№ 1439
гр. София, 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:д.р.
при участието на секретаря и.с.
като разгледа докладваното от д.р. Гражданско дело № 20231110127978 по
описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от малолетния Д. А. И., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител Г. С. А., ЕГН **********, иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
срещу А. М. И., ЕГН **********, за увеличаване на месечна издръжка, дължима от родител
на ненавършило пълнолетие дете, от 160,00 лв. на 250,00 лв. месечно, считано от подаване
на исковата молба /23.05.2023 г./.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на одобрена съдебна спогодба с протоколно определение от 28.11.2019 г. по гр.д. №
408/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин, да заплаща месечна издръжка в размер на 160,00 лв.
месечно, считано от 28.11.2019 г. /датата на одобряване на спогодбата/. Сочат се увеличени
нужди на детето с оглед изминалия период от време. Сочат се нужди за облекло, храна,
образование, извънкласни занимания и други потребности, свързани с цялостното му
отглеждане, възпитание и развитие /включително тренировки по баскетбол, уроци по
тромпет, екскурзии и други/. Претендира се увеличаване на месечната издръжка на всеки от
ищците от 160,00 лв. на 250,00 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез
назначения му особен представител, оспорва иска по размер.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
1
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 8 от делото/, ищцата Д. А. И., ЕГН **********, е
малолетен, като негови родители са Г. С. А., ЕГН **********, и А. М. И., ЕГН **********.
Оттук следва, че ответникът, като баща на ищеца е лице, задължено да му дава издръжка.
С одобрена съдебна спогодба с протоколно определение от 28.11.2019 г. по гр.д. №
408/2019 г. по описа на РС-Елин Пелин, ответникът е осъден да заплаща на ищеца месечна
издръжка в размер на 160,00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,
считано от 28.11.2019 г. /л. 10-12 от делото/. Следователно, от определяне размера на
присъдената издръжка по съдебен ред на ищеца са изминали повече от четири години, като
към датата на устните състезания ищецът е на тринадесет години. Установява се, че ищецът
посещава извънкласни дейности /тренировки по баскетбол/ два пъти седмично /л. 7 от
делото/, както и също два пъти седмично – уроци по музикален инструмент /л. 9 от делото/.
Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния размер на
неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за
издръжката му. Нуждите на ищеца, обичайни за деца на неговата възраст /за храна, дрехи,
училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите разходи за издръжката на
домакинството на майката, в което той се отглежда, се установява от самия факт на
биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. Съгласно чл.
142, ал. 2 СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата” или 233,25 лв. към момента на приключване на устните
състезания. Съдът намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия
2
родител, доколкото този размер се съотнася с минималната работна заплата за страната,
която представлява гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по
трудово правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това,
регулира масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу
двамата общо. Видно от справка от НАП /л. 60-62 от делото/, за майката на ищеца има данни
за регистриран трудов договор с ДМ Блъгария ЕООД при основна заплата от 1800 лв. и
деклариран средномесечен наличен месечен облагаем доход в размер на около 2660 лв. в
периода от м.01.2022 г. до м.09.2023 г., като няма данни да подадена от нея декларация по
чл. 50 ЗДДФЛ за 2022 г., както и данни за история на осигуряването като самоосигуряващо
се лице. По делото не се установи размер на доходите на ответника /видно от справка от
НАП на л. 64 от делото, за същия няма данни за регистрирани действащи трудови договори,
данни за декларирани доходи и подадени данъчни декларации/, но същият е в
трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни причини,
поради което не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка /ППВС
№ 5/1970 г., т. 11/. С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът дължи издръжка на
своето дете в размер на 250,00 лв. месечно – размер, близък до минималния законово
установен размер на издръжката. Ето защо съдът намира, че искът с правно основание чл.
150 вр. чл. 143, ал. 2 СК следва да бъде уважен за пълния предявен размер. Издръжката се
дължи от датата на предявяване на исковата молба – 23.05.2023 г., до настъпване на
законово основание за нейното изменение или прекратяване.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Ищцовата страна е претендирала разноски, каквито с оглед изхода на делото й се полагат.
Установява се по делото и направата на такива в размер на 500,00 лв. /заплатен адвокатски
хонорар – л. 6 от делото-гръб/, поради което и следва да бъдат присъдени в този размер.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса върху
присъдената издръжка в размер на 129,60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от А. М. И., ЕГН **********, определена по силата на одобрена съдебна
спогодба с протоколно определение от 28.11.2019 г. по гр.д. № 408/2019 г. по описа на РС-
Елин Пелин, в полза на Д. А. И., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен
представител Г. С. А., ЕГН **********, като:
3
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК А. М. И., ЕГН **********, да
заплаща на Д. А. И., ЕГН **********, чрез неговата майка Г. С. А., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 23.05.2023 г., до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. М. И., ЕГН **********, да заплати на Д. А.
И., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Г. С. А., ЕГН
**********, сумата от 500,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК А. М. И., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 129,60 лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 25.01.2024 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4