Определение по дело №447/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е на основание чл. 258 ГПК ,образувано по жалба,подадена от [фирма] против Решение № 4982 от 14.07.2014 г. постановено по гр.д.№ 2339/2013 по описа на РС Благоевград, с което съдът е уважил обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Прави се оплакване,че решението е неправилно, като противоречащо на материалния закон, необосновано и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.Изтъкват се следните доводи:

Въззивникът намира за необосновани и направени в противоречие на закона и практиката на ВКС изводите на първоинстанционния съд относно това дали исканите обяснения от ищеца за фактите са в съответствие с тези,за които му е наложено дисциплинарното наказание.

Оспорват се и констатациите на съдапо отношение на нарушението по чл. 187, т. 10 от КТ в процесната заповед,че са примерно изброени общи норми от Етичния кодекс, без да се съдържа описание на конкретни действия на ищеца, с които се нарушават същите, като така е нарушено правото на защита на наказаното лице.

В жалбата се прави и оплакване,че неправилно първоинстанционният съд е приел,че наложеното дисциплинарно наказание не съответства на тежеста на извършеното нарушение и че за работодателя не са настъпили и вредни последици.Развити са съображения ,че изводите на съда са в противоречие със събраните доказателства.

Въззивникът моли да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго по съществото на спора,с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемата страна Б. С. С. чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба.В писмения отговор и писмената защита подробно са развити съображения за неоснователност на жалбата.Моли да бъде потвърден съдебния акт.Претендира разноски.

Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от страна по делото,която има право и интерес да обжалва постановения съдебен акт,който е валиден и допустим.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа страна следното:

По исковете предявени от Б. С., РС Благоевград е признал за незаконно уволнението на ищеца , отменил е заповед № 327/29.07.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение", както и заповед № 335/30.07.2013 г., с която е прекратено трудовото му правоотношение поради наложеното дисциплинарно наказание като незаконосъобразни, възстановил е ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност, осъдил е [фирма] да заплати на Б. С. С. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ сумата от 146.24 лв., представляващи обезщетение за времето, през което същият е останал без работа поради уволнението за периода от 30.07.2013 г. до 06.08.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и е осъдил [фирма] да заплати по сметка на PC Б. сумата от 150 лв. - държавна такса и 100 лева разноски за експертиза, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

За да уважи предявените от ищеца срещу [фирма] обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ съдът е приел, че не е спазено регламентираното в чл. 193 от КТ задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, тъй като в писмото на работодателя, с което са поискани обяснения от служителя, не е конкретизирано за какво нарушение на трудовата дисциплина се искат същите.

Въззивният съд не споделя този извод.

Съгласно изпратеното до ищеца писмо изх.№ 438 от 15.07.2013г.,за което не се спори,че е получено от Б. |С. ,работодателят е поискал обяснения за случилото се на 09.07.2013г. между служителя и новоназначения директор на клона К. А..В писмото изрично е посочено,че по устно докладване на А. ищецът е оказал съпротива за извършване на ревизията,не е оказал съдействие,повишил е тон и демонстративно е напуснал сградата на клона,отнасяйки парични средства,намиращи се в касовия възел. Именно за тези събития от ищеца са потърсени обяснения,като е посочено и възприетото от работодателя в заповедта за дисциплинарно наказание нарушение на трудовата дисциплина-"самоволно напускане на работното място".Видно е и от дадените след това обяснения от служителя,спрямо който е задвижена процедурата за дисциплинарно производство,че същият е описал своята гледна точка за събитията,случили се на 09.07.2013г.

Практика на ВКС ,включително и с представените от въззивника решения е постоянна,че не е необходимо специална форма за изискване на писмени обяснения,като работодателят е длъжен съгласно чл.193 КТ да изиска такива преди налагане на дисциплинарното наказание,с оглед предоставяне на възможност работника или служителя да изложи своята позиция и да се защити ,като изложи всички обстоятелства . Искането за обяснения следва да се отнасят за конкретното поведение на работника или служителя,обусловило започване на процедура за дисциплинарна отговорност.В случая обясненията са искани именно по повод поведението на Б. С. на 09.07.2013г.,като е посочено съобразно устното докладване на А. факти,които тя е твърдяла,че са се осъществили.

Заповедта,с която е наложено дисциплинарното наказание е мотивирана и съдържа всички реквизитип на чл. 195 ал.1 КТ.

Видно е от заповед №327 от 09.2013г.,че в мотивите й са обсъдени факти от устното докладване на А.,дадените писмени обяснения от ищеца С.,данните от извършената проверка , при което работодателят е отчел единствения обективен факт на дисциплинарно нарушение,което не се отрича и от ищеца,че служителят самоволно е напуснал работното си място преждевременно на 09.07.2013г.От самоволното пнапускане,работодателят е извел,че е извършено дисциплинарно нарушение по чл.187 т.1 КТ.Приел е също така,че от същото деяние-самоволно нарускане са нарушени етичните принципи,залегнали в Етичния кодекс на администраторите и служителите на банката за взаимно уважение и екипност в работата,че е нарушил добрите нрави и задължението да се избягват скандални ситуации,което е квалифицирал като нарушение по чл.187 т.10 КТ.

За конкретните обстоятелства относно поведението на К. А.-директор на клона и Б. С. на 09.07.2013г. са разпитани пред първоинстанционния съд трима свидетели. Показанията на К. А.,която е инициирала налагане на дисциплинарното наказание ,следва да се ценят единствено дотолкова доколкото не противоречат на други събрани по делото доказателства и доколкото установява факти в полза на ищеца.В останалата част съдът намира,че същите са дадени пристрастно,като засегнато лице.Другата свидетелка Е. Х. е служителка при издателя на заповедта и следва да се отчете това нейно подчинено положение.Св.Б. В. е работила в "Интернешънър А. Б." към 09.07.2013г.,но към момента на даване на показанията е напуснала по лични причини.Същата обаче няма пълни впечатления от създалата се ситуация,тъй като е обслужвала клиенти.

От съвкупността на показанията на тези трима свидетели от фактическа страна съдът приема следното:

Директора на клона А. в първия си работен ден е направила внезапна ревизия на касата в клона.Това е част от правомощията й.В приложените по делото правила за касова дейност се посочва,че комисиите за извършване на ревизия се определят със заповед на лицата по чл.4 ал.1,в кръга на които попада и А..Няма данни,че преди това е издала писмена заповед.А. е поканила и служителката Е. Х. да присъства на ревизията.Разпечатан бил касовия дневник, на тъй като ревизията не протичала точно по правилата според Х. и К. А. ,последната направила забележка на С..Това е изострило напражението,А. не харесала и се подразнила от начина по който ищецат съхранявал парите ,казала му да стане и започнала сама да търси парите от касовата наличност. И Х. и А. посочват,че в шкафче извън касата К. намерила банкноти ,които според А. са били на обща стойност 50 лв. и 5 евро и поискала да бъдат заприходени.С. казал,че това са негови лични средства,взел парите/ издърпал ги от ръката на А./,оставил ключовете и напуснал сградата на банката.Това е станало към 14.30 ч.Според свидетелката Б. В. при извършване на ревизията А. крещяла на висок глас,което изнервило и С. и той започнал да отговаря с такъв тон.Не са си разменили обиди.Дали при напускането на С.,същият е бутнал А. не е установено по несъмнен начин,тъй като този факт установяват А. и Х.,а както е посочено по-горе показанията им следва да се ценят селективно.В началото разказвайки факти от напускането на С. ,св.Х. не споделя впечатления за физически контакт между двамата,а по-късно дава показания,че чула,че А. вика," Б. не ме блъскай".

Не е спорно по делото,че не са установени нередности при ревизия на касата.

В правила за касовата деюйност чл.14 ал.2 е посочено,че собствените пари и друг багаж на касиерите съ съхраняват извън касата.Не е установено по делото Б. С. да е извършил нарушение на тази разпоредба. И св.А. и св.Х. сочат,че личните пари на ищеца са били в шкафче извън касата.

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 КТ.

На ищеца от работодателя "И. А. банк"е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание уволнение,за което е издадена заповед № 327 от 29.07.2013г. и на основание това, със заповед № 335 от 30.07.2013г. е прекратено трудовото правоотношение.

От изложеното по-горе съдът приема,че е спазена процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност на С.,като е спазена разпоредбата на чл.193 КТ,както и че издадената заповед за налагане на дисциплинарното наказание №327 е мотивирана,съгласно изискванията на чл.195 ал.1 КТ.

Видно е от съдържанието на заповед № 327,че като дисциплинарно нарушение извършено от С. и дало основание работодателят да прекрати трудовото правоотношение,като наложи наказание уволнение е самоволното напускане на работа от страна на С. на 09.07.2013г. към 14.30ч.Установено е по безспорен начин,че това дисциплинарно нарушение е извършено на сочената дата от С. и то виновно.

От това единствено деяние работодателят е извел,че е нарушената разпоредбата на чл.187 т.1 КТ ,която визира като нарушение на трудовата дисциплина -закъснение,преждевременно напускане на работа или неуплътняване на работното време.

Както е отбелязал и първоинстанционния съд липсват основания предвидени в закона на С. за това преждевременно напускане на работа да се наложи дисциплинарно уволнение,тъй като за самото деяние е предвиден специална норма чл.191 ал.1 т.1 КТ ,която изисква три такива прояви в рамките на един календарен месец, всяка от които не по-малко от един час.

Съобразно начина по който е оформена заповедта № 327 от 29.07.2013г. това нарушение на трудовата дисциплина е подведено и като нарушение на етичния кодекс на администраторите и служителите на банката за взаимно уважение и екипност в работата,че с него е нарушил добрите нрави и задължението да се избягват скандални ситуации,което е квалифицирал като нарушение по чл.187 т.10 КТ.

Съдът намира,че в случая това самоволно напускане на работа,посочено като нарушение на трудовата дисциплина не може да се определи като и нарушение на посочените от работодателя текстове от етичния кодекс. Работодаетелят е смесил така посоченото в заповедта единствено нарушение на трудовата дисциплина "самоволно напускане на работа" с конкретната ситуация,при което се е осъществило нарушението.Видно е от текстовата част на заповедта,че той не е взел отношение по словесния спор между А. и С., а същевременно скандалът,който е възникнал между двамата е вменен като нарушение на правилата на етичния кодекс за екипност, задължението да се избягват скандални ситуации и дължимост на взаимно уважение,субсумирано под деянието "самоволно напускане на работното място".С установеното дисциплинарно нарушение "самоволно напускане на работното място" съдът приема,че няма нарушение и по смисъла на чл.187 т.10 КТ.

С оглед на изложеното съдът приема,че С. не е извършил такова нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл.190 КТ,което да обуславя и наложено наказание дисциплинарно уволнение.

Независимо от горното - заповедта е незаконосъобразна и на следното самостоятелно основание: КТ определя три вида дисциплинарни наказания, като едно от тях - уволнението, се характеризира и с двуяката си правна същност на акт, имащ за последица преустановяване на трудовоправната връзка с работодателя. Независимо от това, че работодателят разполага с дисциплинарната власт, последната не може и не следва да се упражнява произволно, а при съблюдаване на установените в разпоредбата на обективни критерии за определяне на вида дисциплинарно наказание. Последното предполага реализиране на принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението /така вж. "Коментар на КТ" - стр.343, изд. 1997 г./. Именно нормативно установените в кумулативност критерии за индивидуализация на дисциплинарното наказание сочи на допустимостта на съдебен контрол по отношение извършената от работодателя преценка в тази насока. Обективно тежестта на нарушението - изразяващо се в обективната преценка на фактически извършеното /значимостта на неизпълненото задължение/ преценено, във връзка с обстоятелствата при които е извършено. Не е установено ищеца да има наложени дисциплинарни наказания за осъществени от него други нарушения на трудовата дисциплина, което сочи на липса на негативност на трудовата му харатеристика като цяло. Няма данни да е санкциониран за други нарушения до този момент, срещу ищеца няма оплаквания за грубо или негативно отношение към колегите си.Дори поведението към директора на клона да е посочено като нарушение на трудовата дисциплина,/а то не е посочено/ и да е подведено под нарушение на нормите на етичния кодекс ,то съобразно конкретните факти работодателят е следвало да отчете,че и А. не е престирала дължимото уважение към нейния подчинен ,което предпоставя и взаимна вина,породена от действията и провокирането на служителя от страна на директора на клона,за която св.В. дава показания,че е крещяла на висок глас,което е довело до това,че и ищецът е отговарял със същия тон.Тъй като тежестта на наказанието подлежи на съдебна преценка - основание за налагане на най - тежкото по вид дициплинарно наказание е евенутуално осъществяване на някоя от най - тежките проявни форми на неизпълнение на трудови задължения ,които в конкретния казус не са установени.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се потвърди.

От въззиваемата страна се претендират разноски,но няма доказателства такива да са направени.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4982 от 14.07.2014 г. постановено по гр.д.№ 2339/2013 по описа на РС Благоевград.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове :