Р
Е Ш
Е Н И Е
№………………………….
2020 година,
гр.ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 06.07.2020 г. при участието на секретаря Камелия А. изслуша
докладваното от председателя
административно дело № 303/2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от ДОПК.
Образувано по
жалба на „Б. “ООД
със седалище и адрес на управление в гр.Варна, представлявано от управителя Х.К.-Г., срещу Решение №13/13.01.2020г., издадено от
Директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено Постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки № С190003-003-0118774/23.12.2019 г., издадено от публичен изпълнител при същата
дирекция на основание чл.121, ал.1 от ДОПК за бъдещо вземане с предполагаем
размер към 19.12.2019 г. 54 252.77
лв. главница и лихва от 4363.30 лв.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение и на потвърденото с
него ПНПОМ.
Твърди се, че
дружеството няма задължения към НАП и че не е уведомено за започнала ревизия.
Изложени са доводи за допуснати са съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването на процесното
ПНПОМ. Твърди се, че не е налице
обезпечителна нуждае, както и че не са
налице предпоставките на чл.195, ал.2 от
ДОПК - да бъде затруднено или
невъзможно събиране на евентуално публично задължение. Сочи се, че в тази
връзка няма изложени мотиви. Отделно се твърди, че с наложените предварителни
обезпечителни мерки се възпрепятства съществено извършваната от дружеството
дейност, което според същото е в нарушение на чл.121, ал.3 от ДОПК - наложеният запор върху сметките ще създаде трудности при осъществяване на
оперативната дейност на дружестото.
Самостоятелно се твърди и непропорционалност на наложената мярка предвид обстоятелството,
че същата се налага като на дружеството
се вменява наличието на евентуално, а не на вече установено бъдещо вземане.
В заключение се твърди, че не е установена, нито
обосновано констатирана опасност от неизпълнение на задълженията по публични
вземания. Въз основа на изложеното е формирано искане за отмяна на издаденото
постановление за налагане на предварителна обезпечителна мярка на посочените в
него основания.
С представени по делото писмени бележки, ответникът
бланкетно изразява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото срещу дружеството ПНПОМ е мотивирано, основава
се на чл. 121, ал.1 от ДОПК , цели да
обезпечи очаквано публично вземане и като такова следва да се потвърди.
Жалбата е подадена от
надлежна страна в законоустановения 14 – дневен срок и е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактите:
Процесното
ПНПОМ № С190003-003-0118774/23.12.2019 г., е издадено на основание чл. 121, ал.1 от ДОПК
от М.Й.-Т.- публичен изпълнител при ТД на НАП Варна срещу „Б. “ ЕООД ***, по мотивирано според неговия издател
искане на М.М. - гл. инспектор по приходите във връзка с
ревизия, възложена със ЗВР № Р-03000319003543-020-002/10.10.2019 г.
В искането е записано, че предполагаемият
размер на задълженията, по възложена с цитираната ЗВР ревизия е
54 252.77 лв. главница и лихва от 4363.30 лв. В изключително оскъдната му
обстоятелствена част, основаваща се на „установени факти и обстоятелства,
свързани с ревизираното лице, при
планиране и извършване на ревизията“
съчетаваща едновременно и мотиви
е записано: „Размерът на
активите/имуществото е по-малък от размера на очакваните задължения, които ще
бъдат установени при ревизията. Установени са обстоятелства за определяне на
основата за облагане с данъци/осигурителни вноски по реда на чл. 122 от ДОПК.
Не е подало заявление за регистрация по ЗДДС.“ Кои са тези установени факти обстоятелства и кой е установилят компетентният орган,
не се посочва.
Издалият постановлението публичен изпълнител възпроизвел
буквално и дословно изложението в
обстоятелствената част на искането, формирано от гл.инспектор по
приходите, явно също го счел за
достатъчно за обективиране мотиви. Не е изложен нито един аргумент относно
наличието на действителна обезпечителна
нужда, оправдаваща налагането на
принудителната обезпечителна мярка.
Съдът многократно при сходни казуси е изтъквал, че
само и единствено цитирането на фразата
„ще се затрудни събирането на публично вземане“ съвсем не е достатъчно да
обективира точното изпълнение на законовото задължение на административния
орган да мотивира издаваните от него
актове.
Отсъствието на мотиви съставлява сериозно нарушение на
административнопроизводствените правила, препятстващо осъществяването на пълен съдебен контрол и
поради това е въздигнато като самостоятелно основание за отмяна.
Постановеното от директора на ТД на НАП Варна в производството по чл. 197 от ДОПК Решение №
13/13.01.2020 г. с което процесното
ПНПОМ е потвърдено, страда от същия сериозен порок – липса на мотиви по същество. Бланкетно изложените в искането твърдения и обстоятелства, възпроизведени буквално както се каза вече и
в ПНПОМ, са мултиплицирани и в
проверяваното решение.
Относно наличието на материалноправните предпоставки
за налагане на ПНОМ упражнилия
административен контрол орган възприел
изцяло и напълно безкритично бланкетно
формирания от публичния изпълнител извод, че „...ще се затрудни събирането на
установеното и изискуемо публично
вземане по изпълнителното дело ..“ без да проведе дължимата проверка и да
установи въз основа кои факти и обстоятелства,
както и на какви доказателства се
основава този извод на публичния изпълнител.
По правото:
По силата на чл.
121, ал1 от ДОПК предварителни обезпечителни мерки се налагат в хода на ревизия
или при издаване на ревизионен акт, с цел предотвратяване извършването на
сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни.
Според цитираната
норма в хода на ревизията или при издаването на ревизионния акт, органът по
приходите може да поиска мотивирано
от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел
предотвратяване на извършването на сделки и действия с имуществото на лицето,
вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни
осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.
Мотиви обаче в
тази насока не са изложени – възпроизвеждането на едно твърдение, неподкрепено
от конкретни факти и обстоятелства съдът не третира като такива, което сочи че мотиви по същество липсват.
Публичният изпълнител не е изложил нито един факт, в
подкрепа на твърдението си за наличие първо на публично вземане в посочения,
макар и евентуален размер, нито в подкрепа на твърдяното затрудняване на
събирането му. Впрочем то съвсем не е безспорно установено, както се твърди, в
степен позволяваща преценка на неговата
изискуемост. Ако публичният изпълнител
бе проявил дължимата грижа при провеждане на производството по налагане на обезпечителната мярка, би извършил проверка и
събрал поне евентуално изготвен по възложената със ЗВР № Р-03000319003543-020-002/10.10.2019 г.
ревизионен доклад.
Съдът намира за
задължително да акцентира върху допуснатите съществени нарушения на
процесуалноправния ред, установен от законодателя при провеждане на производство по налагане на
принудителни обезпечителни мерки от публичния изпълнител, резултирали в сериозно
накърняване правата на задълженото лице. При проведения административен контрол
те не са санкционирани от директора на ТД на НАП Варна, напротив – приети
напълно безкритично и възпроизведени без коментар и оценка в постановеното от
него решение.
Проведено по този начин,
при хронично нарушаване на процесуалните правила, представляващи гаранция за
ненарушаване правата на задълженото лице,
производството е в нарушение на общия принцип - административният акт и неговото изпълнение
да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Налагането на
принудителна административна мярка е сериозна намеса в правната сфера на
задълженото лице и следва всякога компетентният да я наложи административен
орган прецизно да изследва и точно да установи всички факти и обстоятелства от
значение за всеки конкретен случай и въз
основа на тях мотивирано да формира правните си изводи.
Да се приеме обратното би
означавало да се позволи административен произвол, което е в нарушение на основните принципи, на
които са подчинени административните органи при упражняване на правомощията си
- законност, истинност и съразмерност,
равенство, служебно начало.
При
направения коментар съдът счита, че
както решение № 13/13.01.2020 г. на директора на ТД на НАП Варна , така и
потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № С190003-003-0118774/23.12.2019 г.,
са издадени при съществено нарушение на
процесуалните правила, налагащи тяхната отмяна.
Предвид приетия по спора
краен правен резултат и своевременно
направеното от оспорващото дружество искане за присъждане на сторените по делото разноски
за внесена държавна такса, съдът намира същото за основателно и следва да го уважи.
Мотивиран от изложеното на
основание чл. 197, ал. 3 от ДОПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №13/13.01.2020г.,
издадено от Директора на ТД на НАП-Варна, с което е потвърдено Постановление за
налагане на предварителни обезпечителни мерки № С190003-003-0118774/23.12.2019
г., издадено от публичен изпълнител при
същата дирекция на основание чл.121, ал.1 от ДОПК за бъдещо вземане с
предполагаем размер към 19.12.2019 г.
54 252.77 лв. главница и лихва от 4363.30 лв.
ОТМЕНЯ Постановление за налагане на предварителни обезпечителни
мерки № С190003-003-0118774/23.12.2019 г.,
издадено от публичен изпълнител при същата дирекция, издадено срещу „Б. “ ЕООД ***, на основание чл.121, ал.1 от ДОПК за бъдещо
вземане с предполагаем размер към
19.12.2019 г. 54 252.77 лв. главница и лихва от 4363.30 лв.
ОСЪЖДА ТД на НАП – Варна да плати на Б. “
ЕООД ***, представлявано от управителя Х.К.-Г. сумата от 50 лв.(петдесет
лева), представляваща разноски за
внесена държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА