Определение по дело №8272/2019 на Районен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                              08.11.2019 г.                                              гр. Бургас

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                               ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На осми януари                                                                две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

 

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 8272 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от И.Г.Г. против Главна дирекция „Гранична полиция“ и е за осъждане на ответника да заплати сумата от 1440 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 240 часа за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

В законоустановения срок по делото постъпва отговор от ответника, с който на първо място се прави възражение за неподсъдност на делото, като се моли същото да бъде изпратено на РС – Малко Търново.

Съгласно чл. 140 от ГПК след като провери редовността и допустимостта на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По възражението на ответника за местна неподсъдност на делото:

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ГПК всеки съд решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Според разпоредбата на чл.114 от ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд. Страните не спорят, че ищецът е назначен на длъжност в ГПУ – Малко Търново, който попада в съдебния район на РС – Малко Търново, т.е. мястото на полагане на труд не попада в съдебния район на РС – Бургас.

 Вярно е, че законът дава право на ищеца да определи пред кой съд да предяви иска по трудово дело - дали пред съда по седалището на ответника или пред съда по мястото, където той обичайно полага своя труд. Искът обаче не може да бъде предявен в друг съд по усмотрение на ищеца, като в съдебната практика по този въпрос няма колебания – в този смисъл Определение № 18 от 14.01.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 7706/2013 г., I г. о. и Определение № 109 от 7.02.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 64/2012 г., IV г. о.

В случая ответникът възразява в срока по чл. 119, ал. 4 от ГПК и с оглед данните по делото, че мястото на обичайното полагане на труд от ищеца е извън територията на БРС, то на ответника не може да бъде отречено правото на отвод за местна подсъдност на исковете пред сезирания от ищеца съд по постоянния му адрес – в този смисъл Определение № 362 от 20.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 351/2010 г., III г. о.

Поради факта, че ищецът желае спорът да се реши от съд, различен от този, в който е седалището на ответника, то следва да се приеме, че местно компетентен да се произнесе по спора е Районен съд – Малко Търново.

Мотивиран от горното и на основание чл.118, ал.2 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 8272/2019 г. по описа на БРС.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд – Малко Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд-Бургас в едноседмичен срок от връчването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: