№ 11917
гр. София, 22.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентин Т. Борисов
Членове:Ивайло Димитров
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Даниела П. Попова Въззивно частно
гражданско дело № 20221100511672 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК във връзка с чл. 577, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Капитал инженеринг проект ООД
срещу определение № 1625 от 21.10.2022 г., постановено от Съдия по вписванията при
СРС по заявление с вх. № 78416 за вписване на учредителен акт за увеличение
капитала на дружеството. Сочи, че капиталът е увеличен и вписван в Търговски
регистър на 21.12.2005г. по партидата на дружеството. Жалбоподателят сочи, че за да
постанови отказ съдията по вписванията е приел, че не е спазена разпоредбата на чл.
73, ал. 1 от ТЗ за представяне на нотариално заверено съгласие на вносителя на
непаричната вноска, какъвто документ към датата на вписване в ТР се е изисквал само
за акционерните дружества, че не може да представи данъчна оценка на името на
вносителя, тъй като имотът е деклариран след апортирането му и партидата се води на
името на дружеството, оспорва становището на съдията по вписванията за
необходимост от представяне на декларация по чл.25 от ЗННД, но представят такава
към жалбата. Твърди, че към заявлението са представени заверени от адвокат преписи
от учредителен акт, удостоверение за тежести и протокол от общо събрание . Иска
отмяна на процесния отказ и даване на указания за вписване на дружествения договор.
Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото,
намира следното:
Със заявление с вх. рег. № 78416 от 21.10.2022 г. е поискано вписване на
учредителен акт за увеличаваме на капитала на К.И.П. ООД, гр. Плевен, чрез
непарична вноска. В заявлението изрично е посочено, че не се представя съгласие на
вносителя с описание на вноската, тъй като към датата на вписване на апорта в ТР –
1
2005г., такова съгласие се е изисквало само за вноска в капитала на акционерно
дружество. Към заявлението са приложени описаните в него документи.
С обжалваното определение, длъжностното лице е приело, че приложеният
учредителен акт не е съобразен с разпоредбата на чл. 73, ал. 5 от ТЗ, т. е. да се
представи като нотариално заверено извлечение, и не е представена декларация на
вносителя по чл.73 ал.1 от ТЗ Наред с горното се е позовало и на това, че съгласно чл.
73, ал. 5 изр. последно от ТЗ, при вписването съдията по вписванията проверява
правата на вносителя. Сочи, че не са представени данъчна оценка от която да евидно
дали прехвърлителят е погасил всички задължения за ицота, декларация по ДОПК към
датата на прехвърлянето в патримониума на ЮЛ, както и декларация по чл.25 от ЗННД
за прехвърлителя.
Съдът намира, че жалбата е в срок и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно нормата на чл. 569, т. 5 ГПК производството по вписване, отбелязване и
заличаване се определя като нотариално, поради което и приложими са утвърдените от
закона общи правила по чл. 569-577 ГПК. Съгласно чл. 571, изр. второ ГПК вписване,
отбелязване и заличаване на вписване предполага подадена молба в писмена форма. За
неуредените изрично случаи на общо основание съответно приложение следва да
намерят и общите правила на охранителните производства - Глава четиридесет и
девета от Гражданския процесуален кодекс, а по силата на чл. 540 ГПК и общите
правила на процесуалния закон.
Съгласно нормата на чл. 73, ал. 1 ТЗ вноската на право, за учредяването или за
прехвърлянето на което се изисква нотариална форма, се извършва с дружествения
договор или устава. В нормата на чл. 73, ал. 5 ТЗ е регламентирано, че когато вноската
има за предмет вещно право върху недвижима вещ, съответният орган на дружеството
след възникването му представя в Службата по вписванията за вписване нотариално
заверено извлечение от дружествения договор, а когато е необходимо, и отделно
съгласието на вносителя, като при вписването съдията по вписванията проверява
правата на вносителя.
Вписването, включващо вписване в тесен смисъл, отбелязване и заличаване,
съставлява едностранно охранително производство, в рамките на което е недопустимо
да се разрешават правни спорове, доколкото се касае за безспорна администрация.
При съобразяване нормата на чл. 32а, ал. 1 от ПВ, както и задължителните
разяснения, дадени с т. 6 от ТР № 2/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на
ВКС, се налага извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно
чл. 32а, ал. 1 ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е
такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона
за форма и има ли предвиденото в чл. 6, ал. 1, б. "а" и б. "в" ПВ съдържание. Съдията
по вписванията не може да проверява наличието на материалноправните предпоставки
2
за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в
закон. В ТР изрично е посочено, че при проверката на формата съдията по вписванията
следи само за спазване на правилото на чл. 3, ал. 1 ПВ, съгласно което се вписват
актове, извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис, но като се
отчита, че специален закон може да урежда и вписването на акт в обикновена писмена
форма /напр. чл. 73, ал. 5 ТЗ/.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГТК на ВКС, вписването в книгите по ПВ няма конститутивен ефект - такъв ефект
има вписването на дружество (или увеличение на капитала на съществуващо
дружество) в Търговския регистър. Независимо от това, законодателят е възложил на
съдията по вписванията да извършва проверка на правата на вносителя с изрична
разпоредба и ако доказателства за тези права не бъдат представени, извършването на
вписването следва да бъде отказано. Отказът не може да засегне правата на
дружеството, ако вносителят действително е бил собственик - в този случай вещното
право е преминало от момента на вписване в Търговския регистър, а вписването в
книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост.
С оглед изложеното, за да се извърши вписване на направен апорт в търговско
дружество, следва дружественият договор/устава на търговеца, в който е внесен
апортът, да е в писмена форма и да съдържа: име на вносителя, пълно описание на
непаричната вноска, паричната оценка и основанието на правото му (чл. 72, ал. 1 ТЗ),
като това извлечение следва да бъде нотариално заверено съгласно чл. 73, ал. 5 ТЗ,
което е основно изискване и липсата му не може да бъде преодоляна, какъвто е
настоящия случай.
Следва да се има предвид, че в т. 1 на ТР № 7/12 г., прието от ОСГТК на ВКС, се
сочи, че при нередовност на молбата за вписване съдията по вписванията е длъжен да
постанови отказ, без да дава указания по чл. 129, ал. 2 ГПК. Проверката на съдията по
вписванията, в случаите когато не проверява правата на праводателя, се ограничава по
това дали актът подлежи на вписване и дали отговаря на изискванията за съдържание и
форма. Ако констатира несъответствия, извършването на вписването следва да бъде
отказано, тъй като нередовностите на акта не могат да се отстранят в рамките на
производството по вписване. Актът следва да бъде извършен наново и представен за
вписване, като в този случай вписването ще има ред от представянето на редовния акт.
/в т.вр. и определение № 230 от 20.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4639/2013 г., I т. о.,
ТК, т. 5 от ТР № 7/25.04.2013 г. на ВКС по т. д. № 7/2012 г. на ОСГТК/.
Непредставянето на необходимите във връзка с вписването на дружествения договор
при извършена непарична вноска документи по чл. 73 от ТЗ, са основание за съдията
по вписване да извърши отказ да впише дружествения договор, какъвто е и настоящия
казус.
3
В конкретния случай е безспорно, че пред Съдията по вписванията учредителният
акт /Устав/ не е представен в изискуемата от закона форма, а именно - нотариално
заверено извлечение, което е достатъчно основание, съгласно изложеното по-горе, да
бъде постановен отказ за вписване. За вписване на учредителен акт е необходима
нотариална форма, която не може да бъде преодоляна със заверка по чл.32 от Закона за
адвокатурата, противно на твърденията на жалбоподателя.
Изложеното е достатъчно постановеният отказ да бъде потвърден, без да се
обсъждат останалите доводи на жалбоподателя, в т.ч. и свързаните с необходимостта
от представяне на нотариално заверено съгласие на вносителя на непаричната вноска,
съгласно изм. на ТЗ с ДВ, бр. 20 от 2013 г.
По изложените съображения съдът намира, че жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от К.И.П. ООД, ЕИК ****,
срещу определение № 1625 от 11.10.2022 г., постановено от Съдия по вписванията при
СРС по заявление с вх. № 78416 от 21.10.2022г. за вписване на учредителен акт за
увеличение капитала на дружеството като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателя при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4