РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1739
гр. Пловдив, 27 юли 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 1559 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Областна дирекция на ”МВР” (ОД на
”МВР”), К., представлявана от гл.юрисконсулт Г.Б., обжалва Решение № 162 от 26.04.2018г.
на директора на Териториална дирекция, гр. Пловдив, на Националната агенция за
приходите, с което е оставена без уважение жалбата на ОД на “МВР” – К. против
отказ за образуване на изпълнително производство по ДОПК, обективиран в писмо
изх.№ 9969/ 1104.2018 г. на директор офис за обслужване гр. Пазарджик.
От страна на жалбоподателя се твърди нищожност на
постановения отказ, тъй като е издаден от некомпетентен орган. На второ място
алтернативно се претендира отмяна на акта поради незаконосъобразност и отмяна
на оставения в сила отказ, обективиран в писмо изх.№ 9969/ 1104.2018 г. на
директор офис за обслужване гр. Пазарджик, както и изпращане преписката за
образуване на изпълнително производство
по посочените изпълнителни листове. Претендира се и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Ответникът – директор на ТД на НАП Пловдив чрез
процесуалния си представител юрк. А. моли жалбата да се остави без уважение, а
постановеното решение да се остави в сила.
Окръжна прокуратура - Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Настоящият състав на Административен съд – Пловдив
намира, че жалбата е допустима за разглеждане, тъй като е подадена от лице,
което има правен интерес да обжалва издаденото решение.
Оспореното решение е изпратено до жалбоподателя по
пощата като приложение към писмо с Изх.№13-00-693#2 от 27.04.2018г. (лист 28)
на директора на ТД - Пловдив на НАП, получено на 03.05.2018 г., съгласно
представеното известие за доставяне /л.27/. От своя страна, жалбата е подадена
на 10.05.2018г., или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е
подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, оспореното решение се явява издадено
от компетентен орган, а именно директорът на компетентната ТД на НАП
(Оправомощен съгласно Заповед № ЗЦУ – ОПР - 13/02.03.2018г. на Изпълнителен
директор на НАП и Заповед № 778/10.04.2018г. на Главен секретар на НАП), която
в случая е ТД - Пловдив на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК, и по
отношение на това обстоятелство между страните липсва формиран спор.
В случая се установява, че със заявление рег. №
277000-551/ 18.01.2018 г. на ОД на МВР К., до публичния изпълнител се заявява
искане за образуване на изпълнителни производства по реда на ДОПК за събиране
на разноски, извършени в досъдебното производство по реда на НПК. С писмо изх.№
9969 от 11.04.2018 г. на директора на офис „Обслужване“ в гр. Пазарджик при ТД
на НАП – Пловдив е изпратен отговор до ОД на МВР К., че въпросните вземания не
представляват публично държавно вземане и не подлежат на събиране по реда на
ДОПК, поради което на основание чл.162, ал.2 и ал.3 от ДОПК и чл.163, ал.2 от ДОПК се отказва образуването на производства за принудително изпълнение по
изпратените изпълнителни листове.
С процесното решение на директора на ТД на НАП е
прието, че писмото е подписано от директор на Офис гр. Пазарджик, който няма
правомощията и не притежава материална компетентност за преценка за образуване
на изпълнително производство. Поради това издаденото писмо не представлява
индивидуален административен акт, тъй като с него не се отричат правно-валидно
права и нес е засягат права на правните субекти – правото да се поиска
принудително изпълнение от органите на НАП. Приема се, че такъв индивидуален
административен акт в случая, по аргумент от чл.21, ал.4 от АПК, е мълчаливият
отказ на публичния изпълнител да образува производство по принудително
изпълнение, който отказ се подкрепя и от факта на връщане на изпратените
изпълнителни титули. Приема се в решението, че спорът е правен и са изложени
съображения по съществото му, като на практика е потвърден издаденият изричен
отказ с оспореното пред директора на ТД на НАП писмо.
Изводите на администрацията са неправилни, предвид
следното.
На първо място съдът намира, че издаденото писмо
представлява административен акт, тъй като засяга права и интереси на друго
държавно учреждение каквото е ОД на МВР К., явяващо се взискател по
представените изпълнителни листове за образуване на принудително изпълнение по
събирането на задълженията, посочени в тях. Налице са нарушени права с
посоченото писмо, защото с него на практика се отказва да бъдат образувани
изпълнителни дела попосочените вземания. Ето защо съдзът намира, че посоченото
писмо подлежи на оспорване, в случая по реда на чл.267 от ДОПК.
Правилно с
решението е прието, че директорът на директор на Офис гр. Пазарджик, който няма
правомощията и не притежава материална компетентност за преценка за образуване
на изпълнително производство. Неправилно е прието обаче, че е налице мълчалив отказ на
публичния изпълнител, тъй като е постановен изричен такъв, макар и от
некомпетентен орган. Налице е произнасяне на некомпетентен орган, поради което
в този случай е следвало решаващият орган да прогласи оспореното писмо за
нищожно и да изпрати преписката на компетентния орган за произнасяне орган.
Като не е сторил това, директорът на ТД на НАД Пловдив при постановяване на
решението си е допуснал съществено процесуално нарушение като се е произнесъл
по нищожен административен акт и го е потвърдил.
Ето защо само на това основание, решението следва да
бъде отменено, като бъде обявен за нищожен изричният отказ да се образуват
изпълнителни производства за принудително събиране на предявените вземания от
ОД на МВР К., обективиран в писмо изх.№ 9969 от
111.04.2018 г. на директора на Офис гр. Пазарджик, и преписката да се върне на
компетентния орган – публичния изпълнител за произнасяне по искането.
Относно изложените съображения в решението за
материална законоъсобразност, съдът следва да посочи следното.
В нормите на чл.162, ал.2 от ДОПК са изброени видовете
публични вземания. Изброяването обаче не е изчерпателно, противно на приетото
за установено от страна на директора на ТД на НАП. В чл.162, ал.2, т.1 от ДОК
се посочват за публични вземания такива за данъци, включително акцизи, както и
за мита, за задължителни осигурителни вноски, както и други вноски за бюджета.
В нормата на чл.162, ал.2, т.2 от ДОПК е използван изразът „други вноски,
установени по основание и размер със закон“. А в нормата на чл.162, ал.2, т.3
от ДОПК като публични са определени вземанията за държавни и общински такси, но
не изчерпателно изброени, а такива, установени по основание със закон. Тоест,
за да се оредели изчерпателно кои вземания са публични, нормата трябва да се
тълкува. Видно е, че в разглежданата
норма на чл.162, ал.2 от ДОПК са заложени няколко критерия, на чиято основа
едно вземане следва да се определи като публично такова. Първи критерий е
субектът на вземането. В кодекса се говори за държавни и общински вземания.
Следователно, субект на такова вземане следва и може да бъде само държавата, в
лицето на различните държавни органи, институции, включително и органи на
Европейския съюз, или община. Вторият критерий е правоотношението, в рамките на
което вземането е възникнало. Видно от изброените в чл.162, ал.2, т.т.1-8 от ДОПК възможни хипотези е, че става въпрос за правоотношения по упражняване на
държавна власт в различните възможни проявления на това. В рамките на тези
правоотношения съответният субект на вземането участва не като равнопоставен с
останалите участници, а като носител на властнически правомощия.
В случая субект на спорните вземания е ОД на МВР- К.,
която несъмнено попада в кръга на възможните публични взискатели, тъй като е част
от системата на държавната власт, респективно - държавно учреждение.
Правоотношението, по повод на което е възникнало
вземането, видно от представения изпълнителен лист, е процесуално, доколкото
става въпрос за разноски, направени в рамките на производства по реда на НПК.
Процесуалните правоотношения по правило са държавноправни, тъй като са
отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт, и страните,
които са подчинени на тази власт. Не може да се сподели становището на
ответника, че процесуалните действия в рамките на производства по реда на НПК
за назначаване на експертизи или на преводачи, или за призоваване на свидетели
и съответното определяне на дължим за това депозит от страните или от бюджета
на съда, респ. съответното държавно учреждение, се извършват в качеството му на
равнопоставен субект в рамките на частноправни отношения. Обратното означава да
се приеме, че производствата, регулирани от нормите на НПК, не са част от
упражняването на държавна власт, което е в противоречие с принципа за
разделение на властите и във формата на държавно управление, заложени с Конституцията
на Република България.
Освен това извършването на процесуални действия по
реда на НПК, свързани с разноски пряко от бюджета на МВР се свързва с обезпечаване на
равнопоставеността между останалите участници в процеса и е проявление на
изпълнението на задължението на държавата да осигури правораздаване по
наказателни дела. Проявление е и на почти всички принципи на процесуалното
право - за социална справедливост; за равенство на страните; за служебно
начало, изразяващо се в задължението на съда и на органите на досъдебното
производство да обезпечават чрез активен свой почин правилно развитие на
процеса, както и да дирят обективната истина.
ДОПК е непрецизен и следва да се определи в конкретния
случай кое от вземанията на коя от точките в чл.162 от ДОПК отговаря. Ако се
приеме, че в т.6 на чл.162, ал.2 от ДОПК се препраща към другите точки на
чл.162, ал.2 от ДОПК, то би било безсмислено съществуването на този подвид
публични вземания. Ненужно е да се приема, че вземанията за такси, акцизи,
данъци и прочее, но по влезли в сила съдебни актове, са публични вземания. Та
те са такива и без наличието на влязъл в сила съдебен акт. А и наличието на
влязъл в сила съдебен акт (в случая присъда), по-скоро касае проблем с
изпълнителното основание, предмет на разпоредбата на чл.165 от ДОПК, а не вида
на вземането. Очевидно е, че смисълът на нормата налага по-различно тълкуване и
по-разширен обхват на понятието. Така се постига и в по-голяма степен
конституционносъобразност на законодателното решение, защото в по-висока степен
се гарантират финансовата стабилност на държавата и общините. Разбира се, не
всички присъдени в полза на държавата (включително и в лицето на структури на МВР)
и общините по водени с тяхно участие съдебни и досъдебни производства ще са
публични. Защото по правило тези субекти се дефинират и като юридически лица с
двойствено положение, които могат да участват и в гражданския оборот като
равнопоставени гражданскоправни субекти. Но това не е правило, а изключение и
не е типично за обичайната им публична дейност. И в това е смисълът на чл.162,
ал.4 от ДОПК.
Следва също да се посочи, че водещо и като
допълнителен критерий за това, дали вземането е публично или не, следва да е
фискалният интерес на държавата. Държавните учреждения са бюджетно финансирани,
предоставените им средства са планирани и управлението им се извършва по
правила, предвидени в специални нормативни актове: бюджетните закони, Закона за
финансовото управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС), Закона за
вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС), както и множеството приложими
подзаконови нормативни актове. В пълен смисъл горното се отнася до органите на
МВР. И след като става въпрос за средства, включени отнапред в бюджета на
съответния публичен субект, защото разноските за производства по реда на НПК се
правят от и в рамките на бюджета за съответната година, когато тези средства са
изразходвани за осъществяване на конституционно регламентирани правомощия и
задължения, в рамките на публичноправни отношения, като основанието за
извършването им е установено със закон, няма как да се приеме за
законосъобразно отделянето им от останалите публични вземания и поставянето им
за събиране по друг ред, несъмнено по - неудобен и по-неблагоприятен и то без
законово обосновано основание за това.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на жалбоподателя е
основателно и такова следва да му се присъди в минимален размер -100 лв.,
определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ
(ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка
с §2 от ДР на ДОПК.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 162 от 26.04.2018г. на директора на
Териториална дирекция, гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН отказът за образуване на изпълнително производство по
ДОПК, обективиран в писмо изх.№ 9969/ 1104.2018 г. на директор офис за
обслужване гр. Пазарджик.
ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП –
Пловдив за произнасяне по заявление рег. № 277000-551/ 18.01.2018 г. на ОД на
МВР К..
ОСЪЖДА ОСЪЖДА ТД - Пловдив на НАП да заплати на ОД на МВР
- К. сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/