№ 202
гр. Пловдив, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Гинка К. Големанска
в присъствието на прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Весела Ив. Евстатиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300602314 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв.Й.Д. като защитник на подсъдимия Н. П.
Ч. срещу присъда от 23.06.2021г., постановена по НОХД № 2664/2017г. по
описа на Пловдивски районен съд.
С присъдата подсъдимият е признат за виновен в извършено
престъпление по чл.129 ал.2 вр.ал.1 от НК и на основание чл.54 от НК е
осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно с
тригодишен изпитателен срок. съдът е възложил в тежест на подсъдимия да
заплати направените в производството разноски.
Във въззивната жалба се правят възражения за неправилно приложение
на материалния закон и необоснованост на присъдата. Иска се отмяната й и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан. Изтъкват се и
оплаквания за съществено нарушение на процесуалните правила и явна
несправедливост на наказанието.
Доводите се поддържат в съдебно заседание пред въззивния съд.
Подсъдимият поддържа становището на своя защитник и е съгласен с
1
направените възражения. Желае да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на Пловдивска окръжна
прокуратура оспорва жалбата. Желае атакуваният съдебен акт да бъде
потвърден като правилен и законосъобразен.
Частният обвинител чрез неговия повереник адв.Д. в писмено
изложение дава становище за неоснователност на жалбата и прави искане за
потвърждаване на присъдата.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери изцяло
правилността на присъдата съгласно чл.314 от НПК и като взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е
намерил за установена следната фактическа обстановка, която се възприема
от настоящия съд, а именно:
На 19.09.2015 г. в с. * се провеждал ежегоден събор, за което в центъра
на селото имало изградени съоръжения, с разположени маси за консумация на
храни и напитки. Около 20:30 на посочената дата, в заведение в близост до
пункт на „Еврофутбол", работещо като ресторант с музикално оформление
пристигнал П Ч., синът му Н.Ч. и АД - работник във фирмата на първия.
Тримата заели маса, поръчали си храна и питиета и започнали да се
забавляват. Към тях в последствие се присъединил и свид. ЖЖ, който бил
известен в селото с това, че пеел добре. В заведението се намирали и
свидетелите * и др. Същата вечер в в заведението пристигнал и постр.И.Л.
със съпругата си Е Л.А и свид.РА, като тримата седнали на една от
свободните маси. Свидетелят И.Л. често ставал от масата и ходел при
дисководещия РС, за да поръчва поздрави.
След полунощ, на 20.09.2015 г. присъстващите продължавали да се
забавляват като П Ч. пожелал певецът ЖЖ да изпълни няколко песни.
Последният пял известно време. След това Л. поръчал на С друга музика и
свидетелят Ж преустановил изпълнението си. Това не се харесало на П Ч. и на
сина му - Н.Ч.. Когато И.Л. бил до една от масите, заедно със свид.ГМ,
подс.Н.Ч. изненадващо за Л. замахнал към него и го ударил с юмрук в лицето,
като му избил два предни зъба. Л. се олюлял, подпрял се на свидетеля М, с
когото преди това разговарял и се хванал за устата, от която започнало да
2
тече кръв. Веднага към нето се приближил свидетелят А и съпругата на
пострадалия, които го извели навън, а останалите присъствали на инцидента
лица разменили помежду си реплики и удари, включително между
подсъдимия и свид.М. Свид.Л.А позвънила на спешен тел.112 и уведомила за
случилото се полицейските органи, които след инцидента посетили
местопроизшествието.
Пострадалият И.Л. заедно със съпругата си Е Л.А посетил спешен
медицински център в Пловдив, където му била оказана медицинска помощ.
Районният съд е извел горната фактическа обстановка от показанията на
свидетелите ***, дадени в хода на съдебното следствие, както и отчасти от
обясненията на подсъдимия, баща му свид.П Ч., съпругата на подсъдимия Е
Ч.а. Не е кредитирал заявеното от свид. АД, неговата дъщеря ТД и ЕВ,
като е приел, че техните показания не отговарят на истината и обслужват
оневиняваща подсъдимия версия на случилото се.
Първоинстанционният съд е направил правилен, изчерпателен и
задълбочен анализ на приобщените към делото доказателствени източници.
Законосъобразно е ценил изцяло показанията на първата група свидетели като
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по
делото доказателствен материал и е кредитирал същите като истинни. Фактът
на нанесената телесна увреда към пострадалия от страна на подсъдимия пряко
се извежда от показанията на свид.РА, ГМ, Е П и самия пострадал ИП.
Четиримата са очевидци на стореното и показанията им в тази насока са
последователни и непротиворечиви. Аргументирано е отчетено от първия
съд, че изявлението на свид.М на досъдебното производство, че нищо не си
спомня, понеже бил пиян, не препятства ползването на заявеното от него при
условията на устност и непосредственост пред първостепенния съд, защото
разказът му не страда от дефицити и противоречия с обстоятелствата,
установени от останалите гласни доказателства, изведени от свидетелите,
присъствали на инкриминираното събитие. Непротиворечиво е установено, че
именно в момента, в който свид.М разговарял с пострадалия, последният бил
ударен от подсъдимия, а след това подсъдимият и М паднали на земята,
където също си разменяли удари.
Следва да се посочи, че наред от изводимото като първични
доказателствени източници от показанията на свидетелите очевидци, в същия
3
момент конфликтната ситуация е била възприета и от свидетелите ***, които
са категорични, че именно вътре в заведението е бил ударен постр.*, а не
извън него, каквато е тезата на защитата. Свидетелите описват самия
инцидент и участниците в него, като добросъвестно заявяват, че самият удар
към пострадалия не са видели от кого е бил нанесен, но това се е случило
точно в инкриминирания по делото момент и място. Развилият се вътре в
заведението инцидент е бил възприет и от Ди джея РС и неговия приятел ГГ.
Свид.СК пък е възприел последващата конфликтната ситуация между ГМ и
подсъдимия, които били на земята и която е следствие от предишния сблъсък
с пострадалия, който бил заедно с М в инкриминирания момент. Обстойно
контролираният съд се е спрял и на установения мотив за нападението от
страна на подсъдимия, който заедно с баща си заявяват обстоятелствата по
недоволство от вида музика и нейния изпълнител през процесната нощ, като
правилно РС е отхвърлил провокативно поведение на пострадалия и неговата
компания спрямо фолклорния певец Ж, тъй като самият той не е възприел
такава деятелност спрямо себе си.
В този ред на мисли, съдът е отдал и нужното внимание за анализ на
изводимото от подсъдимия, неговият баща и съпруга, като е приел, че
обясненията на първия и показанията на другите двама целят оневиняване на
предаденото на съд лице. С още по-голяма степен важи това и за изложеното
за първи път пред РС Пловдив от свид.АД, който твърди, че той бил ударил
ИП и то извън заведението, а не подсъдимият. Обосновано е отчетено, че този
свидетел работи при бащата на подсъдимия и има интерес да заявява факти в
интерес на близките на своя работодател. От друга страна, изложеното от
този свидетел и свид.ТД, негова дъщеря, която единствено поддържа
казаното от баща й, се явява изолирано от всички останали доказателствени
източници и явно им противоречи. Никой от останалите свидетели не е
възприел подобно поведение от страна на свид.Д. Тези от тях, които са
видели удара, вкл.и самият ударен непротиворечиво сочат извършителя. На
свой ред лицата, които не са видели самият удар, са категорични, че вътре в
заведението, където се намирали пострадалия и подсъдимия в близост, както
и свид.М – * бил ударен и веднага започнало да му капе кръв от устата, за
което веднага напуснал заведението, за да търси медицинска помощ. В тази
насока правилно е отхвърлено и от районния съд заявеното от свид.В, който
подпомага заявеното от свид.Д, но същевременно признава за здравословни
4
проблеми и изкаран инсулт с което обяснява несигурността в показанията си.
Логично ПРС е отхвърлил заявеното от свид.ДА, която твърди да е видяла в
точния момент нанасянето на удар от баща й към * извън заведението, при
положение, че същата работела като сервитьорка процесната вечер вътре в
заведението и е обслужвала клиенти. На свой ред свид.Ц е категорична, че
инцидентът не се е пренесъл навън. РА, ГМ и Е П са видели нанасянето на
удара от подсъдимия към пострадалия вътре в заведението, като и свид.* * е
категоричен, че * е бил ударен вътре в заведението, без да е възприел самия
удар, но е видял как пострадалият се държи за устата и е чул да казва, че са
му счупени зъби. В този смисъл ненужно са били прочетени показанията му
на досъдебното производство, които не противоречат съществено на
заявеното от този свидетел пред съда. Правилно в мотивите си, първият съд е
кредитирал изложеното от този свидетел пред него. Тук за пълнота следва да
се посочи, че основанието за прочитане показанията на този свидетел е бил
текстът на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.1 пр.2 от НПК, а не по чл.281 ал.1 т.1 пр.2 от
НПК, тъй като показанията са били дадени пред разследващия орган, а не
пред съда. Проведените от първия съд очни ставки по версията на свид.ДИ не
са спомогнали за нейното надделяване като правдива ситуация. Напротив,
аналитично и обосновано такава е била отхвърлена от решаващия съд, чиито
изводи са правилни и се споделят от въззивния съд. Правилно проверяваният
съд не е отчел опровергаване на обстоятелствата, съобщени от съпругата на
пострадалия, въпреки близката й връзка с него, тъй като заявеното от нея
кореспондира напълно с изложеното от другите свидетели, които са
възприели ситуацията и нейното развитие.
Правилно е отчетено, че показанията на свидетелите полицейски
служители, посетили местопроизшествието след приключилия инцидент,
пряко не са относими към обстоятелствата по чл.102 от НПК, но те са били
извикани по сигнал за ситуация, възникнала именно вътре в заведението.
В този ред на мисли, неоснователно е възражението на защитата, че
присъдата страда от непреодолим порок – липса на мотиви. Първостепенният
съд подробно и изчерпателно е обосновал изводите си както по фактите, така
и по правото. Отговорил е и на възраженията на защитата, като пунктуално
им е отредил нужното внимание на стр. 7-9 от мотивите и се е занимал с
въпросите относно подбудите за извършване на деянието, авторството и
5
неговата доказаност и заинтересоваността в истинно или неистинно
свидетелстване на основните групи свидетели. Акцентирал е и на споделеното
от самия пострадал, който за съда несъмнено е възприел извършителя на
посегателството спрямо себе си без да има интерес да скрива или изопачава
такава информация, за което е посетил полицейското управление след
инцидента и е подал оплакване.
При постановяване на присъдата първият съд е кредитирал и писмените
доказателства, които допринасят за установяване на гореизложената
фактическа обстановка. Ползвал е с доверие и заключението на изготвената
от досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на пострадалия
ИАЛ, чието заключение е приел след обстоен разпит на вещото лице Д-р ИД
и без възражения от страните, като изготвено професионално и съответно на
останалите доказателства. Установено е, че на * е било причинено
травматичен оток и кръвонасядане в областта на горната и долната устна:
липса / избиване/ на 1-ви горен зъб вляво и 1-ви горен зъб вдясно, както и
умерено изразено разклащане на 2-ри горен зъб вляво. Касае се за избиване
на зъби, без които се затруднява дъвченето и говоренето, което представлява
средна телесна повреда. Описаните травматични увреждания причинили на
И.Л. трайно затрудняване дъвченето и говоренето, представляващо средна
телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 НК.
Опоменатата до тук доказателствена маса според настоящия съд
правилно е била отнесена към противоправната деятелност на предаденото на
съд лице, субсумирана в състава на умишлено причинена средна телесна
повреда по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Неоснователно е възражението на
защитата за недоказаност на обвинението. Несъстоятелно е и искането на
подсъдимия за оправдаването му. Поради изложените по-горе съображения
становището на контролирания съд относно авторството и вината на
предаденото на съд лице са законосъобразни и обосновани.
Окръжен съд Пловдив намира, че са налице основания за корекция на
наложеното на подсъдимия наказание, като счита за основателно оплакването
за несправедливост на приложената спрямо дееца санкция.
Подсъдимият е признат за виновен в извършеното престъпление,
осъществено на 20.09.2015г., т.е. преди повече от шест години. След
6
инкриминираната дата, а и преди нея, няма данни за криминални прояви на
подсъдимия, който е с чисто съдебно минало. Същевременно
продължителността на настоящото наказателно производство в изтеклия
период от време от 2015г. до края на 2021г. , не се дължи на действията на
подсъдимия. Делото е било внесено за разглеждане в съда след двугодишно
досъдебно разследване, а впоследствие съдебното производство е било
многократно отлагано за разпит на свидетели, поради служебни ангажименти
на процесуални представители, поради отпуск по болест на съдията-
докладчик. Лично със своето поведение подсъдимият не е ставал причина за
неоснователно забавяне на наказателния процес. Константна е практиката на
ВКС, че нарушаването на принципа за разглеждане на делото в разумен срок
се третира като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство и
наказанието на подсъдимия се определя при условията на чл.55 от НК, тъй
като в този случай и най-ниското наказание за предвиденото престъпление се
оказва несъразмерно тежко. В този смисъл са Р 338-2008-ІІІ, Р 303-2009-ІІІ, Р
18-2009-ІІІ, Р 239-2010-ІІ, Р 582-2011-І, Р 378-2011-ІІ, Р 62-2011-ІІІ н.о. В
редица решения на ВКС това се приема и като вид компенсация на осъдения
заради бавното правосъдие /напр. Р 172-2009-ІІ/. В същата насока е и
практиката на ЕСПЧ, като компенсацията на осъдения се свързва с
бездействието на държавните органи /решението по делото Гивезов срещу
България от 2008г, решение по делото Киров срещу България от 2008г./.
Предвид горното въззивният съд намира, че наказанието на подсъдимия
следва да се определи при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК, като му се
наложи наказание пробация, което на свой ред ще осъществи и целите по
чл.36 от НК относно генералната и индивидуалната превенция. То ще бъде
напълно подходящо за въздействие по отношение на подсъдимия и ще
възпрепятства извършването на друго противоправно деяние след този дълъг
период от извършване на настоящото престъпление. С изключение на факта,
че продължителността на наказателното производство не е прието като
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, останалите
индивидуализиращи отговорността обстоятелства като смекчаващи са били
правилно отчетени от районният съд. Незаконосъобразно е обаче
становището на първия съд, че отказът да признае вина и липсата на
съдействие в хода на разследването са отегчаващи вината обстоятелства.
Избраният модел на защита на подсъдимия всякога е въздигнато от закона
7
като негово неотменно право и извеждането на изводи от това касателно
отежняване на наказателната му отговорност е абсолютно незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното на подс.Ч. следва да се наложи наказание
пробация, при следните съвкупности от мерки за обществено въздействие и
срок на прилагане за всяка мярка една година:
- по чл. 42а, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал.3 т.1, вр. чл. 42 б, ал. 1 от НК
задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в явяване и
подписване пред пробационния служител или определено от него
длъжностно лице, при периодичност два пъти седмично.
- по чл. 42а ал.1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал.3 т.1 вр. чл. 42 б, ал. 2 от НК
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
В този ред на мисли е налице основание за изменение на атакувания
съдебен акт, като в останалата част същият следва да се потвърди, вкл.и
относно присъдените разноски. На въззивното производство не са направени
разноски, които да се претендират.
Воден от горното и на основание чл. 334, т.3 и т.6 вр. чл.337 ал.1 т.1 и
чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260123 от 23.06.2021г., постановена по НОХД
№ 2664 по описа за 2017 година на Районен съд гр.Пловдив, като на
подсъдимия Н. П. Ч. за извършеното от него престъпление при условията на
чл.55 ал.1 т.2 б.Б от НК НАЛАГА наказание ПРОБАЦИЯ при следните
пробационни мерки:
по чл. 42а, ал. 1 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал.3 т.1, вр. чл. 42 б, ал. 1 от НК
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС за срок от
ЕДНА ГОДИНА, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационния
служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност ДВА
ПЪТИ СЕДМИЧНО.
по чл. 42а ал.1, вр. ал. 2, т. 2, вр. ал.3 т.1 вр. чл. 42 б, ал. 2 от НК
8
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ЕДНА ГОДИНА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9