№ 42763
гр. София, 29.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110159936 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от „*** за допълване на определение № 22930 от
29.06.2023 г. постановено по гр. д. № 59936/2022 г. по описа на СРС, 39
състав, в частта за разноските.
В молбата се твърди, че съдът неправилно не е присъдил в полза на
ответника направените в исковото и в заповедното производство разноски, на
които той има право и при прекратяване на делото на основание чл. 78, ал. 4
ГПК.
Насрещната страна оспорва молбата като недопустима и неоснователна.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и
прецени данните по делото, намира следното:
Искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на законоустановения
7-дневен срок за обжалване на определението, от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество
искането е основателно.
С определение № 22930 от 29.06.2023 г. постановено по гр. д. №
59936/2022 г. по описа на СРС, 39 състав съдът е прекратил производството
поради направен отказ от иск от страна на ищеца на основание чл. 233 ГПК. С
определението е обезсилена издадената по ч.гр.д. № 10835/2022г. по описа на
СРС, 39 състав, заповед за изпълнение. В постановеното определение съдът
не се е произнесъл по искането на ответника за разноски, заявено в отговора
1
на исковата молба, както и по искането, заявено във възражението по
заповедното производство.
При прекратяване на производството по делото поради направен отказ от
иска, ответникът безспорно има право на разноски, които е направил в
процеса, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК /Определение № 843 от
17.11.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6176/2014 г., IV г. о., ГК/. В случая не се
установява отказът да е породен от факти, настъпили след предявяването на
иска, като ответникът с поведението си да е станал причина за предявяването
му, което би довело до прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78,
ал.2 ГПК. На ответника се дължат направените разноски, чието възлагане той
е поискал с отговора на исковата молба. За доказване на същите е представен
договор за правна защита и съдействие, приложен към отговора на исковата
молба, видно от който сума в размер на 400 лв. е била заплатена в брой при
сключването му. Така определеното възнаграждение е в съответствие с
минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /изм. и доп. ДВ. бр.88
от 4 ноември 2022г./, предвид което възражението за прекомерност на ищеца,
направено с молбата за отказ от иска, се явява неоснователно.
Що се отнася до направените в заповедното производство разноски,
съдът намира, че това производство е уредено като едностранно, поради
което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е поставено наред с други едностранни
производства – производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по
издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези
производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба,
като в този случай минималното адвокатско възнаграждение се определя по
чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл.
414 ГПК /в приложимата към казуса редакция/ е основание за отпочване на
исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне, а
указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма
самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за прерастване на
заповедното производство в състезателно и двустранно, а не израз на
материалноправната защита на длъжника. В този смисъл не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство по смисъла на чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски
2
районен съд отчитайки обстоятелството, че подаването на възражение по чл.
414 от ГПК по своя характер все пак представлява действие по подаване на
молба, намира, че следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
възнаграждение в размер на 50 лв. /приложима редакция към датата на
сключване на договора-преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г./.
Доколкото извършването на разноски във връзка с производството се
установява по делото, а на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право
на такива при прекратяване на производството, молбата е основателна и
следва да бъде уважена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 22930 от 29.06.2023 г. постановено по гр. д.
№ 59936/2022 г. по описа на СРС, 39 състав, като ОСЪЖДА „**, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кукуш“ № 1,
да заплати на „***, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с.
**, на чл. 78, ал. 4 от ГПК, сумата от 400 лв., представляваща направени в
исковото производство разноски и сумата от 50 лв., представляваща
направени в заповедното производство разноски.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3