РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. В. 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:С.Ж.С
Членове:Г.П.Й
Н.Д.Н
при участието на секретаря В.В.У.
като разгледа докладваното от Г.П.Й Въззивно гражданско дело №
20231300500236 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на Л. П. Л. с ЕГН ********** и
адрес: гр. С., чрез адв.-пълномощник И. А. от АК-В. и заявен съдебен адрес:
гр.В. гр.В. против Решение №281 от 22.02.2023г. по гр.д. №671/2022 г. на
Районен съд-В..
С обжалваното решение Районен съд-В. е предоставил упражняването
на родителските права по отношение на детето П Л.ов П., роден на 09.10.2020
г. с ЕГН ********** на майката Д. Г. Л. с ЕГН ********** и е определил
местоживеенето на детето при майката на адрес: гр. В.. Предоставил е право
на бащата Л. П. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. С., да вижда и взима детето
П при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от петък
от 18.00 ч. до неделя до 17.00 ч., както и 30 дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и през четните години
през Коледните празници, а през нечетните години през Великденските
празници, както и на рождения ден на бащата, след което да го връща по
местоживеенето му. Осъдил е Л. П. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. С., да
1
заплаща на малолетното си дете П Л.ов П. с ЕГН **********, чрез неговата
майка и законен представител Д. Г. Л. с ЕГН ********** издръжка в размер
на 200.00 лева месечно, считано от влизане в сила на съдебното решение,
ведно със законна лихва при просрочие до настъпване на законни причини за
отмяна или изменение на присъдената издръжка, като исковата претенция по
насрещния иск до пълния претендиран размер до 400.00 лева е отхвърлил
като неоснователна. Осъдил е Л. П. Л. да заплати по сметка на РС - В.
държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 288.00 лева.
Твърди се във въззивната жалба, че обжалваното решение е
неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон, както и
че е необосновано.
Излага се, че първоинстанционния съд не е обсъдил всички
обстоятелства по делото и доводите на страните в тяхната цялост. Мотивите
били кратки и недостатъчни, за да се обоснове извода, че родителските права
следва да се предоставят на майката.
Твърди се, че съдът не е извършил съпоставка между родителите, за да
се установи кой от тях е по-пригоден, като бегло и повърхностно е разгледал
някои факти и наблегнал, че ниската възраст изисква детето да остане при
майката.
Поддържа се, че не са ангажирани доказателства, че майката е по-
пълноценен родител, годен самостоятелно да отглежда детето и притежава
необходимия родителски капацитет, с който превъзхожда капацитета и
статуса на бащата по нито един от критериите:морални и възпитателски
качества,личностен облик, желание и възможност за лично
развитие,образование и професионална реализация,грижи/ангажименти към
детето,физически, психически и емоционални потребности на детето,
привързаност към всеки от родителите,полът и възрастта на
детето,материални и жилищно-битови условия,помощ от трети лица и
социално обкръжение.
Твърди се, че той като баща е по-пригоден да упражнява пълноценно
родителските права, което е и в най-добрият интерес на детето, тъй като е по-
зрял, по-разумен, по-грижовен, по-трудолюбив, по-отговорен и по-
амбициозен, с повече финансови възможности.
Поддържа се, че Районен съд-В. не е извършил задълбочена съпоставка
2
на условията при двамата родители според критериите по чл.59 ал.4 от СК и
§1 т.5 от ДР на Закона за закрила на детето и разясненията в постановление
№1/1974 г. на Пленума на ВС,.
Излага се, че съдът не е отчел факта, че майката самоволно си е
тръгнала с детето от бащата. Майката била безработна, без трудови доходи, не
търсела работа. В жилището на родителите на майката нямала отделна стая за
детето, а условията при него били по-добри. Той и неговото семейство имали
по-големи финансови възможности, обичали, ценили и доказвали, че могат да
отглеждат детето. Майката своеволно и безпричинно била ограничила
достъпа на бащата до детето след раздялата, за което подал жалби в
Агенцията за закрила на детето. Виждал детето след постановяване на
привременните мерки. Майката предавала на бащата детето занемарено -
неподстригано, с нерязани нокти. Когато го връщал детето се вкопчвало в
него и не можело да го откъснат. Счита, че майката е с ниско ниво като
интелект, нестабилна и незряла. По делото било установено, че след
раждането на детето той бил полагал грижи ежедневно за него, включително
къпане и приспиване вечер, дори повече от майката.
Иска се да се постанови решение с което изцяло да се отмени Решение
№281 от 22.02.2023г. по гр.д. №671/2022год. на Районен съд-В. и бъдат
уважени предявените искове. Не представя нови доказателства и не прави
доказателствени искания. Прави искане за присъждане на разноски.
В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалбата Д.
Г. Л. с ЕГН ********** чрез адв. К. Г. е подала писмен отговор, с който моли
да бъде оставена без уважение въззивната жалба и бъде потвърдено
първоинстанционното решение. По същество навежда доводи за
неоснователност на наведените в жалбата твърдения, неподкрепени от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Излага доводи, че
съдът е мотивирал извода си, че в изключителен интерес на детето е
родителските права да бъдат упражнявани от нея, като майка. По делото не
била установена липса на родителски капацитет от нейна страна. Тя полага
адекватни грижи за детето, като добра и любяща майка. Визираните в
Постановление № 1 от 12.11.1974 г. по Гр. Д. № 3/1974 Г., Пленум на ВС
критерии били установени по делото, а направеният от съдът извод бил
правилен и верен от правна страна, преценявайки интересите на детето и
3
ниската му възраст – 2 г. и 5 месеца, като към момента най -подходящо било
детето да се отглежда от нея въпреки наличието на емоционална връзка с
бащата. По делото нямало доказателства, които да сочат на проява на
безотговорност по отношение на отглеждането на детето от нейна страна.
Посочва, че жалбоподателят акцентира на междуличностните им
отношения, финансовите и имотни му възможности и на неговите родители,
които счита, че те не следва да се поставят на първо място за отглеждането на
дете. Тя също разполагала със средства, имала доходи, имала добри битови
условия за отглеждането на детето, имало кой да ѝ помага.
Посочва, че от раждането детето не се отделяло от нея, а след
прибирането им в гр.В. вече повече от година /година и два месеца/ живеело с
нея в нейното жилище, където то се чувствало сигурно и знаело, че това е
неговия дом. Една промяна би се отразила крайно негативно върху неговата
психика и би нанесла непоправими щети.
Моли съда да потвърди първоинстанционното решение. Не представя
доказателства и не прави доказателствни искания. Отправя искане за
присъждане на разноски.
Пред настоящата инстанция от страните не са представени доказтелства
и не са правни доказателствни искания.
В.ският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Л. П. Л.
срещу Д. Г. Л., с която е предявен иск по чл. 127, ал. 2 СК с искане съдът да
постанови решение, с което на ищеца да бъдат предоставени за упражняване
родителските права по отношение на детето П Л.ов П., роден на 09.10.2020 г.,
да бъде определено местоживеенето на детето на адреса на ищеца, а на
ответницата да бъде определен режим на лични контакти с детето, посочени в
исковата молба, както и да бъде осъдена ответницата да заплаща месечна
издръжка в размер на 200,00 лева. Направено е искане и за определяне на
привременни мерки идентични с предявения иск.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна Д. Г. Л. е депозирала
отговор на исковата молба, с който е оспорила предявеният иск и е предявила
4
насрещен иск, с който е поискала съдът да постанови решение, с което да
бъдат предоставени родителските права по отношение на детето,
местоживеенето на детето да е на нейния адрес, на бащата да бъде определен
режим на лични контакти с детето, както и да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 400.00 лева. Отправила е искане за определяне на
привременни мерки, идентични с предявения иск, на основание чл.127, ал.3
СК. Направила е доказателствени искания.
Ответникът по насрещния иск Л. П. Л. е подал отговор, в който е
оспорил твърденията в насрещната искова молба. Изложил е, че е по-
пригодния родител да упражнява родителските права. Ищцата нямала
необходимите условия за отглеждане на малолетното дете, тъй като живеела
заедно с родителите си и със сестра си в едно жилище, не работела, нямала
необходимия родителски капацитет да полага грижи за детето. Непрекъснато
била по заведения и дискотеки. Детето не било записано на детска кухня,
нямало сготвена храна. Ответникът по насрещния иск закупувал храната,
съобразена с възрастта на детето, той зареждал и пазарувал. Между тях
нямало съгласие за записване на детето в детска ясла.
По делото между страните не е спорно, че са родители на малолетното
дете П Л.ов П., роден на 09.10.2020 г. с ЕГН **********. Приложено е копие
на удостоверение за раждане от 14.10.2020 г. на Столична община.
С протоколно определение от о.с.з от 13.07.2022 г. РС-В. е определил
следните привременни мерки по отношение на малолетното дете П Л.ов П. на
основание чл.127, ал.3 от СК, а именно:
Предоставил е упражняването на родителските права по отношение на
детето П Л.ов П., роден на 09.10.2020 г. с ЕГН ********** на майката Д. Г. Л.
с ЕГН **********, като е определено местоживеенето на детето при майката
на адрес: гр. В. ж.к.“.
Предоставил е правото на бащата Л. П. Л. да вижда и взима детето П
при себе си с преспиване всяка първа и трета събота и неделя от месеца с
преспиване, като през това време ще бъде със своя баща на адрес в гр.В.
Осъдил е Л. П. Л. с ЕГН ********** да заплаща издръжка на
малолетното дете П Л.ов П. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Д. Г. Л. с ЕГН ********** в размер на 200,00 лева месечно,
считано от 01.06.2022 г. до решаване на делото.
5
От приетите по делото социални доклади от Д „СП” - В. се установява,
че страните по делото са полагали съвместни грижи за детето П от неговото
раждане и до фактическата им раздяла през м.март 2022 г., през който период
семейството е живяло и детето е отглеждано в жилище в гр. С., собственост
на родителите на ищеца. През м. март 2022 г. след възникнал семеен скандал
ответницата е напуснала съвместно обитаваното жилище заедно с детето и се
установила в гр. В. в дома на родителите си, където понастоящем отглежда
детето. В жилището в гр. В. ответницата и детето живеят заедно с родителите
, като по-малката сестра на ответницата живее предимно в с. К при бабата.
Според социалното прочуване жилищните условия, в които се отглежда
детето са отлични, за малолетното дете са създадени подходящи условия.
Жилището е функционално обзаведено с всички необходими уреди и мебели,
поддържа се чисто и подредено. Малолетното дете е обгрижено, задоволени
са базовите и индивидуалните му потребности. Детето живее в сигурна и
безопасна семейна среда. Подсигурена му е разнообразна и пълноценна
храна, дрехи, според пола и сезона, сигурно и безопасно жилище, има достъп
до здравеопазване, обич, подкрепа и закрила. Детето е записано на детска
млечна кухня. Личен лекар на детето в гр.В. е д-р Н И
При отглеждането на детето майката се подпомага от родителите си.
Според изнесеното в социалния доклад, бащата посещава детето когато е в гр.
В. а майката не възпрепятства контактите с него. Страните не общуват
помежду си, освен във връзка с детето. В имота в сК собственост на бабата и
дядото на ответницата, който се посещава и от малолетното дете ,също има
отлични условия за него.
При извършеното социално проучване на адреса на бащата в гр. В. е
установено, че жилищните условия за отглеждане на детето и при него са
отлични. В дома му има детски играчки, креватче, детско столче, т.е.
жилището е функционално обзаведено и се поддържа чисто. Бащата е
споделил, че получава финансова помощ от родителите си, които живеят и
работят в чужбина.
И двамата родители са заявили желание да полагат грижи за детето и да
упражняват родителските права. Според изнесеното в доклада от социалния
работник и личните му впечатления от общуването между детето и двамата
родители, същото е привързано и към двамата, както и към бабите и
6
дядовците си. Връзката на детето с бащата не е прекъсната, същият го вижда
и го взима при себе си когато се прибира в гр.В.. Връзката на детето с бащата
е запазена.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключениe на
комплексната съдебно-психолого-психиатрична експертиза, дадено за всяка
от страните, която съдът кредитира, като компетентно изготвена и обоснована
,се установява, че и двамата родители не страдат от болестни разстройства на
основните психични процеси,че и двамата родители имат нормален
родителски капацитет и личностни качества да се грижат за малолетното
дете,че при страните няма данни за психиатрично или поведенческо
заболяване.
Съгласно дадените от вещото лице пояснения в с.з на 28.09.2022 г. пред
Районен съд-В. проблемите между страните са плод на техните
взаимоотношения. Не е налице агресия у тях. В тази ранна възраст детето и
майката са синтетично свързани, докато бащата е родителят, чиято роля
става, когато детето е на 3,4,5-годишна възраст, когато трябва да се включи
във възпитанието, в забавленията, в разходките. Обичайно в ранната възраст
майката е тази, която е по-ангажирана с детето, а бащата е ангажиран с
помощни дейности.
От приетото и неоспорено заключение по назначената съдебно -
психологическа експертиза на вещото лице П.М. която съдът кредитира като
компетентно изготвена и обоснована ,се установява, че към датата на
изготвянето на експертизата - 24.10.2022 г. не се наблюдават симптоми на
синдром на родителско отчуждение на детето по отношение на бащата.
Детето е естествено привързано към майката, която безусловно го обича.
Детето има нормална емоционална връзка със своя баща, когото познава,
радва му се, общуват нормално. В с.з.на 16.11.2022 г. пред Районен съд-В.
вещото лице е посочило, че на такава ранна възраст детето не може да
формира синдром на родителско отчуждение. Такъв може да бъде формиран
когато детето е на възраст, на която да може да разбира негативната оценка,
която дава единия родител и формира в него негативна нагласа по отношение
на другия родител. Изначално е заложена чисто биологична връзка между
майката и детето, която е до навършване на 3-годишна възраст на детето и
безусловно е най-силна, след 4-годишна възраст започва процес на полова
7
зрялост. Зрелостта, емоционалното състояние и родителския капацитет имат
значение за това майката да е с предимство.
От приложените по делото 2 бр. протоколи за предупреждение от дата
29.03.2022 г. /л.97 и 98/ се установява, че служители на 07 РУ-СДВР в 18.20ч
посетили адреса ,на който страните пребивавали в гр.С., , като всеки един от
тях е предупреден да не се саморазправя с другия.
Видно от приложената студентска книжка, издадена от Русенски
университет А К.“ /л.106/ ответницата е записана за редовен студент с
факултетен №186161 на 13.06.2018 г. по специалност български език и
история.
Личен лекар на малолетното дете П Л.ов П. е д-р Н Ис адрес на
практиката в гр.В. видно от регистрационна форма за постоянен избор на
общопрактикуващ лекар от 28.06.2022г. /л.105/.
По делото пред първоинстанционния съд е прието и заключението на
назначената съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява размерът
на извършените преводи от родителите на ищеца по негова сметка за периода
01.01.2020 г. до 11.04.2022 г. възлизащи на 84 437,09 лв.
В първоинстанционното производство са допуснати по двама свидетели
на всяка от страните, като свидетелите изнасят факти и обстоятелства за
неразбирателството между страните и тяхната раздяла, както и желанието на
всеки от родителите да полага грижи за малолетното дете.
Свидетелката К. ИП - майка на въззивника/ищеца/ заявява, че
първоначално страните заживели в техен апартамент в гр.В.. По желание на
ответницата и да подкрепят ищеца закупили жилище в гр.С., което им
предоставили да живеят. Ищецът напуснал работното си място в гр.В. и
останал без работа, след като се преместили в гр.С., но те го подпомагали
финансово. Те финансирали ремонта, обзавеждането и разходите свързани с
раждането на детето. Поддържали ежедневни телефонни контакти с ищеца.
Около 10 месеца след раждането на детето ищецът стоял вкъщи, за да помага
при отглеждането му – готвел, чистел, обгрижвал и Д.. Започнал работа като
електроинженер във фирма „Хъс“. След раждането на детето ответницата
започнала да се държи грубо с ищеца, да го обижда, да изисква от него той
непрекъснато да е с нея и да го упреква,че ходи на работа. След като се
прибирал от работа, той поемал грижите за детето - хранел, къпел, приспивал.
8
Ответницата не желаела да се занимава с домакинските дейности,
непрекъснато водила разговори с приятелки по телефона, като през това
време ищецът се занимавал с детето. Започнала да се държи грубо и със
свидетелката, като използвала неприличен речник по отношение на нея. След
раздялата им ответницата непрекъснато обиждала ищеца по вайбър.
Свидетелката заявява, че изнесеното знае от ищеца, като той е показал
съобщенията от вайбър. Посочва, че ищецът е много привързан към детето,
иска и може да полага грижи за него, каквито и полага. Купува му всичко
каквото е необходимо. Между страните няма нормална комуникация по
отношение на детето. Ищецът осъществява контакти с детето съгласно
определените привременни мерки.
Свидетелката М. ИСпасова – леля на ищеца по майчина
линия,посочва, че взаимоотношенията между страните са много лоши. От
ищеца знаела, че ответницата се държала много грубо с него и го обиждала.
След раздяла присъствала на една кратка среща между страните и детето.
Посочва, че детето все още не говорело и това била причината майката да не
желае то да бъде записано на детска ясла. Ищеца и детето често гостували в
с.Буковец, където много се забавлявало с нейните внуци. Детето било
привързано към бащата и същия иска да се грижи за него.
Свидетелката Е.А. - майка на ответницата посочва, че причината за
раздялата на страните е възникналото между тях неразбирателство, поради
сприхавия характер на ищеца, който бил заядлив, непрекъснато търсил кусури
на ответницата, не харесвал приятелите . Свидетелката посочва, че ищецът
се държал грубо с ответницата и с тях. Ответницата напуснала жилището в
гр. С. защото била изгонена от родителите на ищеца, собственици на
жилището. Според тази свидетелка страните не са намерили начин да правят
взаимни компромиси и са се разделили. Свидетелката посочва, че след
раздялата дъщеря заедно с детето живеят в тяхното жилище, където
условията са отлични. Ответницата като майка се справяла отлично с
отглеждането на детето, което е много привързано към нея. При отглеждането
на детето получавало и необходимата помощ от разширеното семейство
/родители, сестра, баба и роднини/. Всички те много обичали и обгрижвали
детето. Подпомагали я и финансово.
Свидетелката Л.Ф.П. – баба на ответницата заявява, че ответницата се
9
справя с отглеждането на детето. Откакто се върнала в гр.В. свидетелката
помагала на внучката си при отглеждането на детето, докато родителите се
върнали от чужбина. Посочва, че детето е много привързано към майката,
бабата и дядото по майчина линия. Ищецът бил студен човек и постоянно
правел забележки.
Съдът кредитира показанията на свидетелите само в частта, в която са
непосредствени, в резултат на техни лични впечатления и възприятия, като се
съобрази с разпоредбата на чл. 172 от ГПК и ги преценява с оглед всички
други данни по делото, като взе предвид тяхната близката родствена връзка.
Видно от отговорите на ответницата на поставените по реда на чл.176
ГПК въпроси пред Районен съд-В. същата е отговорила, че към 16.11.2022 г.
е регистрирана като безработна и получава обезщетение за безработица,че
детето не е записано на детска ясла. В с.з на 16.01.2023г. е заявила, че
родителите през м.ноември 2022 г. заминали на работа в А. и че същите я
подпомагат финансово. Към посочената дата живее с баба си и сестра си,
които ѝ помагат.
С оглед на така установената фактическа обстановка, В.ският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
10
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
Предявените искове са с правно основание по чл. 127, ал. 2 от СК.
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК, когато родителите не живеят заедно и не
постигнат споразумение относно местоживеенето на детето, упражняването
на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се
решава от районния съд.
Производството по делото представляват съдебно администриране на
граждански правоотношения, поради липсващо съгласие на страните, при
засилено служебно начало, като съдът водещо следи за интересите на детето.
Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат
възложени на този родител, който с оглед възрастта, пола и степента на
развитието им е по-способен да полага грижи не само за бита, но и за тяхното
добро възпитание и изграждане като личности. При оценка на родителския
11
капацитет следва да се прецени как всеки един от родителите до момента е
участвал във формиране личността на детето, тъй като и двамата родители би
трябвало да са участвали и да участват във възпитанието му.
Исканията на страните за предоставяне упражняването на родителските
права са насрещни. По делото са възложени и приети социален доклад на
Дирекция "Социално подпомагане "- В. и ДСП-М гр.С., изслушани са
психолого-психиатрични експертизи за всяка една от страните, както и
съдебно-психологична експертиза, изслушани са страните, ангажирани са
свидетелски показания за отношенията между тях и детето преди и след
раздялата им за битовите условия при всяка от страните .
В процесния случай е безспорно, че родителите на детето П Л.ов П. не
живеят заедно и са разделени от края на м. март 2022 г. След раздялата детето
живее при майката в гр.В. в жилище собственост на родителите ѝ.
От двете експертизи - комплексна съдебна-психолого психиатрична
експертиза и съдебно-психологическа такава се установява, че страните имат
родителски капацитет за отглеждане на деца, че за нито една от страните няма
данни за психиатрично страдание, характерови девиации и агресивни
поведенчески тенденции, които биха поставили детето в риск при общуване с
него. Всеки от родителите разполага с подходящи социално-битови условия
за отглеждане на детето. И двете страни са заявили желание за предоставяне
на родителските права и местоживеене на детето при всеки от тях.
За да отговори на наведените в жалбата възражения и в защита на най-
добрия интерес на детето, както и за извършване на преценка кой е по-
подходящия родител да упражнява родителските права по отношение на
малолетното дете, настоящият състав извърши преценка на събраните по
делото доказателства и след като ги съпостави с критериите, изразени в
ППВС № 1/12.11.1974 г. и чл.59, ал.4 от СК намира, че в интерес на детето П
е родителските права да се упражняват от майката въззиваемата Д. Г. Л..
От социалния доклад и свидетелските показания се установява
наличието на емоционална връзка на детето и с двамата родители, тъй като
същото до м.март 2022 г. е отглеждано от тях.
Към настоящият момент малолетното дете П е на 2 г. и 9 м., т.е. детето е
на много ниска възраст ,в която е много силно изразена и налична чисто
биологична връзка на привързаност и зависимост от непосредствената
12
майчина грижа и присъствие. В тази насока са и поясненията и заключенията
на вещите лица. Вещото лице П.М. изготвила съдебно-психологическата
експертиза при разпита пред Районен съд-В. е пояснила, че изначално е
заложена чисто биологична връзка между майката и детето, която е до
навършване на 3-годишна възраст на детето и безусловно е най-силна,като
след 4-годишна възраст започва процес на полова зрялост.
Вещото лице д-р Н при разпита в съдебно заседание пред Районен съд-
В. е пояснил, че в тази ранна възраст детето и майката са синтетично
свързани, докато бащата е родителят, чиято роля става значима, когато детето
е на 4-5-годишна възраст, когато трябва да се включи във възпитанието, в
забавленията, в разходките. Обичайно в ранната възраст на детето майката е
тази, която е по-ангажирана с непосредственото му отглеждане, а бащата се
ангажира с помощни дейности.
От раждането на детето и понастоящем основни грижи по отглеждането
и възпитанието на детето са полагани от майката Д. Л.. Видно от социалния
доклад и свидетелските показания, ангажирани от същата, на детето са
подсигурени подходяща жилищна среда, подсигурен е достъп до
здравеопазване, задоволени са всичките му потребности с оглед възрастта,
има подкрепата на трети лица от семейството – родители /свидетеля Е.А/,
баба /свидетеля Л.Паскова/ налице е силна емоционална връзка на
привързаност на детето с майката. Видно от свидетелските показания на
посочените свидетели същите са подпомагали майката при отглеждането на
детето и са заявили готовност да я подкрепят и в бъдеще, като оказват и
финансова подкрепа.
Настоящият състав намира, че на този етап от развитието на детето с
оглед ниската му възраст, евентуална промяна в местоживеенето на детето и
откъсването му от майка би се отразила негативно на неговото емоционално
и психично състояние, би довело съответно и до нарушаване на личния режим
и ежедневни навици. В интерес на детето е да запази семейната среда при
майката, като стабилна и сигурна.
Изтъкнатите от въззивника причини за раздялата между страните, а
именно че ответницата според него по собствено желание напуснала
съвместното жилище в гр.С. и акцентирането на личните им
взаимоотношения Съдът намира за ирелевантни в настоящото
13
производството. Настоящото производство е с предмет спор за родителските
права, а не е бракоразводен процес,където се търси брачна вина. Следва да се
отбележи, че по делото няма данни въззиваемата Л. да е поставила в риск
живота и здравето на детето, а напротив -същата е подсигурила нормални и
здравословни условия за живот на детето, полагайки адекватни грижи за него.
От ангажираните по делото доказателства не се установява страните да
притежават лично имущество. И двете страни живеят в жилища собственост
на трети лица – техните родители, поради което имуществено са
равнопоставени.
И двете страни са безработни, трудово неангажирани. Обстоятелството,
че майката към настоящият момент е безработна и получава обезщетение за
безработица не я поставя в положение на неподходящ родител, в каквато
насока са наведени възражения от въззивника, доколкото той, като родител и
бащата също дължи поемането на част от издръжката на детето.
От свидетелските показания на П и А – майки на страните е видно, че и
двете страни са подпомагани финансово от родителите си и свидетелките са
изразили готовност за подкрепа.
Настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че родителят, а
не членовете на домакинството му, следва да полагат основните грижи по
отглеждане и възпитание на детето, да осъзнават и поемат съответните
отговорности като съдържание на родителския дълг.
Безспорно по делото е установено, че бащата- въззивник проявява
загриженост и заинтересованост от детето, което житейски е правилно и
следва да се насърчава и за в бъдеще.
Производството по делото е образувано на 08.04.2022 г., скоро след
фактическа им раздяла 29.03.2022 г., като от данните по делото се установява,
че връзката между бащата и детето не е прекъсната, а майката съдейства и
спазва установените привременни мерки установени с протоколно
определение от о.с.з от 13.07.2022 г. на РС-В. по гр.д.№671/07.04.2022 г.
Фактът, че въззиваемата Л. ще упражнява родителските права върху
детето ,не би следвало да се отрази негативно на връзката на детето с бащата -
въззивника Л., на когото с първоинстанционното решение е определен
подходящ режим на лични контакти с детето. Определеният режим с
обжалваното решение е съобразен с установените взаимоотношения с детето
14
и местоживеенето на страните, като е съобразен в достатъчна степен с
установената комуникация между страните и целящ да се избегнат възможни
конфликти при осъществяването му.
Съдът счита, че при така определения режим на лични контакти на
страните е предоставена равна възможност на двамата родители за
пълноценно общуване с детето и при поделянето на тяхното и на детето време
за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции
на децата,почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за
поддържане на създадената емоционална връзка и да предотврати появата на
синдром на родителско отчуждение на детето към бащата.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗДРЪЖКАТА
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК основно задължение на
родителите е да издържат своите ненавършили пълнолетие деца, независимо
дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Издръжката е необходима за задоволяване на базови ежедневни потребности
на детето от храна, облекло, отопление, както и нуждите на дете на неговата
възраст от средства във връзка със задоволяване на индивидуалните
физически, интелектуални и емоционални нужди.
В конкретният случай по делото е установено, че и двамата родители са
безработни, но същите са в работоспособна възраст и следва да положат
усилия за реализиране на доходи за издръжка на детето, както и за
собствената си издръжка
Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК издръжката се определя според нуждите
на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я
дължи.
Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд правилно е
определил размера на дължимата от бащата издръжка в размер на 200лв.,
която следва да заплаща на малолетното дете П, чрез неговата майка и
законен представител, считано от влизане в сила на съдебното решение, ведно
със законната лихва при просрочие до настъпване на законни причини за
отмяна или изменение на присъдената издръжка.
Размерът е съобразен с възрастта на детето, неговите потребности и
възможностите на дължащия издръжката - бащата и е малко над минималния
размер който е 195 лв., съгласно чл.142 от СК. Районен съд-В. правилно е
15
определил необходимата издръжка на 360 лева месечно, като съгласно т.7 от
ППВС № 5 от 16.XI.1970 г. е разпределена между двамата родители, като са
взети предвид възможностите на всеки от тях, както и грижите на родителя,
при когото се отглежда детето.
С оглед на горното съдът счита, че изводите на Районен съд-В. в
обжалваното решение са правилни и напълно се споделят от настоящата
инстанция, поради което същото следва да бъде потвърдено.
С оглед на горното и на основание чл.273 във връзка с чл.78, ал.3 от
ГПК жалбоподателя следва да бъде осъден да заплати на ответната по
жалбата страна направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
По изложените съображения Окръжен съд-В.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №281 от 20.03.2023 г., постановено по гр.д.
№671/2022 год. по описа на Районен съд-В..
ОСЪЖДА Л. П. Л. с ЕГН ********** и адрес: гр. С., да заплати на Д. Г.
Л. с ЕГН ********** и адрес: гр. В. направените пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16