Решение по КНАХД №502/2020 на Административен съд - Варна

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Варна, …………………2020 година

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

            

Административен съд – Варна, III-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на  двадесет и първи май две хиляди и двадесета  година в състав:

                                          

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Янка ГАНЧЕВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ:                Дарина РАЧЕВА

                                                                                               Даниела НЕДЕВА

при секретаря Теодора Чавдарова и в присъствието на прокурора от ВОП Силвиян И, като разгледа докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 502/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София срещу Решение № 2398 от 27.12.2019 г. на Варненски районен съд, V състав, постановено по НАХД № 4681/19 по описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление № 6347/09.09.2019 г., издадено от Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, с което на М.Д.С., ЕГН **********, на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 (хиляда) лв. за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от същия закон.

            В касационната жалба решението на въззивния съд се оспорва като неправилно и незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че лицето е осъществило състава на нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, доколкото според посочената норма пътното превозно средство (ППС) е тежко по смисъла на чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2011 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, който факт бил безспорно установен със съответно измерване на място. Сочи се, че санкционираният С. е лицето, чиято административно-наказателна отговорност следва да се ангажира, тъй като фактически е извършвал дейността по ползването на пътя съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП. Изтъква се, че деянието е извършено виновно при форма на вината непредпазливост. На основание изложеното е направено искане касационната инстанция да отмени решението на районния съд и постанови ново, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба, М.Д.С. изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли касационния съд да остави в сила решението на ВРС като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Моли касационния съд да отмени решението на районния съд поради неправилно приложение на материалния закон.

След като обсъди оплакванията в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка, извършена съгласно чл. 218 АПК, касационният съд намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е установил от фактическа страна, че при проверка, извършена от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ на 08.08.2019 г. около 09,15 ч. на път II-29, км 11, на 2 километра след разклона за с. Изворско в посока гр. Добрич—гр. Варна, е спряно управляваното от С. съчленено ППС с 5 оси – МПС с 2 оси /1-ва, 2-ра/ марка МАН с  рег. № ТХ **** ТХ и полуремарке с 3 оси /3-та, 4-та, 5-та/ с рег. № ТХ **** ЕХ. ППС превозвало рапица. При проверката е констатирано, че С. осъществява движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя, на извънгабаритно ППС по § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. – тежко ППС по чл. 3, т. 2 от Наредбата. След надлежно измерване било констатирано, че при разстояние между осите 1,32 метра сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето /3-та, 4-та и 5-та на ППС/ е 24.850 тона при допустимо максимално натоварване на тройната ос 24 тона съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, б. „б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. Измерването било извършено с техническо средство ролетка № 1303/18 и електронна везна модел PW-10 № К2000009. На основание установеното при проверката срещу С. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие и обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което била ангажирана административнонаказателната му отговорност като водач за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г., като на основание чл. 53, ал. 1 от ЗП му била наложена административна санкция „глоба” в размер на 1000 лв.

При така установена фактическа обстановка районният съд е приел, че издаденото наказателно постановление е материално незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Направил е извод, че в наказателното постановление липсва пълно описание на нарушението, съответстващо на посочената като нарушена норма на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, според която за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, предвид липсата на посочване във фактическото описание на нарушението, че движението на тежкото пътно превозно средство е за дейност от специално ползване на пътищата. Това обстоятелство е част от състава на нарушението и е абсолютна предпоставка за него, тъй като по силата на чл. 26, ал. 1 от ЗП такова изискване липсва. По отношение на управляваното ППС, районният съд приема, че наказващият орган се е позовал единствено на обстоятелството, че триосното ремарке и двуосното МПС са тежки ППС, без обаче да е доказал, че ППС е същевременно и извънгабаритно по смисъла на чл. 5 и § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, предвид кумулативното наличие на двата елемента, определящи характеристиките на превозното средство - "извънгабаритни и тежки ППС", с оглед на което посоченото деяние се явява несъставомерно. Съдът е направил извод, че санкционираният С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, за което е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Приел е, че С. в качеството му на водач на тежко МПС не е осъществил от субективна страна състава на административно нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗП, защото няма задължение за снабдяване със съответно разрешително и липсата на последното не може да му бъде вменена във вина, поради което неправилно е бил санкциониран.

    Настоящата инстанция възприема изцяло установените от районния съд факти, като споделя част от изводите му, мотивирали го да отмени процесното наказателно постановление. Районният съд е изпълнил задължението си да проведе съдебното следствие по начин, който осигурява обективното, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране и проверка на доказателствата в тяхната съвкупност, като е обсъдил наведените във въззивната жалба твърдения за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление, излагайки собствени мотиви.

По въпроса чия административнонаказателна отговорност следва да се ангажира за установеното нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП, въззивният съд е направил верен извод, че това не е санкционираното лице, доколкото в чл. 11 от Наредба № 11/2001 г. отговорност за движението и съпровождането на извънгабаритните ППС носят лицата, които извършват превозите, а последните са определени в чл. 15, ал. 3 от наредбата и това са собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите. Само тези лица имат задължението да снабдят ППС със съответните документи като подадат в АПИ или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на разрешително по образец. След като в случая е било безспорно установено, че С. е само водач на ППС, а не е собственик или лице, извършващо превоза, то не е следвало да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. Гореизложеното налага извода, че е налице несъставомерност на деянието с оглед на неговия субект. Водачът на извънгабаритно и/или тежко ППС не е от задължените лица, които могат да поискат издаването на разрешително за движение на извънгабаритно и/или тежко ППС от администрацията, управляваща пътя, поради което касационната жалба се явява неоснователна. Като е ангажирал отговорността на водача по разпоредба, предвиждаща отговорност за превозвача, административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно постановление, което правилно е отменено от районния съд. Решението на последния следва да бъде оставено в сила, а жалбата срещу него се явява неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

            Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р       Е        Ш         И :

 

ОСТАВЯ в сила Решение № 2398 от 27.12.2019 г. на Варненски районен съд, V състав, постановено по н.а.х.д. № 4681 по описа на съда за 2019 година.

 

Решението не подлежи на обжалване или протест.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.        

 

                                                     2.