№ 63
гр. П., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20211230100878 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Ищецът В. П. М., с адрес в гр. Г., ул. „М.“ № 21, ЕГН **********, твърди, че с
ответника (като негов работодател) са се намирали в трудово правоотношение, въз
основа на трудов договор с № 155 от 02.06.2020 г., по силата на който е заемал и
надлежно е изпълнявал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона“. Поддържа, че от 17.09.2020 г. трудовоправната връзка е била прекратена.
Изтъква, че бившият му работодател му дължи: 1 206,96 лв. – нетно трудово
възнаграждение, за периода от 01.07.2020 г. до 17.09.2020 г.; 118,65 лв. – законна лихва
за забава, начислена върху неизплатеното трудово възнаграждение, за периода от
01.11.2020 г. до 06.04.2021 г.; 1 333,30 лв. – неизплатен остатък от командировъчни
разходи за работа в чужбина, през месец юли на 2020 г., съгласно Заповед за
командироване с № 110 от 02.06.2020 г., и 189,28 лв. – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 8 работни дни, полагащи се за 2020 г. Заявява, че за
визираните вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу
която е постъпило възражение. Иска дължимостта им да бъде призната за установена.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът „А. - П. Ш.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П.,
ул. „Г. Д.“ № 5, ЕИК ***, намира исковете за неоснователни и моли за тяхното
отхвърляне, както и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил.
Съдът приема следното:
1. Предварителни въпроси:
1.1.) Предмет на разглеждане са установителни искови претенции по чл. 422, ал.
1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с:
- чл. 128, т. 2 КТ – за трудовото възнаграждение;
1
- чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната лихва върху последното;
- чл. 215, ал. 1 КТ – за командировъчните разходи за работа в чужбина, и
- чл. 224, ал. 1 КТ – за паричното обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск.
1.2.) Претендираните вземания попадат в обхвата на Заповедта за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 8803/06.04.2021 г. по ч. гр. д. № 512/21 г. на Районен съд – гр. П..
1.3.) Настоящият ответник (като длъжник в заповедното производство) е
възразил срещу цитираната заповед, при условията на чл. 414 ГПК, заради което и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от същия кодекс ищецът (като заявител в заповедната
процедура) е предявил искове за съществуването на оспорените задължения.
1.4.) Така обсегът на сегашното дело включва проверка на предпоставките,
формиращи фактическия състав на заявените вземания, и съобразяването им на фона
на установените обстоятелства и приложимия закон.
2. По съществото на спора:
2.1.) Уважаването на разглежданите претенции е предпоставено от
кумулативната даденост на съответните законови изисквания, а именно:
2.1.1.) Относно иска за трудовото възнаграждение (чл. 128, т. 2 КТ) – 1/
трудово правоотношение между ищеца (в качеството му на работник/служител) и
ответника (като работодател) за процесния период от време, отнасящо се до
посочената в исковата молба длъжност; 2/ реалното полагане на труд от страна на
работника/служителя; 3/ размер на трудовото възнаграждение, отговарящ на
претендирания, и 4/ неизпълнение на задължението на работодателя за неговото
заплащане.
2.1.2.) Относно иска за мораторната лихва върху последното (чл. 86, ал. 1,
изр. 1 ЗЗД) – 1/ съществуването на главното вземане, чиято изискуемост е настъпила, и
2/ допускането на забава в неговото погасяване.
2.1.3.) Относно иска за командировъчните разходи (чл. 215, ал. 1 КТ) – 1/
командироване на ищеца, извършено от ответника, в рамките на исковия период, за
изпълнение на служебни задължения на първия в чужбина; 2/ размер на следващите му
се в тази връзка командировъчни разходи и 3/ липсва на изпълнение на задължението
на работодателя за заплащането им.
2.1.4.) Относно иска за обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск (чл. 224, ал. 1 КТ) – 1/ наличието на твърдения платен годишен отпуск за
ищеца, докато е съществувала трудовоправната връзка между него и ответника; 2/
размер на обезщетението, дължимо поради неползването на този отпуск, и 3/
неплащането му от работодателя.
2.2.) С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът трябва да установи положителните
предпоставки, пораждащи търсените вземания, а ответникът е нужно да докаже, че е
погасил задълженията, респективно, че работникът реално е ползвал платения си
годишен отпуск, касаещ четвъртия иск.
2.3.) Между страните няма спор, че: за времето от 02.06.2020 г. до 17.09.2020 г.
те са се намирали в трудово правоотношение; в тази трудовоправна обвързаност
ищецът е имал качеството на работник, а ответникът – на работодател; работникът е
заемал длъжността „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона”. Тези факти
се потвърждават и от приобщеното към доказателствения материал копие на трудов
договор.
2.4.) От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза става
2
ясно, че:
2.4.1.) Общият размер на нетното трудово възнаграждение, начислено на
ищеца, за периода от 02.06.2020 г. до 17.09.2020 г., е 1 062,47 лв.
2.4.2.) За времевия диапазон от 02.06.2020 г. до 31.07.2020 г. ищецът е бил
командирован от ответника (съобразно Заповед за командировка с № 110/02.06.2020 г.)
за работа в чужбина. Общият брой дни на командировката е бил 61, а
командировъчните разходи за тях възлизат на 6 442,50 лв.
2.4.3.) За времетраенето на трудовоправното отношение ищецът е имал
право на 8 работни дни платен годишен отпуск. Ползването му е било разрешено от
работодателя (съгласно Заповед от 31.07.2020 г.), за времето от 03.08.2020 г. до
12.08.2020 г., и той е бил начислен за плащане във ведомостта за месец август 2020 г.
2.4.4.) На 21.07.2020 г. ответникът е извършил банков превод в полза на
ищеца, на обща стойност от 5 518 лв., с основание – „работна заплата и
командировки“.
2.4.5.) Посредством така направеното плащане са били погасени:
- вземането за трудовото възнаграждение – изцяло;
- вземането за командировъчните разходи – частично, за сумата от
4 455,60 лв., при което дължими от тях остават 1 986,90 лв.
2.5.) Експертното заключение подлежи на цялостно кредитиране. То е подробно
и задълбочено мотивирано. Дава точен отговор на поставените задачи. Базира се на
непосредствена проверка на счетоводството на дружеството ответник. По никакъв
начин не се опровергава от останалия доказателствен материал, нито пък има
обстоятелства, които да поставят под съмнение неговата правилност. Не е и оспорено
от страните.
2.6.) В обобщение на казаното дотук може да се заключи, че:
2.6.1.) Законовите предпоставки, формиращи основанието на третия иск, са
изпълнени, като той подлежи на уважаване до размера, за който е релевиран.
2.6.2.) Другите претенции не са основателни. Вземането за трудовото
възнаграждение е платено от ответника, а отхвърлянето на този главен иск води до
същия резултат и спрямо мораторната лихва за него. Обезщетението по чл. 224, ал. 1
КТ не се дължи, доколкото отпускът, до който се отнася, е бил ползван и съответно
заплатен на работника.
2.7.) В гореизложеното се съдържа отговор на доводите на страните, относими
към основанието и размера на ищцовите претенции, които имат значение за
произнасянето на съда по тях.
3. По съдебните разноски и дължимата държавна такса:
3.1.) Частичната основателност (респ. частичната неоснователност) на исковете
дава право на съдебни разноски и на двете насрещни страни (чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК).
3.2.) Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за сегашното исково производство (съобр. т. 12
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
3.3.) Разноските, полагащи се на ищеца, пропорционално на уважената част от
претенциите, са 163,84 лв. – за заповедната процедура. За исковия процес липсват
доказателства той реално да е направил съдебно-деловодни разноски.
3.4.) Деловодните разходи, дължими на ответника, съразмерно с отхвърлената
част от исковете, са 398,91 лв. и касаят исковото производство.
3.5.) Тъй като ищцовата страна е освободена от задължението за внасяне на
държавни такси и на разноски по делото (чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК), ответното дружество
следва да заплати по сметка на съда (чл. 78, ал. 6 ГПК) държавната такса и разноските
3
за вещо лице, пропорционално на уважената част от исковите претенции, както следва:
- 26,67 лв. – държавна такса, дължима за заповедното производство;
- 26,66 лв. – държавна такса, дължима за исковото производство, и
- 93,62 лв. – разноски за вещо лице, направени от бюджета на съда, в
исковото производство.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „А. - П. Ш.“
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г. Д.“ № 5, ЕИК ***, дължи
на В. П. М., с адрес в гр. Г., ул. „М.“ № 21, ЕГН **********, следната сума, включена
в предметния обхват на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 8803/06.04.2021 г.
по ч. гр. д. № 512/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно: 1 333,30 лв., представляваща
неизплатен остатък от командировъчни разходи, дължими от „А. - П. Ш.“ ЕООД (като
работодател) на В. П. М. (като работник), за работа в чужбина, през месец юли на 2020
г., съгласно Заповед за командироване с № 110 от 02.06.2020 г., в рамките на
съществувалото между тях трудово правоотношение, съобразно сключения помежду
им трудов договор с № 155 от 02.06.2020 г., по силата на който последният е
изпълнявал при първото длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече
тона“, ведно със законната лихва, считано от 06.04.2021 г. до погасяването.
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. П. М., с адрес в гр. Г., ул. „М.“ № 21, ЕГН
**********, предявени срещу „А. - П. Ш.“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление в гр. П., ул. „Г. Д.“ № 5, ЕИК ***, с които се претендира да бъде
призната, по реда на чл. 422 ГПК, дължимостта и на следните суми, включени в
обсега на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 8803/06.04.2021 г., издадена по
ч. гр. д. № 512/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно:
- 1 206,96 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение,
дължимо от „А. - П. Ш.“ ЕООД (като работодател) на В. П. М. (като работник), за
периода от 01.07.2020 до 17.09.2020 г., въз основа на сключен между тях трудов
договор с № 155 от 02.06.2020 г., по силата на който последният е изпълнявал при
първия длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, ведно със
законната лихва, считано от 06.04.2021 г. до погасяването;
- 118,65 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена върху
неизплатеното трудово възнаграждение, за периода от 01.11.2020 г. до 06.04.2021 г., и
- 189,28 лв., представляваща обезщетение за неползван платен годишен
отпуск за 2020 г., в размер на 8 работни дни, ведно със законната лихва, считано от
06.04.2021 г. до погасяването.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А. - П. Ш.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. П., ул. „Г. Д.“ № 5, ЕИК ***, да заплати на В. П. М., с адрес
в гр. Г., ул. „М.“ № 21, ЕГН **********, сумата от 163,84 лв., представляваща
съдебни разноски, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 512/21 г. на
Районен съд – гр. П.), съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, В. П. М., с адрес в гр. Г., ул. „М.“ №
21, ЕГН **********, да заплати на „А. - П. Ш.“ ЕООД, със седалище и адрес на
4
управление в гр. П., ул. „Г. Д.“ № 5, ЕИК ***, сумата от 398,91 лв., представляваща
съдебни разноски, дължими за исковото производство (гр. д. № 878/21 г. на Районен
съд – гр. П.), съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, „А. - П.
Ш.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Г. Д.“ № 5, ЕИК ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен
съд – гр. П., държавна такса и разноски за вещо лице, пропорционално на уважената
част от исковите претенции, както следва:
- 26,67 лв. – държавна такса, дължима за заповедното производство (ч. гр.
д. № 512/21 г. на Районен съд – гр. П.);
- 26,66 лв. – държавна такса, дължима за исковото производство (гр. д. №
878/21 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 93,62 лв. – разноски за вещо лице, направени от бюджета на съда, в
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5