№ 244
гр. Варна, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20233001000240 по описа за 2023 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София, срещу решение №
260006 от 15.02.2023г. по търг.дело № 162/20г. по описа на Окръжен съд –
Добрич, в частта му, с която застрахователното дружество е осъдено да
заплати на С. А. Й. от гр.Добрич обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 02.09.2018г., виновно
причинено от водача на лек автомобил марка „Рено Клио“ с рег.№ ТХ 4746
АМ, застрахован при ответника по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, ведно със законната лихва, за разликата над 6 000лв. до
присъдените 20 000лв., както и са присъдени адвокатско възнаграждение и
държавна такса.
Във въззивната жалба на застрахователното дружество се твърди че
решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални
нарушения, нарушения на материалния закон, както и поради
необоснованост.
Твърди, че нарушението на материалния закон се изразява в неправилно
прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД. Присъденото обезщетение за
1
неимуществени вреди в размер на 20 000лв. е прекомерно завишено и не
кореспондира на практиката на съдилищата по аналогични случаи за
процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи със съдържание
понятието справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, а от друга страна не
кореспондира и с характера и степента на причинените от процесното ПТП
телесни увреждания, на интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания и на факта, че Й. се е възстановил бързо и обичайния за
това срок.
Твърди че съдът е допуснал нарушения на процесуалния закон, като не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, а тези на които се е позовал ги е обсъдил едностранчиво.
Твърди че първоинстанционния съд не е отчел наличието на процент
съпричиняване от страна на пострадалия поради факта, че същият внезапно е
навлязъл на пешеходната пътека, без да се съобрази с движението на
автомобила. Твърди че от показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че пресичането не е извършено на пешеходната пътека, а няколко
метра след нея, не е извършено от ляво на дясно, а обратно. Твърди че
претърпяната травма не може да се обясни с механизма на ПТП, твърдян от
ищеца.
Позовава се на изплатени от застрахователното дружество по
извънсъдебен ред 4 000лв. застрахователно обезщетение, преди завеждане на
делото, както и на платени 6 000лв. главница и лихви, съобразно
необжалваната част от съдебното решение.
Твърди че присъденото обезщетение в размер на 20 000лв. не
съответства на обема, интензитета и продължителността на търпените вреди.
Твърди че заплатената от него сума в размер на 10 000лв. съответства на
обществения критерий за справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД, при
редуциране на обезщетението с коефициент за принос.
Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част и да постанови друго, с което искът за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 6 000лв. да бъде отхвърлени,
евентуално да бъде намален размера на обезщетението, като бъдат
редуцирани и присъдените разноски – адвокатско възнаграждение и държавна
такса. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален
2
представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.
Въззиваемата страна С. А. Й. от гр.Добрич, в депозиран в срока по
чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на
подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗА. В
депозирана за съдебно заседание от процесуален представител молба моли
съда да потвърди решението в обжалваната от застрахователя част.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл.432 от КЗ от С. А. Й. срещу ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 31 000лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно
произшествие на 02.09.2018., причинено виновно от Г. К.К. при управление
на лек автомобил с рег.№ ТХ 4746 АМ, при сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със
законна лихва. Решението в частта му, с която е присъдено обезщетение за
неимуществени вреди до размера на сумата 6 000лв. и е отхвърлен иска за
разликата над 20 000лв. до претендираните 31 000лв. е влязло в сила. Предмет
на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд само в частта
му, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 6 000лв. до присъдените 20 000лв.
С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и
предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че
пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътно-
транспортното произшествие на 02.09.2018г. и вината на водача К. за него. Не
е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на
автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е
сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на
автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното
произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени
от К. вреди при управлението на товарния автомобил.
Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за
неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на
3
пострадалия.
По размера на обезщетението:
С одобреното от наказателния съд по НОХД № 1090/22г. споразумение,
задължително за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, е
признато, че виновният водач К. е причинил на въззиваемия Й. средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на петната кост на десен долен крайник,
довело до трайно затруднение на движението на десен долен крайник за
период от около три месеца. Поради което и претърпяната в резултат на
произшествието травма – счупване на петна кост на десен крайник е
безспорно установена пред въззивния съд.
От приетото от първата инстанция заключение на комплексната
съдебно-медицинската експертиза, обективно и компетентно дадено, и
кредитирано от въззивния съд изцяло, от медицинската част на същото, съдът
приема за установено, че по повод на получената травма е направена гипсова
имобилизационна превръзка, обхващаща дясно ходило и глезена на десен
крак за период от 18 дни. Посочено е от експерта, че след сваляне на
превръзката е необходим период на рехабилитация, който е различен по време
за всеки отделен случай, като е възможно да бъде за срок от три месеца, за
какъвто срок по делото са представени и болнични лист.
Преглед на пострадалия към момента на изготвяне на експертизата не е
извършван.
Гласни доказателства за преживените от въззиваемия Й. болки и
страдания в резултат на получените травми и за техните отражения в начина
му на живот не са събрани по делото.
От приетото от първата инстанция заключение на комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологическа експертиза, обективно и
компетентно дадена и кредитирано от въззивния съд изцяло, съдът приема за
установено че преживяното ПТП на 02.09.2018г. е изиграло роля на масивна
психотравма, довела до влошаване на психичното и общото физическо
състояние на Й., приело клиничната картина на остра стресова реакция,
представляваща преходно разстройство със значителена тежест и е отговор на
преживян психичен стрес, заплаха за сигурността и физическото оцеляване.
Към момента са налице данни за актуална психотравма, която се изразява в
повишена раздразнителност в общуването, нарушения на сън, повишен
4
апетит, промяна на взаимоотношенията в семейството, повишена бдителност
в работния процес, акцентиране на вниманието върху последствията от
инцидента. Посочено е от експертите, че към момента се наблюдават
емоционални преживявания от тревожно-депресивния гневен регистър, с
данни за актуална психологична травма, фиксиране към болката.
При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера
на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
търпяните физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, икономическите условия на живот в страната към момента
на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото
доказателства, въззивният съд определя сумата 24 0000лв., като паричен
еквивалент на всички понесени от Й. емоционални, физически и психически
болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на
претърпяното на 02.09.2018г. пътно-транспортно произшествие. Към момента
на ПТП ищецът е бил на 45 години. За да определи този размер съдът
изхожда от получената травма – счупване на петна кост на десен долен
крайник и проведеното лечение посредством гипсова имобилизационна
превръзка за 18 дена, както и липсата на усложнения и възстановяване на
пострадалия в рамките на обичайния за това срок. Доказателства за търпени
болки и страдания за период по-дълъг. Въззивният съд отчита и ролята на
преживяното като масивна психотравма, довела до влошаване на психичното
и общото физическо състояние на Й., приело клиничната картина на остра
стресова реакция, както и че и по настоящем не е налице преработване на
събитието, приемане и адаптация към променената ситуация. Въззивният съд
намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадалият за
всички болки и страдания, в резултат на получените при ПТП травми.
По възражението за съпричиняване:
Възражението за съпричиняване е направено своевременно като се
твърди, че пострадалият Й. е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат, поради неправилно пресичане, пресичал е от дясно на ляво и е
стъпил внезапно на пешеходната пътека, без да се съобрази с движението на
автомобила.
В константната и задължителната практика на ВКС последователно е
5
поддържано становището, че за да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51 от ЗЗД като основание за намаляване на дължимото от делинквента или
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение, е необходимо пострадалият обективно да е допринесъл с
поведението си за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил
неговото настъпване. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат.
Не е спорно по делото, че пострадалият Й. е пешеходец, блъснат от
лекия автомобил, управляван от К.. Установено е с постигнатото по НОХД №
1090/22г. споразумение за прекратяване на наказателното производство,
одобрено от наказателния съд, имащо задължителна за гражданския съд сила,
че виновният водач на лек автомобил „Рено Клио“ с рег.№ ТХ 4746 АМ е
нарушил правилата за движение по чл.116 и чл.119 ал.1 от ЗДвП, последното
задължаващо водача при приближаване на пешеходна пътека да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. Изрично в споразумението е посочено, че
деянието е извършено на пешеходна пътека.
В настоящия случай с оглед приетите за установени от наказателния
съд нарушения на ЗДвП от виновния водач, сред които няма превишение на
разрешената максимална скорост за движение или друго правило от ЗДвП,
имащо отношение към произшествието, съставът на въззивния съд намира, че
правилото на чл.119 ал.5 от ЗДвП не може да бъде приложено и по делото
може да бъде установявано твърдяното съпричиняване от страна на
пешеходеца, доказателствената тежест за установяване на която е на
застрахователя.
Като свидетел по делото е разпитан виновният за произшествието водач
К.. В показанията си свидетелят сочи че е видял пешеходеца, който е тръгнал
да пресича и е спрял, после пак е тръгнал, когато е настъпило
съприкосновението с лекия автомобил. От показанията на виновния за
произшествието водач не може да бъде направен извод за нарушение от
страна пешеходеца Й. на правилата за движение на пешеходците,
регламентирани в чл.113 и чл.114 от ЗДвП. Други доказателства в подкрепа
6
на направеното възражение за съпричиняване няма ангажирани от
застрахователя. Поради което и съставът на въззивния съд намира
възражението за съпричиняване за недоказано и неоснователно.
По плащанията:
Не са спорни пред въззивна инстанция двете плащания, извършени от
застрахователя. Първото от тях в размер на 4 000лв., направено преди
завеждан на исковата молба в съда и второто в размер на 6 000лв. – главница,
направено на 13.03.2023г., преди подаване на въззивната жалба. Второто
плащане от 13.03.2023г. е плащане по влязлата в сила част на решението,
която не е предмет на въззивен контрол.
С оглед на така приетия по делото размер на обезщетението за
неимуществени вреди и установения факт за заплащане на обезщетение от
застрахователя в размер на 4 000лв., преди завеждане на исковата молба в
съда, тази сума следва да бъде отчетена и извадена от определения от съда
размер на дължимото обезщетение. Поради което и предвид недоказаното
възражение за съпричиняване искът на Й. за обезщетение за неимуществени
вреди за претърпени от болки и страдания е доказан и основателен до размера
на сумата 20 000лв., до който следва да бъде уважен. Предвид на това и
решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и направеното искане и на основание
чл.38 от ЗА в полза на процесуалния представител на въззиваемия Й. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 992лв., с
ДДС, изчислено по чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260006 от 15.02.2023г. по търг.дело №
162/20г. по описа на Окръжен съд – Добрич, в частта му, с която ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София е осъдено да заплати
на С. А. Й. от гр.Добрич обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 02.09.2018г., виновно причинено от водача на
лек автомобил марка „Рено Клио“ с рег.№ ТХ 4746 АМ, застрахован при
7
ответника по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със
законната лихва, за разликата над 6 000лв. до присъдените 20 000лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД със седалище гр.София,
адрес на управление гр.София, бул.“Г.М.Д.“ № 1, ЕИК *********, да заплати
на адвокат Н. Н. Д. от Адвокатска колегия – гр.Шумен на основание чл.38 от
ЗА сумата 1 992лв. /хиляда деветстотин деветдесет и два лева/,
представляваща дължимо пред въззивна инстанция адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на С. А. Й..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8