем,нито е
доказано дали срещу заповедите за изпълнение е постъпило възражение.
Ответницата М. твърди,че е била фиктивен управител на търговско
1
дружество,на което реалното управление е реализирано от Владимир Петров
Петров. Твърди се,че исковата претенция е неоснователна,защото предмет на
сделката е имущество,което се явява несеквестируемо.
Софийският районен съд, първо гражданско отделение, 42 състав, като
взе предвид изразените от страните становища и обсъди представените по
делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл. 235 от ГПК,приема за установено следното:
Представен е нотариален акт № 2, том II, рег. № 5284, дело № 173 от
13.05.2022 г. за дарение на идеална част от недвижим имот, по силата на който
М. В. М. дарила на дъщеря си М. И. Ц., собствената си ½ идеална част от
следния недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. С с площ от 87.86
кв.м., заедно с избено помещение № 15. По делото е приложена и справка от
имотния регистър, в която е отбелязано посоченото прехвърляне.
Представени са: изпълнителен лист от 03.08.2022 г. по ч.гр.д. №
41511/2022 г. по описа на СРС, 160 състав, с който „С Т“ ЕООД, с ЕИК *****,
с адрес гр. С и длъжникът М. В. М., с ЕГН **********, с адрес гр. С, са
осъдени солидарно да заплатят на заявителя „У“ АД, ЕИК ***** и адрес гр.
С, следните суми: 66 426,29 лева, представляваща главница по договор за
банков револвиращ кредит № *****/03.04.2020 г., сключен между „У“ АД, в
качеството на кредитор, „С Т“ ЕООД, в качеството на кредитополучател и М.
В. М., в качеството на солидарен длъжник, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 29.07.2022 г.; сумата от 290,95 лева,
представляваща договорна лихва върху редовна главница за периода
21.01.2022 г. – 22.06.2022 г.; сумата 543,71 лева, представляваща лихва върху
просрочена главница за периода 21.02.2022 г. – 28.07.2022 г.; сумата 590,45
лева, представляваща наказателна лихва за периода 21.01.2022 г. – 28.07.2022
г. и сумата 3214,35 лева разноски по делото; изпълнителен лист от 22.08.2022
г. по ч.гр.д. № 41515/2022 г. по описа на СРС, 164 състав, с който „С Т“ ЕООД,
с ЕИК *****, с адрес гр. С и длъжникът М. В. М., с ЕГН **********, с адрес
гр. С, са осъдени солидарно да заплатят на заявителя „У“ АД, ЕИК ***** и
адрес гр. С, следните суми: 54 148,56 лева, представляваща предсрочно
изискуемо вземане от 16.05.2022 г. на кредитора по договор за банков
револвиращ кредит № 0389/671/24092020/24.09.2020 г., ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 29.07.2022 г.; сумата от 221,38
лева, представляваща договорна лихва за периода 20.01.2022 г. – 22.06.2022 г.;
сумата 470,45 лева, представляваща мораторна лихва върху просрочена
главница за периода 20.02.2022 г. – 28.07.2022 г.; сумата 481,32 лева,
представляваща наказателна лихва за периода 20.01.2022 г. – 28.07.2022 г. и
сумата 2738,23 лева разноски по делото; изпълнителен лист от 10.04.2023 г. по
ч.гр.д. № 14237/2023 г. по описа на СРС, 53 състав, с който „С Т“ ЕООД, с
ЕИК *****, с адрес гр. С и длъжникът М. В. М., с ЕГН **********, с адрес гр.
С, са осъдени солидарно да заплатят на заявителя „У“ АД, ЕИК ***** и адрес
гр. С, следните суми: 5 978,17 лева, представляваща предсрочно изискуема
главница по договор за кредитна карта за бизнес клиенти № 90/04.03.2020 г.,
2
ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 17.03.2023 г.;
сумата от 372,96 лева, представляваща договорна лихва за периода 17.05.2022
г. – 23.08.2023 г.; сумата 554,18 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 23.08.2022 г. – 16.03.2023 г.; сумата 138,11 лева държавна такса и
464,59 лева – адвокатско възнаграждение; изпълнителен лист от 18.05.2023 г.
по ч.гр.д. № 14247/2023 г. по описа на СРС, 118 състав, с който „С Т“ ЕООД, с
ЕИК *****, с адрес гр. С и длъжникът М. В. М., с ЕГН **********, с адрес гр.
С, са осъдени солидарно да заплатят на заявителя „У“ АД, ЕИК ***** и адрес
гр. С, следните суми: 50 000 лева, представляваща главница по договор за
кредит № 0359/2324/16052019/16.05.2019 г., ведно със законна лихва считано
от 17.03.2023 г.; сумата 5508,64 лева, представляваща мораторна лихва за
периода 26.05.2022 г. – 17.03.2023 г.; сумата 358,34 лева, представляваща
неразрешен овърдрафт, използван на 13.05.2022 г., сумата 1117,34 лева
държавна такса и 2076,97 лева – адвокатско възнаграждение.
Представен е договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 от ЗТСУ, с рег. № 31, том XIV от 10.02.1979 г., съгласно който
Главна дирекция за изграждане на С продала на В Б П новопостроено жилище
***, находящо се в жилищната сграда-блок ****, заедно с припадащите се
избено помещение № 15.
Приложено е удостоверение за наследници, съгласно което М Д М.
/починала на 09.04.2018 г./ е оставила като свои наследници по закон М. В. М.
и И В М. – дъщери.
Представено е удостоверение от Столична община, по данни към
06.03.2025 г., в което не е отразено облагаемо имущество, притежавано от М.
В. М., относно което същата да е задължена да внася данъци съгласно ЗМДТ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Уважаването на иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване на следните материалноправни предпоставки – да
е доказано, че страната ищец има качеството кредитор, да е установено, че
длъжник е извършил разпореждане със свое имущество,с което уврежда
кредитора, да е доказано, че сделката е последваща спрямо възникване на
вземането на кредитора. Искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД е
регламентиран като иск, с който кредиторът по едно вземане може да
претендира прогласяване като относително недействителна на сделка,
сключена след възникване на вземането, с която сделка се цели увреждането
на кредитора, тъй като намалява имуществото на длъжника и поставя под
съмнение възможността за реализиране правото на вземане на кредитора.
Касае се за иск, с уважаването на който при прогласяване на относителната
недействителност в отношенията между страните носител на имущественото
право ще се счита прехвърлителят. Софийският районен съд счита, че от
събраните по делото доказателства може да бъде направен категоричен извод,
че исковата претенция по чл. 135 от ЗЗД,предявена от „У“ АД е доказана по
3
основание и подлежи на уважаване. Съдът приема, че от представените по
делото доказателства може да бъде направен несъмнен извод, че банката ищец
има качеството на кредитор и разполага с вземания спрямо ответницата М. В.
М.. За да приеме, че ищецът е кредитор на ответницата М., съдът взе предвид
представените изпълнителни листове относно парични суми, дължими по
посочените от ищеца в исковата молба договори,в която насока не се твърди
срещу заповедите за изпълнение да са подавани възражения,съответно да са се
развили производства по искове за установяване на вземанията. Не може да
бъде възприет доводът на ответницата М. чрез процесуалния й
представител,че е нямала представа за съществуването на задълженията към
банковата институция,защото от писмените доказателства към исковата молба
се установява,че ответницата М. се явява солидарно задължена заедно с
търговско дружество и след като в лично качество се явява длъжник,доводът
й,че друго лице фактически е ръководело дейността на търговско дружество
се явяват ирелевантни. Отделно от това,в производството по иска с правно
основание чл.135 от ЗЗД страната ответник не може да релевира
доводи,каквито би могла да релевира в производството относно вземането,а
както беше посочено,никоя от страните не твърди вземанията,за които са
издадени заповеди за изпълнение да са били оспорени чрез подаване на
възражения по реда на чл.414 от ГПК. При съобразяване наличието на
издадени заповеди за изпълнение и на изпълнителни листове относно
вземания,на които първата ответница М. се явява длъжник,както и като
отчете,че ответницата М. след сключване на договорите за кредит се е
разпоредила безвъзмездно с притежавано от нея имущество в полза на другата
ответница Ц.,която е нейна дъщеря,съдът приема,че сключеният договор за
дарение се явява относително недействителен спрямо банката ищец. Съгласно
чл. 133 от ЗЗД длъжникът отговаря пред кредитора с цялото си имущество,
което означава, че имуществото на длъжника има за цел да обезпечи
изпълнение на задължението, възникнало спрямо кредитора. Обезпечителната
функция на имуществото на длъжника по смисъла на цитираната правна
норма се проявява още с възникване на задължението. В този смисъл съдът
намира за неоснователен довода на ответницата, че искът е недоказан, защото
не било установено дали по всички договори е налице неизпълнение. Следва
да се посочи, че нормата на чл. 133 от ЗЗД предвижда, че длъжникът отговаря
с имуществото си спрямо кредитора, без да поставя изискване да е настъпила
изискуемост на вземането. По тази причина Софийският районен съд счита, че
с иска по чл. 135 от ЗЗД има право да получи защита всеки кредитор, а не само
носителят на изискуемо вземане и законът не поставя изискване атакуваната
като относително недействителна сделка да е извършена след възникване
изискуемост на вземането. Настоящата съдебна инстанция намира, че от
значение за преценка основателността на иска е дали разпоредителната сделка
е последваща спрямо възникване на вземането, а не спрямо настъпване
изискуемост на вземането. Неоснователна е и тезата, че кредиторът не би
могъл да предяви настоящия иск по отношение на процесната сделка, тъй като
4
дареният имот бил несеквестируем – в този смисъл съдът възприема
съдебната практика,обективирана в решение № 357 от 11.05.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 100/2010 г., IV г. о.,според което ако длъжникът сам се е разпоредил с
имущество,което се явява несеквестируемо,няма пречка да бъде уважен иск по
чл.135 от ЗЗД. С оглед обстоятелството, че ответницата М. се е задължила
като солидарен длъжник относно изпълнение на задължения на „С Т“ ЕООД
към „У“ АД преди датата на извършване на разпоредителната сделка, съдът
приема, че разпоредителната сделка от 13.05.2022 г. може да бъде разглеждана
като такава, увреждаща ищеца. Съдът счита, че сключената сделка по договор
за дарение на идеална част от недвижим имот е увреждаща, защото по този
начин длъжникът на парични суми спрямо банката, каквато е ответницата М.,
намалява своето имущество, респективно намалява възможностите на
кредитора да удовлетвори вземанията си. Безвъзмездното прехвърляне на
притежавана от ответницата М. идеална част от недвижим имот представлява
действие,с което ответницата М. намалява актив в своето имущество,с което
се накърнява правилото,утвърдено съгласно чл.133 от ЗЗД,че длъжникът
отговаря пред кредитора с цялото си имущество. Съдът,отчитайки
обстоятелството,че не е спорно,че ответниците М. и Ц. са майка и
дъщеря,както и като взе предвид,че съществува законова презумпция относно
знанието за увреждане,която не е опровергана в хода на производството,а и
при съобразяване безвъзмездния характер на разпоредителната сделка
намира,че предявената искова претенция подлежи на уважаване. В този
смисъл е решение № 100 от 14.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3071/2015 г., III г.
о.Така мотивиран,съдът приема,че исковата претенция подлежи на уважаване.
При този изход на спора,както и като съобрази,че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски при съобразяване разпоредбата
на чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени съдебноделоводни
разноски в размер на 226,65 лева.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на
основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на „У“АД,ЕИК *****,със седалище и
адрес на управление гр.С,представлявано от Ц М и А Т, сделка – договор за
дарение на ½ идеална част от недвижим имот в ж.к.“***“, бл. **, вход ***,
сключена между М. В. М.,ЕГН **********,и М – Е И. Ц.,ЕГН **********,и
двете ответници с адрес гр.С, обективирана в нотариален акт № 2,том 2,рег.№
5284,дело № 173 от 13.05.2022 г. на нотариус М Ш, с район на действие
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА М. В. М.,ЕГН **********,и М – Е И. Ц.,ЕГН **********,и
двете ответници с адрес гр.С да заплатят на основание чл. 81 от ГПК, вр. чл.
5
78, ал. 1 от ГПК на„У“АД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от Ц М и А Т, сумата от 226,65 (двеста двадесет и шест
лева и шестдесет и пет стотинки) лева сторени съдебноделоводни разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6