Р
Е Ш Е Н И Е
№281
15.10.2019 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на деветнадесети
септември две
хиляди и деветнадесета год., в състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря Ива
Атанасова и
в присъствието на прокурора Румен Арабаджиков, като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №293 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1,
изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на Областна дирекция на МВР Стара Загора против Решение №326/10.06.2019 г,
постановено по АНД №632/19 г. по описа на РС Стара Загора, с което е отменено
Наказателно постановление № 19-1228-004586/17.01.2019 г., издадено от Началник
група в сектор „Пътна полиция“ при същата дирекция на МВР с наложена на Д.Г.Д.
глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца на основание чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП за това, че на 21.08.2018г.
около 09.25 ч в община Стара Загора на главен път І-5/Е-85/ до разклона за с. Загоре
посока юг-север управлява лек автомобил „Фолксваген поло“ с временни регистрационни стикери отпред и отзад с номер ***
с изтекъл срок на валидност, установено след проверка. Описаното представлява
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП - По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани, въз основа на което е отправено и правно обвинение за управление
на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с приложена административно наказателна
отговорност за неговото извършване на основание
чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП - Наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв.
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред.
Акта за установяване на
административно нарушение №Д18-4586/22.11.2018 г. е съставен след като с
постановление №3723 от 30.08.2018 г. е прекратено наказателно производство №1959зм755/18г.
по описа на Първо РУ Стара Загора, преписка №3723/2018г. на РП Стара Загора.
Наказателното производство е образувано срещу ответника по касация за това, че
на 21.08.2018г. в град Стара Загора управлявала ПМС –лек автомобил „Фолксваген“
модел „Поло“ с временни регистрационни стикери с номер *** с изтекъл срок на
валидност, което не е регистрирано по надлежния ред -престъпление по чл. 345 ал.2 вр. с ал.1 от НК /който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежния ред се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба в
размер от 500лв. до 1000лв/, идентично с обективните и субективни елементи на
административното нарушение, за което в чл. 175 ал.3 предл. първо от ЗДвП е
предвидена административно наказателна отговорност. Наказателното производство
е прекратено на основание чл . 24 ал.1 т.1 от НПК, поради това, че деянието не
представлява престъпление, предвид неговата малозначителност по чл. 9 ал.2
предл. първо от НК, като е прието, че поради своята по-ниска степен на
обществена опасност, представлява административно нарушение по чл.140 от ЗДвП,
поради което следва да бъде реализирана административно-наказателна отговорност
и на основание чл. 175 ал.3 от НК да бъде наложено предвиденото в тази норма
административно наказание. След прекратяване на бързото досъдебно производство
е разпоредено препис от постановлението да се изпрати на Началник ОД МВР Стара
Загора за издаване на НП и налагане на административно наказание на извършителя
съгласно нормите на ЗДвП, а за наложеното наказание да се уведоми РП Стара
Загора.
За да отмени наказателното
постановление РС Стара Загора е приел, че макар и в мотивите на постановлението си прокурорът
да е обсъждал възможността извършеното от жалбоподателя деяние да съставлява
административно нарушение, наказателното производство е прекратено на основание
чл. 243, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като е прието,
че извършеното деяние не съставлява престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК,
поради липса на елемент от състава на престъплението, съставляващ обаче такъв и
от състава на нарушението, за което впоследствие жалбоподателят е санкциониран
с НП, а именно - управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, тъй като
МПС е било регистрирано по надлежния ред, за което било издадено разрешение за
временно ползване, а обстоятелството, че издаденото временно разрешение,
съответно издадените временни регистрационни табели са с изтекъл срок на
валидност, не означава, че се касае за нерегистрирано по надлежен ред МПС. Твърди
се, че в подкрепа на изложените доводи е и фактът, че в постановлението на
прокурора не се съдържа извод за извършено конкретно административно нарушение
и ако препис от него да е бил изпратен на административно-наказващия орган,
това не е станало на основание чл.243, ал. 3 от НПК, а въз основа на хипотезата
на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Ето защо възприетите от прокурора фактически
положения изключват нарушението, за което впоследствие е издадено НП, и административнонаказващият
орган не е могъл и не е следвало да издава обжалваното НП - чл. 84 от ЗАНН във
връзка с чл.24, т. 6 от НПК, поради влязло в сила постановление за прекратяване
на наказателното производство за същото деяние на основание, изключващо
съставомерността на деянието не само като престъпление, но и като административно
нарушение.
С касационната жалба са
наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон при отмяна на
наказателното постановление и допуснати съществени процесуални нарушения.
Предвид, че административното нарушение е на просто извършване, ангажирането на
административно-наказателна отговорност не е обвързано от настъпването на
каквито и да било вредни последици, а от друга страна същото не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност. В конкретния случай с управляването на
нерегистрирано по предвидения ред МПС е засегната държавната политика по
регистрация на МПС и осъществявания контрол върху същите, представляващ и част
от превенцията за извършване на престъпления и административни нарушения.
Следва да се имат предвид и целите, поставени от законодателят с оглед
постигане на т.нар. "генерална превенция". Оспорва се извода на съда,
че управляваното от жалбоподателят МПС е било регистрирано по надлежен ред, тъй
като е имало транзитни рег. табели. След изтичане срокът на валидност на
транзитните табели МПС-то е нерегистрирано по надлежния ред, защото тези табели
се издават за определен период и за определен маршрут или цел - регистриране на
МПС-то в сектор „Пътна полиция“.
От субективна страна
нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината - жалбоподателя
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си (че управлява МПС,
нерегистрирано по установения за това ред) и пряко е целяла това. Това е така,
защото при издаване на транзитни регистрационни табели се издава и разрешение
за временно движение, в което изрично се отбелязва до кога са валидни
транзитните рег. табели.
На следващо място следва да се
има предвид, че чл. 243, ал. 3 от НПК гласи: “Когато прекратява наказателното
производство на основание чл. 24. ал. 1, т. 1 поради това, че деянието
съставлява административно нарушение, прокурорът изпраща материалите заедно с
веществените доказателства по компетентност на съответния
административнонаказващ орган.“ Такъв е и настоящият случай, предвид което не е
нарушен принципът „non bis in idem“. Спрямо жалбоподателят няма реализирана наказателна или
административно-наказателна отговорност за извършеното нарушение.
Ответникът Д.Г.Д. не се явява,
не изпраща представител, не представя писмен отговор против касационната жалба,
нито становище по същество.
Представителя на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение за правилност на въззивния съдебен акт
и предлага на съда да бъде потвърден.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от
надлежна страна, за която съдебното решение се явява
неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Забраната «non bis in idem“ не е нарушена по причина, че
образуваното бързо досъдебно производство от наказателен характер е прекратено,
което е пречка да се води второ, наказателно по своята правна природа
производство. С постановление от 30.08.2018г., прокурор при РП Стара Загора
прекратява наказателно производство №1959зм755/2018г. по описа на Първо РУ
Стара Загора, преписка №3723/18г. по описа на РП, водено срещу Д.Г.Д. за
престъпление по чл. 345 ал.2 вр. с ал.1 от НК на основание чл. 199 /прокурора
се произнася с постановления/, чл. 357 ал.1 т.1/ правомощия и срок за
произнасяне на прокурора след приключване на разследването – прекратява
наказателното производство на основание чл.24 ал.1/ и чл. 24 ал.1 т.1 от НПК /
деянието не е извършено или не съставлява престъпление/. Преди цифровото
посочване на цитираните разпоредби, прокурора при РП Стара Загора е приел като
е подчертал с черен цвят правния си извод, че деянието, поради своята по-ниска
степен на обществена опасност, представлява административно нарушение по
смисъла на чл.140 от ЗДвП, поради което следва да бъде реализирана
административно-наказателната отговорност и на основание чл. 175 ал.3 от НК да
бъде наложено предвиденото в тази норма административно наказание. Разпоредбата
на чл.243 ал.3 от НПК не е специално основание за прекратяване на наказателното
производство, поради което и не следва да бъде посочена като правно основание
за постановяване на нарочното постановление на прокурора, по аргумент от
нейното съдържание, но най-вече по силата на материално правната норма на чл.243 ал.1 от НПК, която определя хипотезите,
при които се прекратява наказателното производство. Съгласно чл.243 ал.1 от НПК, прокурора прекратява наказателното производство в случаите на чл. 24 ал.1
и 6 НПК или когато намери, че обвинението не е доказано. В чл. 243 ал.3 от НПК
е вменено задължение за прокурора да изпрати материалите заедно с веществените
доказателства на административно наказващия орган, когато е прекратил
производството в хипотезата на чл. 24 ал.1 т.1 от НПК / деянието не съставлява
престъпление/, защото е установил, че се касае за извършено административно
нарушение. Въззивния съд в тази хипотеза няма правомощия да тълкува мотивите на
прокурора, въз основа на които е приел, че деянието съставлява административно
нарушение, а не престъпление. Правния извод на прокурора, че се касае за
административно нарушение не може да бъде проверяван за правилност и
законосъобразност в производството по обжалване на наказателното постановление,
издадено въз основа на прекратеното наказателно производство, което е абсолютно
условие за допустимост на административно наказателното. Изложеното в мотивите
на прокурорското постановление, че се касае до първата хипотеза на чл.9 ал.2 от НК не обвързва административния орган, нито въззивния съд в производството по
ЗАНН при проверка законосъобразността на наложеното административно наказание.
От правно значение е извода на прокурора, че деянието разкрива признаците на
административно нарушение, а не на престъпление, поради което постановлението
за прекратяване е изпратено на административно наказващия орган.
Постановлението за прекратяване подлежи на инстанционен контрол, включително и
от привлеченото към наказателната отговорност лице, в хода на който се
преценява противоречили довода за малозначителност по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК на извода за осъществено административно нарушение. От правно значение за
законосъобразността на издаденото в тази хипотеза НП е прокурора да е изпратил
материалите по прекратеното наказателно производство въз основа на правен
извод, че фактите консумират административно наказателен състав. След
прекратяване на наказателното производство в хипотезата на чл. 24 ал.1 т.1 от НПК, защото се касае за административно нарушение, съгласно влязлото в сила
постановление на прокурора, АНО следва да прецени и приложи всички разпоредби
на ЗАНН, включително да прецени, че е налице основание по чл.28 от същия закон.
Постановлението за прекратяване по чл.24 ал.1 т.1 от НПК е необходимо условие
за спазване на забраната „non bis in idem“, поради което не може да бъде подвеждано като факт,
сочещ на вече реализирана от държавата наказателна принуда спрямо същото лице
за същото деяние. Съобразяването с приетото от РП Стара Загора малозначителност
на деянието от страна на РС Стара Загора в производството по проверка на НП и
вменяването на същото задължение и на административно наказващия орган
противоречи на смисъла на чл.243 ал.3 от НПК, а именно по въпросите за
административно наказателната отговорност да се произнесе компетентния
административно наказващ орган. Последния след прекратяване на наказателното
производство и при спазване на всички процесуални и материално правни
изисквания на ЗАНН и на специалния материален закон е длъжен да извърши
преценка на въпросите има ли установено нарушение, от кого е извършено, виновно
ли е извършено, представлява ли маловажен случай, спазени ли са давностните
срокове за налагане на административно наказание, връчен ли е акт за
установяване на административно нарушение за привличане на нарушителя към
отговорност.
Няма пречка АНО и съда да
приемат, че се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, но следва да изложат
собствената си преценка за наличие на основание за освобождаване от
административно наказателна отговорност. Едно деяние може да е малозначително
от гледна точка на целите на углавното наказване, но да е достатъчно
значително, за да обуслови налагане на административно наказание. Противното
тълкуване би следвало да води на извод, че не е допустимо за едно и също деяние
да е предвидена наказателна и административно наказателна отговорност, но
подхода на законодателя е именно такъв.
В настоящия случай АНО е
допуснал нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и на правото на защита, като не е
посочил датата, на която е изтекъл срока на временния регистрационен номер.
Този факт е обусловил фактическия му извод за управление на МПС с изтекъл срок
на временен регистрационен номер, който обаче следва да е изведен въз основа на
обстоятелство, имащо значение както за съставомерността, така и за тежестта на
нарушението. По силата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН в НП се посочват всички
обстоятелства, които са от значение за случая и които представляват
доказателства за сбъдване на съставомерните факти. Срокът на временния
регистрационен номер не може да бъде установяван въз основа на постановлението
за прекратяване на НП, тъй като административното обвинение е повдигнато със
съставения на 22.11.2018г. АУАН №18-4586, в което се съдържа идентично
фактическо описание на нарушението. Правния извод, че МПС не е регистрирано по
надлежния ред е изведен въз основа на факт, който не е посочен в АУН и в НП и
срещу който не е осигурено право на защита. Запознаването на наказаното лице с
Постановлението за прекратяване на наказателното производство не санира
допуснатото нарушение на императивната разпоредба на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН,
тъй като с прокурорския акт приключва наказателното преследване, а с АУАН се
повдига обвинение за административното нарушение и започва административно
наказателното производство срещу лицето, в хода на което същото следва да има
възможност за насрещно пълно и главно доказване на факти, опровергаващи
съществуване на основание за вменената му отговорност.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№326/10.06.2019 г, постановено по АНД №632/19 г. по описа на РС Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.