РЕШЕНИЕ
№ 1344
гр. Пловдив, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20225300501578 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба, подадена от С. Н.
Й., чрез адв. О., против част от решение № 260287 от 27.04.2022 г. по гр.дело №
14829/2020 г. по описа на РС Пловдив, ХIV гр. състав, с която се признава за
установено, че С. Н. Й., ЕГН **********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с
предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми:
118,92 лева - главница за незаплатени абонаментни такси и услуги за периода от
18.12.2017 г. до 17.04.2018 г. по договор за мобилни услуги от 30.12.2016 г. и
допълнително споразумение от 16.01.2018 г.; 68,64 лева - главница за незаплатени
абонаментни такси и услуги за периода от 18.12.2017 г. до 17.04.2018 г. по договор за
мобилни услуги от 07.07.2017; 243,39 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от
16.01.2018 г. и 81,06 лева - лизингови вноски по договор за лизинг от 07.07.2017 г.;
ведно със законната лихва върху сумите от подаването на заявлението в съда на
29.05.2020 г. до изплащането им, както и в частта, с която е осъдена да заплати
разноските по делото. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
С постъпилата въззивна жалба се навеждат доводи за неправилност и
необоснованост на постановеното решение № 260287/27.04.2022 г. по гр.дело №
1
14829/2020 г. по описа на РС Пловдив в обжалваната част, както и постановяването му
при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че решението е
постановено при недостатъчно доказателства, които да установят по категоричен
начин претенциите на ищеца, включително предоставяне на услугите, за които се
претендира заплащане, а преценката на събраните такива се счита погрешна и непълна.
Сочи, че съдът не е следвало да кредитира приетите заключения на вещите лица, тъй
като същите са били изготвени на база предоставени от ищеца частни свидетелстващи
документи, без лична преценка на комуникационните системи и счетоводството на
оператора. Намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК,
доколкото вещите лица не са били допуснати до системата на оператора, както и до
неговото счетоводство, с което се осуетява изпълнението на задачите на вещото лице,
поради което е налице възпрепятстване на доказването и влече недоказаност на
предоставяне на услугите за процесния период и дължимостта и размера на
претендираните суми. Оспорва се и правото на ищеца да прекрати предсрочно
договорите за предоставяне на услуги без предизвестие, доколкото посоченото
основание не съществува в договорите, а се основава на неравноправна клауза в
общите условия на оператора – чл. 19б, допускаща по-благоприятни условия за
прекратяване на договора от търговеца в сравнение с тези на потребителя. Оспорва
прекратяване на договора, доколкото не е доказано получаване на предизвестие от
потребителя, което, с оглед сключване на договора в писмена форма, също следва да е
отправено писмено, съгласно цитирана съдебна практика, поради което и оспорва
предсрочната изискуемост на лизинговите вноски.
Поради изложеното моли да бъде отменено постановеното решение в
обжалваната част, като бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен изцяло
предявения иск. Претендира присъждане на възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство.
Постъпил е отговор в законоустановения срок от насрещната страна „Йеттел
България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
чрез адв. В. Г., с който счита постановеното решение в обжалваната част за допустимо,
правилно и законосъобразно, постановено при правилно приложение на процесуалните
правила и в съответствие със задължителната съдебна практика. Оспорва твърденията
във въззивната жалба за препятстване на събирането на доказателства, поради
непредоставяне на достъп на вещите лица до необходимите данни, като заявява, че
всички искания на вещите лица са били уважени, а експертизите не са били оспорени
при приемането им. Оспорва и изложеното във въззивната жалба за липса на основание
и право на оператора да прекрати едностранно договора без предизвестие, като сочи
разпоредбата в договора, даваща основание за това. Излагат се съображения, че с
едностранното прекратяване на договора не се създава значително неравновесие в
правата на страните, доколкото в противен случай, при отричане на правото на
2
едностранно прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението за
заплащане на абонаментна такса, потребителят ще е задължен да я заплаща за целия
срок на договора, без да може да ползва услугите, които са договорени. Поради
изложеното счита, че клаузата в договора дерогира валидно разпоредбата на чл. 87, ал.
1 от ЗЗД, без да се предвижда особена форма за волеизявлението за прекратяване,
което може да бъде сторено и с конклудентни действия. Излагат се съображения, че
месечната цена за предпочетения абонаментен план, както и лизинговата вноска, се
дължат само на основание сключените договори, като е изпълнен фактическият състав
на договорното неизпълнение по чл. 79 от ЗЗД и ответникът следва да понесе
отговорността си. Доколкото се претендира месечна цена за избран абонаментен план и
цена на лизингово устройство, като срокът на договора за лизинг е изтекъл към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, без значение е дали е настъпила
предсрочна изискуемост на задължението за заплащане на лизингови вноски или не,
тъй като се дължи заплащането им след изтичане на уговорения падеж, като
лизинговата вещ е била задържана.
Моли да се остави без уважение въззивната жалба, като бъде потвърдено
обжалваното решение като допустимо, правилно и законосъобразно, ведно с всички
законови последици от това, претендира заплащане на разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Районният съд е бил сезиран с обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като ищецът твърди, че между страните
има сключени договори за предоставяне на мобилни услуги от 30.12.2016 г., с
допълнително споразумение от 16.01.2018 г., договор за предоставяне на мобилни
услуги от 07.07.2017 г. и съответно към тях сключени договор за лизинг от 16.01.2018
г. и договор за лизинг от 07.07.2017 г. Предвид липсата на изпълнение на задълженията
по договорите от страна на ответника, ищецът се е снабдил за претендираните суми за
дължими месечни абонаментни такси и потребени услуги, както и дължими лизингови
вноски със Заповед за изпълнение на парично задължение по частно гр. дело №
5887/2020 г. на ПРС. Доколкото заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 от ГПК, за ищцовото дружество е възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Ответникът, чрез назначения си особен представител, е оспорил
предявените искове с възражения относно липсата на доказано възникване на
облигационната връзка, размера на задълженията, както и правото на оператора да
прекрати едностранно договорите за лизинг.
По делото е приложено производството по частно гр. дело № 5887/2020 г. на
ПРС, към което са приложени процесните договори, подписани от страните, ведно с
3
общите условия на дружеството доставчик на мобилни услуги, издадените фактури за
твърдените незаплатени задължения. Пред районния съд са приети и две експертизи –
СТЕ и ССЕ. Въз основа на така събраните доказателства е прието от съда, че между
страните са възникнали валидно облигационни правоотношения, по което операторът
се е задължил да предоставя мобилен номер и пакет услуги срещу месечна такса от
24.99 лв. с ДДС по договор за мобилни услуги от 30.12.2016 г. и срещу месечна такса
от 44.99 лв. с ДДС, съгласно допълнително споразумение към него от 16.01.2018 г.,
като срокът на договора е бил 24 месеца. Във връзка с допълнителното споразумение е
бил подписан и договор за лизинг от 16.01.2018 г. с който на ответника е било
предоставено устройство Samsung Galaxy J5 2017, срещу заплащане на 23 вноски по
11.59 лева и уговорена възможност за придобиване на устройството при плащане на
24-та лизингова вноска, чиято стойност е записана като обезщетение при неизпълнение
на задължението за връщане и липса на искане за придобиване. Освен това приема, че
страните са били обвързани и с договор за мобилни услуги от 07.07.2017 г., съгласно
който операторът се е задължил да предоставя мобилен номер и пакет услуги по
уговорен план с месечна такса от 24.99 лв. с ДДС за срок от 24 месеца, а във връзка с
него е бил подписан и договор за лизинг от 07.07.2017 г., с който на ответника е било
предоставено устройство Samsung Galaxy J5 2016, срещу заплащане на 23 месечни
вноски по 5.79 лева и 24-та лизингова вноска за придобиване на устройството,
предвидена и като обезщетение при неизпълнение на задължението за връщане и липса
на искане за придобиване.
По отношение на дължимостта на незаплатени абонаментни такси и услуги по
договорите за предоставяне на мобилни услуги съдът е приел, че претенциите са
частично доказани с представените със СТЕ справки, които представляват извлечения
от електронната система на оператора и удостоверяват регистрираните за номера на
потребителя услуги, като същите са достатъчни, за да удостоверят ползваните услуги,
доколкото по делото няма доказателства за модифициране на данните.
По отношение на претенциите за заплащане на лизингови вноски съдът е зачел,
че мобилните устройства са били предадени, което е удостоверено в представените
договори, с подписа на страните, срокът за плащане на лизинговите вноски е изтекъл,
няма доказателства за тяхното погасяване и връщането на устройството, поради което
претенцията се явява основателна.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл. 269, изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото в обжалваната част, е валидно
и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността на решението в обжалваната част, единствено по изложените
във възззивната жалба доводи.
Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което
4
съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата инстанция.
Доколкото по отношение на така установената от районния съд фактическа обстановка
липсват възражения от страните, въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи, които са приети от съда и за които липсват оплаквания от страните.
С оглед формулираните във въззивната жалба възражения, спорен между
страните е въпросът дали ищцовото дружество е осъществило вменената му в процеса
доказателствена тежест да установи, че е предоставяло услугите по което и да е от
правоотношенията за процесния период, правото му предсрочно да прекрати
договорите за предоставяне на мобилни услуги и с оглед това да обяви за предсрочно
изискуеми лизинговите вноски за предоставените във връзка с тези договори мобилни
устройства. След преценката на представените доказателства, с оглед възраженията и
становищата на страните, настоящият съдебен състав споделя направените от
първоинстанционният съд правни изводи, поради следните съображения:
От приложените към заповедното производство договори за мобилни услуги се
установява валидно възникнала облигационна връзка между страните с описаното
съдържание в обжалваното решение. В процесните договори са предвидени условията
за ползване на предоставяните услуги – срока на действие, вида на предоставяната
услуга, за каквито услуги са издавани и фактурите, посочен е и приложимия
абонаментен план, както и конкретен номер по всеки договор, посредством който
потребителят се идентифицира сред абонатите на оператора и предадената СИМ карта,
осигуряваща достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор.
Следователно абонатът е поел задължение да заплаща уговорената месечна
абонаментна такса за предоставени мобилни услуги, както и уговорените лизингови
вноски за предоставените му мобилни устройства, във връзка с подписаните договори
за мобилни услуги. В т. 11 от всеки индивидуално сключен договор е удостоверено, че
абонатът е запознат, получил е и е съгласен да спазва общите условия за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги на оператора.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че не е доказано предоставянето
на услугите по процесните договори. В тази връзка следва да се посочи, че цената на
абонамента е възнаграждение за самото право на достъп до мрежата на оператора,
предоставено чрез активиране на съответната СИМ карта с уникален телефонен номер,
чрез който потребителят се разпознава от останалите участници в мрежата като абонат,
като за доказването на това вземане в полза на оператора е достатъчно позоваването на
подписаните от потребителя договори за съответния абонаментен план. В случая
уговорените цени на месечните абонаменти съответстват на начислената цена на
услугите в издадените фактури от оператора, поради което настоящият състав намира,
че в полза на въззиваемото дружество е възникнало вземане за договорените месечни
абонаментни такси.
5
От заключението на ССЕ се установява, че освен месечните вноски, стойност на
потребление, извън включеното в абонамента, е начислена сумата от 15,56 лв. за
мобилен номер 08*** и 0,13 лв. за мобилен номер **********, а съгласно СТЕ за
жалбоподателя са налични данни за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез
обществена далекосъобщителна клетъчна мрежа от въззиваемото дружество, за
процесния период, за мобилни номера 08*** и **********, като потреблението е
подробно описано в приложения за всеки отчетен период. В съдебно заседание вещите
лица заявяват, че са получили необходимата им информация в електронен вид, за да
отговорят на поставените им въпроси, като вещото лице Ш.заявява, че отговорът на
задачата е основан на база издадени документи от ищцовото дружество, с оглед
характера на поставените и въпроси, като дори да е била на проверка реално в
счетоводството, пак щеше да изследва същите документи, а вещото лице К. заявява, че
отговорите на поставените му въпроси са на база предоставени данни от дружеството -
оператор. Нито едно от вещите лица не сочи, че му е бил отказан достъп до
необходима информация, не е било допуснато до системата на оператора, или до
неговото счетоводство, или по друг начин е било възпрепятствано да отговори на
поставените му въпроси. Напротив, и двете вещи лица твърдят, че са получили
поисканата от тях и необходима им информация от оператора, като са отговорили
категорично на поставените им въпроси, поради което и няма основание за приложение
на разпоредбата на чл. 161 от ГПК, нито основание за съмнение в безпристрастността
на вещите лица или верността на заключенията им. Ето защо съдът счита, че е
доказано в производството, от представените по делото писмени доказателства –
договори за мобилни услуги и приетите по делото експертизи, че за процесния период
са били предоставяни услуги от мобилния оператор, за които жалбоподателят дължи
заплащане на уговорената месечна такса, по силата на самия сключен договор за
предоставяне на мобилни услуги, както и предоставените такива в установената по
делото с приетите експертизи стойност.
От приложените към заповедното производство договори за лизинг се
установява, че страните са сключили, съответно са обвързани и от договори за лизинг,
съгласно които лизингодателят е предоставил за временно и възмездно ползване на
лизингополучателя мобилен телефонен апарат Samsung Galaxy J5 2017 и мобилен
телефонен апарат Samsung Galaxy J5 2016, срещу заплащане на възнаграждение,
посочено в чл. 3 от всеки един от посочените по-горе договори. В разпоредбата на чл.
4 от всеки от договорите е посочено, че лизингополучателят, чрез подписа си,
декларира и потвърждава, че е получил устройството във вид, годен за употреба,
функционира правилно и съответства напълно на договорените технически
характеристики. Съгласно чл. 342 ал.1 ТЗ с договора за лизинг лизингодателят се
задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Събраните в хода на
производството доказателства, обуславят извода, че страните са обвързани от договора
6
за оперативен лизинг, като лизингодателят е изправна страна по отношение на
задължението си да предостави за ползване лизинговата вещ за процесния период. По
делото липсват доказателства лизингополучателят да е върнал предсрочно
предоставеното му по договора мобилно устройство, както и доказателства да е
заплатил всяка от лизинговите вноски на падежа. Ето защо настоящият съдебен състав
приема, че дори да липсват доказателства за предсрочната изискуемост на вземанията
за лизинговите вноски за периода на уговорените 24 месечни лизингови вноски е
настъпил падежа на задълженията, същите безспорно са били изискуеми към датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК респ. към датата на подаване на исковата
молба, с която е предявен иск за установяване на вземането по реда на чл. 422 ГПК.
Съгласно задължителните указания по т.9 от ТК №4 от 18.06.2014г. по Тълкувателно
дело №4/2013г. на ОСГТК ВКС, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство нормата на чл.235 ал.3 ГПК намира приложение по
отношение на фактите настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основана разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес. Настоящият състав приема, че след като съдът е длъжен на основание чл.235
ал.3 ГПК да съобрази всички факти настъпили преди подаване на заявлението имащи
отношение към изискуемостта на вземането, то при наличие на доказателства за
настъпила изискуемост на вземането съгласно условията на договора, независимо от
липсата на доказателства за предсрочната му изискуемост, следва да се приеме за
доказан факта на настъпване на падежа на всяка една от претендираните лизингови
вноски към датата на подаване на заявлението, поради което предявения иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен за доказания размер, съгласно
приетото заключение на ССЕ.
По така изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна, а
постановеното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
С оглед изхода от делото на въззиваемия се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в претендирания размер от 180 лв., за който са налице доказателства за
заплащане в брой в представения към отговора на въззивната жалба договор за правна
защита и съдействие, както и сумата от 300 лв. заплатено възнаграждение за особен
представител на жалбоподателя.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260287/27.04.2022 г., постановено по гр. дело №
14829/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, XIV граждански състав, в частта, с
която е признато за установено в отношенията между страните, че С. Н. Й., ЕГН
**********, дължи на „Йеттел България“ ЕАД, с предишно наименование „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 118.92 лева- главница за незаплатени
абонаментни такси и услуги за периода от 18.12.2017г. до 17.04.2018г. по договор за
мобилни услуги от 30.12.2016 г. и допълнително споразумение от 16.01.2018 г.; 68.64
лева- главница за незаплатени абонаментни такси и услуги за периода от 18.12.2017г.
до 17.04.2018г. по договор за мобилни услуги от 07.07.2017; 243.39 лева- лизингови
вноски по договор за лизинг от 16.01.2018г и 81.06 лева- лизингови вноски по договор
за лизинг от 07.07.2017г.; ведно със законната лихва върху сумите от подаването на
заявлението в съда на 29.05.2020 г. до изплащането, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 2513 от 01.06.2020г. по
частно гр. дело № 5887/2020 г. на ПРС, както и в частта за присъдените разноски.
Решението в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА С. Н. Й., ЕГН **********, да заплати на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, сумата от 480 лв. (четиристотин и осемдесет лева) направени разноски
в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8