Решение по дело №8213/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 282
Дата: 16 януари 2024 г.
Съдия: Цветелина Захариева Михайлова
Дело: 20231110208213
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110208213 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ АД с ЕИК ***, представлявано от
изпълнителния директор Мартин Кондов, чрез адв. Д. И.-Т., срещу
наказателно постановление (НП) № 84/03.05.2023 г., издадено от
председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България, с което
на основание чл. 127, ал. 1 от Закона за марките и географските означения
(ЗМГО), на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, а на
основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО задържаните стоки – 99 /деветдесет и девет/
броя шампоани, обозначени със знаци “HEAD & SHOULDERS”, са отнети в
полза на Държавата и са предадени за унищожаване от органите на МВР.
С подадената в срок жалба е предявено искане за отмяна на цитираното
наказателно постановление като незаконосъобразно, постановено при
несъответствие с материалния закон и съществено нарушаване на
процесуалните правила, както и налагащо явно несправедливо наказание.
Възразява се срещу констатацията за извършено от страна на жалбоподателя
административно нарушение, доколкото описаните в НП стоки били пуснати
в продажба със съгласие на маркопритежателя. Уточнено е, че става въпрос за
предлагане на оригинални стоки, придобити по верига от доставки, от
притежателя на съответните марки. Събраните от наказващия орган
доказателства не били достатъчни за установяване по несъмнен начин на
факта на извършеното нарушение, неговия нарушител и вината на последния.
1
Отделно от това се твърди, че производството е следвало да бъде прекратено
поради изтичането на всички давностни срокове, предвидени в разпоредбата
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. При тези съображения е отправена молба за отмяна
на оспореното наказателно постановление, както и за присъждане на
направените в хода на делото разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв. Т. и адв. Р, активно легитимирани с представеното по
делото пълномощно. От името на своя доверител същите поддържат
депозираната жалба, а в хода на съдебните прения пледират за отмяна на НП.
Заявяват, че се касаело за непрекъсната верига на дистрибуция от доставчика
на стоките в Гърция, който декларирал за оригиналност на продуктите.
Възразяват против предприетото от страна на АНО изследване на спорните
обстоятелства. Претендират присъждане на разноски съобразно представен
пред съда списък.
Въззиваемата страна – председателят на Патентното ведомство на РБ,
се представлява от юрк. Костадинова, която моли за потвърждаване на
наказателното постановление при твърдение за доказано ползване на
процесните стоки в търговската дейност на жалбоподателя без съгласието на
маркопритежателя. Оспорва защитните аргументи на дружеството като
неотносими и необосновани. Предявява претенция за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и възразява за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Съдът, като изслуша становището на страните и извърши преценка
на атакуваното наказателно постановление и съобрази всички
доказателствени материали по делото – поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
По повод постъпил в Главна дирекция „Национална полиция“ сигнал от
адв. Велислав Драмов – представител на регистрираното в САЩ търговско
дружество “The Procter & Gamble Company” – официален представител на
марката “Head & Shoulders”, на 15.01.2021 г. служители на Областната
дирекция на МВР – Велико Търново извършили проверка на търговски обект
– магазин *** „Търговски парк“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“
№ 17, стопанисван от дружеството-жалбоподател „***“ АД с ЕИК ***. В хода
на проверката било установено, че в обекта се предлагат за продажба общо 99
/деветдесет и девет/ броя шампоани, обозначени със знаци “HEAD &
SHOULDERS”, сред които: 17 броя шампоани HEAD & SHOULDERS
MENTHOL; 15 броя шампоани HEAD & SHOULDERS APPLE FRESH; 26
броя шампоани HEAD & SHOULDERS CLASSIC CLEAN; 26 броя шампоани
HEAD & SHOULDERS CITRUS FRESH и 15 броя шампоани HEAD &
SHOULDERS OCEAN FRESH.
За така изброените стоки не били представени документи,
удостоверяващи съгласието на притежателите на регистрираните марки или
на друго лице, придобило по законен ред правото да ги използва в
2
търговската си дейност.
От експертното заключение на назначената в хода на досъдебно
производство № ЗМ-14/2021 г. по описа на ОД на МВР – гр. Велико Търново
съдебно-маркова експертиза станало ясно, че всичките 99 броя шампоани са
идентични на стоките от клас 3 на Международна класификация на стоките и
услугите за регистрация на марки „шампоани“, за които били регистрирани
следните марки:
национална марка с рег. № 00006159 HEAD & SHOULDERS, словна, със
срок на закрила до 05.07.2028 г. – използвана без съгласието на
притежателя на марката - THE PROCTER & GAMBLE COMPANY;
марка на ЕС с рег. № ********* HEAD & SHOULDERS, словна, със срок
на закрила до 16.04.2026 г. - използвана без съгласието на притежателя
на марката - THE PROCTER & GAMBLE COMPANY:
марка на ЕС с рег. № ********* head & shoulders, триизмерна, със срок
на закрила до 04.07.2026 г., използвана без съгласието на притежателя на
марката - THE PROCTER & GAMBLE COMPANY.
Вещото лице по назначената по ДП експертиза е констатирало, че
поради сходство на знаците, с които са означени стоките, с тези на
регистрираните марки, както и поради идентичността на стоките с тези,
включени в клас 3 на МКСУ, за които са регистрирани марките, съществувала
вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за
свързване на знаците с тези на марките. Вероятността за объркване се
изразявала в погрешната представа, която може да възникне у тях относно
действителния произход на стоките, а именно, че същите се предлагат за
продажба от или със знанието и под контрола на притежателя на марките –
THE PROCTER & GAMBLE COMPANY, САЩ.
Наблюдаващият прокурор е счел, че въпреки безспорното отсъствие на
съгласие у притежателя на изключителното право за ползване на марките му,
производството било лишено от доказателства относно умисъла на
съответните субекти за осъществяването на престъпния състав, за който
същото било водено. Поради това и на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, с постановление от 14.11.2022 г. било прекратено
досъдебно производство № ЗМ-14/2021 г. по описа на ОД на МВР – гр.
Велико Търново, пр. пр. № 379/2021 г. по описа на Районна прокуратура –
Велико Търново.
Въз основа на безспорната констатация, че в стопанисваните от „***“
АД търговски обекти са използвани чужди търговски марки без съгласието на
носителя на изключителното право върху тях, след влизане в сила на
прекратителното постановление, материалите по делото са изпратени на
Патентното ведомство на Република България с цел преценка за реализиране
на административнонаказателната отговорност на съответните юридически
лица. Така с придружително писмо с вх. № ВХ-5351/02.12.2022 г. материалите
по преписката постъпили в деловодството на ПВ, където били приети по
компетентност. Въз основа на това, председателят на ПВ издал заповед, с
3
която наредил на екип от експерти от дирекция САНД да се запознаят с
наличните документи с цел установяване дали е извършено нарушение по чл.
127, ал. 1 от ЗМГО, неговият автор и нарушените с това права, предприемане
на необходимите действия по снабдяване с допълнителни доказателствени
средства и евентуално – по реализиране административнонаказателната
отговорност на съответния субект.
В изпълнение на възложените им служебни действия, на 27.02.2023 г.
Ф. М. и Любомир Иларионов – и двамата на длъжност „главен експерт“ в ПВ
на РБ, предприели проверка на материалите по прокурорска преписка №
379/2021 г. по описа на РП - Велико Търново. Въз основа на фактическите им
констатации спрямо „***“ АД, ЕИК: *** бил съставен съставя АУАН №
27/27.02.2023 г. за това, че е използвало в търговската си дейност по смисъла
на чл. 13, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО - като е предлагало за
продажба в търговския си обект - магазин СВА „Търговски парк“, находящ се
в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 17, 99 (деветдесет и девет) броя шампоани,
означени със знаци HEAD & SHOULDERS, сходни на регистрираните марки
с № 00006159 HEAD & SHOULDERS, № ********* HEAD & SHOULDERS и
№ ********* head & shoulders, без съгласието на притежателя на марките -
THE PROCTER & GAMBLE COMPANY, САЩ. На основание чл. 40, ал. 2 от
ЗАНН, актът бил съставен в отсъствие на представител на нарушителя – след
редовно осъществена процедура по връчване на поканата за съставянето му.
Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството, след което
в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред ПВ постъпили писмени възражения
срещу заложените в АУАН констатации.
След преценка на събраните материали и наведените съображения,
председателят на Патентното ведомство издал процесното наказателно
постановление № 84/03.05.2023 г., с което на основание чл. 127, ал. 1 от
ЗМГО на дружеството-жалбоподател „***“ АД било наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три
хиляди/ лева, а на основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО задържаните стоки – 99
/деветдесет и девет/ броя шампоани, обозначени със знаци “HEAD &
SHOULDERS”, били отнети в полза на Държавата с постановяване на тяхното
унищожаване.
Горната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа
на събраните доказателствени материали, сред които – гласните
доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля Ф. М., както и
надлежно приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а
именно заверени копия на: известия за доставяне на препоръчани пратки,
декларация от доставчика Голд Лайн Интернешънъл С.А., фактури за
извършени преводи на парични суми, писмена покана за явяване за съставяне
на АУАН, извлечение от Търговския регистър по партидата на „***“ АД,
заповед на председателя на ПВ, постановление за прекратяване на
наказателно производство от 14.11.2022 г., декларации от „Ню Маркет 2006“
ЕООД, и „Трейдпро 17“ ООД.
4
Съдебният състав на настоящата инстанция намери, че показанията на
актосъставителя М. – дори и лишени от конкретика, все пак способстват за
изясняване за релевантни за предмета на делото факти, а именно - механизма
на извършената проверка и предприетите в хода действия от компетентните
длъжностни лица.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали и затова съдебният състав намери основание да
им се довери.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали води до
еднозначни изводи относно фактическите обстоятелства по конкретния
случай, изложени по-горе, като релевантните факти са установени с
достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
(НП е връчено на 16.05.2023 г., а жалбата е депозирана на 30.05.2023 г.),
изхожда от легитимирано лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което се явява процесуално допустима.
Въпреки, че се твърди осъществено нарушение в гр. Велико Търново,
съобразно чл. 133, ал. 2 от ЗМГО издаденото от председателя на Патентното
ведомство НП подлежи на обжалване пред СРС, поради което са спазени
правилата за местна подсъдност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество, тъй като следва служебно да
провери законността им, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи – актът е съставен от свидетеля Ф. М. на
длъжност „главен инспектор“, оправомощен по силата на приложената на л.
42 от делото заповед, а наказателното постановление е издадено лично от
председателя на ПВ, респективно са спазени правилата на чл. 129, ал. 1 и чл.
133, ал. 1 от ЗМГО.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения и във връзка с
описанието на процесното нарушение – налице са всички изискуеми от
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от НП реквизити, в това число дата и място на
извършване на нарушението, индивидуализиране на нарушителя и на
установените стоки, обстоятелства, при които е било осъществено
нарушението и съответната му правна квалификация.
Тук е моментът да бъде отбелязано като неоснователно позоваването на
жалбоподателя на твърдяното от него изтичане на давностните срокове,
регламентирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. За правилното
5
решаване на поставения за разглеждане процесуален въпрос трябва да се
държи сметка за задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение
№ 112 от 16.12.1982 г. по н. д. № 96/82 г., ОСНК на ВКС, съобразно което
институтите на спиране и прекъсване на давността за наказателно
преследване се прилагат и за давността по чл. 34 от ЗАНН. Аргумент в тази
насока е изведен от субсидиарната приложимост в производството по
обжалване на НП по ЗАНН на правила на НК относно обстоятелствата,
изключващи отговорността, сред които съществено място заема изтичането
на предвидената в закона давност. От тази си позиция съдът изхожда в
принципното си разбиране, че възбуждането на наказателно преследване за
деяние, което впоследствие се окаже, че не е престъпление, а
административно нарушение, прекъсва хода на давностните срокове по чл. 34
от ЗАНН. Така започването на административнонаказателното производство
със съставянето на АУАН по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е поставено в
зависимост от завършването на вече образуваното наказателно производство.
Освен това следва да се отбележи, че дори в конкретния случай не е било
нужно съставянето на АУАН съобразно чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, доколкото
АНП се е провело след прекратено наказателно производство. През призмата
на настоящия казус, с инициирането на досъдебно производство № ЗМ-
14/2021 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново е прекъснат давностният
срок за преследване на деянието по чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, а началото на
отброяването на новия такъв срок е поставено едва на 02.12.2022 г., когато в
Патентното ведомство е постъпил препис на породилото своите правни
последици прекратително прокурорско постановление. По горните
съображения, съдът намира възраженията на жалбоподателя за неспазване
сроковете на чл. 34 от ЗАНН за напълно несъстоятелни.
При издаване на процесното НП административнонаказващият орган е
преценил всички релевантни обстоятелства по случая, извършил е преценка
на наличните материали и е отчел приноса на изготвената по наказателното
производство съдебно-маркова експертиза, разкриваща факти от съществено
за делото значение.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО предвижда, че правото върху
марка включва правото на притежателя да я използва, да се разпорежда с
нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската
дейност знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги,
идентични на тези, за които марката е регистрирана; 2. поради неговата
идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на
стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване
на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката;
3. е идентичен или сходен на марката за стоки или услуги, които не са
идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, когато по-
ранната марка се ползва с известност на територията на Република България и
използването без основание на знака би довело до несправедливо
облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната
6
марка или би ги увредило. Съответно на това, в чл. 13, ал. 2 от ЗМГО е
очертан кръга от дейности, приравнени на използване в търговската дейност
по смисъла на ал. 1, сред които попадат поставянето на знака върху стоките
или върху техните опаковки, предлагането на стоките с този знак за продажба
или пускането им на пазара, съхраняването или държането им с тези цели,
както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или
износът на стоките с този знак, използването на знака като търговско или
фирмено наименование или като част от търговско или фирмено
наименование, използването на знака в търговски книжа и в реклами или
използването на знака в сравнителна реклама по начин, който е в нарушение
на чл. 34 от ЗЗК.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от ЗМГО, лице, което използва в търговската си
дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак,
идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния
притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци
и юридическите лица – с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.
От събраните по делото доказателствени материали се установява на
първо място по непротиворечив начин, че на 15.01.2021 г. в търговски обект –
магазин *** „Търговски парк“, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „***“ №
17, стопанисващото го търговско дружество „***“ АД с ЕИК ***, е
използвало в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2, вр. чл.
13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО (чрез предлагане за продажба), описаните в
обстоятелствената част на наказателното постановление стоки, а именно - 99
/деветдесет и девет/ броя шампоани, всеки от които е бил обозначен със знак
“HEAD & SHOULDERS”. Предприетият съпоставителен анализ на наличните
знаци, изграден въз основа на заключението на съдебно-марковата
експертиза, налична по прокурорската преписка, е навело контролния орган
до извода за сходството му спрямо следните три регистрирани марки,
поставяни на стоките от клас 3 на МКСУ: национална марка с рег. №
00006159 HEAD & SHOULDERS със срок на закрила до 05.07.2028 г., марка
на ЕС с рег. № ********* HEAD & SHOULDERS със срок на закрила до
16.04.2026 г. и марка на ЕС с рег. № ********* head & shoulders със срок на
закрила до 04.07.2026 г., чийто притежател е американското дружество THE
PROCTER & GAMBLE COMPANY. Както потвърди и разпитаният като
свидетел Ф. М. – съставител на АУАН, проверката е била извършена въз
основа на наличния снимков материал и експертното заключение, приложено
по прокурорската преписка, което от своя страна еднозначно е извело
сходството между елементите, поставени върху предлаганите за продажба
стоки, спрямо елементите и фигурите, характерни за регистрираните марки на
“HEAD & SHOULDERS”. За несъответствието на опаковките на шампоаните
с лицензионните и регистрационни изисквания е отсъдено въз основа на
партидните кодове на продуктите и разликите във вписаните им дати на
производство. При това положение е отчетена голямата вероятност за
объркване на потребителите въз основа на асоциирането на обозначенията
7
върху продажните стоки с регистрираните марки, съдържащи словесната
марка на “HEAD & SHOULDERS”.
На следващо място, съдебният състав намери за доказана и последната
кумулативна предпоставка от фактическия състав на нарушението по чл. 127,
ал. 1 от ЗМГО, а именно – отсъствието на съгласие на притежателя на
регистрираната марка за продажба на стоки под нейното обозначение.
Опровергаването на това твърдение от страна на жалбоподателя очевидно не
беше прокарано успешно, тъй като нито един от представените по
административнонаказателната преписка частни документи на са от естество
да установят наличието на изрично манифестирано съгласие от страна на
притежателя на марката - THE PROCTER & GAMBLE COMPANY, по посока
позволяване използването на съответните графични изображения върху
опаковките на предлаганите за продажба шампоани. Приобщените към
материалите по делото декларации от страна на търговски дружества -
посредници при покупко-продажбата на съответните стоки, нито притежават
удостоверителна сила за доказване твърдението за „оригиналност“ на
продуктите, нито могат да заместят личното волеизявление на изключителния
собственик на марките. Все в същия смисъл, и представените счетоводни
документи за закупуване на стоки, както правилно е отчел и процесуалният
представител на въззиваемата страна, не могат да обусловят идентичност
между процесните стоки и тези, фигуриращи в съдържанието на фактурите.
Въз основа на всичко гореизложено съдът намери за безспорно
установено, че на 15.01.2021 г. дружеството-жалбоподател „***“ АД е
използвало в търговската си дейност стоки, означени със знак, сходен на
регистрирани марки, без съгласието на техния притежател. С това от
обективна страна се явява нарушена разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице - чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
В конкретния случай, съдът намира, че не е налице основание за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е
маловажно по своята същност – засегнати са интересите на три регистрирани
по надлежния ред марки чрез неправомерното поставяне на отличителните им
знаци върху голям брой обявени за продажба стоки, съответно деянието не
разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения спрямо
другите случаи от този тип и е с типичната за вида си обществена опасност.
Санкционната разпоредба на чл. 127, ал. 1 от ЗМГО предвижда спрямо
юридическите лице, допуснали нарушение по този текст от закона, да бъде
налагано административно наказание „имуществена санкция“ в размер от
3000 до 20 000 лева., като АНО правилно е наложил наказанието във вида,
предвиден за съответната категория правни субекти. Процесът по
индивидуализация на наказанието също е проведен законосъобразно, тъй като
е отчетено съотношението между смекчаващите отговорността обстоятелства
и отегчаващите такива, при което санкцията е отмерена в минимално
8
предвидения от законодателя размер.
Правилно е приложението на разпоредбата на чл. 127, ал. 5 от ЗМГО,
която императивно предвижда отнемане в полза на Държавата на стоките,
които са предмет на нарушение по ал. 1, което наказващият орган е изпълнил.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, вр. чл.
37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на въззиваемата страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно наказателно
постановление № 84/03.05.2023 г., издадено от председателя на Патентното
ведомство на Република България, с което на основание чл. 127, ал. 1 от
ЗМГО на жалбоподателя „***“ АД с ЕИК *** е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, а на
основание чл. 127, ал. 5 от ЗМГО задържаните стоки – 99 /деветдесет и девет/
броя шампоани, обозначени със знаци “HEAD & SHOULDERS”, са отнети в
полза на Държавата и са предадени за унищожаване от органите на МВР.

ОСЪЖДА жалбоподателя „***“ АД с ЕИК ***, да заплати в полза на
Патентното ведомство на Република България сумата от 80.00 /осемдесет/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9