№ 362
гр. София, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20211000503449 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 264930 от 21.07.2021г., постановено по гр.дело № 3399/2021г.
на Софийския градски съд, ГО, 14 състав, Гаранционен фонд е осъден да плати на
Б. Ч. Ч., на основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.558, ал.5 КЗ и чл.497,
ал.1 от КЗ, сумата 40 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди,
причинени при ПТП на 24.04.2019г., ведно със законната лихва от 19.11.2020г. до
окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 40 000 лева до
предявения размер 90 000 лева, частично претендиран от 120 000 лева, както и за
законна лихва за периода от 29.10.2020г. до 18.11.2020г.; на основание чл.557,
ал.1, т.1 от КЗ, вр.чл.558, ал.5 КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ, Гаранционният фонд е
осъден да плати на Б.Ч. и сумата 3 623,43 лева, като обезщетение за имуществени
вреди, причинени от същия пътен инцидент на 24.04.2019г., ведно със законната
лихва, считано от 19.11.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлена
претенцията за законна лихва за периода от 29.10.2020г. до 18.112020г.; на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, ГФ е осъден да плати по сметка на СГС сумата
1924,33, като разноски по делото и на основание чл. 38 ЗАдв е осъден да плати на
адв.К.П. адвокатско възнаграждение в размер 1535,80 лева.
Въззивна жалба против решението е подадена от Б. Ч. Ч., чрез
пълномощника адв. К.П., в частта, с която е отхвърлен искът за плащане на
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40 000 лева до 60 000 лева,
претендирани частично от общо обезщетение в размер 120 000 лева.
Жалбоподателят сочи, че при определяне размера на обезщетението съдът е
нарушил правилото на чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в пълна степен броя и вида
1
на причинените при ПТП телесни увреждания, обстоятелството, че пострадалият
е претърпял три оперативни интервенции; продължителността на лечебния и
възстановителен период, както и установения с гласните доказателства интензитет
на търпените болки и страдания. Искането е да бъде отменено решението в
обжалваната част и вместо това да бъде постановено друго, с което на ищеца се
присъди още сумата 20 000 лева като обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 19.11.2020г. до окончателното плащане.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от ГФ не е постъпил отговор на въззивната
жалба на ищеца.
Въззивна жалба против решението на СГС е подадена и от ГФ, чрез
пълномощника юрк. Т. М., в частта, с която са уважени предявените искове. Този
жалбоподател смята, че по делото е останало недоказано наличието на
противоправно и виновно поведение на водача на неидентифицирано МПС. Сочи,
че единствената причина за настъпването на инцидента е в субективните действия
на ищеца, който като мотоциклетист пада и пуска МПС да продължи да се плъзга
до настъпването на удар със спрял автомобил. Поддържа, че определеният от съда
размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на правилото на
чл. 52 ЗЗД. Сочи, че в нарушение на чл. 51, ал.2 от ЗЗД съдът не е отчел приноса
на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, който е управлявал
мотоциклета с несъобразена и превишена скорост, както и не е упражнил
достатъчен контрол върху превозното средство, като смята, че в случая следва да
бъде прието съпричиняване в размер 80%. Предвид изложеното ГФ иска да бъде
отменено решението в обжалваната част и вместо това предявените искове да
бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, Б.Ч., чрез пълномощника адв. К. П., е подал
отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Въззивните жалби са допустими-подадени са в предвидения в процесуалния
закон срок от легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо
съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да
бъдат разгледани по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Б. Ч. Ч. с искова молба, с която
против Гаранционен фонд са предявени искове с правно основание чл. 557, ал. 1,
т.1, във вр.с чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 90
000 лева, частично претендирани от общо обезщетение в размер 120 000 лева и
сумата 3 623,43 лева, като обезщетение за имуществени вреди, причинени при
ПТП на 24.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
29.10.2020г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 24.04.2019г., около 16,20 часа в гр. София
в ж.к.Студентски град, по ул.Акад. Борис Стефанов, в района на магазин
Фантастико, ищецът управлявал мотоциклет Ямаха с посока на движение от ул.
Атанас Манчев към ул. „8-ми декември“, когато в района пред входа на магазин
Фантастико, от паркираните перпендикулярно автомобили внезапно
неидентифициран автомобил с неустановен водач предприел маневра „движение
2
назад“, навлязъл върху платното за движение, по което се движил ищецът и със
задната си част достигнал до средата на дясната пътна лента, след което спрял.
Сочи се, че за да избегне удара, ищецът реагирал с аварийно спиране, като
мотоциклетът се наклонил на лявата си страна и паднал върху платното за
движение. Според ищеца вина за настъпването на инцидента имал водачът на
неидентифицирания автомобил, който в нарушение на правилата за движение по
пътищата при предприемане маневра движение назад, не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднение за
движението.
Ищецът твърди, че в резултат на инцидента получил телесни увреждания-
двойно кондилно счупване на левия крак и счупване на главата на лявата лъчева
кост на лявата ръка; спешна медицинска помощ му била оказана в УМБАЛ „Света
Анна” АД-София, където било проведено оперативно лечение на фрактурата на
крака, а на левия лакет била поставена ортеза; на 30.07.2019 ищецът отново
постъпил за лечение, поради болки в областта на долния ляв крайник и му била
направена втора операция. Сочи, в резултат на причинените при ПТП травми
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови
неудобства. Твърди, че направил разходи за лечение в общ размер 3 623,43 лева
за закупуване на медикаменти, медицински изделия и плащане на потребителска
такса.
В исковата молба се твърди, че автомобилът станал причина за процесното
ПТП напуснал местопроизшествието, без да изчака пристигането на органите на
Пътна полиция, като и до момента липсват данни за този автомобил и за водача
му, поради което на 18.08.2020г. ищецът отправил до ГФ искане да му бъде
платено обезщетение за причинените при ПТП вреди. Твърди се, че с писма от
29.10.2020г. и от 18.02.2021г. ответникът отказал плащане. Предвид всичко
изложено ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираните
суми, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът Гаранционен фонд
оспорва предявените искове. Оспорва твърденията в исковата молба относно
механизма на настъпване на инцидента и наличието на противоправно поведение
на водача на неустановения автомобил. Поддържа, че представеният към исковата
молба констативен протокол не обвързва съда относно описания в него механизъм
на ПТП, тъй като е съставен единствено по данни на ищеца. Смята, че
претендирният размер на обезщетението е силно завишен и не отговоря на
принципа на справедливостта. Ответникът прави евентуално възражение за
съпричиняване от страна на ищеца, като твърди, че същият е нарушил
разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП-управлявал е мотоциклета без
поставена предпазна каска и с превишена скорост. Предвид изложеното
ответникът иска да бъдат отхвърлени заявените претенции.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 24.04.2019г. в гр.София, около 16,20 часа в ж.к.Студентски град на
ул.Академик Борис Стефанов, в района на магазин Фантастико е настъпило ПТП
с участието на неидентифициран лек автомобил, с неустановен водач и
мотоциклет Ямаха, управляван от Б.Ч., вследствие на което последният е получил
3
телесни увреждания.
За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът в
първоинстанционното производство са приети като доказателства констативен
протокол за ПТП, протокол за оглед на местопроизшествието с фотоалбум към
него, изслушани са показанията на свидетел-очевидец на инцидента - Г. Л. Ю..
Прието е и заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. И. Т.. Въз основа
на тези писмени и гласни доказателства и заключението на САТЕ, въззивният съд
намира за установен следния механизъм на ПТП: на 24.04.2019г. около 16,20 часа
в гр.София, по ул.Акад. Борис Стефанов, на прав пътен участък, в района на
магазин Фантастико, в светлата част на денонощието, в дясната пътна лента с
посока от ул. Ат.Манчев към ул. 8 декември, с 45 км/час се движи мотоциклет
Ямаха, управляван от ищеца. Вещото лице инж. Т. е установил, че улица „Акад.
Борис Стефанов“ се състои от едно платно и е предназначена за двупосочно
движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента, а в
дясно от мотоциклета е имало паркирани успоредно на платното за движение
автомобили. Установено е, че пред входа на магазин Фантастико извън платното
за движение, вдясно за посоката на мотоциклета, е имало паркирани автомобили,
перпендикулярно на платното за движение, като на посоченото място е бил
паркиран и неустановен автомобил, с предната част към магазина. Водачът на
неустановения автомобил потегля на заден ход и автомобилът навлиза върху
платното за движение, по което в същото време се движи мотоциклетът,
управляван от ищеца. Автомобилът достигнал със задната си част до средата на
дясната пътна лента за посоката на движение на мотоциклета и спрял.
Мотоциклетистът реагирал с аварийно спиране като наклонил мотора на лявата
си страна, водачът паднал върху платното за движение, а мотоциклетът
продължил движението си плъзгайки се по платното, като се ударил в задна дясна
гума на автомобила. Мотоциклетистът се установил върху платното за движение
на около 5 метра преди автомобила. Според инж. Т. причина за настъпване на
ПТП се субективните действия на водача на неустановения автомобил, който
навлязъл върху платното за движение в момент, в който по него се движи и
приближава мотоциклет, като автомобилът е навлязъл в опасната му зона за
спиране. Експертът е установил, че мястото на удара между неустановения лек
автомобил и мотоциклета е на около 3м вляво по продължение на десния бордюр
по посока на движение на мотоциклета и по дължина на платното за движение, в
района на магазин Фантастико, като е настъпил в дясната пътна лента за посоката
на движение на мотоциклета. Изчислил е, че опасната зона за спиране на
мотоциклета при скорост на движение 45 км/час е около 30 метра и е направен
извод, че ударът за мотоциклетиста е бил непредотвратим, тъй като отстоянието
между мотора и мястото на удара е 20 метра, когато водачът на мотоциклета е
имал възможност да види неустановения лек автомобил при опасна зона за
спиране от 29,7метра. Посочил е, че ако водачът на мотоциклет Ямаха е
управлявал мотора с 34,19 км/час или с по-ниска скорост, то би имал техническа
възможност да предотврати настъпването на ПТП. Обяснил е, че когато
мотоциклетистът е задействал спирачната система в авариен режим, колелата на
мотора се блокират и в това състояние мотористът не може да запази равновесие и
най-често следва падане на мотора и водача на пътното платно. Вещото лице е
посочило, че водачът на автомобила е имал възможност да забележи
приближаващия го мотоциклет независимо от неговата скорост преди да навлезе
върху платното за движение.
4
В откритото съдебно заседание пред СГС инж. Т. е посочил, че според
данните по протокола за оглед на местопроизшествието липсва т.нар. „легнал
полицай”, като е уточнил, че ПТП е настъпило на около 20 метра преди
пешеходна пътека и че пътната лента за движение на мотоциклета е била широка
около 5 метра. Посочил е, че е правил изчисленията от момента, от който
автомобилът е навлязъл в пътната лента на мотоциклета и от този момент колата
се е намирала в опасната зона на мотоциклетиста. Отново е заявил, че при скорост
45 км/час ударът за водача на мотоциклета е бил непредотвратим. Вещото лице е
посочило, че на мястото на инцидента не е имало друго ограничение на скоростта,
освен общото ограничение за населено място.
В първоинстанционното производство е представена медицинска
документация, като въз основа на нея и след извършен на 22.05.2021г. личен
преглед на пострадалия, е изготвена СМЕ от д-р Д. К. - ортопед-травматолог.
Според заключението на СМЕ, в резултат на ПТП, ищецът е получил закрита
двустранна фрактура на кондилите на тибията с нарушение целостта на
тибиалното платно - луксационна фрактура и закрита, неразместена фрактура на
главичката на лъчевата кост/радиус/, като по медико-биологичната си
характеристика двете фрактури водят до трайно затруднение на движението на
ляв долен и на ляв горен крайник за срок по дълъг от 30 дни. Посочено е, че
получените увреди са в причинно-следствена връзка с процесното произшествие,
като е обяснено, че тези травми се получават най-често при странично падане от
мотоциклет. Установено е, че пострадалият е бил на лечение в УМБАЛ- Св.Анна-
София, за период 7 дни, като му е извършена оперативна интервенция-кръвна
репозиция на костните фрагменти на тибията с възстановяване на тибиалното
платно и фиксирането им с импланти, поставена е ортеза на фрактурата на
лакътна става като са дадени препоръки за ползване на патерици за период от 2
месеца и носене на ортеза 1 месец; в периода от 30.07.2019г. до 05.08.2019г.
ищецът е бил на лечение в МБАЛ –Вита и е изваден горният винт от медиалната
плака и е осъществена локална остеопластика на тибията; в периода от
15.10.2020г. до 20.10.2020г. е проведена хоспитализация за изваждане на
поставените импланти след зарастване на фрактурата.
Д-р К. е обяснил, че по медицинските критерии възстановяването на
констатираните увреждания е 8 месеца. Посочил е, че най-интензивни болки и
страдания ищецът е търпял непосредствено след произшествието, с изостряния
следоперативно и затихващи към края на периода. При извършения личен преглед
на ищеца лекарят е установил възстановяване до ниво работоспособност; че
засегнатите стави имат пълен обем на движенията без болка. Посочил е, че се
наблюдават остатъчни явления от травмата, изразяващи се в хипотрофия на
бедрената мускулатура от 1 см спрямо здравия крак и оперативни белези
двустранно на ляво коляно.
Не се спори по делото, а и се установява от представените фактури и
фискални бонове, че пострадалият е направил разходи за лечение на причинените
при ПТП травми в общ размер 3623,43 лева, които и според д-р К. са били
необходими за лечението.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди и техния
интензитет въ прървоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства.
Свидетелката М. С. Ч. - съпруга на ищеца, твърди, че разбрала за инцидента
5
по телефона от него и че го видяла в болницата. Спомня си, че той не бил добре-
кракът му бил шиниран и с оток, целият бил охлузен, ръката му също била
счупена и шинирана. Твърди, че около 8 дни останал в болницата, където го
оперирали. Споделя, че след изписването дълго време не можел да се обслужва
сам, бил на легло, с памперси, като тя изцяло се грижела за него-за тоалет,
хранене, преобличане. Твърди, че останал на легло около 3 месеца, че му били
дали проходилка и патерици, но заради счупването на ръката не можел да
използва патерици за придвижването. Сочи, че около 6 месеца използвал
помощни средства. Свидетелката твърди също, че след инцидента се влошило
психичното състояние на съпруга й-станал асоциален, депресирал се, станал
раздразнителен, трудно общували по между си, качеството на живота му се
влошило, обездвижил се, което довело до напълняване с 20 кг. Твърди, че преди
ПТП бил много деен и енергичен, тичал за удоволствие. Сочи, че съпругът й
работи като строителен инженер и трябва постоянно да обикаля обекти, а след
инцидента, като върви два часа кракът му се подувал и това му пречело. Спомня
си, че дълго време пил антикоагуланти, защото имал болки, кракът му се подувал
и вените му се запушили. Сочи, че към момента съпругът й се придвижва
самостоятелно.
Страните не спорят, че на 18.08.2020г. ищецът сезирал ГФ с искане да му
бъдат платени обезщетения за причинените при ПТП неимуществени и
имуществени вреди; че с писмо с изх.№24-01-401/29.10.2020г. ответникът отказал
плащане, поради липса на противоправно деяние, извършено от страна на
неустановения водач.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав, прави
следните изводи:
Съвкупният анализ на обсъдените доказателства води до категоричния извод
за наличие на виновно и противоправно поведение от страна на неустановения
водач на неидентифицирания лек автомобил, който не е съобразил поведението си
с правилата за движение по пътищата, като при предприетата маневра движение
назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да
създаде опасност или да затрудни движението, не е наблюдавал непрекъснато
пътя зад автомобила, нито има данни да е осигурил лице, което да сигнализира за
опасности. Налице е вредоносен резултат-причиняване на телесни увреждания на
ищеца, както и причинна връзка между противоправното поведение на водача на
неидентифицирания автомобил, настъпилото ПТП и причинените на ищеца вреди.
Настъпилият на територията на РБългария пътен инцидент, липсата на
идентификация на увреждащия автомобил и на водача му и наличието на
предпоставките на чл.45 ЗЗД е основание за ангажиране на отговорността на
Гаранционния фонд-ответник по реда на чл. 557, ал.1 ,т.2 от КЗ. Налице е и
писмена претенция на пострадалия отправена до ГФ с искане за плащане на
обезщетение.
Спорни пред тази съдебна инстанция, с оглед оплакванията във въззивните
жалби са и въпросите за справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, което се дължи на пострадалия, съпричинил ли е той
настъпването на вредоносния резултат, управлявайки мотоциклета си с
несъобразена с пътната обстановка скорост.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които
са в пряка причинна връзка с процесното ПТП и които представляват
6
неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно
критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на
причинените травматични увреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на лечебния и
възстановителен период, наличието или липсата на трайни последици за здравето
на увредения, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в
ППВС № 4/1968 г.).
В случая за да определи справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди този състав на САС съобрази следните обстоятелства: брой,
вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания и техния
медикобиологичен характер: фрактури на ляв крак и на лява ръка; вида и
продължителността на проведеното лечение и свързаните с това ограничения за
пострадалия-болнично лечение общо за 21 дни с проведени три оперативни
интервенции, медикаментозно лечение и домашно амбулаторно лечение;
продължителността на лечебния и възстановителен период, установена от
заключението на СМЕ и събраните гласни доказателства-общо за 8 месеца. САС
съобрази настъпилата негативна промяна в психичното състояние на пострадалия
след инцидента, както и обстоятелство, че по време на целия лечебен и
възстановителен период е изпитвал болки и страдания-най-интензивни
непосредствено след ПТП и оперативните интервенции и проведената
рехабилитация, че е имал затруднения и неудобства от битов, социален и личен
характер. Съдът взе предвид обясненията на вещото лице-медик, че
здравословното състояние на ищеца е възстановено до ниво работоспособност, че
засегнатите колянна и лакетна става са с пълен обем на движение. Съобрази също
и установените от д-р К. остатъчни явления-лека хипотрофия на бедрената
мускулатура на увредения долен крайник в сравнение със здравия и наличието на
оперативни белези в колянната област.
Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на ПТП – 36
годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-
икономическите условия в страната към 24.04.2019г. и лимита на
застрахователните покрития към същата дата. Отчитайки всички тези фактори,
съставът на САС намира, че сумата 60 000 лева би обезщетила справедливо
ищеца за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди.
Следва да бъде посочено, че от най-съществено значение за определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на ищеца са
едновременните фрактури на ляв долен и на ляв горен крайник, което води до
извод за негативна промяна в начина на живот на пострадалия в рамките на 8
месеца и обосновават посочения размер на обезщетението.
Своевременно направеното от застрахователя възражение за съпричиняване
от страна на ищеца за настъпването на ПТП и собственото му увреждане,
управлявайки мотоциклета с несъобразена с характера и интензивността на
движението скорост, както и неупражнен достатъчен контрол върху МПС, САС
намира за неоснователно.
Посочи се вече, че според изводите на експерта, изготвил САТЕ, приета в
първоинстанционното производство, мотоциклетът се е движил с 45 км/час, и на
мястото на инцидента не е имало други ограничения на скоростта, извън
предвидените в ЗДвП –движение с 50 км/час в населено място. Безспорно
7
установено е по делото, че от момента, в който неустановеният лек автомобил е
бил видим за водача на мотоциклета, ищецът не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, чрез аварийно спиране. Предвид изложеното, да се приеме, че
мотоциклетистът е допринесъл за настъпването на ПТП и вредоносния резултат
би почивало на предположения, а не на конкретно установените по делото факти.
В този смисъл решение № 99/08.10.2013г. по т.д. №44/2012г. на ВКС, Второ ТО,
решение № 98/24.06.2013г. по т.д. №596/2012г. на ВКС, Второ ТО, според които
изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на
предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е
способствало за настъпването на вредите.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен за сумата
60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2020г. до окончателното
плащане.
По делото не се спори, че във връзка с лечението на претърпените при ПТП
травматични увреди ищецът е направил разходи в общ размер 3623,43 лева,
поради което и претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди
следва да се уважи в този размер.
Изводите на въззивната инстанция частично не съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд, поради което решението на СГС следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен искът на Б.Ч. за разликата над 40 000 лева
до 60 000 лева. Вместо това следва да бъде постановено решение, с което на
основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.558, ал.5 от КЗ и чл.497, ал.1 от КЗ ,
Гаранционен фонд бъде осъден да плати на Б.Ч. още 20 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.04.2019г. от
неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2020г.; на
основание чл. 78, ал.6 ГПК, ГФ следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС
още 400 лева за държавна такса и още 89 лева за депозит за свидетел; на
основание чл. 38 ЗАдв, ГФ следва да бъде осъден да плати на адв.К.П. още 736
лева за адвокатско възнаграждение за осъщественото пред СГС безплатно
процесуално представителство на ищеца. В останалата обжалвана част решението
на СГС следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл. 38 ЗАдв, ГФ следва да бъде
осъден да плати на адв. К.П. адвокатско възнаграждение в размер 2 968 лева за
осъщественото пред САС безплатно процесуално представителство на Б.Ч..
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264930 от 21.07.2021г., постановено по гр.дело №
3399/2021г. на Софийския градски съд, ГО, 14 състав, в частта, с която е
отхвърлен искът на Б. Ч. Ч. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
за разликата над 40 000 лева до 60 000 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА, на основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, във вр. с чл.558, ал.5 от КЗ и
чл.497, ал.1 от КЗ , Гаранционен фонд да плати на Б. Ч. Ч. още 20 000 лева, като
обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 24.04.2019г. от
8
неидентифицирано МПС, ведно със законната лихва, считано от 19.11.2020г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, Гаранционен фонд да плати по
сметка на СГС още 400 лева за държавна такса и още 89 лева за депозит за
свидетел.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, Гаранционен фонд да плати на адв.
К.П. още 736 лева за адвокатско възнаграждение за осъщественото пред СГС
безплатно процесуално представителство на ищеца.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264930 от 21.07.2021г., постановено по
гр.дело № 3399/2021г. на Софийския градски съд, ГО, 14 състав, в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗАдв, Гаранционен фонд да плати на адв.
К.П. адвокатско възнаграждение в размер 2 968 лева за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9