№ 2912
гр. Варна , 16.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100501760 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Електроразпределение Север" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, п.к. 9009,
бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, Кула Е, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет: Атанас Колев,
Георги Коршия и Румен Лалев, чрез юк. Р.Г. срещу решение
№261630/17.05.2021г., постановено по гр. дело №14602/2020г. по описа на
ВРС, с което дружеството е осъдено да заплати на .. ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. .. получената без основание сума в общ размер на
10853,14 лева, от която: 2236,81 лева – достъп средно/ниско напрежение и
8616,33 лева – пренос ниско напрежение за обект с адрес на потребление: ..
общ. Велико Търново, за периода от 01.07.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане,
на основание чл.55, ал.1, пр. 1 ЗЗД. Жалбоподателят счита решението за
неправилно и незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон
и процесуалните правила, поради необоснованост и несъответствие на
изводите на съда със събраните по делото доказателства, поради което моли
да бъде отменено изцяло, а на негово място да бъде постановено друго, с
което предявените претенции бъдат отхвърлени. Твърди, че решението е
1
необосновано и немотивирано, което е нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК,
тъй като съдът е обсъдил единствено възраженията на ищеца, като не са
обсъдени техните доводи относно реално предоставените от ответника,
получени и консумирани от ищеца услуги по електрозахранването на
процесния месопреработвателен цех, които са изложили, както в отговора на
исковата молба, така и в писмените бележки по съществото на спора. Излага,
че съдът не е обсъдил доводите му досежно същественото значение на
обстоятелството, че през процесния период услугите и отношенията между
страните по спора са били осъществени в условията заявени от клиента -
ищеца, доставка и закупуване на ел. енергия по свободно договорени цени на
свободния пазар на ел. енергия по силата на заявление, подадено от ищеца
вх. №2133468/26.06.2013г. за получаване на достъп до
електроразпределителната мрежа. Твърди, че във връзка със сключените
между страните договори за мрежови услуги „достъп" и „пренос", всяка от
страните е реализирала изпълнение на свое валидно облигационно
задължение, като ответникът е осигурил и пренесъл, чрез собствената си
електроразпределителна мрежа до обекта на ищеца закупуваните от него на
свободен пазар количества ел. енергия със съответната заявена мощност на
ниско напрежение, а ищецът на свой ред е получил и заплатил
предоставените мрежови услуги за доставка на закупуваната от него ел.
енергия. Именно това е и основанието, че процесните суми са били заплатени
на годно и валидно правно основание и по отношение на тях НЕ намира
приложение хипотезата на чл. 55, ал. 1, предложение 1 от ЗЗД, респективно
исковете са неоснователни. На следващо място излага, че
първоинстанционният съд неправилно е определил приложимия закон по
настоящия спор, на който е базирал крайният си извод, респективно това е
довело до необоснованост и неправилност на обжалваното решение. Твърди,
че доколкото предмет на спора са предоставени и заплатени енергийни
услуги за процесния период от 01.07.2016 до 30.11.2016, то
първоинстанционният съд е изложил мотиви за приложението на закон, който
е бил отдавна отменен и НЕ е имал правно действие през процесния период -
чл. 93 от ЗЕЕЕ /Закон за енергетиката и енергийната ефективност, обн. ДВ,
бр. 64 от 16.07.1999г. отменен/. Твърди, че извършеното в случая измерване
на консумираната ел. енергия е правомерно и правилно съгласно
императивната разпоредба на закона, действащ по време на процесния период
2
и досега, а именно чл. 120, ал. 1 от ЗЕ, и тази на чл. 30, ал. 4 от Наредба № 6
от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на ел. енергия
към преносната или към разпределителните ел. мрежи, изд. от ДКЕВР, обн.
ДВ бр. 31 от 04.04.2014г., а именно СТИ е разположено ДО или НА границата
на ИМОТА на клиента. В този смисъл, следва да се държи сметка за ясното
разграничаване въведено от законодателя между двете понятия „граница на
имота на клиента" и „граница на собственост на ел. съоръженията на клиента
и на оператора на съответната мрежа", както и правното значение на тези
понятия, тъй като ТЕ НЕ СА ЕДНОЗНАЧНИ, като по въпроса за разликата
между двете понятия е налице изрично произнасяне на ВКС обективирано в
Решение № 75/25.03.2013г. по гр.д. № 864/2012г. на 1-во г.о. на ВКС.
Доколкото към момента на новото договаряне на преноса за целите на
преминаване на ищеца от регулиран пазар към закупуване на ел. енергия на
свободен пазар през 201 Зг., електроснабдяването е било вече заварено като
присъединен обект на ниско напрежение, за да бъде третиран потребителя
като консуматор на средно напрежение, е следвало да се изпълнят
процедурите по съгласуване и проектиране на присъединяване на средно
напрежение по изрично заявление (чл. 4-7 от Наредбата) и съответно
изграждане на нужните НОВИ съоръжения. На следващо място си излага, че
цената за достъп и пренос независимо дали е на ниво ниско или на ниво
средно напрежение е една и съща за процесния период и се дължи на база на
количества ел. енергия потребени от ищеца, за които няма спор по делото.
Следователно несправедливо и в противоречие с действащата нормативна
уредба и със сключения между страните договор с изх. № СвП13-
689/23.10.2013г. би било ищецът да не заплати потребената услуга достъп до
електроразпределителната мрежа собственост на ответното дружество.
Относно цената за пренос, жалбоподателят счита, че в противоречие с
действащата нормативна уредба и сключения между страните договор, е
решението на ВРС, съгласно което ищецът не следва да дължи и цена за
пренос средно напрежение, въпреки, че както правилно е възприел съдът, в
цената за пренос средно напрежение, се включват всички разходи, които се
отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на
електроенергийната система и конкретно тези свързани с поддръжката на
съоръженията от подстанцията, през електропроводите средно напрежение,
собственост на ответното дружество, през които е доставена ел. енергията
3
потребена от ищеца за процесния период. В условията на евентуалност, в
случай, че не бъдат възприети мотивите за неоснователност на иска в цялост,
жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното решение, като бъде
постановено ново, съгласно което бъде отхвърлен искът, касаещ цена за
достъп средно/ниско напрежение, тъй като нейният размер е един и същ
както за ниско, така и за средно напрежение, като видимо няма спор относно
количествата потребена ел. енергия през процесния период. Относно вторият
иск, а именно този за сумата от 8 616,33 лева, представляваща цена за пренос
ниско напрежение, ако се приеме, че ищецът е ползвал само „пренос" на ел.
енергия със средно напрежение, то дължимото за него заплащане в размер
съгласно приетата ССЕ на разликата над 3 254,03 лева, следва да бъде
отхвърлено. Т.е. искът на ищеца следва да бъде признат единствено в частта
цена за пренос на ниво средно напрежение до посоченото съгласно ССЕ
размер, а именно 3 254,03 лева и отхвърлен за разликата над посочения
размер. Счита, че обжалваното решение се явява необосновано също и
досежно извода на ВРС за твърдяното от ищеца право на собственост върху
процесния трафопост ТП 3 Центромес, както и електропроводно отклонение
20 kV, понеже за това твърдение по делото не били ангажирани и представени
безспорни доказателства, тъй като тези твърдения на ищеца са били оспорени
от ответника още с отговора на исковата молба, но пълно и главно доказване
по делото не било проведено. Отделно от това, и в зависимост от изхода на
спор, жалбоподателят обжалва и решението, в частта, с което са определени
дължимите от него разноски. По изложение съображения моли решението да
бъде отменено, а на негово място да бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени изцяло ищцовите претенции, ведно с претенциите за присъждане
на лихви и разноски, както и да му бъда присъдени направените разноски за
производството пред двете инстанции. Доказателствени искания не са
направени.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, в който излага
становище за неоснователност на въззивната жалба. Счита, че предявените
искове са основателни и доказани поради което следва да бъдат уважени.
Твърди, че първоинстанционният съд е формирал правилни и
законосъобразни изводи, съобразени със събраните по делото доказателства.
Счита за правилен и извода на съда, че за разрешаване на спора от
4
съществено значение е къде е границата на собственост на електрическите
съоръжения, тъй като именно на нея се поставят и СТИ. Излага, че СТИ към
процесния период е следвало да бъде монтирано на границата на собственост
на съоръженията на ищеца и ответника, така както е поставено след
23.07.2020г. на ел. стълб и да измерва ел. енергията на ниво средно
напрежение. Доколкото обаче в процесния период СТИ не е бил поставен на
нормативно и технически определеното за това място, то и така предявените
искове се явяват основателни. Счита, че доколкото по делото се установява
кумулативното наличие на всички необходими предпоставки по чл. 55, ал.1,
предл. 1-во ЗЗД, то предявените искове правилно и законосъобразно са били
уважени. Счита, че цитираната от въззивника практика е неотносима към
настоящия спор, тъй като касае различни казуси. По изложените съображения
моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първ. решение –
потвърдено като правилно и законосъобразно, като му бъдат присъдени
направените в настоящото производство разноски. Доказателствени искания
не са направени.
Съдът, като взе предвид, че постъпилата въззивна жалба е допустима с
оглед съответното прилагане на чл.262 ГПК, и като съобрази, че не съдържа
доказателствени искания, намира, че производството по делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВНАСЯ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито с.з. въззивна жалба вх.№289192/01.06.2021 на
„Електроразпределение Север" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, п.к. 9009, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, Кула Е, представлявано
заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет: Атанас Колев, Георги Коршия и
Румен Лалев, чрез юк. Р.Г. срещу решение №261630/17.05.2021г., постановено по гр. дело
№14602/2020г. по описа на ВРС.
НАСРОЧВА производството по делото в о.с.з. на 20.10.2021г. от 09.30 часа, за която
дата и час да се уведомят страните.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6